Вече 30 години не можем да се разберем за 10

Вече 30 години не можем да се разберем за 10 ноември 1989 година - едни гледат на тази дата като на край, други - като на начало. Но един нечовечен въпрос се върти в главите на всички. Как се стигна дотук, че добре устроена дребна страна, наричаща се България, бе напълно разрушена и камък върху камък не остана от нея. Факт. И все не можем да си отговорим - ние самите ли сме си отговорни за дереджето, до което се докарахме, или това е демоничен интернационален план? Или пък от двете по нещо?

Тия въпроси вълнуват още в първите дни на преврата против него и първия човек на партията и страната Тодор Живков. Той е безапелационен - това не е даже политически прелом, а добре проведен от вътрешни и външни сили престъпен бунт. И стига до извода, че има управителен център, който го провежда и реализира. Прочетете в този момент неговия разбор и кажете, че не е настоящ! Разрухата се реализира не посредством война и бомбардировки, а посредством обир и стоманени интернационалните контракти, които дефинират какво има и какво няма право на живот в родината ни. Някой да е не запомнил ролята на Световната банка и на Международния валутен фонд? Като че задачата е била освен разрушаването на индустрията, промишлеността и селското ни стопанство, само че и кражбата на десетки хиляди младежи, напуснали България и отишли да работят на Запад и за Запада. При това - без със стотинка да компенсират разноските на страната ни по тях досега на емигрирането си. Химера ли е завеждане на интернационално дело и реализиране на отмъщение за пладнешкия обир? Този въпрос си задава освен Живков. Убеден съм, че още хиляди други ограбени си го задават.

Тодор Живков, Мемоари, изд. " Съвет за икономическа взаимопомощ " АД - " Абагар ", 1997 година

Из главата " Бяха задействани рискови детонатори "

Във всеки случай през днешния ден надали може да се подценява и отхвърля, че след 10 ноември в България се сътвориха всички условия, които щяха неизбежно да породят настъпилата тотална съсипия и злополука. Сред тези условия се открояват три, по този начин да се каже, детонатори-взриватели, които бяха задействани по всички правила на " разрушителния род ". Къде скрито, къде намерено. Детонатори, които, взети поотделно, са имали и имат място и в други страни. Но у нас те като че ли откриха най-плодородна почва за взаимно деяние...

Първият детонатор, за който в последно време се заприказва освен намерено, само че и с възходяща паника, това са управническият волунтаризъм и стратегическата отпадналост... В последна сметка [те] са в основата на провеждания на практика курс. Провалите в ръководството и тактиката са провали в цялото ни публично развиване...

Вторият детонатор е обвързван с по този начин наречения външен фактор, взет в най-широкия смисъл на думата. Далеч съм от мисълта да отхвърлям нуждата от необятното ни отваряне към външния свят и консолидираното ни в европейските структури. Та нали това бе един от препъни-камъните в различията ни със руското управление....Въпросът е, че вместо двустранен, с отчитане на българските ползи, този развой се разви едностранчиво, с което се нанесоха мъчно поправими пробойни в националната стопанска система.

За никого към този момент не е загадка, че отсам наред с другото пристигнаха пагубни последствия. Цели браншове и подотрасли бяха извадени от строя. Други бяха парализирани, какъвто е казусът с военнопромишления комплекс, електрониката, енергетиката и впрочем. Някои бяха доведени до немощно положение...

Не е инцидентно, че в този момент намерено се заприказва за неизгодни за България договорености с интернационалните финансови институции, както и за търсене на отговорност от подписалите тези договорености...

Третият детонатор... се отнася до тоталното плячкосване на националното благосъстояние... Става дума за събитие, което се стовари с невиждана мощ върху целокупния обществено-политически, веществен и нравствен живот на страната. За събитие, което ще остане като една от най-позорните страници в актуалната история на България... Вероятно малко са страните или районите, които познават сходен случай...

Още тук обаче желая да споделя, че след моето освобождение на пленума на Централен комитет на Българска комунистическа партия, всичко, всичко, което беше говорено, рухна още на другия ден. Беше забравено! Започна се жестока акция против мен... И по този начин бях подложен в цялостна изолираност. Всяка моя стъпка бе следена. Всяка моя дума, както научих по-късно, е преценявана и претегляна на 10 кантара. Питах се: " Не е ли това някаква инсценировка?! Защо е всичко това - с цел да ми затворят устата? За да ме уплашат ли? Какво става в България? "

Малко по-късно всичко или съвсем всичко ми стана ясно! България е предадена! България е продадена!...

На 18 януари 1990 година ме арестуваха. Вече загатнах - при доста строга защита. Лишен бях от всякаква информация. Но когато ме сложиха под домакински адрес, към този момент имах опция да виждам телевизия. Можех да чета вестници, да чувам радио. Бях изумен. Бях като ударен от гръм. Пред себе си видях една напълно друга друга, непозната за мен България. Изненадата ми бе неописуема. Какво се бе случило у нас? Какво бе станало?

Какъв " ураган " бе минал над страната ни?...

Впечатли ме на първо време безредието! Тотално безвластие, което долових с всичките си сетива...

С всеки минал ден от вестниците научавах, а чувах и по радиото за всякакви пръкнали се новобогаташи. С някои от тях даже се " срещнах " посредством оповестените биографии. При това с пикантни детайлности. Всеки вестник с по нещо ме шашваше - прочитах за все нови и новоизлюпващи се милионери. Всичко изглеждаше освен необикновено. Не желаех да го приема нито с разсъдък, нито със сърце за допустимо. За действително съществуващо!...

За другото, мислех си, нека сънувам! Защото - правилно е, аз не разполагах с никакви документи. Но и пред мен, както пред всеки здравомислещ жител, средствата за всеобща информация всекидневно рисуваха картини за неприсъщия за додесетоноемврийска България абсурд: няколкостотин души, забогатели по неведом, а може би бе незаконен метод и няколко милиона сиромаси, някои даже ровещи в кофите за отпадък!...

Кой можеше в тези смутни дни да оспори явният факт, че България е подложена на безсърдечен обир. Че България се разграбва. Че България, както обичат да споделят в сходни случаи, към този момент е замязяла на разграден двор. Кой каквото можеше и откъдето можеше - грабеше! И този развой, за всенародна жал, продължава!...

Неволно и непрестанно в съзнанието ми се натрапваше мисълта, че въпреки персонификацията на създателите и актьорите на посочената драма да остава скрита картинка, едно е несъмнено: във всички случаи ще да е имало нещо като щаб. Силен щаб, който е провел и управлявал това плячкосване на националното имане.

Иначе от кое място по този начин небрежно, кажи речи за месец-два ще се пръкнат тези новобогаташи?!

Както демонстрират обстоятелствата, съществени промени в структурата на банковия капитал стартират да се правят през 1990-1991 година Именно тогава на финансовия пазар навлизат акции, посредством чието изкупуване се усилва уставният капитал най-вече на комерсиалните банки, като частният бранш в множеството от тях надвишава 51 %. През този интервал се сътвориха и напълно частни банки, някои от които в този момент са мощни финансови империи. Факт е също по този начин, че бяха осъществени съществени банкови нарушавания, като се изтеглиха големи финансови средства под формата на заеми без нужните обезпечения.

Чрез злоупотреби с банкови заеми и чекове от държавните банки средствата се насочиха към частните банки, след което бяха оповестени за безнадеждни събирания. Друга част от заемите беше обърната във валута и изнесена в непознати банки. Този метод на изсмукване на национални пари е характерен за банките, основани от някои крупни стопански групировки. Например от ДСК са раздадени 70 милиарда във тип на заеми, като болшинството са употребявани за основаване на частни банки и компании...

Представляват интерес и мненията на специалистите на Организация на обединените нации по известния отчет на Програмата на Организация на обединените нации за развиването (1995 г.) В тях по-специално се акцентира, че у нас входовете и изходите на държавните предприятия са " обрасли " с частни бизнесмени. От това се прави един логически извод, а точно, че тази процедура може да е ефикасна за преразпределение на публичния артикул, само че не и за неговото увеличение и запазване. При това състояние разумно е също, че брутният вътрешен артикул на страната спада.

Не мога да пропусна още два съществени казуса. За да се затвори кръга, по този начин да се каже.

Първият. Какво стана с държавния стратегически валутен запас, който беше основан и който проби пътя на Запад? Защото този запас беше в западни банки. А те, знае се, обменят информация между тях. Знаеше се, че България е постоянна. Оттук идваше и утвърждението към страната ни. Ние бяхме платежоспособни. Не сме просрочвали нито едно заплащане. Напротив, от самото начало на ръководството на Тодор Живков имаше валутен запас.

Къде отиде този валутен запас

след 10 ноември 1989 година? Кой го присвои? Ето за това не може и не трябва да се мълчи.

Тук ще направя едно конкретизиране. Този валутен запас беше под мой надзор. Аз председателствах валутната комисия към Политбюро. По-късно, през 1985 година, прехвърлихме комисията към Министерския съвет. Не беше вярно президентът да се занимава с подобен въпрос. Това си беше обвързване на изпълнителната власт.

Спомням си, по някое време при мен пристигна Васил Коларов - ръководител на Българската национална банка. Каза ми: " Другарю Живков, изхарчени са 500 милиона $ ". Министерския съвет тогава натоварил А. Луканов да оглави комисията по валутния запас. След този диалог не разреших на Коларов да дава каквато и да е сума във валута на държавното управление без мое позволение. Така се договорихме.

След известно време още веднъж пристигна Коларов: " Похарчени са още 200 милиона... " Придружаваше го шефът на Външнотърговската банка. Пред мен Коларов го разкритикува остро за изхарчените още 200 милиона $. Обърнах се тогава към него: " Вие участвате във всички съвещания на Министерския съвет, а в този момент вините другите... " А той стартира да се оправдава: " Но те не ме викат, другарю Живков, когато преглеждат всички валутни въпроси... "

Сигурен съм, че още преди да бъда освободен от служба, от запаса са били похарчили 700 милиона. Оставаха милиард и 300 милиона $, които бяха в задгранични банки. Отново запитвам: къде отидоха тези пари? Кой ги открадна? Като вземем и над милиард и 700 милиона задължения, които се направиха по време на мораториума, какво се получава?

Ето го първия проблем.

Вторият се отнася до основаването на компаниите. Вече показах, че още от края на 1988 година започнахме да построяваме фирмената организация. Беше одобрен и декрет 56. Формираха се нужните атрибути на компаниите, в това число бордовете на шефовете. Дадохме им оборотни средства. Всичко, което беше належащо за работа на компаниите, им дадохме. Това бяха големи фабрики. Всичко предадохме.

И отсам стартира разграбването. Вложените в чужбина средства също бяха разграбени. Всичко изчезна, потъна.

Такова плячкосване историята не е виждала

По времето на Филип Димитров ограбването набра още по-голяма скорост. Бяха премахнати контролните функционалности на страната, комерсиалните организации, митническите ограничавания и така нататък

Кое в тази ситуация ме мъчи? Най-важното - хората, които ме заместиха, не си дадоха сметка за последствията. Те отхвърлиха всичко. По мое време бе непокътнат държавният надзор, нито една контролна функционалност не бе разрушена. След това всичко бе като че ли преднамерено разхвърляно и унищожено. Така е печалната истина: от разградения двор всеки можеше и вземаше каквото си искаше.

Разузнаването също бе ликвидирано. Разпръснати и уволнени бяха хиляди хора. Началото бе поставено директно след 10 ноември. И още веднъж задълбочаване, освен това пагубно, при ръководството на Съюз на демократичните сили. Един индикативен образец. Беше основано такова състояние, че селското стопанство се управлява не е от министъра на земеделието, а от всякакви търговски организации, които изкупуват селскостопанската продукция. От тях зависи и цената и инфлацията. Каквото те решат, това става. В селата пропищяха от тях.

Тъжна е констатацията след всичко, изнесено дотук. Държавността ни е разрушена. Ето и това трябваше да се каже на народа. А не да се мълчи и да се дава опция на опозицията да нападна. И тя нападна не различен, а Българска социалистическа партия, всичко в геометрическа градация се стоварва върху гърба на партията.

Ратувам за истината, тъй като обрисуваното състояние даде опция от най-ревностни " реформатори " да основат собствен уред от правилни хора, посредством които се стремят да овладеят всички лостове - стопански, политически и други Така държавното управление на лeвицата ходеше като по въже, нямаше място за маневриране.

Във връзка с множеството операции, чийто източник още веднъж води към тези " реформатори ", ще посоча една опашата неистина. " Наследниците " ми настояват, че по мое време имало над 10 милиарда $ външен дълг. Ще повторя -

опашата, някому угодна неистина

Спомням си, през лятото на 1989 година пред американски предприемачи, пребиваващи у нас оповестих, че външният ни дълг е към 6 милиарда бруто. Но зад него стояха немалки и неизплатени от други страни задължения към нас. Вече не ми останаха думи за запитване...

Какво стана със основаните компании? Вече загатнах, че на входа и на изхода на тези компании се настаниха други, частни компании. Те дефинират цените на доставяните материали и първични материали. Те диктуват цените и на готовата продукция. Разсипаха наши прелестни фабрики, които минаха към вътрешен дълг. Разграбиха ги. Някой може да ми възрази: кой цех е разграбен? Аз споделям: а кой не е? Групировките не вземат фабрики, те напряко ги ограбват, окупирайки входа и изхода им. Знае ли народът истината и за това действие?

Българската социалистическа партия мълчи. През 1994 държавното управление на левицата наследи разграбена България. Кой я разграби. От къде и по какъв начин се пръкнаха новобогаташите. Къде изчезна валутният запас? Да запитвам ли за оборотните средства, които предадохме на компаниите. Оптимист съм, нека с приватизацията дойдат положителни стопани, които ще потърсят полагаемото им се. Ще потърсят и отговорност...

Говорейки за това нечувано и невиждано хищничество, не изключвам опцията то да е задействано още преди 10 ноември 1989 година Да, допустимо е! Аз бях тежко болен. През месеците юли, август и началото на септември 1989 година не можех да ставам самичък от леглото. Едва ходех даже с компаньон. След това минах на полудневна работа. Възможно е някои от създателите и актьорите на обсъжданата трагична " перестройка " да се възползвали от всичко това и да са задвижили механизми на разгърналия се след " великата дата " с цялостна мощ развой на тотално плячкосване...

Ще се върна още веднъж към тежката рецесия, в която изпадна България. И ще приведа данни от " Бялата книга " за ситуацията на страната при започване на мандата на 37-то национално заседание. Данните са показателни. Макар че не са разкрити аргументите за действителното плячкосване. Един развой, който не е спирал...

Истината е, че по обсег и дълбочина на рецесията ние надминахме Америка с нейната меланхолия от края на 20-те и началото на 30-те години. Брутният вътрешен артикул през 1994 година е намалял спрямо 1989 година с 49.3 на 100, размерът на строителството - със 72 на 100, селскостопанската продукция с 30 на 100, нематериалните услуги по отношение на 1991 с над 33 на 100. Енергетиката, превозът, пътната, съобщителната и водната конструкция не можеха да обезпечат даже едва стопанско раздвижване...

Политизацията на външноикономическите ни връзки докара да загуба на наши обичайни и обективно преференциални външни пазари. Сега там се разполагат други мощни международни производители и нашето завръщане ще става все по-проблематично...

Правило ми е усещане, че редица дейци на опозицията приказват за преход, имайки поради промяната на публичния строй. И това те не крият. Открито убеждават българския народ, че България ще навлезе най-накрая в ерата на благоденствието и демокрацията, в случай че в нея още веднъж се откри капитализъм. Така че - напред към капитализъм!...

Не политиканствам. Нямам желание да се впускам в дебрите на дребнавите политически пристрастености. Но бих желал да подчертая следното. Това, което е с определящо значение за естественото битие на индивида, в този момент е значително разрушено у нас. Става дума за удобна витална, обществена и културна среда. Само в такава среда могат да се прекратят процесите, водещи към дехуманизация, към обезличаване. Към деградация, към принизяване на човешкото у индивида!...