Северна и Южна Корея: Братоубийствени войни
Вече 64 години историята на Корейския полуостров се написа мъчно – на моменти с кръв, на моменти – с балистични ракети . И с доста сълзи, тъга и разрушени човешки ориси.
Започнала през 1950 година, войната сред Севера и Юга в Корея завършва през 1953 година Но и до през днешния ден кротичък контракт сред двете страни няма, което разрешава свободно пояснение на всичко. А на моменти – и нападателно държание.
Всичко това визира живота и всекидневието на близо 75 млн. души, разграничени принудително.
Град Сокчо е един от най-близките до границата сред двете Кореи. В квартала на бегълците от Севера Абаи Ма живее и 88-годишната Ким Чун-сон. Тя е избягала през 50-те години, когато е била единствено на 21. Оставила е зад тила си своето семейство и живота си на работничка в консервна фабрика за риба.
„ Когато пристигнах, живеех като просякиня, тъй като нямах пари. Много хора ми споделяха: „ Ожени се за паралия.” Аз обаче не желаех, тъй като се надявах да се оженя за севернокореец като мен и да се върна назад при майка ми и татко ми. Накрая в действителност се ожених за северно кореец, който срещнах тук и дружно чакахме да се върнем. Вече обаче не очаквам нищо”, споделя в този момент Ким Чун-сон.
Така, с годините, дамата основала собствен бизнес и го трансферирала на децата и внуците си. Мъжът ѝ умрял и тя прекарва дните си в една стая, потънала в мемоари. Дъщерята на Чун-сон споделя, че тъгата е неизменима част от живота им … Както и на множеството поданици на този квартал, които се чувствали като дърво без корен.
Ким Чун-сон не знае каква е била ориста на майка ѝ и татко ѝ. Казва, че това ще ѝ тежи до гроб и не може да си го елементарни. Знае обаче, че всичките ѝ приятелки са починали, пробвайки се да избягат с лодки през морето и през демилитаризираната зона.
Целта на всички бегълци през последните 64 години е точно 38-ия паралел, по който минава граничната вадичка . Заради нея хиляди изгубват живота си.
За да има кой да помни обаче, южнокорейците са създали Музей на войната. В него се пазят документи, вестници, оръжия и даже лодките, с които бегълците от Севера се опитвали да стигнат до обетованата земя. В доста от случаите – несполучливо.
И двете страни от години се заливат и със звукови известия. Южна Корея пуска музика, нормално нещо като „ Гангнам стайл” или други шлагери от така наречен корейски поп (K pop, пристан поп). Северна Корея – агитация за хубавия метод на живот в тяхната страна.
„ Северна и Южна Корея са едно семейство. И е същинска покруса, че сме разграничени толкоз дълго. Северна Корея продължава с провокациите и ние жигосваме сходни дейности. Всеки ден настояваме да спрат с провокациите”, споделя южнокорейският зам.-министър на външните работи и представител на Външното министерство Чо Юн-хук.
А провокациите в действителност не стопират. През последните 10 години Северна Корея направи шест нуклеарни опита. Всеки от тях – по-опасен и трагичен от предходните. Последният – преди броени дни, на 3 септември. Бомбата беше осем пъти по-мощна от тази, паднала над Хирошима.
Според специалисти севернокорейски интерконтинентални балистични ракети могат да стигнат до Аляска, остров Гуам, а по непотвърдени клюки – даже до Сан Франциско и Лос Анджелис . Ракетните тествания продължиха и през лятото, което изправи интернационалната общественост на нокти. Дори нормалните бранители на Северна Корея – Русия и Китай, този път останаха сюрпризирани и въздържани. Америка пък втвърди тона.
„ Йонхап”, главната осведомителна организация на Южна Корея не изпуска Севера от очи. Там даже има спешен щаб, който следи в действително време обстановката в Пхенян. Работещите там също не са огромни оптимисти.
„ Нивото на напрежение е друго от предишното. Тези ракетни тествания са стратегическа провокация, която одобряваме доста сериозно”, споделя Чо Юн-хук.
Затова Сеул непрекъснато кани Пхенян на масата за договаряния. Засега обаче отговор няма. Въпреки интервалите на стопляне на връзките през последните десетилетия, сега те са съвсем на точката на заледяване .
И до момента в който интернационалните реакции и изолацията на Пхенян не стопират, в сърцето на Сеул битката продължава и с други средства. В будистките храмове описват, че главното нещо, за което се молят идващите тук, е обединяване – с цел да могат да видят фамилиите си още веднъж. Почти всяко корейско семейство има родственици, останали от другата страна на границата.
Разделението и отчуждението са един от главните проблеми за Южна Корея. Въпреки че е в топ 10 на най-развитите страни в света, тя е и в челните позиции по два доста притеснителни индикатора. Последни са по раждаемост и са на второ място в света по самоубийства на глава от популацията.
Според психолози, непрекъснатата военна опасност и чувството за разделяне в обществото са една от главните аргументи младежите да не раждат и все по-често да протягат ръка на живота си. Затова управляващите взимат нетрадиционни ограничения. Сред тях е построяването на парк, където хората са добре пристигнали, само че единствено по двойки. За да не се разсейват младежите, в парка „ Намсан” няма интернет. Така двойките просто са принудени да си приказват.
И до момента в който проблемите на Южна Корея са в отчуждението и обстоятелството, че технологиите завладяват човешките връзки, на север нещата са доста разнообразни. Наричана от личните си комунистически ръководители „ Страна на утринната свежест”, тя е най-изолираната страна в света .
Бегълците от там свидетелстват, че животът им е доминиран от глада, партийните рестрикции и идеологията „ чучхе”.
Северна Корея е и най-военизираната страна в света с към 9,5-милионна войска. Там политическата система е еднопартийна, съпротива няма, а за антидържавна активност наказването е гибел посредством разстрел.
И до момента в който животът на корейците клати сред античната история и актуалните технологии, никой в действителност не губи вярата, че обединяването на Севера и Юга е допустимо .
След години на студена война и къси моменти на доближаване, към този момент има предложение името на възможна обединена корейска страна да е Корьо, както се е наричала една от първите ръководещи династии в славното общо минало на Корея.
За да се стигне до там обаче, двете Кореи би трябвало да извървят дълъг път.
Една към друга, през 38-ия паралел.
Започнала през 1950 година, войната сред Севера и Юга в Корея завършва през 1953 година Но и до през днешния ден кротичък контракт сред двете страни няма, което разрешава свободно пояснение на всичко. А на моменти – и нападателно държание.
Всичко това визира живота и всекидневието на близо 75 млн. души, разграничени принудително.
Град Сокчо е един от най-близките до границата сред двете Кореи. В квартала на бегълците от Севера Абаи Ма живее и 88-годишната Ким Чун-сон. Тя е избягала през 50-те години, когато е била единствено на 21. Оставила е зад тила си своето семейство и живота си на работничка в консервна фабрика за риба.
„ Когато пристигнах, живеех като просякиня, тъй като нямах пари. Много хора ми споделяха: „ Ожени се за паралия.” Аз обаче не желаех, тъй като се надявах да се оженя за севернокореец като мен и да се върна назад при майка ми и татко ми. Накрая в действителност се ожених за северно кореец, който срещнах тук и дружно чакахме да се върнем. Вече обаче не очаквам нищо”, споделя в този момент Ким Чун-сон.
Така, с годините, дамата основала собствен бизнес и го трансферирала на децата и внуците си. Мъжът ѝ умрял и тя прекарва дните си в една стая, потънала в мемоари. Дъщерята на Чун-сон споделя, че тъгата е неизменима част от живота им … Както и на множеството поданици на този квартал, които се чувствали като дърво без корен.
Ким Чун-сон не знае каква е била ориста на майка ѝ и татко ѝ. Казва, че това ще ѝ тежи до гроб и не може да си го елементарни. Знае обаче, че всичките ѝ приятелки са починали, пробвайки се да избягат с лодки през морето и през демилитаризираната зона.
Целта на всички бегълци през последните 64 години е точно 38-ия паралел, по който минава граничната вадичка . Заради нея хиляди изгубват живота си.
За да има кой да помни обаче, южнокорейците са създали Музей на войната. В него се пазят документи, вестници, оръжия и даже лодките, с които бегълците от Севера се опитвали да стигнат до обетованата земя. В доста от случаите – несполучливо.
И двете страни от години се заливат и със звукови известия. Южна Корея пуска музика, нормално нещо като „ Гангнам стайл” или други шлагери от така наречен корейски поп (K pop, пристан поп). Северна Корея – агитация за хубавия метод на живот в тяхната страна.
„ Северна и Южна Корея са едно семейство. И е същинска покруса, че сме разграничени толкоз дълго. Северна Корея продължава с провокациите и ние жигосваме сходни дейности. Всеки ден настояваме да спрат с провокациите”, споделя южнокорейският зам.-министър на външните работи и представител на Външното министерство Чо Юн-хук.
А провокациите в действителност не стопират. През последните 10 години Северна Корея направи шест нуклеарни опита. Всеки от тях – по-опасен и трагичен от предходните. Последният – преди броени дни, на 3 септември. Бомбата беше осем пъти по-мощна от тази, паднала над Хирошима.
Според специалисти севернокорейски интерконтинентални балистични ракети могат да стигнат до Аляска, остров Гуам, а по непотвърдени клюки – даже до Сан Франциско и Лос Анджелис . Ракетните тествания продължиха и през лятото, което изправи интернационалната общественост на нокти. Дори нормалните бранители на Северна Корея – Русия и Китай, този път останаха сюрпризирани и въздържани. Америка пък втвърди тона.
„ Йонхап”, главната осведомителна организация на Южна Корея не изпуска Севера от очи. Там даже има спешен щаб, който следи в действително време обстановката в Пхенян. Работещите там също не са огромни оптимисти.
„ Нивото на напрежение е друго от предишното. Тези ракетни тествания са стратегическа провокация, която одобряваме доста сериозно”, споделя Чо Юн-хук.
Затова Сеул непрекъснато кани Пхенян на масата за договаряния. Засега обаче отговор няма. Въпреки интервалите на стопляне на връзките през последните десетилетия, сега те са съвсем на точката на заледяване .
И до момента в който интернационалните реакции и изолацията на Пхенян не стопират, в сърцето на Сеул битката продължава и с други средства. В будистките храмове описват, че главното нещо, за което се молят идващите тук, е обединяване – с цел да могат да видят фамилиите си още веднъж. Почти всяко корейско семейство има родственици, останали от другата страна на границата.
Разделението и отчуждението са един от главните проблеми за Южна Корея. Въпреки че е в топ 10 на най-развитите страни в света, тя е и в челните позиции по два доста притеснителни индикатора. Последни са по раждаемост и са на второ място в света по самоубийства на глава от популацията.
Според психолози, непрекъснатата военна опасност и чувството за разделяне в обществото са една от главните аргументи младежите да не раждат и все по-често да протягат ръка на живота си. Затова управляващите взимат нетрадиционни ограничения. Сред тях е построяването на парк, където хората са добре пристигнали, само че единствено по двойки. За да не се разсейват младежите, в парка „ Намсан” няма интернет. Така двойките просто са принудени да си приказват.
И до момента в който проблемите на Южна Корея са в отчуждението и обстоятелството, че технологиите завладяват човешките връзки, на север нещата са доста разнообразни. Наричана от личните си комунистически ръководители „ Страна на утринната свежест”, тя е най-изолираната страна в света .
Бегълците от там свидетелстват, че животът им е доминиран от глада, партийните рестрикции и идеологията „ чучхе”.
Северна Корея е и най-военизираната страна в света с към 9,5-милионна войска. Там политическата система е еднопартийна, съпротива няма, а за антидържавна активност наказването е гибел посредством разстрел.
И до момента в който животът на корейците клати сред античната история и актуалните технологии, никой в действителност не губи вярата, че обединяването на Севера и Юга е допустимо .
След години на студена война и къси моменти на доближаване, към този момент има предложение името на възможна обединена корейска страна да е Корьо, както се е наричала една от първите ръководещи династии в славното общо минало на Корея.
За да се стигне до там обаче, двете Кореи би трябвало да извървят дълъг път.
Една към друга, през 38-ия паралел.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ