Левски не е атакуващ, не е дефанизвен, а различен
Вече 10 мача Делио Роси е отпред на Левски. Срещите свъсем не са задоволителни като численост, с цел да може да се даде някаква последна оценка за работата на италианския експерт, само че непредубедените по-скоро биха видяли, че позитивните неща доминират. От друга страна обаче 10 мача са изцяло задоволителни, с цел да бъде дадена посоката, по която ще се движи Левски под управлението на опитния експерт.
Ясно е като бял ден, че отбраната при Делио Роси е на равнище, индикаторите също го демонстрират - в 10 мача тимът е позволил единствено 2 гола във вратата си. И дано не омаловажаваме този извънредно значим съставен елемент от футболната игра, въпреки че се чуха отзиви от рода, че Левски не пуска голове поради равнището на своите противници. Бърз взор обаче демонстрира, че това напълно не е по този начин. Защото и Дунав, и Славия, и Берое, и Черно море, разполагат с задоволителни за българския шампионат причини, с цел да вкарат, на която и да било отбрана у нас. За лидера Лудогорец няма смисъл да приказваме, който с човек повече, близо час не съумя да откри междина, с цел да вкара, което се дължи най-много на добре подрения тим на Левски.
Безценен триумф за Левски във Велико Търново, шоу като за Европа по трибуните
Яблонски воин за " сините "
" Сините " позволиха срив единствено в Пловдив против Ботев, който надали щеше се случил, в случай че не беше нескопосаната интервенция на Сашо Любенов. Просто не се виждаше по какъв начин, а баналната фраза в такива слуачи гласи, че има и такива мачове. Но както в живота, по този начин и във футбола няма " в случай че "...
Стига обаче сме разтягали локуми за отбраната. За нейното усъвършенстване, както към този момент отбелязахме при започване на текста, приказва статистиката - 10 мача и 2 позволени гола е повече от добър индикатор, който се дължи на добре свършената работа на Делио Роси.
Но друго прави усещане. В последно време битува мнението, че Левски е прекомерно отбранителен тим, който бележи малко голове. Окей, съгласни сме, че при италианеца Левски не е аналог на рефрена " сините в офанзива ", само че надалеч не е и този тим, който се пробват да изкарат.
Ще се опрем на статистиката, която демонстрира следното. Под управлението на Делио Роси, Левски е записал единствено 3 победи с най-малък резултат. С по 1:0 бяха победени Ботев (Гълъбово), Черно море и Етър. В други три мача " сините " не стигнаха до 3 точки - против Лудогорец (0:0), Ботев (1:2) и Берое (0:0), а в останалите 4 срещи вкарваха по най-малко 2 гола. Дунав бе грохнал с 2:0, Пирин с 3:0, Славия с 4:0, а Септември също си потегли от " Герена " с пасив от 2 гола. Головата разлика на Левски при Делио Роси е 15:2, което затвърждава горенаписаното, че " сините " не са най-атакуващият тим, само че пък и са надалеч от изказванието, че са очебийно отбранителна групировка.
Истината, както постоянно, е някъде по средата. Фактите са такива, че в дадени моменти от съвсем всеки мач, Левски, съзнателно или не, избира да е в ролята на по-прибран тим, да дава самодейността във владеенето на топката на противника. Но съща по този начин е реалност, че даже в такива моменти (като изключим мачовете с Ботев (Гълъбово) и Берое), във всеки мач Левски основава най-малко по 3-4 положения за гол и най-много 7-8. От тези, които са в графата на така наречен 100-процентови.
Така стигаме до извода, че Левски не е нито атакуващ, нито отбранителен, а по-скоро разумен и прагматичен тим - другият Левски.
Левски при Делио Роси:
Левски - Дунав 2:0
Пирин - Левски 0:3
Левски - Славия 4:0
Левски - Лудогорец 0:0
Ботев (Пд) - Левски 2:1
Левски - Септември 2:0
Ботев (Гълъбово) - Левски 0:1
Берое - Левски 0:0
Левски - Черно море 1:0
Етър - Левски 0:1
Бонуси в Левски при 4 или 6 точки от конфликтите с ЦСКА и Лудогорец
Ръководството реши да подтиква играчите по любопитен метод
Ясно е като бял ден, че отбраната при Делио Роси е на равнище, индикаторите също го демонстрират - в 10 мача тимът е позволил единствено 2 гола във вратата си. И дано не омаловажаваме този извънредно значим съставен елемент от футболната игра, въпреки че се чуха отзиви от рода, че Левски не пуска голове поради равнището на своите противници. Бърз взор обаче демонстрира, че това напълно не е по този начин. Защото и Дунав, и Славия, и Берое, и Черно море, разполагат с задоволителни за българския шампионат причини, с цел да вкарат, на която и да било отбрана у нас. За лидера Лудогорец няма смисъл да приказваме, който с човек повече, близо час не съумя да откри междина, с цел да вкара, което се дължи най-много на добре подрения тим на Левски.
Безценен триумф за Левски във Велико Търново, шоу като за Европа по трибуните
Яблонски воин за " сините "
" Сините " позволиха срив единствено в Пловдив против Ботев, който надали щеше се случил, в случай че не беше нескопосаната интервенция на Сашо Любенов. Просто не се виждаше по какъв начин, а баналната фраза в такива слуачи гласи, че има и такива мачове. Но както в живота, по този начин и във футбола няма " в случай че "...
Стига обаче сме разтягали локуми за отбраната. За нейното усъвършенстване, както към този момент отбелязахме при започване на текста, приказва статистиката - 10 мача и 2 позволени гола е повече от добър индикатор, който се дължи на добре свършената работа на Делио Роси.
Но друго прави усещане. В последно време битува мнението, че Левски е прекомерно отбранителен тим, който бележи малко голове. Окей, съгласни сме, че при италианеца Левски не е аналог на рефрена " сините в офанзива ", само че надалеч не е и този тим, който се пробват да изкарат.
Ще се опрем на статистиката, която демонстрира следното. Под управлението на Делио Роси, Левски е записал единствено 3 победи с най-малък резултат. С по 1:0 бяха победени Ботев (Гълъбово), Черно море и Етър. В други три мача " сините " не стигнаха до 3 точки - против Лудогорец (0:0), Ботев (1:2) и Берое (0:0), а в останалите 4 срещи вкарваха по най-малко 2 гола. Дунав бе грохнал с 2:0, Пирин с 3:0, Славия с 4:0, а Септември също си потегли от " Герена " с пасив от 2 гола. Головата разлика на Левски при Делио Роси е 15:2, което затвърждава горенаписаното, че " сините " не са най-атакуващият тим, само че пък и са надалеч от изказванието, че са очебийно отбранителна групировка.
Истината, както постоянно, е някъде по средата. Фактите са такива, че в дадени моменти от съвсем всеки мач, Левски, съзнателно или не, избира да е в ролята на по-прибран тим, да дава самодейността във владеенето на топката на противника. Но съща по този начин е реалност, че даже в такива моменти (като изключим мачовете с Ботев (Гълъбово) и Берое), във всеки мач Левски основава най-малко по 3-4 положения за гол и най-много 7-8. От тези, които са в графата на така наречен 100-процентови.
Така стигаме до извода, че Левски не е нито атакуващ, нито отбранителен, а по-скоро разумен и прагматичен тим - другият Левски.
Левски при Делио Роси:
Левски - Дунав 2:0
Пирин - Левски 0:3
Левски - Славия 4:0
Левски - Лудогорец 0:0
Ботев (Пд) - Левски 2:1
Левски - Септември 2:0
Ботев (Гълъбово) - Левски 0:1
Берое - Левски 0:0
Левски - Черно море 1:0
Етър - Левски 0:1
Бонуси в Левски при 4 или 6 точки от конфликтите с ЦСКА и Лудогорец
Ръководството реши да подтиква играчите по любопитен метод
Източник: topsport.bg
КОМЕНТАРИ