Вече 20 дни след назначаването на съдията Емил Дечев от

Вече 20 дни след назначението на съдията Емил Дечев от НПО-мрежите на “Продължаваме смяната – Демократична България ” за длъжностен министър на вътрешните работи, Министерство на вътрешните работи мълчи по отношение на резултатите от следствието на аферата “Петрохан ”.

Въпреки че, съгласно полицейски източници на breaking.bg, има нови данни, изключително във връзка с връзките на Петроханската фракция и нейния лидер Ивайло Калушев, както с неправителствени организации (НПО), по този начин и с политици и предприемачи, близки до ППДБ. Като кмета на София Васил Терзиев и бизнесдамата Саша Безуханова, която с помощта на близкото си другарство с някогашната министърка на нововъведенията Милена Стойчева бе една от подмолните фигури по време на кабинета “Денков ”, дирижиращи разпределението на милиони по Плана за възобновяване и резистентност.

За столичния кмет breaking.bg към този момент разкри, че дружно с екссъпругата си Милена са превели 266 хиляди лв. на персоналната сметка на Ивайло Иванов (Ивей) от Петроханската фракция, а освен “70-80 000 евро ”, както призна самият Терзиев. Разследващите, които ревизират досиетата “Калушев ”, открити в персоналната обител на Петроханския лама, са открили следващата диря към Столична община и Васил Терзиев, оповестиха за breaking.bg полицейски източници.

В листата на Ивайло Калушев, открит измежду книжата в стаята му, предопределени за изгаряне, измежду имената, изписани с дребния грижовен почерк на ламата, е това на Мартин Янков. Кой е той? Разследващите са открили, че Мартин Янков е ландшафтен проектант и създател на Фондация “Колективът ”.

 Същият има условна присъда по член 354А от Наказателния кодекс (НК) с 3-годишен изпитателен период. Присъдата на Янков е от 2011 година, а член 354А от Наказателен кодекс се отнася за закононарушения, свързани с нелегално произвеждане, преправка, придобиване, държане (с цел разпространяване или без такава), разпространяване на наркотични субстанции или техни аналози, както и с прекурсори и материали за тяхното произвеждане. Последният случай на полицейско задържане по член 354А от Наказателен кодекс, който закупи необятна гласност, е карцерът през ноември предходната година на съветника на служебния министър на земеделието Иван Христанов – Десислава Николова. Фондацията “Колективът ” на Янков е основана през 2020 година и, както написа на формалния й уебсайт, „ за да трансформира запустели градски терени в живи публични пространства.

Работим с младежи, студенти, доброволци, актьори и дизайн експерти в разнообразни елементи на страната. “ На 24 октомври 2023 година фондацията провежда “Нестандартен спор за София ”, а негов модератор е бизнесдамата Саша Безуханова. Дебатът се организира 5 дни преди първия тур на локалните избори в София, който е извоюван от днешния кмет Терзиев. Още на третия ден след убийствата и самоубийствата на Петрохан и Околчица Безуханова призна, че е финансирала НПО-то на сектата – Национална организация за надзор на предпазените територии (НАКЗТ).

“Подкрепям персонално и с професионалния запас на екипа ми необятен кръг природозащитни начинания – активността на MOVE.BG и SCION са напълно отдадени на тематиката ”, написа бизнесдамата в профила си във фейсбук. Освен с “агенцията ” на Петроханската фракция, НПО-то на Безуханова MOVE.BG е тясно обвързано и с фондацията “Колективът ” на Мартин Янков.

Година откакто Терзиев е поел кметския пост в столицата, фондацията провежда конференцията “Бъдещето на Перловска река – модел за стабилно ръководство на софийските реки ”. Сред видните посетители са кметът Терзиев и днешният длъжностен министър на енергетиката Трайчо Трайков.

Но кулминационната точка на конференцията, както твърди фондацията-организатор, е “подписването на Меморандум за стабилно ръководство на Перловска река ”. Според “Колективът ” “документът обрисува четири целта за развиването и опазването на Перловската река ”. Те са: „ прецизиране на кадастралните данни и актуализация на картографските източници за речното корито на Перловска река “; „ предварителна защита, надзор и премахване на противозаконни зауствания и замърсявания “, „ внедряване на новаторски способи и технологии за мониторинг на водното качество на Перловска река “ и „ публично именуване на ненаименованите притоци и водни обекти на територията на Столична община “. Меморандумът с фондацията “Колективът ” е подписан от кмета на ППДБ Терзиев, както и от районните кметове в София на ППДБ и “Спаси София ”: Трайчо Трайков – регион Средец, арх. Зарко Клинков – регион Витоша, и Константин Павлов – регион Лозенец.

От страна на НПО-сектора документът е подсилен от платформата на Безуханова MOVE.BG. На процедура този меморандум следва модела на подписаното през 2022 година съглашение сред Петроханската фракция и вицепремиера и министър на екологията Борислав Сандов от Демократична България. Сравнението сред меморандума за Перловска река и съглашението със сектата на Калушев демонстрира тежък недостатък в ръководството на екологичната политика у нас: все по-честото потребление на меморандуми и рамкови съглашения като инструмент за институционализиране на активистки организации.

На официално равнище тези документи наподобяват безобидни – те не са закон и не основават директна нормативна мощ, нормално се показват като платформа за съдействие. В практиката на ППДБ и на НПО-мрежите, свързани с тази коалиция, обаче постоянно се трансформират в политически механизъм за даване на достъп до институциите и до процеса на взимане на решения.

Меморандумът сред Терзиев и “Колективът ” официално съдържа стратегически цели – възстановяване на кадастралните данни, мониторинг на водите, надзор върху замърсяванията. Но действителният резултат е различен – гражданска организация получава публично самопризнание като сътрудник на общината при формулирането на политики. Подобна логичност стои и зад съглашението сред Сандов и петроханци – посредством рамков документ една неправителствена организация получава достъп до сфера, която по принцип е непокътната за държавни органи – надзор върху предпазени територии.

Разликата е в мащаба: в единия случай е общински, а в другия – народен. Механизмът обаче е изцяло идентичен. Така се стига до разбъркване на функции сред обществена власт и активистки организации. Само по себе си това не е безусловно проблем – гражданският бранш може да даде скъпи експертни отзиви. Проблемът поражда, когато липсва изясненост за отговорностите, организациите получават непропорционално въздействие и няма транспарантна процедура за избор на сътрудниците. Същите въпроси се появиха и към съглашението на Сандов с Петроханската фракция.

Друг общ детайл е мощната символна функционалност на сходни документи. Подписването на меморандум или съглашение основава обществен облик на дейна екологична политика, показва разговор с гражданското общество и основава медиен облик на съответни организации.

В случая с Перловска река самодейността се вписва в по-широката европейска наклонност за “ренатурализация ” на градските реки – известна тематика в актуалната урбанистична политика. Това прави плана политически атрактивен, без значение от действителните управнически резултати. Но когато неправителствени организации се трансфорат в главен медиатор сред обществото и институциите, поражда нов въпрос: кой в действителност съставлява публичния интерес? НПО-та по формулировка съставляват съответни дела, само че не са определени посредством демократични изборни процедури. Въпреки това меморандумите постоянно им дават институционален достъп, въздействие върху целите и опция да вземат участие в изработването на политики.

Така те могат да се окажат съавтори на обществени решения, без да носят политическа отговорност. Случаите с Перловската река и съглашението със сектата на Калушев демонстрират един и същи управнически модел – екологичната политика все по-силно се оформя посредством неофициални партньорства сред властта и активистки организации.

И когато това става посредством непрозрачни меморандумни формули, се основава нова зона на въздействие – сред институциите, гражданския бранш и политиката, където границите на отговорността остават размити. И както постоянно се случва в българските условия – меморандумите звучат прелестно на конференция, само че същинският въпрос остава кой ще носи отговорност, когато красивите планове се сблъскат с действителността на ръководството или с всеобщи убийства и самоубийства.

Тесните връзки на ППДБ с този модел са факт и от досиетата “Калушев ” ще излизат от ден на ден доказателства за това. Така че отговорът на въпроса какво се пробва да скрие техният длъжностен министър Дечев с мълчанието си по аферата “Петрохан ” е явен. Но мълчанието на Министерство на вътрешните работи единствено акцентира, че управническият модел на ППДБ разрешава на активистки НПО-мрежи да работят като медиатори сред властта и обществото, до момента в който институциите остават отвън обществения надзор. В този подтекст прозрачността остава заблуда, а отговорността – размита.