Експерт посочи точно колко данъци плаща всеки българин. Цифрите са изумителни
Вдигането на акциза върху цигарите, алкохола и бирата от 1 януари 2025 година е смислена мярка, само че тя няма да помогне за дупката в бюджета. Това ще докара до спомагателни доходи в държавния бюджет, само че няма да затвори дупката в него. Този недостиг отново ще остане в значителен размер, тъй като главният проблем в обществените финанси на страната е големия дял и бързото увеличение на държавните разноски. Нещо, което не може да бъде обезщетено с увеличение на данъчните доходи. Т.е. казусът е в разходната, а не в приходната част на бюджета.
Това разяснява Пламен Донев, учител по данъчно облагане, пред Нова нюз.
Когато приказваме съответно за данъчни ограничения, ние би трябвало оценим кои от предлаганите хрумвания са смислени, кои имат дълготраен резултат. Затова споделям, че акцизите са една от смислените ограничения, само че по този начин или другояче единствено с данъчни ограничения не може да бъде затворен бюджетния недостиг, изясни той.
Трябва да се разиска философията на бюджета. Той е главен инструмент на държавното управление и посредством него то се стреми да извършва свои съществени отговорности и функционалности. На първо място държавното управление следва да се стреми да направи всичко допустимо, с цел да засилва и да подтиква динамичността на стопанската система, защото ние доста изоставаме, имаме доста да наваксваме, с цел да стигнем до междинни нива, коментира проф. Гарабет Минасян.
Грешката при нас е, че на този 3% недостиг се гледа като на някаква мантра, а той би трябвало да се преглежда в подтекста на стопанската система - по какъв начин се развива страната, къде отиват парите, какъв е растежът ни и по какъв начин се доближаваме до междинните европейски равнища, уточни още професорът.
Важен е дефицитът, както е значимо да се гледа стремглаво възходящите задължения на страната, защото те ще се заплащат от идващото потомство под формата на налози, които в един миг неизбежно ще би трябвало да бъдат вдигнати. Държаният дълг всъщност съставлява отсрочено данъчно облагане. И сега размерът на налозите в България не е по никакъв начин невисок. Ако вземем пълнолетните българи без пенсионерите годишният размер на налозите и осигуровките, които всеки един заплаща, е към 15 000 лв.. Ако създадем това калкулации единствено по отношение на работещите хора, сметката идва 25 000 лв. всяка година. Това са действително плащани налози от всеки един от нас. Това значи, че хората с по-високи приходи, заплащат множеството от тях. Така че равнището на данъчната тежест не е дребна, разяснява Донев.
Така че от тази позиция въобще не би трябвало да се приказва за повишение на налозите, тъй като по този начин даваме доста неверни сигнали към вложителите -и локални, и задгранични. а има много компании, които не смеят да стъпят у нас, тъй като не знаят какво ще стане с налозите, няма дълготрайна политика, добави той.
Това разяснява Пламен Донев, учител по данъчно облагане, пред Нова нюз.
Когато приказваме съответно за данъчни ограничения, ние би трябвало оценим кои от предлаганите хрумвания са смислени, кои имат дълготраен резултат. Затова споделям, че акцизите са една от смислените ограничения, само че по този начин или другояче единствено с данъчни ограничения не може да бъде затворен бюджетния недостиг, изясни той.
Трябва да се разиска философията на бюджета. Той е главен инструмент на държавното управление и посредством него то се стреми да извършва свои съществени отговорности и функционалности. На първо място държавното управление следва да се стреми да направи всичко допустимо, с цел да засилва и да подтиква динамичността на стопанската система, защото ние доста изоставаме, имаме доста да наваксваме, с цел да стигнем до междинни нива, коментира проф. Гарабет Минасян.
Грешката при нас е, че на този 3% недостиг се гледа като на някаква мантра, а той би трябвало да се преглежда в подтекста на стопанската система - по какъв начин се развива страната, къде отиват парите, какъв е растежът ни и по какъв начин се доближаваме до междинните европейски равнища, уточни още професорът.
Важен е дефицитът, както е значимо да се гледа стремглаво възходящите задължения на страната, защото те ще се заплащат от идващото потомство под формата на налози, които в един миг неизбежно ще би трябвало да бъдат вдигнати. Държаният дълг всъщност съставлява отсрочено данъчно облагане. И сега размерът на налозите в България не е по никакъв начин невисок. Ако вземем пълнолетните българи без пенсионерите годишният размер на налозите и осигуровките, които всеки един заплаща, е към 15 000 лв.. Ако създадем това калкулации единствено по отношение на работещите хора, сметката идва 25 000 лв. всяка година. Това са действително плащани налози от всеки един от нас. Това значи, че хората с по-високи приходи, заплащат множеството от тях. Така че равнището на данъчната тежест не е дребна, разяснява Донев.
Така че от тази позиция въобще не би трябвало да се приказва за повишение на налозите, тъй като по този начин даваме доста неверни сигнали към вложителите -и локални, и задгранични. а има много компании, които не смеят да стъпят у нас, тъй като не знаят какво ще стане с налозите, няма дълготрайна политика, добави той.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ