Вдъхновение. Ежедневно. И целенасочено търсено. Пример. За хиляди, които я

Вдъхновение. Ежедневно. И целеустремено търсено. Пример. За хиляди, които я имат вяра и следват. Само във Facebook почитателите на вдъхновителката на име Инес Субашка надвишават 36 хиляди.

За баскетболните среди Инес е позната като един от най-големите гении , раждали се в миналото в женското направление. Баскетболът обаче е затворена врата за нея. Оставена в предишното и от дълго време преодоляна болежка. Когато тежка травма в рамото води до лекарска възбрана да упражнява играта, момичето е унищожено. Но когато Господ затваря една врата, той наложително отваря друга. И пред Инес се отваря цялостен един нов свят.

Нейният свят. Свят, в който и двете й зали по кондиционна подготовка са цялостни от жадни да бъдат като нея – усмихнати, щастливи от живота, задоволени от себе си и търсещи „ звездовищност” (това е нейната непокътната дума – б.а.) хора.

Потърсихме Инес, с цел да ни опише за силата. На човешкото тяло. И на духа. За това по какъв начин един прекършен от загуби млад надарен човек може да събере частите в себе си и да потегли напред. Да победи. Преди всичко себе си . А по-късно и всички, които е срещал по пътя си, само че са го подминавали с надменното разбиране, че в никакъв случай няма да стигне надалеч. Защото е слаб.

Слаб освен физически, само че и душевен до преди година бе и най-голямата спортна горделивост на все по-бедната откъм спортни гордости България Григор Димитров. Преди година той бе просто извънредно надарен, с нежна физика юноша, на който постоянно му се схващат краката по време на мач и който се разплаква при всяка втора загуба в мач, който сякаш е държал в ръце.

„ Психиката и тялото са неразривно свързани. Винаги, когато едното изостава, другото не може да осъществя капацитета си. Умът просто дава посоката, а към този момент посредством тренировките и повторението, тялото съумява да осъществя тази цел, която сме си сложили. Двете би трябвало взаимно да се тренират”, безапелационна е Инес, която откриваме в новата й зала покрай Борисовата градина.

Младажа жена е уверена, че човек би трябвало да знае цената на триумфа, само че постоянно да е подготвен за загубата. Загуба, която не постоянно може да носи единствено негативи, а в противен случай. Големият първенец би трябвало да умее да извлича позитивното от всяка обстановка.

„ Много постоянно се случва хора, които са надарени и на подготовка се оправят доста добре, само че след това в надпреварата се пречупват и губят от хора, които нямат толкоз доста гений, само че които имат много калена психика”, споделя Субашка.

За Инес процесът е дълъг, само че победител от него можеш да излезеш единствено тогава, когато самичък осъзнаеш отговорността си на зрял човек.

„ Човек получава единствено нещата, за които може да носи отговорност. Понякога човек има потребност да има по-слаб сезон или да има един провал, тъй като това е като тест от живота, който ти оказва помощ да калиш тези качества у себе си. Успехът носи доста отговорности, които доста хора не могат да понесат. Те считат, че е просто да бъдеш преди всичко, само че не е по този начин. Има доста отговорности и тъкмо тази психическа натовареност. Първо би трябвало да калиш тези качества от себе си, с цел да можеш да носиш отговорност за триумфа и чак тогава да го постигнеш”, споделя тя.

Също като Григор, който през днешния ден е преклонен, пораснал и замислен в себе си, Инес непрекъснато катери своите си , малки-големи върхове. Дали ще хване колелото и ще се качи на Витоша, макар заледените и заснежени пътеки, или ще нарами раницата и ще потегли като на смешка към обичания й Черни връх, значение няма.

Важно е придвижването. Крачките. Малките и огромните. Тези, които правиш, когато си самичък и когато е стръмно. И никой не те гледа. Никой не те снима. Един от най-обичаните и търсените кондиционни треньори у нас има вяра, че търпението и постоянноството са най-преданите ти приятели в процеса на израстването. Именно старанието и мъдростта, с който подхождаш към този развой , съгласно нея дава разликата сред посредствения състезател и огромния първенец.

„ Да излизаш против хора, от които се страхуваш, да се състезаваш и даже да губиш. Аз постоянно върша паралел сред тренировките и живота, както получаваш мускулната тресчица я получаваш, когато правиш нещо по-трудно в залата и тя е развой, посредством който ти надграждаш. Всъщност от време на време загубата и тези страсти на отчаяние и болежка, които изпитваш са като мускулна тресчица на психиката” , споделя Инес, която до преди да ни посрещне в залата си е вървяла на ръце – нищо, че в миналото лекарите й са й забранили надалеч по- леки натоварвания на раненото й рамо.

Но по какъв начин държиш равнището? Как, когато се качиш високо и всички чакат от теб да полетиш, ти успяваш да не паднеш в пропастта?

„ Със сигурност е мъчно да запазиш високото равнище и това е индикатор, че си стигнал много нагоре. Всеки може да се допре до триумфа, само че въпросът е кой се задържа там. Това към този момент демонстрира, че разбираш себе си, играта и в действителност имаш визия, по какъв начин се случват нещата и че не е инцидентно да си додрапал до там”, счита Инес.

Не е инцидентно и че през днешния ден Григор Димитров е на 1/4-финал в един от най-силните тенис-турнири в целия свят - Откритото състезание на Австралия. Няма да бъде инцидентно и в случай че той стигне още по-далеч.

Колко тъкмо?

Ами, зависи от дребните крачки. За които приказва Инес и които Григор прави всеки ден от много време насам.