Доц. д-р Спас Ташев пред Lupa.bg: Сърбия използва пияници за своите интереси у нас
Вече 30 години Сърбия внушава, че част от българските земи са нейни. Нашето безмълвие разрешава техните провокации да не престават. Тази политика на Белград, въпреки да наподобява средновековна и анахронична, в никакъв случай не е променяна – загубвайки своите територии и въздействие в Косово, в Босна и Херцеговина, в Черна гора, Сърбия търси отплата на изток. Затова най-нагло протяга ръка към българската историческа памет и територии в наши дни. Това съобщи пред Lupa.bg историкът доцент доктор Спас Ташев във връзка последния сръбски документален филм, в който се твърди, че „ във Враца живеят шопи – сръбско племе, което е било българизирано ”.
Александър Вучич
„ Светът навлиза в цикъл на неустойчивост и Сърбия би се възползвала от експлоадирането на доста районни спорове. Александър Вучич счита, че следва следващото преразпределение на сферите на въздействие в света, заради което най-вероятно се готви за това. Добре е да бъдем евроатлантици, само че е още по-добре с изключение на този главен проект А, също по този начин да имаме проект Б и прочие, т.е. да имаме аварийни разновидности, посредством които да отстояваме своя народен интерес ”, поучава историкът.
„ Сърбия към този момент 30 години твърди, че племето шопи е сръбско. Навсякъде, където живеят шопи, съгласно нея това са сърби. По тази изкривена " логичност " в София да вземем за пример живеят българизирани сърби. Дълго време мълчахме за Поморавието, а има толкоз доста сръбски документи включително и в всеобщия сръбски периодически щемпел от началото на 19-ти век, в които се споделя, че Ниш, Пирот и Враня са български градове. Когато нашите възрожденци чуват, че Сърбия има искания към тези райони, те се подсмихват и си споделят: „ Това е българско, няма по какъв начин да го дадем ”. Но ето, че историята ги опроверга и до момента в който Сърбия не получи урок за прегрешенията си от предишното, тя ще продължава със същия вкус да разяжда българската територия ”, предизвести доцент доктор Спас Ташев.
" От няколко години Сърбия работи интензивно на наша територия, главно по линията на трансграничен културен продан се стартира концепцията, че оттатък границата живеят шопи и торлаци, които са сърби. Западната ни съседка се интересува в по-западналите наши селища кои хора са алкохолици, кои са склонни да получават почерпки и посредством тях реализира своята агитация на най-ниско равнище. Лансира се непрестанно сръбската кафанска музика, внушава се на популацията, че това е неговата музика.
А ние стоим и гледаме като вцепенени по какъв начин народа ни е тровен и разяждан от вътрешната страна. Крайно време е да се събудим от този бездънен сън ”, прикани историкът.
Враца е част от Шопската област, населявана от шопи - които Сърбия афишира за племе, което е част от сръбския народ. След Берлинския конгрес от 1878 година съгласно Белград това население е българизирано. По този метод се показва българският град Враца в " документален " филм за последните дни от живота на сръбския княз Михаил Обренович.
В сериала, озаглавен: " В каква мисловна борба изпадам ", се обръща особено внимание на Анастас Йованович, който е непосредствен с Обренович. Такива персони като Атанас Йованович са доста, тъй като по времето на османското господство Балканите се освобождават последователно от периферията към центъра. Много българи се борят за свободата на Сърбия и Гърция. В сръбската лента обаче се премълчават част от обстоятелствата и се твърди, че " Анастас е доста значима персона в сръбската история от 19-ти век ". " Той е предупреждавал неведнъж княза за заплахата от атентат против него ", се споделя още в сериала.
" Анастас Йованович е роден през 1817 година във Враца, в тогавашната Османска империя. Този град през днешния ден се намира в България. Баща му се споделя Йован, а майка му Мария. Враца е част от Шоплука - област, населявана от шопи, племе което е част от сръбския народ. След Берлинския конгрес от 1878 година те са българизирани ", пишат сръбски медии. Анастас Йованович е първият литограф в Сърбия. Михаил Обренович /1823-1868/ ръководи на два пъти Сърбия. Първият от 1839 до 1842 година, а вторият от 1860 до убийството му през 1868 година. След като реализира спорузумения с Османската империя, той разпуска българската легия на Георги Раковски в Белград.
Александър Вучич
„ Светът навлиза в цикъл на неустойчивост и Сърбия би се възползвала от експлоадирането на доста районни спорове. Александър Вучич счита, че следва следващото преразпределение на сферите на въздействие в света, заради което най-вероятно се готви за това. Добре е да бъдем евроатлантици, само че е още по-добре с изключение на този главен проект А, също по този начин да имаме проект Б и прочие, т.е. да имаме аварийни разновидности, посредством които да отстояваме своя народен интерес ”, поучава историкът.
„ Сърбия към този момент 30 години твърди, че племето шопи е сръбско. Навсякъде, където живеят шопи, съгласно нея това са сърби. По тази изкривена " логичност " в София да вземем за пример живеят българизирани сърби. Дълго време мълчахме за Поморавието, а има толкоз доста сръбски документи включително и в всеобщия сръбски периодически щемпел от началото на 19-ти век, в които се споделя, че Ниш, Пирот и Враня са български градове. Когато нашите възрожденци чуват, че Сърбия има искания към тези райони, те се подсмихват и си споделят: „ Това е българско, няма по какъв начин да го дадем ”. Но ето, че историята ги опроверга и до момента в който Сърбия не получи урок за прегрешенията си от предишното, тя ще продължава със същия вкус да разяжда българската територия ”, предизвести доцент доктор Спас Ташев.
" От няколко години Сърбия работи интензивно на наша територия, главно по линията на трансграничен културен продан се стартира концепцията, че оттатък границата живеят шопи и торлаци, които са сърби. Западната ни съседка се интересува в по-западналите наши селища кои хора са алкохолици, кои са склонни да получават почерпки и посредством тях реализира своята агитация на най-ниско равнище. Лансира се непрестанно сръбската кафанска музика, внушава се на популацията, че това е неговата музика.
А ние стоим и гледаме като вцепенени по какъв начин народа ни е тровен и разяждан от вътрешната страна. Крайно време е да се събудим от този бездънен сън ”, прикани историкът.
Враца е част от Шопската област, населявана от шопи - които Сърбия афишира за племе, което е част от сръбския народ. След Берлинския конгрес от 1878 година съгласно Белград това население е българизирано. По този метод се показва българският град Враца в " документален " филм за последните дни от живота на сръбския княз Михаил Обренович.
В сериала, озаглавен: " В каква мисловна борба изпадам ", се обръща особено внимание на Анастас Йованович, който е непосредствен с Обренович. Такива персони като Атанас Йованович са доста, тъй като по времето на османското господство Балканите се освобождават последователно от периферията към центъра. Много българи се борят за свободата на Сърбия и Гърция. В сръбската лента обаче се премълчават част от обстоятелствата и се твърди, че " Анастас е доста значима персона в сръбската история от 19-ти век ". " Той е предупреждавал неведнъж княза за заплахата от атентат против него ", се споделя още в сериала.
" Анастас Йованович е роден през 1817 година във Враца, в тогавашната Османска империя. Този град през днешния ден се намира в България. Баща му се споделя Йован, а майка му Мария. Враца е част от Шоплука - област, населявана от шопи, племе което е част от сръбския народ. След Берлинския конгрес от 1878 година те са българизирани ", пишат сръбски медии. Анастас Йованович е първият литограф в Сърбия. Михаил Обренович /1823-1868/ ръководи на два пъти Сърбия. Първият от 1839 до 1842 година, а вторият от 1860 до убийството му през 1868 година. След като реализира спорузумения с Османската империя, той разпуска българската легия на Георги Раковски в Белград.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ