Вече 16 години Антон Горчев не е между нас. Днес

Вече 16 години Антон Горчев не е сред нас. Днес можеш да чества рожден ден и да се радва на белия свят. Роден е на 10 ноември, само че 1989 година не е ново начало за него, а началото на края му. Добре че беше събитието „ 100 години българско кино ”, та още веднъж се заприказва за „ Козият рог ” и за огромните имена, създали кино лентата. Днес единствените живи са Стефан Мавродиев и Марин Янев. Няма я Катя Паскалева, нито Милен Пенев, нито Методи Андонов и Климент Денчев, нито Тодор Колев.

Някогашният чаровник Антон Горчев си отиде от този свят едвам на 60 години, през 2000 година – отблъснат, предумишлено пропуснат. Актьорът с 50 функции в киното и 80 в театъра е бил последните 10 години от живота си освен отритнат и зарязан от съсловието, само че и лишен от прехранване.

Отявлен левскар, ужасно умел, огромен чудак, мъжко момче, лоялен другар. И талантлив артист. И с изключение на като Караиван в „ Козият рог ”, постоянно е приятност да го гледаме като идеален шоп, или като художникът Тасо – героят на Емилиян Станев от „ Язовеца ”. Може да е подъл и отмъстителен дон Алфонсо д`Есте от „ Лукреция Борджия ”. Или персона от друго време като Иван Кондарев.

Когато през днешния ден гледаме „ Козият рог ” си даваме сметка, че даже да беше изиграл една единствена роля – на Караиван, отново щеше да остане в паметта на хората. Най-хубавото е, че той направи и доста други функции в киното и театъра – „ Иван Кондарев ”, „ Време разделно ”, „ Язовеца ”, „ Нечиста мощ ”, „ Страстната неделя ”, „ Демонът на империята ”, „ Сватбите на Йоан Асен ”. За да стигне до тъжната шегичка, че дублира Робърт де Ниро в „ Шофьор на такси ”, тъй като се прехранва като таксиджия с пребоядисаната си кола.

Антон Горчев и Гец в „ Осмият “

Като студент го мислят за драка, скандалджия и хулиган. На сцената на ВИТИЗ обаче изиграва Хамлет. Редят се на опашка да го гледат, цяла София приказва за него, а девойките го боготворят. Всички помним неговия глас – необикновен, ослепителен и незабравим. Мнозина го считат за високомерен. Всеки обаче, който се приближи до него схваща, че високомерното му на пръв взор държане е единствено ризница. Тони Умното, както го назовават в компанията, прави и на мравката път.

Всичко стартира от Коньовица, където Тонката, както го назовават приятелите му от Коньовица, мечтае да стане авиатор. Но ориста отрежда друго. Разболява се от туберкулоза и с това всичките му шансове пропадат. Но, както споделят, една врата се затваря, с цел да се отвори друга – хваща се в самодейната натрупа при столичното читалище „ Св.Св. Кирил и Методий ”. И един ден при децата идва самият Константин Кисимов. Веднага си харесва Антон и го кани да играят дружно „ Андрешко ” по Елин Пелин. И по този начин – напред към ВИТИЗ! Само че на втори кръг го къса Кръстю Мирски. Обяснява, че има „ противоречие сред глас и фигура ”.

И вместо студент, момчето става боец. В казармата тренира крепко гласа си и съвсем го докарва на фалцет. Веднъж даже отнася карцер за това упражнение. Усилията дават резултат и Антон Горчев е признат в класа на проф. Сърчаджиев. „ Бяхме страховит клас, само че имах шанс, че попаднах в компанията на Спас Джонев и Йордан Матев. С тях обикаляхме кръчмите, само че дори и там се учех на актьорски мурафети ”, обича да споделя артистът.

Звездният му час е „ Козият рог ”. Всички в екипа описват какви невероятни попадения има артистът. Горчев е градско момче, само че по време на фотосите се влюбва в козите. Харесва си една коза и я кръщава Ленка. Преди всеки дубъл тя го лизва по лицето за кадем. Операторът Димо Коларов най-сетне моли Ленка да близне и камерата, с цел да има филмът триумф. Така но тя не желае. Не всеки е близнат от шанса.

До сетния си мирис артистът е влюбен в жена си – неговата колежка от Пловдивския спектакъл Соня Маркова. Тя е една от хубавиците на ВИТИЗ. „ Нашето беше обич от пръв взор. За пръв път се видяхме на входа на театъра в Пловдив. Тя носеше кошница с грозде. Поканих я на разходка. Тя отхвърли и…вече толкоз години сме заедно… ”, постоянно с огромна деликатност споделяше Антон Горчев.

Режисьорът Павел Павлов, който е другар с Горчев от студентските години, споделя анекдоти с него. Когато се показва на сътрудниците си във Варненския спектакъл, подава ръка на по-възрастен сътрудник, който му пожелава на добър час и посочва името си – Идеал Петров. А Тони като не знае, че това е същинското му име, отвръща: „ Аз съм Поморин Гочев, сърдечно ви благодаря ”. Тогава в родината има две пасти за зъби – едната е „ Идеал ”, а другата „ Поморин ”.

Павлов го снима в тв кино лентата „ Язовеца ” по Емилиян Станев. По това време Тони е на върха на славата си. Вече е изиграл Караиван в „ Козият рог ” и Иван Кондарев от едноименния филм. На снимачната площадка за първи път се среща с Невена Коканова. След това повтарят тандема и в пиесата „ Лукреция Борджия ”. Когато стартират фотосите на кино лентата „ Язовеца ”, вечерта в ресторанта Тони се обръща към Невена: „ Венче, имам огромна молба към теб, ето ти ключа, заключи ме извън и не ми отваряй, до момента в който не стане време за фотоси ”. „ Защо бе, Тонка? ” А той с басовия си глас избоботва – „ Абе, така, за всеки случай. Да не взема да се изкуша да сляза в барчето, че току-виж станало като в „ Козият рог ”.

Казват, че Горчев е пиел поради Дионисиевата философия, в никакъв случай не се е напивал неприятно. Ставал по-жизнен, по-добър. Никой не помни кавги с него.

Последните месеци от живота на превъзходния артист са една кошмарна мъка. Изпаднал и брадясал, той обикаля капанчетата към Военна академия и предлага да ги забавлява против една дребна гроздова и една цигара „ Арда ”. Изкарва по някой и различен лев като водач на такси и нощен надзирател на градеж. Съпругата му, звездата на Сатирата Соня Маркова пък се опитва като фризьорка. Това са най-тежките времена след 1990 година. През 1989 година Горчев той е на 49 и в зенита си. С приятелката си Катя Паскалева мечтаят за нови звездни мигове в киното, което към този момент няма да бъде оттатък желязната завеса. Мислил ли е тогава, че ще го съкратят от театъра преди да навърши години за пенсия?

През 2000 година Горчев извежда за финален път двата си дога в градинката пред спектакъл „ София “ и по-късно го намират паднал, безжизнен у дома. Инфо: afish