Вдигането на тавана на новия дълг с до 3,8 млрд.

Вдигането на тавана на новия дълг с до 3,8 милиарда евро посредством промени в така наречен удължителен закон за бюджета утвърди на второ четене Комисията по бюджет и финанси към Народното събрание.

Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за събирането на доходи и осъществяването на разноски през 2026 година до приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 година планува Министерският съвет да има опция да поеме нов държавен дълг в размер до 3,8 милиарда евро (3 на 100 от прогнозния БВП).

Предвижда се опцията държавното управление да емитира нов дълг и на интернационалните финансови пазари чрез средносрочната стратегия за издаване на дълг на интернационалните пазари, както и на кратковременен държавен дълг, който се изплаща до края на настоящата бюджетна година.

Вносителите от Министерския съвет показват, че повдигането на тавана на дълга е по отношение на нуждата от обезпечаване на запас за префинансиране на заплащанията за осъществяване на националните дейности/инвестиции в заключителния стадий от осъществяването на плановете по Националния проект за възобновяване и резистентност, както и поради внезапната непредвидена смяна в геополитическата конюнктура и възходящите цени на енергоносителите, което оказва отрицателно въздействие върху ликвидната позиция на бюджета и в допълнение утежнява разноските по него.

От опозицията в лицето на Мартин Димитров от „ Демократична България “ и Асен Василев от „ Продължаваме промяната “ повдигнаха въпроса за какво Министерството на финансите не е предоставило в писмена форма точни планове на предстоящите доходи и разноски по бюджета, както и идните заплащания по Плана за възобновяване и резистентност (ПВУ), тъй че да бъде обоснована потребността от нов дълг.

В отговор на това заместник-министърът на финансите Людмила Петкова съобщи, че фискалният запас е намалял с 2,4 милиарда евро от началото на годината. По думите ѝ заплащанията по плановете от ПВУ възлизат на 3,1 милиарда евро до края на август, като страната ни ще получи четвърто плашане от Европейската комисия в размер на 1 милиарда евро в края на юли, а петото заплащане ще бъде чак в края на годината. Поради това, че страната ни би трябвало да разплати всички вложения по ПВУ до края на август, се образува дефицит от 2,1 милиарда евро, стана известно от думите ѝ.

Паралелно с това дългът ще бъде употребен и за финансиране на бюджетния недостиг, който се чака да нараства през идните месеци.

Петкова уточни, че ситуацията във връзка с бюджетните разноски се чака да бъде сериозно през месеците август и септември с оглед и ежемесечните разноски за всички обществени заплащания в страната, заради което този дълг е нужен.

Заместник-министърът на финансите съобщи още, че е неотложно да се утвърди тази корекция в закона, защото месец август не е подобаващ интервал за изтегляне на дълг предвид на това, че интернационалните пазари са със занижена интензивност.

Асен Василев уточни след представянето на данните, че съгласно него таванът би трябвало да бъде вдигнат с до 2,1 милиарда евро, а не с 3,8 милиарда евро, откакто това е дефицитът по разноските, свързани с ПВУ. Впоследствие Василев предложи тази корекция сред първо и второ четене, само че тя не беше призната от комисията.

Цончо Ганев от „ Възраждане “ съобщи, че ръководещите вършат всичко допустимо да скрият информацията с действителното положение на финансите на страната, давайки си опция да теглят дълг единствено на база изказвания в медиите за „ окаяното положение на финансите “.

Според Мартин Димитров тази корекция в закона без писмена аргументация съставлява „ празен чек “, който се дава на Министерството на финансите.

По думите на Константин Проданов от „ Прогресивна България “ таванът от 3,8 милиарда евро е избран на база упования недостиг за тази година.

Теменужка Петкова от ГЕРБ-СДС съобщи, че дебатите към повдигането на тавана на дълга щяха да бъдат непотребни, в случай че ръководещите бяха внесли план за постоянен бюджет за 2026 година, където е избран таванът на новия дълг.

Поправката в закона се постанова, защото съгласно Закона за обществените финанси в изискванията на удължителен бюджет Министерският съвет може да поема нов държавен дълг само за рефинансиране на съществуващи отговорности до размера на годишните погашения по към този момент поетия дълг.

Размерът на падежиращия държавен дълг през 2026 година е 1,41 милиарда евро, като нов дълг с този размер към този момент бе стихотворец от началото на годината, посредством издаване на държавни скъпи бумаги на вътрешния пазар, което на процедура значи, че държавното управление не може да тегли нов дълг до приемането на постоянен бюджет за тази година.