Валерия Велева: Скандалът „Гинка”- информационен провал на ГЕРБ и най-голямото изпитание за Борисов
Вече 12-ти ден сагата „ Гинка-ЧЕЗ-държавата” тресе политическата пирамида на България, увличайки в тайфуна си власт и съпротива, стопански и банкови субекти.
Към днешна дата ретроспекцията е следната: България затъва в тресавището на една договорка, от която зависи енергийното бъдеще на близо 3 милиона жители, националната сигурност и политическата непоклатимост.
Сделка изникнала от Нищото, с цел да вкара в капан министър председател и държавно управление, без изгледи за скорошно изплъзване.
Сделка, която влетя и на интернационалната сцена, накърнявайки имижда на страната ни, тъкмо когато тя прави неимоверни старания да се показа като заслужен ръководител на Съвета на Европейски Съюз. От началото на прехода България в никакъв случай не е изпадала в такава унизителна невъзможност. Обществото е настръхнало, гневът е на ръба да се излее по улиците, а властта се оказа безсилна да даде както смислени отговори, по този начин и резултатни решения.
Борисов е като мрачен облак (с основание), мята се от едната прекаленост до другата, воден от другите настроения в обществото и в кабинета, лицето му е изпито от напрежение, а към него няма екип, който да осмисли експертно обстановката, да проучва независимо и да му даде верните препоръки.
Всяка изява на дежурните представители по медиите вместо да успокояват популацията, внасят още повече ужас, съмнение и омерзение. Социалните мрежи са взривени от отрицателни мнения.
Срещу ГЕРБ се изправя лавина, която стратезите на партията или не виждат или нямат механизмите да я овладеят. Досегашната тактичност на партията не сработва. Освиркването на Цвета Караянчева на връх Шипка е сигнал за разтварянето на бездна сред ръководещата партия и народа.
ГЕРБ не си взеха поука от Истанбулската спогодба и повториха същите неточности при абсурда „ Гинка-ЧЕЗ”.
Само че тук негативите за тях ще бъдат още по-големи.
ГЕРБ не трябва да сърдят другиму - те сътвориха хаоса по тематиката, като първо сътвориха абсурда, след това го разгоряха с некоординирани изявления и дейности, не съумяха да овладеят разрастването му в публичното мнение и в този момент са в шок от размерите му.
Грешките, които направиха в тези 10 дни, можем да формулираме по този начин:
Първо - подценяване на обстановката, както при Истанбулската спогодба
Второ - неглижиране на публичните настройки, както при Истанбулската спогодба. ГЕРБ сякаш към момента не са разбрали, че към този момент имат сериозен имиджов проблем в обществото.
Трето – разнобой в ръководството и променчивост в общественото говорене, липса на екипност, липса на експертност. Непрекъсната промяна на позициите. За следващ път министри се опълчват на решение на премиера. В държавното управление няма единно мнение по основополагащи въпроси на пазарната стопанска система и функциниране на демокрацията.
Четвърто - проява на беззащитност и безпорядък, прояви на раздразнителност, бягане след абсурда, липса на генерална тактика и тактичност за преодоляване на обстановката. Липса на представители с социална тежест.
Пето - непознаване на лостовете на властта, безучастие във връзка с тяхното потребление. Обвиненията, че на всички места ги дебнат пъклени сюжети издават боязън. Търсене на виновници в лицето на президента и опозицията е симптом на безволие.
Шесто - демонстрираха, че в техните ръце страната е слаба. Това е най-големият негатив, който ГЕРБ употребяват от този скандал.
Седмо - сътвориха дипломатически проблем с Чехия, набъркаха имената на двама президенти и двама министър председатели и хвърлиха сянка върху триумфа на българското европредседателство.
Сагата „ Гинка-ЧЕЗ-държавата” е информативен неуспех на ГЕРБ, един от най-големите в последните години в България. Сагата е толкоз трагична, наситена с изненади, непредвидени обрати, спорове и противоборства, че умерено може да се трансформира в кинохит.
Валерия Велева
Към днешна дата ретроспекцията е следната: България затъва в тресавището на една договорка, от която зависи енергийното бъдеще на близо 3 милиона жители, националната сигурност и политическата непоклатимост.
Сделка изникнала от Нищото, с цел да вкара в капан министър председател и държавно управление, без изгледи за скорошно изплъзване.
Сделка, която влетя и на интернационалната сцена, накърнявайки имижда на страната ни, тъкмо когато тя прави неимоверни старания да се показа като заслужен ръководител на Съвета на Европейски Съюз. От началото на прехода България в никакъв случай не е изпадала в такава унизителна невъзможност. Обществото е настръхнало, гневът е на ръба да се излее по улиците, а властта се оказа безсилна да даде както смислени отговори, по този начин и резултатни решения.
Борисов е като мрачен облак (с основание), мята се от едната прекаленост до другата, воден от другите настроения в обществото и в кабинета, лицето му е изпито от напрежение, а към него няма екип, който да осмисли експертно обстановката, да проучва независимо и да му даде верните препоръки.
Всяка изява на дежурните представители по медиите вместо да успокояват популацията, внасят още повече ужас, съмнение и омерзение. Социалните мрежи са взривени от отрицателни мнения.
Срещу ГЕРБ се изправя лавина, която стратезите на партията или не виждат или нямат механизмите да я овладеят. Досегашната тактичност на партията не сработва. Освиркването на Цвета Караянчева на връх Шипка е сигнал за разтварянето на бездна сред ръководещата партия и народа.
ГЕРБ не си взеха поука от Истанбулската спогодба и повториха същите неточности при абсурда „ Гинка-ЧЕЗ”.
Само че тук негативите за тях ще бъдат още по-големи.
ГЕРБ не трябва да сърдят другиму - те сътвориха хаоса по тематиката, като първо сътвориха абсурда, след това го разгоряха с некоординирани изявления и дейности, не съумяха да овладеят разрастването му в публичното мнение и в този момент са в шок от размерите му.
Грешките, които направиха в тези 10 дни, можем да формулираме по този начин:
Първо - подценяване на обстановката, както при Истанбулската спогодба
Второ - неглижиране на публичните настройки, както при Истанбулската спогодба. ГЕРБ сякаш към момента не са разбрали, че към този момент имат сериозен имиджов проблем в обществото.
Трето – разнобой в ръководството и променчивост в общественото говорене, липса на екипност, липса на експертност. Непрекъсната промяна на позициите. За следващ път министри се опълчват на решение на премиера. В държавното управление няма единно мнение по основополагащи въпроси на пазарната стопанска система и функциниране на демокрацията.
Четвърто - проява на беззащитност и безпорядък, прояви на раздразнителност, бягане след абсурда, липса на генерална тактика и тактичност за преодоляване на обстановката. Липса на представители с социална тежест.
Пето - непознаване на лостовете на властта, безучастие във връзка с тяхното потребление. Обвиненията, че на всички места ги дебнат пъклени сюжети издават боязън. Търсене на виновници в лицето на президента и опозицията е симптом на безволие.
Шесто - демонстрираха, че в техните ръце страната е слаба. Това е най-големият негатив, който ГЕРБ употребяват от този скандал.
Седмо - сътвориха дипломатически проблем с Чехия, набъркаха имената на двама президенти и двама министър председатели и хвърлиха сянка върху триумфа на българското европредседателство.
Сагата „ Гинка-ЧЕЗ-държавата” е информативен неуспех на ГЕРБ, един от най-големите в последните години в България. Сагата е толкоз трагична, наситена с изненади, непредвидени обрати, спорове и противоборства, че умерено може да се трансформира в кинохит.
Валерия Велева
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ