Група, вдъхновена от Led Zeppelin, оглави класацията на Billboard
Вдъхновената от Led Zeppelin американска тайфа Greta Van Fleet измести Лейди Гага и оглави класацията на Billboard за най-продаван албум в Съединени американски щати.
Събитието е емблематично, тъй като за пръв път от доста години тайфа, която носи духа на рока от 70-те, само че не е формирана от динозаври, бие по продажби всички реализатори в комерсиалните стилове, освен това още в първата седмица от появяването си.
Неочаквано е и второто място. Повече продажби от пуснатия едвам преди 3 седмици албум на Лейде Гага имат и много тежките Disturbed.
Албумът Anthem of the Peacefull Army излиза на 19 октомври 2018 година и единствено в първата седмица има 80 000 продадени еквивалентни албума (мерна единица, която включва всички вероятни носители).
Албумът е трети в класацията в Германия, шести в Швеция и Италия, седми в Нова Звеландия, десети в Австралия, 12-и в Обединеното кралство.
А това е едвам първият дългосвирещ (LP) албум на групата. Досега тя има 2 EP-албума с дължина към 30 минути с по 8 песни в тях, като 4 от песните във втория са същите като в първия.
Този втори EP-албум също е в класацията за най-продавани албуми към този момент 50-а седмица, освен това на забележителното 30-о място, изпреварвайки по-пресни албуми на звезди като Ариана Гранде, Ед Шийрън, Шер, Принс и Елтън Джон.
Неочакваната известност на Greta Van Fleet в комерсиалните ранглисти провокира гърмеж от мнения и разбори. Авторитетното музикално издание Pitchfork назовава дебюта им " скован, прост, прекомерно възхваляван ретро-фетишизъм ".
Rolling Stone са надалеч по-милостиви към тях: " Грета Ван Флийт " наподобяват, звучат и се държат сякаш са израсли в лабораторията на някой бит класическия рок вманиачен академик " и с изключение на очевидното им въздействие от Цепелин, отбелязва и въздействията на Vanilla Fudge, Free, Fairport Convention и Howlin’ Wolf.
След публикацията на Pitchfork, Rolling Stone разгласява нещо като отговор - дълга, аналитична и надалеч по-неутрална публикация, в която разяснява въздействията в рока по принцип и в частност върху Greta Van Fleet.
Billboard, несъмнено, ги възхвалява до небесата, говорейки за въздействието на огромните върху тях, само че в мощно положителн подтекст. Няма по какъв начин да е другояче - сега те са звездите му.
Какво считат самите Грета Ван Флийт по въпроса?
Може би на първо време да кажем кои са те. Родени са и са израсли в град Франкенмут, щата Мичиган. Трима от тях са братя от много оскъдно семейство. Певецът Джош и китаристът Джейк Киска са близнаци на 22 година Басистът Сам Киска е на 19 и също като Джон-Пол Джон свири и на клавишни. Четвъртият е барабанистът Дани Вагнер, също на 19 - едно от дребното деца на тяхната възраст в 4-хилядния Франкенмут. Едва ли ще се изненадате, че обичаният му барабанист е Джон Бонъм.
Още по-откровен е китаристът Джейк Киска: " След като години наред интензивно изучавах какво прави Джими Пейдж, най-после стигнах до точката, в която знам по какъв начин мисли той ".
Певецът Джош обаче е по-резервиран към сравненията с Робърт Плант. Има въздействие, да - няма по какъв начин да няма. Но до гимназията не знаех кои са Led Zeppelin.
Какво споделя за тях Робърт Плант?
Може би преди този момент би трябвало да знаете, че той не е по никакъв начин великодушен на похвали и е разкостил не един и двама, които са се пробвали да му подражават. За тях и по-специално за Джош обаче споделя:
Има една тайфа от Детройт. Те са Led Zeppelin I.
Имат хубав дребен артист. Мразя го! Той е взел гласа си назаем от някого, който познавам доста добре.
След което с типичния си британски комизъм подкача Джош, по тази причина, че е споделил, че повече е повлиян от Aerosmith, в сравнение с от Цепелин, което явно не е истина.
Коментар на създателя
Когато за пръв път, преди към половин година, чух Greta Van Fleet, не ми харесаха доста. И на мен ми се сториха като копие на Led Zeppelin, по-добро от Black Crows, само че по-лошо от Kingdom Come.
В тази половин година кой ли не ми приказва за Greta Van Fleet. Приятели, чийто усет оценявам, непознати и полупознати, които са чули, че одобрявам Цепелин. Такова събитие в музикалния свят, за което хората имат потребност да приказват и да разясняват, да обсъдят или сравнят усета си с някого, не съм виждал от началото на 90-те, когато избуя Сиатълския рок.
Преди няколко дни, след следващата обстановка, в която всички към мен говореха за Greta Van Fleet, си ги пуснах отново и открих, че не знам какво да мисля - тук-там ми звучат като фарс на Цепелин, тук-там ми звучат толкоз същински, все едно Цепелин са пуснали нов албум, само че не след In Through the Out Door и Coda, а напряко след Led Zeppelin I.
Но каквото и да си мислех, желаех да ги чувам отново и отново, тъй като такава сила, напомняща популярната легенда за договорката с Дявола на Цепелин, съм усещал доста рядко.
Най-накрая взех решение да се осведомявам за тях и се оказа, че преди малко са оглавили класацията на Билборд. Най-обективната ранглиста, тъй като се прави на база продажби. Класацията, която от години никой почитател на рока не следи, тъй като е захласната от някакви хора, които явно си имат почитатели, само че нямат нищо общо нито с мен, нито с рока.
Тогава си споделих, че очевидно се случва нещо огромно. Не единствено на мен, а на всички им е писнало от продължаващата към този момент няколко десетилетия анти-рок мода и желаят нещо, което припомня за вакханалията от края на 60-те, когато морето е било до колене, а фантазиите, че светът може да е по-добър - на една гражданска война или на едно цвете разстояние.
Дали Greta Van Fleet ще повлекат такава вълна - не знам. Може в действителност да се окажат единствено имитатори. Но факт е, че за първи път от години всеобщият, а не изтънченият усет жадува за такава музика.
В един от мненията под клиповете им някой си почитател споделя: Те към този момент са Led Zeppelin, а даже още нямат своята Stairway To Heaven. А аз си мисля, че може би от това дали ще създадат своята Stairway to Heaven или не, зависи посоката, в която ще тръгне модата в музиката в идващото десетилетие.
Събитието е емблематично, тъй като за пръв път от доста години тайфа, която носи духа на рока от 70-те, само че не е формирана от динозаври, бие по продажби всички реализатори в комерсиалните стилове, освен това още в първата седмица от появяването си.
Неочаквано е и второто място. Повече продажби от пуснатия едвам преди 3 седмици албум на Лейде Гага имат и много тежките Disturbed.
Албумът Anthem of the Peacefull Army излиза на 19 октомври 2018 година и единствено в първата седмица има 80 000 продадени еквивалентни албума (мерна единица, която включва всички вероятни носители).
Албумът е трети в класацията в Германия, шести в Швеция и Италия, седми в Нова Звеландия, десети в Австралия, 12-и в Обединеното кралство.
А това е едвам първият дългосвирещ (LP) албум на групата. Досега тя има 2 EP-албума с дължина към 30 минути с по 8 песни в тях, като 4 от песните във втория са същите като в първия.
Този втори EP-албум също е в класацията за най-продавани албуми към този момент 50-а седмица, освен това на забележителното 30-о място, изпреварвайки по-пресни албуми на звезди като Ариана Гранде, Ед Шийрън, Шер, Принс и Елтън Джон.
Неочакваната известност на Greta Van Fleet в комерсиалните ранглисти провокира гърмеж от мнения и разбори. Авторитетното музикално издание Pitchfork назовава дебюта им " скован, прост, прекомерно възхваляван ретро-фетишизъм ".
Rolling Stone са надалеч по-милостиви към тях: " Грета Ван Флийт " наподобяват, звучат и се държат сякаш са израсли в лабораторията на някой бит класическия рок вманиачен академик " и с изключение на очевидното им въздействие от Цепелин, отбелязва и въздействията на Vanilla Fudge, Free, Fairport Convention и Howlin’ Wolf.
След публикацията на Pitchfork, Rolling Stone разгласява нещо като отговор - дълга, аналитична и надалеч по-неутрална публикация, в която разяснява въздействията в рока по принцип и в частност върху Greta Van Fleet.
Billboard, несъмнено, ги възхвалява до небесата, говорейки за въздействието на огромните върху тях, само че в мощно положителн подтекст. Няма по какъв начин да е другояче - сега те са звездите му.
Какво считат самите Грета Ван Флийт по въпроса?
Може би на първо време да кажем кои са те. Родени са и са израсли в град Франкенмут, щата Мичиган. Трима от тях са братя от много оскъдно семейство. Певецът Джош и китаристът Джейк Киска са близнаци на 22 година Басистът Сам Киска е на 19 и също като Джон-Пол Джон свири и на клавишни. Четвъртият е барабанистът Дани Вагнер, също на 19 - едно от дребното деца на тяхната възраст в 4-хилядния Франкенмут. Едва ли ще се изненадате, че обичаният му барабанист е Джон Бонъм.
Още по-откровен е китаристът Джейк Киска: " След като години наред интензивно изучавах какво прави Джими Пейдж, най-после стигнах до точката, в която знам по какъв начин мисли той ".
Певецът Джош обаче е по-резервиран към сравненията с Робърт Плант. Има въздействие, да - няма по какъв начин да няма. Но до гимназията не знаех кои са Led Zeppelin.
Какво споделя за тях Робърт Плант?
Може би преди този момент би трябвало да знаете, че той не е по никакъв начин великодушен на похвали и е разкостил не един и двама, които са се пробвали да му подражават. За тях и по-специално за Джош обаче споделя:
Има една тайфа от Детройт. Те са Led Zeppelin I.
Имат хубав дребен артист. Мразя го! Той е взел гласа си назаем от някого, който познавам доста добре.
След което с типичния си британски комизъм подкача Джош, по тази причина, че е споделил, че повече е повлиян от Aerosmith, в сравнение с от Цепелин, което явно не е истина.
Коментар на създателя
Когато за пръв път, преди към половин година, чух Greta Van Fleet, не ми харесаха доста. И на мен ми се сториха като копие на Led Zeppelin, по-добро от Black Crows, само че по-лошо от Kingdom Come.
В тази половин година кой ли не ми приказва за Greta Van Fleet. Приятели, чийто усет оценявам, непознати и полупознати, които са чули, че одобрявам Цепелин. Такова събитие в музикалния свят, за което хората имат потребност да приказват и да разясняват, да обсъдят или сравнят усета си с някого, не съм виждал от началото на 90-те, когато избуя Сиатълския рок.
Преди няколко дни, след следващата обстановка, в която всички към мен говореха за Greta Van Fleet, си ги пуснах отново и открих, че не знам какво да мисля - тук-там ми звучат като фарс на Цепелин, тук-там ми звучат толкоз същински, все едно Цепелин са пуснали нов албум, само че не след In Through the Out Door и Coda, а напряко след Led Zeppelin I.
Но каквото и да си мислех, желаех да ги чувам отново и отново, тъй като такава сила, напомняща популярната легенда за договорката с Дявола на Цепелин, съм усещал доста рядко.
Най-накрая взех решение да се осведомявам за тях и се оказа, че преди малко са оглавили класацията на Билборд. Най-обективната ранглиста, тъй като се прави на база продажби. Класацията, която от години никой почитател на рока не следи, тъй като е захласната от някакви хора, които явно си имат почитатели, само че нямат нищо общо нито с мен, нито с рока.
Тогава си споделих, че очевидно се случва нещо огромно. Не единствено на мен, а на всички им е писнало от продължаващата към този момент няколко десетилетия анти-рок мода и желаят нещо, което припомня за вакханалията от края на 60-те, когато морето е било до колене, а фантазиите, че светът може да е по-добър - на една гражданска война или на едно цвете разстояние.
Дали Greta Van Fleet ще повлекат такава вълна - не знам. Може в действителност да се окажат единствено имитатори. Но факт е, че за първи път от години всеобщият, а не изтънченият усет жадува за такава музика.
В един от мненията под клиповете им някой си почитател споделя: Те към този момент са Led Zeppelin, а даже още нямат своята Stairway To Heaven. А аз си мисля, че може би от това дали ще създадат своята Stairway to Heaven или не, зависи посоката, в която ще тръгне модата в музиката в идващото десетилетие.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ