Празникът на първоучителите - преди и сега
Вече 211 години означаваме 24 май и делото на светите братя Кирил и Методий. Няма различен български празник с толкоз дълга история и непроменяемо отдавана респект. През всичките години от съществуването си денят се е отбелязвал по друг метод, с по-малко или повече церемониалност, като е прекосявал през промени в името и разногласия към смисъла му. Но нищо не е съумяло да помрачи тържеството на духовността, културата и просветата в съзнанието на дребни и огромни.
Историята
Първите, които се събират да отбележат славянските просветители, не са единствено българи, измежду тях има турци и гърци. Те се срещат в Шумен и провеждат театрално зрелище през далечната 1813 година в чест на първоучителите.
Има и друга дата, която се загатва като първи празник на Кирил и Методий - 11 май 1851 година Тогава в епархийското учебно заведение в Пловдив, носещо техните имена, по самодейност на Найден Геров се провежда празник на основателите на глаголицата.
Първите вести за празнуването на Кирил и Методий на 11 май се срещат в " Христоматия славянского язъка " от 1852 година на Неофит Рилски. През 1857 година денят на светите братя е почетен в българската черква " Св. Стефан " в Цариград, дружно със работа за св. Иван Рилски, демонстрират изследвания на радио Велико Търново на БНР. Според тях на идната година този ден е отпразнуван и в Пловдив с тържествена работа в църквата " Света Богородица ". След нея учителят Йоаким Груев произнася вълнуващо слово за живота и делото на Кирил и Методий. Празникът стартира постоянно да се отбелязва в Шумен и Лом, а от 1860 година - и в Скопие. От 1863 година 11 май се открива като църковен празник на светите равноапостоли и в София е проведено честване от учителя Сава Филаретов.
Постепенно празникът надвишава църковно-училищните рамки на своето отбелязване и се трансформира в обществен празник. След 1878 година в свободна България той се лимитира главно до учебен празник, а в Македония и Одринско остава проява на българщината.
1892 година става известна с написването от Стоян Михайловски на текста на учебния химн „ Върви, народе възродени “, а Панайот Пипков основава на 11 май 1900 година музиката към него.
С въвеждането на григорианския календар през 1916 година празникът, отбелязван от страната и църквата, се празнува на един ден - 24 май. След 1969 година става обособяване на църковния от светския календар, а от 15 ноември 1990 година е формален празник на Република България.
Честванията в страната
С тържествени слова, игри-хора и разпределяне на сусамени кравайчета на дребните възпитаници означават в Габрово през 1908 година Деня на първоучителите. За самодейностите на празника споделя в спомените си през 1958 година учителят Павел Йовчев. Те се пазят във фонда на Националната Априловска гимназия в Габрово.
" Учителите поканиха жителите да заповядат в салона на гимназията. Много жители се отзоваха на поканата. Тук те се срещнаха с учителите. Весели и засмени си разправяха всякакви случки и анекдоти из ученическия си живот, за техните учители, приятели и прочие Те бяха поканени със сладкиши, бонбони, а искащите и с всякакви питиета ", написа в спомените на учителя.
Чрез хасковските вестници пък жителите били авансово осведомени по какъв начин ще протече празникът, описват от Регионалния исторически музей в града. В броя си от 23 май 1926 година вестник „ Нова битка “ разгласява на първа страница „ Програма за отпразнуването на св. Кирил и Методи “. Празникът започвал със работа в църквата „ Св. Богородица “, водосвет, а учениците се строявали на площада в непоколебим ред. Държали се речи и декламации. Следобед отпред с военната музика се образувала манифестация, която минавала из основната улица и чаршията до игрището при черквата " Св. Спас “. Следвало забавление, хоро и футболен мач.
Молебен, водосвет и шествие с иконата на двамата солунски светци, в края на което се движат колоездачи, ловци и граовска просветителна дружба, означават празника през 1931 година в София. Според вестник " Македония " следобяд е имало забави по учебните заведения, както и в Борисовата градина.
Царят и партията
През 1935 година великотърновският вестник " Борба " разказва честванията за 24 май главно с роман за визитата в остарялата столица на цар Борис III и княз Кирил. Проследява се всяка стъпка на монарсите, само че съвсем не се приказва за същината на честването.
20 години по-късно същият вестник отразява стичането на жителите към украсената естрада пред Педагогическото учебно заведение.
" Главната улица се извърши с народ. Точно в 9,30 часа локални партийни ръководители, доста видни културни деятели и представители от другите политически и всеобщи организации заеха местата си на трибуната. В това време тържественият химн за Кирил и Методий раздвижи колоната на учащите се. Като избухлив поток, с бодра маршова стъпка се понесоха стройните редици към трибуната. Старинният град се огласи от ведри песни, изпълни се с детска и юношеска наслада ”, написа още в репортажа на в. " Борба ".
С думите " А, б, в... Лъчи към знанието. Лъчи, изплетени от мозъците на двама мъже, отдали всичко на това велико дело - да се даде книжовност на славянските нации. Повече от 100 години ние честваме този ден. Той се е влял в кръвта ни... ", стартира репортажът на Българска телеграфна агенция за празничната манифестация по случай честването на 24 май през 1960 година От него излиза наяве, че тържествата са грандиозни, с богата хореография и тежко наличие на властта.
" Часовите пред Мавзолея се сменяват и фанфарите оповестяват началото на парада. Направена е огромна кошница. Дръжката й е увита в зеленина и божури. А вътре - дечица-цветя. Облечени в зелени дрешки, на главичките им шапки като цветя - макове, маргарити, синчец. По-нататък друга картина. Пак в кошница стои момиченце. Облечено е в дълга бяла рокля, с бяло венче на главата. И стиска до сърцето си бяло гълъбче. Бяло като душата на тия деца. Ох, такова благополучие! Да тупкаш с дребните си крачета по тоя площад, с твоите другарчета от учебно заведение, с твоите учители, а там от Мавзолея да те гледат и да ти махат с ръка ръководителите... ", написа още в репортажа. В него се споделя и по какъв начин възпитаници от междинните курсове манифестират със своите трудови триумфи - едни са създали дребен локомотив, други - красиви вази, трети носят житни класове. Над студентските редици пък е издигната разтворена книга с цитати от речта на Георги Димитров по време на Лайпцигския развой. " Незабравими часове напред! Не към непознатите граници, не към война и заличаване, а към просвета! ”, написа още в репортажа.
В съвремието
От 90-те години на ХХ век манифестациите към този момент не са на дневен ред, само че последователно са сменени със синонима си - шествия. С всяка последваща година те стават все по-мащабни и тържествени.
В края на първото десетилетие на новия век Денят на българската култура се отбелязва с формалното честване от възпитаници от 24 учебни заведения, два духови и един високомерен оркестър, един фолклорен и два мажоретни състава. Празничното шествие потегля от кръстовището на бул. „ Витоша " и " Патриарх Евтимий ", с цел да приключи с публична гала пред Националната библиотека " Св. Св. Кирил и Методий ", излиза наяве от репортажи в медиите.
Днес децата не престават да бъдат потапяни в духа на празника с разнородни начинания, като най-много се подтикват да схванат смисъла на делото на светите братя, като претворят празника със свое творчество. Те рисуват картички, постери, плакати, вършат компютърни презентации, видео клипове, на които рецитират стихотворения или пеят ария, изписват текст с калиграфия на известни произведения за празника, вършат цифрови албуми или уеб сайтове...
Тази година за десети следващ път по случай Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската писменост, култура и просвета и на славянската словесност Институтът за български език „ Проф. Любомир Андрейчин “ при Българска академия на науките обичайно предложения българските учители и възпитаници да се причислят към акцията им „ Написаното остава. Пиши вярно! “. Малки и огромни възпитаници още веднъж могат да създадат къса диктовка - освен с цел да ревизират знанията си за българския правопис и пунктуация, а и с цел да засвидетелстват почитта си към българската култура и просвета, към българските учители, учени, просветители и дейци на културата. Млади учени от института ще създадат асортимент на най-хубавите диктовки. Резултатите ще бъдат оповестени при започване на юни на страницата на Института за български език и в „ Езикови информации “ във фейсбук. Победителите ще получат тениска и стикер с надпис „ Написаното остава. Пиши вярно! “.
А през днешния ден България още веднъж ще бъде залята от празнични шествия, на които ще гърми химнът за първоучителите, с цел да може най-малко в този ден българите да усетят силата и смисъла на просветата и науката.
Историята
Първите, които се събират да отбележат славянските просветители, не са единствено българи, измежду тях има турци и гърци. Те се срещат в Шумен и провеждат театрално зрелище през далечната 1813 година в чест на първоучителите.
Има и друга дата, която се загатва като първи празник на Кирил и Методий - 11 май 1851 година Тогава в епархийското учебно заведение в Пловдив, носещо техните имена, по самодейност на Найден Геров се провежда празник на основателите на глаголицата.
Първите вести за празнуването на Кирил и Методий на 11 май се срещат в " Христоматия славянского язъка " от 1852 година на Неофит Рилски. През 1857 година денят на светите братя е почетен в българската черква " Св. Стефан " в Цариград, дружно със работа за св. Иван Рилски, демонстрират изследвания на радио Велико Търново на БНР. Според тях на идната година този ден е отпразнуван и в Пловдив с тържествена работа в църквата " Света Богородица ". След нея учителят Йоаким Груев произнася вълнуващо слово за живота и делото на Кирил и Методий. Празникът стартира постоянно да се отбелязва в Шумен и Лом, а от 1860 година - и в Скопие. От 1863 година 11 май се открива като църковен празник на светите равноапостоли и в София е проведено честване от учителя Сава Филаретов.
Постепенно празникът надвишава църковно-училищните рамки на своето отбелязване и се трансформира в обществен празник. След 1878 година в свободна България той се лимитира главно до учебен празник, а в Македония и Одринско остава проява на българщината.
1892 година става известна с написването от Стоян Михайловски на текста на учебния химн „ Върви, народе възродени “, а Панайот Пипков основава на 11 май 1900 година музиката към него.
С въвеждането на григорианския календар през 1916 година празникът, отбелязван от страната и църквата, се празнува на един ден - 24 май. След 1969 година става обособяване на църковния от светския календар, а от 15 ноември 1990 година е формален празник на Република България.
Честванията в страната
С тържествени слова, игри-хора и разпределяне на сусамени кравайчета на дребните възпитаници означават в Габрово през 1908 година Деня на първоучителите. За самодейностите на празника споделя в спомените си през 1958 година учителят Павел Йовчев. Те се пазят във фонда на Националната Априловска гимназия в Габрово.
" Учителите поканиха жителите да заповядат в салона на гимназията. Много жители се отзоваха на поканата. Тук те се срещнаха с учителите. Весели и засмени си разправяха всякакви случки и анекдоти из ученическия си живот, за техните учители, приятели и прочие Те бяха поканени със сладкиши, бонбони, а искащите и с всякакви питиета ", написа в спомените на учителя.
Чрез хасковските вестници пък жителите били авансово осведомени по какъв начин ще протече празникът, описват от Регионалния исторически музей в града. В броя си от 23 май 1926 година вестник „ Нова битка “ разгласява на първа страница „ Програма за отпразнуването на св. Кирил и Методи “. Празникът започвал със работа в църквата „ Св. Богородица “, водосвет, а учениците се строявали на площада в непоколебим ред. Държали се речи и декламации. Следобед отпред с военната музика се образувала манифестация, която минавала из основната улица и чаршията до игрището при черквата " Св. Спас “. Следвало забавление, хоро и футболен мач.
Молебен, водосвет и шествие с иконата на двамата солунски светци, в края на което се движат колоездачи, ловци и граовска просветителна дружба, означават празника през 1931 година в София. Според вестник " Македония " следобяд е имало забави по учебните заведения, както и в Борисовата градина.
Царят и партията
През 1935 година великотърновският вестник " Борба " разказва честванията за 24 май главно с роман за визитата в остарялата столица на цар Борис III и княз Кирил. Проследява се всяка стъпка на монарсите, само че съвсем не се приказва за същината на честването.
20 години по-късно същият вестник отразява стичането на жителите към украсената естрада пред Педагогическото учебно заведение.
" Главната улица се извърши с народ. Точно в 9,30 часа локални партийни ръководители, доста видни културни деятели и представители от другите политически и всеобщи организации заеха местата си на трибуната. В това време тържественият химн за Кирил и Методий раздвижи колоната на учащите се. Като избухлив поток, с бодра маршова стъпка се понесоха стройните редици към трибуната. Старинният град се огласи от ведри песни, изпълни се с детска и юношеска наслада ”, написа още в репортажа на в. " Борба ".
С думите " А, б, в... Лъчи към знанието. Лъчи, изплетени от мозъците на двама мъже, отдали всичко на това велико дело - да се даде книжовност на славянските нации. Повече от 100 години ние честваме този ден. Той се е влял в кръвта ни... ", стартира репортажът на Българска телеграфна агенция за празничната манифестация по случай честването на 24 май през 1960 година От него излиза наяве, че тържествата са грандиозни, с богата хореография и тежко наличие на властта.
" Часовите пред Мавзолея се сменяват и фанфарите оповестяват началото на парада. Направена е огромна кошница. Дръжката й е увита в зеленина и божури. А вътре - дечица-цветя. Облечени в зелени дрешки, на главичките им шапки като цветя - макове, маргарити, синчец. По-нататък друга картина. Пак в кошница стои момиченце. Облечено е в дълга бяла рокля, с бяло венче на главата. И стиска до сърцето си бяло гълъбче. Бяло като душата на тия деца. Ох, такова благополучие! Да тупкаш с дребните си крачета по тоя площад, с твоите другарчета от учебно заведение, с твоите учители, а там от Мавзолея да те гледат и да ти махат с ръка ръководителите... ", написа още в репортажа. В него се споделя и по какъв начин възпитаници от междинните курсове манифестират със своите трудови триумфи - едни са създали дребен локомотив, други - красиви вази, трети носят житни класове. Над студентските редици пък е издигната разтворена книга с цитати от речта на Георги Димитров по време на Лайпцигския развой. " Незабравими часове напред! Не към непознатите граници, не към война и заличаване, а към просвета! ”, написа още в репортажа.
В съвремието
От 90-те години на ХХ век манифестациите към този момент не са на дневен ред, само че последователно са сменени със синонима си - шествия. С всяка последваща година те стават все по-мащабни и тържествени.
В края на първото десетилетие на новия век Денят на българската култура се отбелязва с формалното честване от възпитаници от 24 учебни заведения, два духови и един високомерен оркестър, един фолклорен и два мажоретни състава. Празничното шествие потегля от кръстовището на бул. „ Витоша " и " Патриарх Евтимий ", с цел да приключи с публична гала пред Националната библиотека " Св. Св. Кирил и Методий ", излиза наяве от репортажи в медиите.
Днес децата не престават да бъдат потапяни в духа на празника с разнородни начинания, като най-много се подтикват да схванат смисъла на делото на светите братя, като претворят празника със свое творчество. Те рисуват картички, постери, плакати, вършат компютърни презентации, видео клипове, на които рецитират стихотворения или пеят ария, изписват текст с калиграфия на известни произведения за празника, вършат цифрови албуми или уеб сайтове...
Тази година за десети следващ път по случай Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската писменост, култура и просвета и на славянската словесност Институтът за български език „ Проф. Любомир Андрейчин “ при Българска академия на науките обичайно предложения българските учители и възпитаници да се причислят към акцията им „ Написаното остава. Пиши вярно! “. Малки и огромни възпитаници още веднъж могат да създадат къса диктовка - освен с цел да ревизират знанията си за българския правопис и пунктуация, а и с цел да засвидетелстват почитта си към българската култура и просвета, към българските учители, учени, просветители и дейци на културата. Млади учени от института ще създадат асортимент на най-хубавите диктовки. Резултатите ще бъдат оповестени при започване на юни на страницата на Института за български език и в „ Езикови информации “ във фейсбук. Победителите ще получат тениска и стикер с надпис „ Написаното остава. Пиши вярно! “.
А през днешния ден България още веднъж ще бъде залята от празнични шествия, на които ще гърми химнът за първоучителите, с цел да може най-малко в този ден българите да усетят силата и смисъла на просветата и науката.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ