Пак липсват лекарства въпреки забраната за износ
Вече 3 месеца е неразрешен паралелният експорт на медикаменти. Липсите обаче не престават - освен това в огромни размери. 40% от рецептите за детски антибиотици и инсулин са останали неизпълнени през последните 2 месеца. Според ръководителят на Асоциацията на притежателите на аптеки Николай Костов процентът е малко повишен, защото сега имало процедура на повтаряне - електронната рецепта да се издаде и на хартия. До известна степен това изкривява статистиката, уточни той в студиото на „ Здравей, България " по Нова.
" Факт е обаче, че 61% осъществяване на електронни бели предписания възлиза на доста под междинното равнище за България - то е над 70%. Има 7-8 суспензии за деца, които липсват на пазара. Това са най-популярните - аугментин, зинат, един от амоксиклавите. Причината да ги няма е главно индустриална ", изясни Костов. По негово мнение имало възможност дефицитът на тези лекарства се получава, тъй като здравното министерство желае да е презапаси - по това време предходната година имаше сериозен недостиг на лекарства за деца.
Мярката се наложи на фона на декларирани количества за пациентите. Призоваваме да ни се дават данни, защото държавното управление счита, че единственият проблем е изнасянето на медикаменти. Искаме справедливи данни, тъй като може да се окаже, че това не е единствената посока, в която би трябвало да бъдат взети ограничения ", сподели Боряна....Или има незадоволителни количества, или има различен проблем. Ако има и други противозаконни практики, дано и те да се санкционират.
Не е същото ситуацията при антидиабетните медикаменти обаче. Там имало доста огромен интерес за реекспорт, разясни Костов. " В момента се регистрира доста огромен недеостиг на някои медикаменти, в това число на инсулин, който е неразрешен за експорт ", сподели Костов. По негови думи е належащо време възбраната да подейства. Първо инсулинът бе неразрешен за експорт до 1 януари, в този момент се удължи. Според него огромна част от хората, които желаят да го изнаят, просто са задържали продукцията в складовете. На пазара се пускат единствено тези лекарства, чийто период на валидност скоро ще изтече. Костов акцентира, че въпреки всичко сега дефицитът е по-малък отпреди. Фактите сочат обаче, че липсват няколко инсулина и много перорални антибетни средства, от пероралните има и генерични, при които паралелът не въздейства.
Понякога болните от диабет имат ресурси, защото им се предписва едно и също количество, а им би трябвало друго, по отношение на сезона и храненето. Освен това те го пестят, има процедура и да си го разменят. Асоциация на заболели от диабет също оказва помощ в това отношение.
Костов поддържа Боряна Маринкова от Българската асоциация за развиване на паралелната търговия с медикаменти, съгласно която пралелният импорт би трябвало да се облекчи оптимално. По негови думи с изключение на да компенсира дефицит, той ще увеличи конкуренцията и ще понижи цените на медикаментите. България обаче продължавала да има проблеми в това отношение, безапелационни са двамата.
" Две едни и същи медикаменти - едното импортирано от чужбина, а другото създадено у нас, имат друг баркод. Когато на някого му се предпише медикамент по здравна каса обаче, той може да бъде прочетен в системата, единствено в случай че е с българско произвеждане. Получава се парадоксът, че лекарството може да бъде налично пред пациента в аптеката и той да няма правото да го купи, в случай че е импортирано от чужбина ", изяснява пропуските в здравната система Маринкова.
Тя разяснява и различен проблем при импортираните медикаменти е - умишленото закъснение на одобряването на цената им. " По разпоредба получаваме цената на продукта, който е регистриран в България - тя е една и съща, без значение къде е създаден той. Давам ви образец с един антидиабетен артикул, който чакахме 93 дни, с цел да му се дефинира цената от Националния съвет за цени и реимбурсация. Чакахме 168 дни да се утвърди цената на лекарство за онкоболни ", споделя Маринкова.
Тя показва, че в Полша, където реимбурсирането е ниско - както в България, посредством импорт на медикаменти са спестени 123 млн. евро за 2022 година, като 15 млн. евро са били непосредствено за пациентите. Швеция е икономисала 235 млн. евро от успореден импорт през 2022 година В България това остава блокирано.
" Факт е обаче, че 61% осъществяване на електронни бели предписания възлиза на доста под междинното равнище за България - то е над 70%. Има 7-8 суспензии за деца, които липсват на пазара. Това са най-популярните - аугментин, зинат, един от амоксиклавите. Причината да ги няма е главно индустриална ", изясни Костов. По негово мнение имало възможност дефицитът на тези лекарства се получава, тъй като здравното министерство желае да е презапаси - по това време предходната година имаше сериозен недостиг на лекарства за деца.
Мярката се наложи на фона на декларирани количества за пациентите. Призоваваме да ни се дават данни, защото държавното управление счита, че единственият проблем е изнасянето на медикаменти. Искаме справедливи данни, тъй като може да се окаже, че това не е единствената посока, в която би трябвало да бъдат взети ограничения ", сподели Боряна....Или има незадоволителни количества, или има различен проблем. Ако има и други противозаконни практики, дано и те да се санкционират.
Не е същото ситуацията при антидиабетните медикаменти обаче. Там имало доста огромен интерес за реекспорт, разясни Костов. " В момента се регистрира доста огромен недеостиг на някои медикаменти, в това число на инсулин, който е неразрешен за експорт ", сподели Костов. По негови думи е належащо време възбраната да подейства. Първо инсулинът бе неразрешен за експорт до 1 януари, в този момент се удължи. Според него огромна част от хората, които желаят да го изнаят, просто са задържали продукцията в складовете. На пазара се пускат единствено тези лекарства, чийто период на валидност скоро ще изтече. Костов акцентира, че въпреки всичко сега дефицитът е по-малък отпреди. Фактите сочат обаче, че липсват няколко инсулина и много перорални антибетни средства, от пероралните има и генерични, при които паралелът не въздейства.
Понякога болните от диабет имат ресурси, защото им се предписва едно и също количество, а им би трябвало друго, по отношение на сезона и храненето. Освен това те го пестят, има процедура и да си го разменят. Асоциация на заболели от диабет също оказва помощ в това отношение.
Костов поддържа Боряна Маринкова от Българската асоциация за развиване на паралелната търговия с медикаменти, съгласно която пралелният импорт би трябвало да се облекчи оптимално. По негови думи с изключение на да компенсира дефицит, той ще увеличи конкуренцията и ще понижи цените на медикаментите. България обаче продължавала да има проблеми в това отношение, безапелационни са двамата.
" Две едни и същи медикаменти - едното импортирано от чужбина, а другото създадено у нас, имат друг баркод. Когато на някого му се предпише медикамент по здравна каса обаче, той може да бъде прочетен в системата, единствено в случай че е с българско произвеждане. Получава се парадоксът, че лекарството може да бъде налично пред пациента в аптеката и той да няма правото да го купи, в случай че е импортирано от чужбина ", изяснява пропуските в здравната система Маринкова.
Тя разяснява и различен проблем при импортираните медикаменти е - умишленото закъснение на одобряването на цената им. " По разпоредба получаваме цената на продукта, който е регистриран в България - тя е една и съща, без значение къде е създаден той. Давам ви образец с един антидиабетен артикул, който чакахме 93 дни, с цел да му се дефинира цената от Националния съвет за цени и реимбурсация. Чакахме 168 дни да се утвърди цената на лекарство за онкоболни ", споделя Маринкова.
Тя показва, че в Полша, където реимбурсирането е ниско - както в България, посредством импорт на медикаменти са спестени 123 млн. евро за 2022 година, като 15 млн. евро са били непосредствено за пациентите. Швеция е икономисала 235 млн. евро от успореден импорт през 2022 година В България това остава блокирано.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ