Вдовицата на покойния бос на ВИС Васил Илиев – Мариета,

Вдовицата на починалия необут на ВИС Васил Илиев – Мариета, излезе на ярко след близо 30 години живот в заточение. Единствената законна брачна половинка на ъндърграунд величието и майка на щерка му Ивона постоянно е страняла от медийното внимание. Само „ Ретро “ съумя да се снабди с нейни персонални настоящи фотоси.

Към днешна дата вдовицата на именития силов необут е на 56 годи ни и живее сред София и Кюстендил. Запознати издават, че се занимавала с частен бизнес. В обществените мрежи тя постоянно споделя фотоси от пътешествията си по света в дамска компания. Въпреки че мъжът й е мъртвец от 28 години, Мариета към момента пази семейството му и не е сключвала различен брак след убийството му през далечната 1995 година

Съпругата на Васил Илиев е някогашна професионална атлетка и преди време го впечатлила с невероятната си външност и хубост. Женят се съвсем незабавно след запознанството им, до момента в който бъдещият мафиот бил към момента в казармата. След скромната им женитба единствено в наличието на родственици се ражда и единствената щерка на Илиев – Ивона, която е наследница на част от империята му и продължава да се занимава с бизнес за милиони.

Отношенията сред Васил и Мариета се обтягат след появяването на хубавицата Елмира малко преди босът на ВИС да срещне гибелта. Тя става повода той да накара формалната си брачна половинка и щерка си да изоставен жилището им в „ Дружба “ и да ги изпрати в родния си Кюстендил, с цел да заживее с любовницата. „ Ако се абстрахирам от случая с Елмира, мога да кажа, че като брачен партньор и татко Васко беше съвършен. Винаги се е грижел и за мен, и за детето, даже след раздялата ни. Независимо че бяхме разведени, доста тежко изживях гибелта на Васко, който е и си остава татко на детето ни… “, споделяла е преди години вдовицата на Илиев Мариета.

Малко преди да го гръмнат, босът подарява на дъщеричката си велосипед и цветна въртележка. Ивона е единствено на 9 години, когато татко й е показно погубен, и това е последният й спомен с него. Разстрелът му се случва на 25 април 1995 година Васил Илиев се среща с партиен функционер от Българска социалистическа партия в парк-хотел „ Москва “ в София, а след това потегля към ресторант „ Мираж “, считан за централа на ВИС, с цел да се срещне със Слави Трифонов. Шофира самичък сребристия си мерцедес, а гардовете му го следват в друга кола. Към 21:10 часа колите влизат в дребната, тъмна и изровена ул. „ Никола Каменов “, до която има градеж. Заради неприятния път Илиев се движи единствено с 20 км/ч. Почти е спрял, когато незнайни откриват пукотевица със заглушител от 2-3 метра. Мерцедесът забива калник в металната ограда на градежа. От предницата му излиза пушек, потрошени са предното и дясното стъкло, фаровете светят.

30-годишният Васил Илиев е килнал главата си настрана. Късно е за Бърза помощ, умрял е за секунди. Един патрон го улучва в главата, различен минава над ухото, а трети пронизва рамото и стопира в гръбначния дирек. На мястото са изстреляни общо 17 патрона. Два дни след убийството Илиев е заровен с траурно шествие в родния му Кюстендил.