Как живее една българска пенсионерка във Великобритания
Вече 5 години съм с децата и внуците си във Англия. Наблюдавам, съпоставям, диря нещо, което да има и в България, само че всичко тук е по този начин напреднало, че не съумявам! Адаптирането ни лиши малко време, след което нещата потеглиха в едно обикновено русло. Първото, което ме впечатли и сграбчи, бе зеленината и хилядите многогодишни дървета, които вършат въздуха извънредно чист. По-късно имахме опция да посетим големи паркове със стотици дървесни типове от красиви, по-красиви!
След природата се срещнахме със обществените служби, в които царува ред и извънредно учтив и методичен личен състав. Разбрахме, че страната е определила граница за минимални заплати и пенсии и който е под нея, е подпомаган от страната! Социална политика, която България не ще доближи и след 100 години. Последва и първата среща със опазването на здравето, с джипито. На нито една врата не бе изписано „ такса 1,2,3 лева “. Прегледите са безвъзмездни. Безплатни се оказаха и медикаментите ми за кръвно. Най-впечатлена бях, когато се наложи обзор на очите ми поради катаракта (зад гърба си имам направени над 50 гоблена).
В профилираната клиника минах през 4 кабинета, като в последния се дефинира датата на интервенцията на първото око. Внимателно бях запитана кое да е то и дали желая да ме оперира български доктор. Веднага дадох единодушието си зарадвана. Оказа се, че това е доктор Капка Ненова – превъзходен експерт, прелестен човек, със страховит екип. Признавам, боязън от идната намеса имаше, само че той се изпари, когато доктор Ненова хвана ръката ми и не я пусна, до момента в който поставяха упойката. След месец тя оперира и другото ми око. Операцията на очите струваше 4000 паунда. За мен тя бе безвъзмездна! След привършване ме извеждат с количка в залата и ми оферират кафе, сок, вода, бисквити. Дай Боже, сходно нещо и на България!
В градския и жп превоз, в музеите, употребявам понижение. Заради Ковида, поради студа, повишението на цените, без да съм пускала молба и висяла пред гишето на обществената работа, на няколко транша получавах финансова поддръжка. В България с никаквата пенсия аплайвах за подкрепяне, само че бях отхвърляна, тъй като „ Живееш с родителите си “. Докато бяха на този свят, аз им бях финансовият, воденичен камък. Доволна съм, признателна съм на Англия, само че ще си отида от този свят с болката, че 40 години работих за България.
Затова политиците би трябвало да изтрезнеят и си дадат сметка до каква степен и до какво водят безчинствата им. Бъдещите ръководещи да скъсат един път вечно с подправените, предизборни и постоянно неизпълнени обещания! Да не не помнят, че управленци, които не дават на народа си нужното, а го грабят и вземат от него всичко, нямат бъдеще! Истината – 14- годишно момче от многодетно семейство намира портфейл с пари и документи и го предава в полицията. Благодарният притежател го води в сладкарница, където момчето за пръв път яде торта – ХХI век в България?! Така е, тъй като от гнездото на лешояда в никакъв случай не излетява сокол!
Валерия Стефанова, Лондон
