Вдигни очи! За мен вдигни очи! Защо? Не питай! Просто погледни

Вдигни очи! За мен вдигни очи!
Защо? Не питай! Просто погледни ме!
Помилвай ме и просто помълчи...
И в случай че искаш двама да мълчим.
Защо? Не питай! Ти ще схванеш -
загледай се в погледа ми мокър
очите, в случай че можеш да четеш,
очите, вместо мене ще ти кажат.
В тях свети в този момент една сълза,
а твоят смях е птичка под небето.
Ръцете ти са клончета на бреза,
а аз живях без сини висини,
без пролети, без цъфнали очаквания.
Очите ти са капчици роса,
в които небесата се оглеждат.
Лицето ти е цялото в светлина,
косите ти горят като житата.
А в моите нощи нямаше луна,
затуй израснах бледен измежду тъмнината,
затуй простирам смръзнали ръце
и жадно през очите ти надзървам.
През тях се вижда твоето сърце
и затуй така доста те обичам!