Вече 75 години състезатели и треньори на ВК ЦСКА пишат

Вече 75 години състезатели и треньори на ВК ЦСКА пишат волейболната история на България. Рубриката „ Червените волейболни сърца на България “ ще ви напомни предишното и ще ви опише сегашното на едни от най-големите митове на армейския клуб.

Димитър Каров е роден на 27 ноември 1943 година в София. В дейната си спортна кариера играе като разпределител. Носител на 5 трофеи и 3 Купи на България с екипа на ЦСКА, както и на КЕШ с „ алените “ през 1969 година. Като треньор има още две трофеи отпред на „ армейците “.

Г-н Каров, какво си спомняте от времето, когато започнахте да упражнявате волейбол в ЦСКА?

– Аз съм софиянец и като възпитаник започнах в Септември, мисля че беше 8-9 клас. Реално, единствено две години по-късно Тодор Симов ме взе в ЦСКА и започнах да играя в мъжкия тим, още до момента в който бях възпитаник и при дебюта си станах първенец.

Помните ли първия си мач с екипа на ЦСКА?

– Минаха много години от този момент. Помня обаче нещо друго, което е любопитно – първия си мач със Септември, който по някакъв метод още веднъж е обвързван с ЦСКА. Аз даже не бях упражнявал проведен волейбол, само че излязох на кортовете на ЦСКА против Локомотив София при юношите. Водеха ни 2:0 и треньора Манов ме пусна, без даже да знам добре разпоредбите. Влязох, не помня какво съм играл, само че бихме с 3:2.

А можете ли да кажете кой е най-силният ви мач с ЦСКА?

– Разбира се, това е успеха в Букурещ с 3:2 над Стяуа, с който станахме европейски първенци през 1969 година. В първия мач бихме с 3:0 в „ Универсиада “, а там изиграхме нечовечен мач, който не се не помни в никакъв случай. Това ни беше шансът да покорим европейския връх и го направихме.

Можете ли да кажете кои са треньорите, които способстваха най-вече за развиването на кариерата ви?

– Първият ми треньор беше Тодор Симов. След това играх при Милко Караиванов, с който станахме европейски първенци. Това са двете фигури, които способстваха за израстването ми.

Кои бяха съотборниците ви в ЦСКА, с които се разбирахте най-добре на терена?

– Димитър Златанов, Здравко Симеонов, Александър Тренев, Васил Симов, Стойчо Крайчев… Аз нямах никакви проблеми да се разбирам с тези хора, тъй като за мен играта беше над всичко и бях благополучен, когато тренирахме и имахме мачове. Достигнахме до такова равнище, че се забавлявахме с съперниците ни. Както на клубно, по този начин и на национално равнище.

В ЦСКА неизбежно се играе под огромно напрежение поради сериозните упования. Как се справяхте вие с тази отговорност?

– Напрежението е обикновено в спорта. Всеки играч излиза на терена, с цел да победи. ЦСКА беше боен тим, знаете при тях условията са по-високи. Бяхме военизирани, дисциплината бе изключителна. Осъзнавахме, че сме тим, основан с цел да побеждава. Така че бяхме привикнали с този нрав.

А кои са по-трудните моменти, с които сте се сблъсквал в клуба?

– Това бяха мачовете с Левски-Спартак, по-късно и със Славия. Те ни предизвикваха и ни караха да упражняваме доста настойчиво. Но ние бяхме тръгнали да играем по стила на японските волейболисти, с доста комбинативно нахлуване. Пробвах най-различни типове комбинации, които усъвършенствахме и прилагахме на мачовете.

Помните ли кой ви насочи на поста на разпределител?

– Професор Шойлев. Заедно израснахме с него в центъра на София. Той беше индивидът, който ми сподели „ Ти добре подаваш, чевръст си, за какво не опиташ с волейбола “. И по този начин стана, че от футбола се трансферирах във волейбола.

Какво би трябвало един състезател на вашия пост да умее най-добре?

– Волейболът на тип наподобява елементарна игра, само че когато човек тръгне да я практикува, се сблъсква с доста проблеми. Както механически, по този начин и физически и тактически. Усъвършенстването на играта с топка е доста мъчно и изисква огромна дисциплинираност, предпочитание и воля. За мен бе най-трудно да бъда акуратен. Това, което върша, когато систематизирам топката, с цел да спомагам моите нападатели и да бъдат сигурни в това което вършат.

На какво ви научи ЦСКА?

– По мое време ЦСКА беше клуб на европейско и международно равнище. Във всяко едно отношение. Съвършен клуб. Това, което ЦСКА реализира в спорта, хората споделяха, че ЦСКА има повече медали на олимпийски игри от цяла Франция. В ЦСКА се гради шампионски нрав и се калява характерът.

Накъде поехте след края на кариерата си в ЦСКА?

– Играх три години в Торино. Бях играещ-треньор там. Георги Чолов беше преди мен, бяха се класирали десети в първата година, откакто влязоха от Б в А група. Момчетата ме одобриха доста добре и с готовност да се научат да играят комбинативен волейбол. Започнах там с малко френски, само че бързо научих италиански и нямах никакви проблеми. Момчетата бяха доста окуражени, в първата година бяхме трети, по-късно два пъти играхме край.

Следите ли какво се случва в този момент с ЦСКА?

– Преди да приключа активността си бях 10 години шеф спортни игри в ЦСКА. Много се натоварих тогава, по 10-14 часа дневно бяхме заети и имах потребност от отмора. Следя мачовете по малкия екран. Искам да пожелая на момчетата и девойките да вървят по нашите стъпки и да доближат това равнище, което успяхме ние, печелейки три купи на КЕШ при мъжете и дамите.

Етап към тези резултати обаче е разрешаването на казуса с базата на клуба, не смятате ли?

– Италия направи чудеса, само че там федерацията беше споделила на клубовете да се построят зали от 3-5 хиляди фенове, с цел да играят в А група. И това се случи, сътвори се организация и в този момент Италия е доста надалеч, същото е в Турция. Това, което се прави при нас, с тази материална база, са чудеса от смелост. Докато не се реши този проблем, няма по какъв начин да чакаме супер резултати. В спорта финансите играят голяма роля. В ЦСКА има традиция, знаят по какъв начин се вършат състезатели, само че трябват и условия.

Какъв съвет бихте дали на актуалните играчи в клуба?

– Бих им споделил да обичат волейбола, да обичат това което вършат и да желаят да стигнат на международно равнище.

Как се чувствате, гледайки внучката си в тима?

– Радвам се. Детето тренира, развива се. Гледам да не й приказвам доста, с цел да може тя сама да почувства удоволствието и нещата, които би трябвало да прави. Тя е на 11 години, има време. За мен е най-важното да обича това, което прави.

Какво е чувството българин да е най-хубав разпределител в света?

– Това е професионално задоволство. Аз съм удовлетворен от това, което реализирах като самостоятелни благоприятни условия в играта. Но не съм удовлетворен от това, което постигнахме като народен тим. Бях капитан, имахме международна и олимпийска купа в ръцете си. Волейболът щеше да е на доста по-високо равнище и с по-голям престиж в България, в случай че бяхме спечелили тези финали.

Гледай волейбол на MAX с най-вълнуващите дуели от Шампионската лига за мъже и дами и Световното клубно състезание за дами, онлайн, единствено в ефира на MAX Sport.