Вдигат минималната пенсия с близо 50 лв.
Вдигат минималната пенсия с близо 50 лева.Пенсиите би трябвало да бъдат увеличени с 8,5% от средата на годинатапри използване на настоящото “швейцарско предписание ”.
Ще бъде употребявано “швейцарското предписание ” за индексиране
Най-ниските пенсии ще бъдат близо 630 лева от 1 юли
Средният застрахователен приход за 2024 година е 1655,50 лева
Пенсиите ще бъдат увеличени с 8,5% от 1 юли 2025 година В резултат минималната
пенсия ще нарасне с близо 50 лева и от сегашните 580,57 лева ще стане 629,92 лева
Досега имаше разнообразни прогнози за нарастването на пенсиите, само че към този момент публично
са оповестени данни за инфлацията и за междинния застрахователен приход за предходната година.
При използване на настоящото съгласно Кодекса за обществено обезпечаване предписание
пенсиите да бъдат индексирани по “швейцарското предписание ” с 50% от инфлацията и 50%
от растежа на междинния застрахователен приход, нарастването от средата на годината би трябвало да бъде
с 8,46%.
Заради нуждата от понижаване на бюджетния недостиг имаше разнообразни оферти
и разбори за резултата от смяна на формулата за нарастване на пенсиите. Но министърът на
труда и обществената политика Борислав Гуцанов съобщи, че изрично е срещу това. “Тъй като в
момента инфлацията е по-ниска, има разнообразни визии на народни представители от други
партии да се усили съставният елемент, който е към инфлацията и по този метод да се понижат
процентите за индексация, които би трябвало да станат от средата на тази година. Категорично
министерството сме срещу и изрично парламентарната група на “БСП – Обединена
левица ” сме срещу ”, съобщи Гуцанов. По думите му съотношението на двата съставния елемент във
формулата за нарастване на пенсиите би трябвало да бъде непокътнато такова, каквото е сега.
“Надявам се, че по този начин ще останат нещата, тъй като за нас това е нещо, за което няма да създадем
стъпка обратно ”, съобщи министърът на труда Борислав Гуцанов.
Инфлацията доста понижа през предходната година и идното нарастване на пенсиите
се дължи главно на растежа на приходите на работещите хора. Средногодишната инфлация за
предходната година (според потребителската кошница на хората в ЕС), която ще бъде употребена при
индексирането на пенсиите, е 2,4%, демонстрират данни на Националния статистически институт.
А растежът на междинния застрахователен приход е с 14,5%. Средният застрахователен приход за предходната
година е 1655,50 лева, при 1445,55 лева за миналата година, демонстрират данни на Националния
застрахователен институт. Така по настоящата сега формула пенсиите ще бъдат увеличени от
1 юли с 8,5 на 100. През последните години практиката е всички пенсии да бъдат вдигани с един и
същи %, който да важи както за пенсиите за трудова активност, по този начин и за пенсиите, несвързани
с трудова активност, каквито са инвалидните и обществените пенсии. Представители на ръководещото
болшинство неколкократно обявиха, че с бюджета за 2025 година няма да има орязване на обществени
заплащания, което значи, че и през 2025 година всички пенсии би трябвало да бъдат увеличени с един и
същи %.
Точното нарастване на пенсиите от средата на годината няма да е ясно преди окончателното
приемане на бюджета за 2025 година В момента от Министерство на финансите приготвят план на
бюджета, като главната декларирана цел е бюджетният недостиг да е до 3 на 100 от брутния вътрешен
артикул и да няма нарастване на налозите. Бюджетният недостиг да бъде под 3% от Брутният вътрешен продукт е един
от критериите за влизането ни в еврозоната. Предстои да забележим какви ограничения ще бъдат набелязани
от Министерство на финансите за ограничение на бюджетния недостиг. Основна част от ограниченията
ще бъдат ориентирани към понижаване на сивата стопанска система в страната. След показване на бюджета
от Министерство на финансите, той би трябвало да бъде гласуван и от Народното събрание. Крайното решение
за нарастването на пенсиите ще бъде на депутатите. Размерът на минималната пенсия се дефинира
годишно при гласуването на бюджета за съответната година. В момента минималната пенсия е
580,57 лева вследствие на удължение на действието на бюджета за предходната година.
В София ще взимат над 1100 лева
Средният размер на пенсиите в Бургас ще надмине 1000 лева след нарастването от 1 юли.
Средната пенсия в страната ще надмине 900 лева след нарастването с 8,5% от средата на годината.
През февруари междинният размер на пенсиите в страната е 836,15 лева, демонстрират данни на Националния
застрахователен институт. С идната индексация от 1 юли междинната пенсия ще нарасне с малко
над 70 лева
Най-голямо ще бъде нарастването на пенсиите в София, тъй като те са с максимален размер. В момента
междинният размер на пенсиите в столицата е 1041 лева С идната индексация междинната пенсия в
София ще бъде близо 1130 лева, което съставлява нарастване с 88 лева
Във Варна нарастването на междинната пенсия ще бъде със 75 лева до 965 лева, а в Бургас покачването
ще бъде със 79 лева до малко над 1000 лева
Повишението е с близо 210 лева
Средният застрахователен приход през последния месец на предходната година доближи 1768,47 лева
Средният застрахователен приход за месец декември 2024 година е 1768,47 лева, демонстрират данни на
Националния застрахователен институт (НОИ). А средномесечният застрахователен приход за цялата 2024 година
е 1655,50 лева, като той нараства с 14,5%, или с близо 210 лева по отношение на миналата година. Този растеж
на приходите на хората е рекорден за последните 16 годни.
За последно по-голямо нарастване е записано през 2008 година, когато беше международната финансова
рецесия и растежът на междинния застрахователен приход беше над 25 на 100. През миналата 2007 година имаше
извънредно висока инфлация от 12,5%, която беше последвана от забележителен растеж на приходите
през 2008 година
Пред 2022 година инфлацията беше доста по-голяма и доближи 16,9%. Но растежът на междинния
застрахователен приход през всяка една от годините 2022 година и 2023 година беше с малко над 11 на 100.
Пред миналата 2024 година нарастването на приходите, върху които заплащат осигуровки, е по-голямо,
само че може да се каже, че е резултат от рекордната инфлация през 2022 година
Ръстът на осигурителния приход през предходната година се дължи главно на следните фактори:
нарастването на минималната работна заплата за страната от 780 лева на 933 лева (с 19,6 на сто) от 1
януари 2024 г.; нарастването на минималния месечен застрахователен приход на самоосигуряващите се
от 780 лева на 933 лева, в това число за записаните аграрни стопани и тютюнопроизводители;
увеличението на оптималния месечен застрахователен приход от 3400 лева на 3750 лева.; както и на
нарастването на възнагражденията на чиновниците в бюджетния бранш.
16,7% се трудят и след пенсия
В България множеството пенсионери, които не престават да работят, го вършат поради
финансова нужда.
В България пенсионерите работят най-вече тъй като имат потребност от парите, а в множеството
страни се трудят за наслаждение, демонстрират данни на Евростат.
Средно за страните от Европейски Съюз 13% от хората не престават да работят шест месеца след пенсиониране,
а в България делът на тези хора е по-висок – 16,7 на 100. Но по-голяма разлика сред нас и
другите страни има във връзка с претекстовете хората да работят.
У нас главната причина пенсионерите да не престават да работят е финансова нужда,
посочена от 53,6% от хората. По-зле от нас са единствено в Кипър и Румъния, където надлежно 68,6% и
54,3% от пенсионерите работят, тъй като парите им трябват.
Като цяло за страните от Европейски Съюз главната причина хората да продължат да работят след приемане на
пенсия за напреднала възраст са, че им харесва да работят и да бъдат продуктивни (посочено от 36,3% от хората).
Финансовата нужда остава на второ място, посочена от 28,6% от хората. Желанието за
опазване на обществената интеграция (11,2%) и финансовата прелест на работата (9,1%)
също са посочени като аргументи за продължение на работата. По-малка част, 3,5%, не престават
да работят, тъй като техният сътрудник към момента е на работа.
В България едвам 22,4% от пенсионерите не престават да работят, тъй като им харесва. Ние сме
от страните, в които огромен дял от пенсионерите работят. Във Франция единствено 9,9% от хората след
приемане на пенсия не престават да работят. В Румъния делът на тези хора е единствено 1,7%, а в Гърция
е 4,2 на 100.
Най-ниската пенсия остава под прага от 638 лева
Голяма част от пенсионерите ще останат под линията на беднотия и след нарастването от 1 юли.
Над 200 хиляди пенсионери ще останат под линията на бледност и след нарастването на пенсиите от 1
юли. Причината за това, е че минималната пенсия ще остане под линията на беднотия, която за
актуалната година е избрана на 638 лева
Пенсии дружно с всички добавки към тях в размер до настоящето равнище на минималната пенсия от
580,57 лева в това число, получават над 207 хиляди индивида, демонстрират последните публични данни на
Националния застрахователен институт. Като към тях прибавим и пенсиите сред 580,57 лева и 638 лева се
оказва, че към 350 хиляди индивида са с пенсии и добавки към тях в размер под линията на беднотия.
С идното нарастване от средата на годината пенсиите на почти към 150 хиляди
индивида ще преминат над прага на линията на беднотия. Но останалите над 200 хиляди ще продължат да
бъдат в групата на бедните даже съгласно стандартите в България, макар че получават пенсии. Сред
тези хора има както такива с инвалидни пенсии, по този начин и с пенсии за стаж и възраст, т.е. работили
са и са били обезпечавани нужния брой години, с цел да получат пенсия.
Линията на беднотия по принцип се дефинира като 60% от междинния медианен приход в страната.
Но в България линията на беднотия за 2025 година е избрана на база данни за приходите през 2023 година
Средният застрахователен приход през 2024 година е повишен с 14,5 на 100. Официални данни за
нарастването на заплатите през предходната година още не са оповестили от Националния статистически
институт. Но последните налични данни към септември 2024 година демонстрират, че междинната заплата е
повишена за година с над 11%. От синдикатите желаеха тези нараствания да бъдат взети поради при
определянето на линията на беднотия. Но в последна сметка прагът под който се смята, че човек е
безпаричен, беше избран на база размера на приходите от 2023 г.
Ще бъде употребявано “швейцарското предписание ” за индексиране
Най-ниските пенсии ще бъдат близо 630 лева от 1 юли
Средният застрахователен приход за 2024 година е 1655,50 лева
Пенсиите ще бъдат увеличени с 8,5% от 1 юли 2025 година В резултат минималната
пенсия ще нарасне с близо 50 лева и от сегашните 580,57 лева ще стане 629,92 лева
Досега имаше разнообразни прогнози за нарастването на пенсиите, само че към този момент публично
са оповестени данни за инфлацията и за междинния застрахователен приход за предходната година.
При използване на настоящото съгласно Кодекса за обществено обезпечаване предписание
пенсиите да бъдат индексирани по “швейцарското предписание ” с 50% от инфлацията и 50%
от растежа на междинния застрахователен приход, нарастването от средата на годината би трябвало да бъде
с 8,46%.
Заради нуждата от понижаване на бюджетния недостиг имаше разнообразни оферти
и разбори за резултата от смяна на формулата за нарастване на пенсиите. Но министърът на
труда и обществената политика Борислав Гуцанов съобщи, че изрично е срещу това. “Тъй като в
момента инфлацията е по-ниска, има разнообразни визии на народни представители от други
партии да се усили съставният елемент, който е към инфлацията и по този метод да се понижат
процентите за индексация, които би трябвало да станат от средата на тази година. Категорично
министерството сме срещу и изрично парламентарната група на “БСП – Обединена
левица ” сме срещу ”, съобщи Гуцанов. По думите му съотношението на двата съставния елемент във
формулата за нарастване на пенсиите би трябвало да бъде непокътнато такова, каквото е сега.
“Надявам се, че по този начин ще останат нещата, тъй като за нас това е нещо, за което няма да създадем
стъпка обратно ”, съобщи министърът на труда Борислав Гуцанов.
Инфлацията доста понижа през предходната година и идното нарастване на пенсиите
се дължи главно на растежа на приходите на работещите хора. Средногодишната инфлация за
предходната година (според потребителската кошница на хората в ЕС), която ще бъде употребена при
индексирането на пенсиите, е 2,4%, демонстрират данни на Националния статистически институт.
А растежът на междинния застрахователен приход е с 14,5%. Средният застрахователен приход за предходната
година е 1655,50 лева, при 1445,55 лева за миналата година, демонстрират данни на Националния
застрахователен институт. Така по настоящата сега формула пенсиите ще бъдат увеличени от
1 юли с 8,5 на 100. През последните години практиката е всички пенсии да бъдат вдигани с един и
същи %, който да важи както за пенсиите за трудова активност, по този начин и за пенсиите, несвързани
с трудова активност, каквито са инвалидните и обществените пенсии. Представители на ръководещото
болшинство неколкократно обявиха, че с бюджета за 2025 година няма да има орязване на обществени
заплащания, което значи, че и през 2025 година всички пенсии би трябвало да бъдат увеличени с един и
същи %.
Точното нарастване на пенсиите от средата на годината няма да е ясно преди окончателното
приемане на бюджета за 2025 година В момента от Министерство на финансите приготвят план на
бюджета, като главната декларирана цел е бюджетният недостиг да е до 3 на 100 от брутния вътрешен
артикул и да няма нарастване на налозите. Бюджетният недостиг да бъде под 3% от Брутният вътрешен продукт е един
от критериите за влизането ни в еврозоната. Предстои да забележим какви ограничения ще бъдат набелязани
от Министерство на финансите за ограничение на бюджетния недостиг. Основна част от ограниченията
ще бъдат ориентирани към понижаване на сивата стопанска система в страната. След показване на бюджета
от Министерство на финансите, той би трябвало да бъде гласуван и от Народното събрание. Крайното решение
за нарастването на пенсиите ще бъде на депутатите. Размерът на минималната пенсия се дефинира
годишно при гласуването на бюджета за съответната година. В момента минималната пенсия е
580,57 лева вследствие на удължение на действието на бюджета за предходната година.
В София ще взимат над 1100 лева
Средният размер на пенсиите в Бургас ще надмине 1000 лева след нарастването от 1 юли.
Средната пенсия в страната ще надмине 900 лева след нарастването с 8,5% от средата на годината.
През февруари междинният размер на пенсиите в страната е 836,15 лева, демонстрират данни на Националния
застрахователен институт. С идната индексация от 1 юли междинната пенсия ще нарасне с малко
над 70 лева
Най-голямо ще бъде нарастването на пенсиите в София, тъй като те са с максимален размер. В момента
междинният размер на пенсиите в столицата е 1041 лева С идната индексация междинната пенсия в
София ще бъде близо 1130 лева, което съставлява нарастване с 88 лева
Във Варна нарастването на междинната пенсия ще бъде със 75 лева до 965 лева, а в Бургас покачването
ще бъде със 79 лева до малко над 1000 лева
Повишението е с близо 210 лева
Средният застрахователен приход през последния месец на предходната година доближи 1768,47 лева
Средният застрахователен приход за месец декември 2024 година е 1768,47 лева, демонстрират данни на
Националния застрахователен институт (НОИ). А средномесечният застрахователен приход за цялата 2024 година
е 1655,50 лева, като той нараства с 14,5%, или с близо 210 лева по отношение на миналата година. Този растеж
на приходите на хората е рекорден за последните 16 годни.
За последно по-голямо нарастване е записано през 2008 година, когато беше международната финансова
рецесия и растежът на междинния застрахователен приход беше над 25 на 100. През миналата 2007 година имаше
извънредно висока инфлация от 12,5%, която беше последвана от забележителен растеж на приходите
през 2008 година
Пред 2022 година инфлацията беше доста по-голяма и доближи 16,9%. Но растежът на междинния
застрахователен приход през всяка една от годините 2022 година и 2023 година беше с малко над 11 на 100.
Пред миналата 2024 година нарастването на приходите, върху които заплащат осигуровки, е по-голямо,
само че може да се каже, че е резултат от рекордната инфлация през 2022 година
Ръстът на осигурителния приход през предходната година се дължи главно на следните фактори:
нарастването на минималната работна заплата за страната от 780 лева на 933 лева (с 19,6 на сто) от 1
януари 2024 г.; нарастването на минималния месечен застрахователен приход на самоосигуряващите се
от 780 лева на 933 лева, в това число за записаните аграрни стопани и тютюнопроизводители;
увеличението на оптималния месечен застрахователен приход от 3400 лева на 3750 лева.; както и на
нарастването на възнагражденията на чиновниците в бюджетния бранш.
16,7% се трудят и след пенсия
В България множеството пенсионери, които не престават да работят, го вършат поради
финансова нужда.
В България пенсионерите работят най-вече тъй като имат потребност от парите, а в множеството
страни се трудят за наслаждение, демонстрират данни на Евростат.
Средно за страните от Европейски Съюз 13% от хората не престават да работят шест месеца след пенсиониране,
а в България делът на тези хора е по-висок – 16,7 на 100. Но по-голяма разлика сред нас и
другите страни има във връзка с претекстовете хората да работят.
У нас главната причина пенсионерите да не престават да работят е финансова нужда,
посочена от 53,6% от хората. По-зле от нас са единствено в Кипър и Румъния, където надлежно 68,6% и
54,3% от пенсионерите работят, тъй като парите им трябват.
Като цяло за страните от Европейски Съюз главната причина хората да продължат да работят след приемане на
пенсия за напреднала възраст са, че им харесва да работят и да бъдат продуктивни (посочено от 36,3% от хората).
Финансовата нужда остава на второ място, посочена от 28,6% от хората. Желанието за
опазване на обществената интеграция (11,2%) и финансовата прелест на работата (9,1%)
също са посочени като аргументи за продължение на работата. По-малка част, 3,5%, не престават
да работят, тъй като техният сътрудник към момента е на работа.
В България едвам 22,4% от пенсионерите не престават да работят, тъй като им харесва. Ние сме
от страните, в които огромен дял от пенсионерите работят. Във Франция единствено 9,9% от хората след
приемане на пенсия не престават да работят. В Румъния делът на тези хора е единствено 1,7%, а в Гърция
е 4,2 на 100.
Най-ниската пенсия остава под прага от 638 лева
Голяма част от пенсионерите ще останат под линията на беднотия и след нарастването от 1 юли.
Над 200 хиляди пенсионери ще останат под линията на бледност и след нарастването на пенсиите от 1
юли. Причината за това, е че минималната пенсия ще остане под линията на беднотия, която за
актуалната година е избрана на 638 лева
Пенсии дружно с всички добавки към тях в размер до настоящето равнище на минималната пенсия от
580,57 лева в това число, получават над 207 хиляди индивида, демонстрират последните публични данни на
Националния застрахователен институт. Като към тях прибавим и пенсиите сред 580,57 лева и 638 лева се
оказва, че към 350 хиляди индивида са с пенсии и добавки към тях в размер под линията на беднотия.
С идното нарастване от средата на годината пенсиите на почти към 150 хиляди
индивида ще преминат над прага на линията на беднотия. Но останалите над 200 хиляди ще продължат да
бъдат в групата на бедните даже съгласно стандартите в България, макар че получават пенсии. Сред
тези хора има както такива с инвалидни пенсии, по този начин и с пенсии за стаж и възраст, т.е. работили
са и са били обезпечавани нужния брой години, с цел да получат пенсия.
Линията на беднотия по принцип се дефинира като 60% от междинния медианен приход в страната.
Но в България линията на беднотия за 2025 година е избрана на база данни за приходите през 2023 година
Средният застрахователен приход през 2024 година е повишен с 14,5 на 100. Официални данни за
нарастването на заплатите през предходната година още не са оповестили от Националния статистически
институт. Но последните налични данни към септември 2024 година демонстрират, че междинната заплата е
повишена за година с над 11%. От синдикатите желаеха тези нараствания да бъдат взети поради при
определянето на линията на беднотия. Но в последна сметка прагът под който се смята, че човек е
безпаричен, беше избран на база размера на приходите от 2023 г.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ