Предлагат вдигане на осигуровките с 1 пункт
Вдигането на осигуровките е нужда, само че би трябвало да стане гладко и хората да не го усетят. Увеличението би трябвало да е с 1 пункт за 20 години. Минималната работна заплата (МРЗ) за 2025 година ще е 1077 лева и синдикатите няма да отстъпим да се замрази нарастването на заплатите с 10% през идната година.
Това съобщи Любослав Костов, основен икономист на КНСБ, в изявление в предаването " Неделя 150 " на БНР.
Той показа, че са имали 3 – 4 срещи с финансовия министър Людмила Петкова и счита, че препоръчаните от нея приходни ограничения, имат партийна поддръжка, ще донесат сред 8 и 9 милиарда лева спомагателни доходи.
" Със сигурност ще влезем с под 6 милиарда лева недостиг, което е под 3%. Този празен ход, който остава би трябвало да се види, каква политика ще се направи ", сподели синдикалистът. Според него финансовият министър Людмила Петкова е права, че " в случай че слагаме нещата в бюджета без нищо да вършим се получава недостиг от 11 милиарда лева, по тази причина би трябвало да имаме работещ парламент, подоходна политика и кое би трябвало да се изведе пред скоба, цели ", добави основният икономист на КНСБ.
" Вдигане на осигуровките с пункт води до 600 млн. лева доходи. Предложили сме над 10 ограничения, които не касаят смяна на директни налози, като Регламент на Европейски Съюз за свръхпечалбата, което не е единствено за банките. Мисля, че можем да създадем рационална политика по приходите за растеж сред 9 и 10%. На отсрочване на повдигане на заплатите не сме съгласни, което по закон би трябвало да води до 10%. МРЗ да бъде развързана от обществените заплащания и да не се обвързва с линията на беднотия. За да нямаме работещи небогати ", разяснява Любослав Костов.
Той уточни, че по Капиталовата стратегия до септември са изхарчени 3,7 млрд лева. от плануваните 10 милиарда лева Също по този начин разноските за обучение са по-ниско с 0,3% спрямо 2023 година, само че разноските за защита порастват и това е обяснимо.
" Като безспорна стойност цените са по-високи и забележим действителната покупателна дарба. Да излязат и да кажат кое е приоритет. Подоходната политика не би трябвало да е пленник на политически интриги. В момента България г е с най-ниския дълг към Брутният вътрешен продукт тази година. Ние събираме 40%, в случай че са 50%, това са 1,200 млрд. лева Трябва спор за данъчната система и по какъв начин преразпределяме. Трябва реалистично обмисляне и повече вложения. Да не се радваме, когато не се извърши Капиталовата стратегия, тъй като тя се употребява като буфер. Всяка година приходите се подценяват, разноските се надценяват а салдото даже не е като това, признато от Народното събрание ", разяснява икономистът на КНСБ.
Той даде обещание, че нищо от обществените заплащания няма да се замрази. " МРЗ е приход от труд и не може да е към обществените заплащания, които не касаят пазара на труда. Не може да работиш и да се съотнасяш това към линия на беднотия. Истинският знак е заплатата за прехрана, и да седнем, и да измислим такава формулировка и методология на равнище. ", уточни Костов.
И предложи да се направи тактика и страната да си поеме отговорността – " да влага каквото е дала обещание, за обучение и опазване на здравето, идва моментът за повече налози ".
" Приходите на Национален осигурителен институт са 35%, другото идва от бюджета. Според нас би трябвало да е гладко повдигането за период от 20 години и през година да се подвига с по пункт. Ще имате растеж в първия и втория дирек, и хората няма да го усетят. Вдигането с пункт на осигуровките единствено в първия дирек води до 600 млн. лева спомагателни в Национален осигурителен институт ", пресмята Любослав Костов.
Той съобщи, че протестната подготвеност не е анулирана, до момента в който не видят плана за бюджет за 2025 година черно на бяло. Надява се, че тази седмица ще бъде показан и ще се стартират диспути.
Това съобщи Любослав Костов, основен икономист на КНСБ, в изявление в предаването " Неделя 150 " на БНР.
Той показа, че са имали 3 – 4 срещи с финансовия министър Людмила Петкова и счита, че препоръчаните от нея приходни ограничения, имат партийна поддръжка, ще донесат сред 8 и 9 милиарда лева спомагателни доходи.
" Със сигурност ще влезем с под 6 милиарда лева недостиг, което е под 3%. Този празен ход, който остава би трябвало да се види, каква политика ще се направи ", сподели синдикалистът. Според него финансовият министър Людмила Петкова е права, че " в случай че слагаме нещата в бюджета без нищо да вършим се получава недостиг от 11 милиарда лева, по тази причина би трябвало да имаме работещ парламент, подоходна политика и кое би трябвало да се изведе пред скоба, цели ", добави основният икономист на КНСБ.
" Вдигане на осигуровките с пункт води до 600 млн. лева доходи. Предложили сме над 10 ограничения, които не касаят смяна на директни налози, като Регламент на Европейски Съюз за свръхпечалбата, което не е единствено за банките. Мисля, че можем да създадем рационална политика по приходите за растеж сред 9 и 10%. На отсрочване на повдигане на заплатите не сме съгласни, което по закон би трябвало да води до 10%. МРЗ да бъде развързана от обществените заплащания и да не се обвързва с линията на беднотия. За да нямаме работещи небогати ", разяснява Любослав Костов.
Той уточни, че по Капиталовата стратегия до септември са изхарчени 3,7 млрд лева. от плануваните 10 милиарда лева Също по този начин разноските за обучение са по-ниско с 0,3% спрямо 2023 година, само че разноските за защита порастват и това е обяснимо.
" Като безспорна стойност цените са по-високи и забележим действителната покупателна дарба. Да излязат и да кажат кое е приоритет. Подоходната политика не би трябвало да е пленник на политически интриги. В момента България г е с най-ниския дълг към Брутният вътрешен продукт тази година. Ние събираме 40%, в случай че са 50%, това са 1,200 млрд. лева Трябва спор за данъчната система и по какъв начин преразпределяме. Трябва реалистично обмисляне и повече вложения. Да не се радваме, когато не се извърши Капиталовата стратегия, тъй като тя се употребява като буфер. Всяка година приходите се подценяват, разноските се надценяват а салдото даже не е като това, признато от Народното събрание ", разяснява икономистът на КНСБ.
Той даде обещание, че нищо от обществените заплащания няма да се замрази. " МРЗ е приход от труд и не може да е към обществените заплащания, които не касаят пазара на труда. Не може да работиш и да се съотнасяш това към линия на беднотия. Истинският знак е заплатата за прехрана, и да седнем, и да измислим такава формулировка и методология на равнище. ", уточни Костов.
И предложи да се направи тактика и страната да си поеме отговорността – " да влага каквото е дала обещание, за обучение и опазване на здравето, идва моментът за повече налози ".
" Приходите на Национален осигурителен институт са 35%, другото идва от бюджета. Според нас би трябвало да е гладко повдигането за период от 20 години и през година да се подвига с по пункт. Ще имате растеж в първия и втория дирек, и хората няма да го усетят. Вдигането с пункт на осигуровките единствено в първия дирек води до 600 млн. лева спомагателни в Национален осигурителен институт ", пресмята Любослав Костов.
Той съобщи, че протестната подготвеност не е анулирана, до момента в който не видят плана за бюджет за 2025 година черно на бяло. Надява се, че тази седмица ще бъде показан и ще се стартират диспути.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ