Дишай, дюшеш: Арт
Вдишване. Издишване... Дъх. Дихание. Придихание... Стон... Душата му е като вопъл, като музика с лъчи от благополучие, което тялото „ създава “ и трансформира в концерт за тяло и благополучие...
Така, напълно нереалистично и съвсем сълзливо би могъл да звучи късия преразказ на представлението „ Без мирис “, което Тиан Ротевел изнесе на софийския фестивал „ Антистатик “.
Този 39-годишен нидерландец безусловно претопява звуците и разпростира своя лична симфония, в която нотите и танцът са безусловно равнопоставени. Заедно с страстта, която лицето, ръцете, гърдите и, изобщо цялото тяло, претърпяват в един полуунесен свят на невъзможността да избягаш от себе си. Дори когато си толкоз демонски добър, че да можеш да контролираш не просто дишането, а неговият темп, мощ, звук...
„ Без мирис “ е като пътека във времето, която един мъж, един човек, едно създание извървява в търсете на корените. На личното неповторимо чувство за себе си, изгубено измежду собственическото предпочитание, измежду жаждата за внимание и в очакване на светлината.
Неслучайно, в този дилижанс звучат композиции от интервала на късния Ренесанс, а те са на фона на жестове и придвижвания, с които Тиан Ротевел си проправя път сред алтернативите за свястно и неефикасно, музика и танц, наслаждение и неуспех, частно и обществено.
„ Без мирис “ е тъкмо този дилижанс, който води онемелия или по-скоро смълчан в самотата си фен. Води го по повърхността, където придвижването въздейства на звука, а звукът – на придвижването, и тяхната целокупност не може да бъде нарушена. Защото имат най-силната отбрана – възприятието за самозапазване. Затова и тялото на Тиан припомня вятърна мелница, която някой актуален Дон Кихот се пробва да пребори, в действителност, преборвайки себе си.
И след края на това, на моменти, какафонично хореографско-симфонично създание, оставаш с чувството за нещо толкоз красиво, разцъфтяващо и близо до теб... Защото си осъзнал, че щастието е даже единствено в това да можеш да дишаш. Независимо, че някой е съумял от това трансформира изкуство. Дишаш, дюшеш: Арт...
За него
Тиан Ротевел е роден през 1984 година в Бунде, Нидерландия. Той е композитор, реализатор и танцьор, живеещ в Берлин. Учи музикална комбинация в Кралската консерватория, в Хага, и танц и хореография в HZT UDK (Берлин).Той е един от стипендиантите на стратегия Pact от 2020 до 2022 година В работата си постоянно ползва „ самокомпозиции “ и следва логиката на звука при основаването на танц, където звукът и придвижването са по едно и също време процеси, които могат да се трансфорат в смисъл, само че също по този начин могат да се материализират в чувство.
През 2011 година пърформансът му „ SoulSqueezing “ проправя нов път в интернационалното танцово поле, представяйки звука и придвижването като взаимосвързана арт процедура. Представлението пътува на дълго турне в целия свят от 2011 до 2016 година
Тиан работи в тясно съдействие с Клер Вивиан Соботке, Диего Гил, Херман Хайзих и Жанин Дърнинг. Музикалните му композиции са изпълнявани от ансамбли като MAE Chamber Orchestra,, Rosas Ensemble, Post and Mulder и други. Работил е като композитор и реализатор за хореографи като Джереми Уейд, Драгана Булут, Елпида Орфаниду, Мартин Нахбар, Canduco Dance Company.
