Вдъхновен от Путин, Костадин Костадинов иска журналисти да се разхождат

Вдъхновен от Путин, Костадин Костадинов желае публицисти да се разхождат с табелата " задграничен сътрудник ". Защо вместо това не се заеме с тези, които поддържат " плановете " си подмолно, пита проф. Ивайло Дичев.

Скандалът, с който  опита да отклони вниманието от скромния резултат на партията си, насочва вниманието ни към една трайна обсесия на крайната десница: парите от чужбина.

Войната против " соросоидите " и " грантаджиите "

Войната беше подхваната от Атака, след това Вътрешна македонска революционна организация, които готвеха закон за възбрана на финансираните от чужбина неправителствени организации. В центъра тогава беше воят против " Отворено общество "  - един съперник, фиктивен от американските десни републиканци и пренесен непохватно на наша почва.
Редакцията предлага
Според лъжепатриотите обществото ни следва да се затваря и огражда от непознати въздействия, а, да бъдат изобличавани като отродители и отцеругатели. Костадинов мина по-нататък,, които са получавали в миналото грантове от " Америка за България ". И той като предшествениците му се кани да приготви закон, който да задължава сходни представители да се разхождат с табелата " задграничен сътрудник ".

Подобни хрумвания явно са, където на нарочените се лишава правото да приказват, а от време на време и свободата. Тези оферти стъпват и на оправданието, което преди 10 години измисли Путин за приемането на сходен закон: той бил тъкмо като този, който е в действие у главния зложелател - Съединените щати. 

Не знам дали си заслужава да обясняваме несъстоятелността на това съпоставяне. Американският Закон за регистрация на задграничните сътрудници е признат във времето на нацизма като мярка против засилващата се немска агитация, днес той не води до цензура и прочее доста рядко се употребява в спокойно време. На регистрация подлежат дейци, които са непосредствено подчинени на непознато държавно управление, да вземем за пример лобисти в Конгреса. В закона категорично са изключени сферите на науката, културата, филантропичните действия.

В съветския закон, който " Възраждане "  си е харесало, следва да бъдат преследвани всички, които по някакъв метод са подкрепяни от чужбина. Фокусът е върху неправителствените организации, медиите, самостоятелните представители - т.е. не чиновници на съответната непозната страна, а просто хора, получили някаква финансова помощ по обществено разгласен конкурс с ясно посочени цели и цели. 

Какво желае Костадинов?

Да направя и една езикова записка. Думата " сътрудник "  на български или съветски е синоним на разузнавач. Да окичиш една медия като " Независимая газета "  или " Медуза "  с тази табела, която следва са се изписва пред всеки нов брой, внушава на читателя убеждението, че приказва Врагът. А както знаем фашизмът не може да съществува без зложелател, а където го няма, си го създава. Мечтата на Костадинов е под главата на " Дневник "  да написа: " ние сме американски шпиони ".

Английското " agent "  има доста по-широк смисъл - това е човек, който работи от името на различен, да вземем за пример сътрудник се грижи за авторските права на създателя, сътрудник продава акциите ви на борсата, а във философията думата значи просто индивид, активист. И единствено едно от смислите насочва към " разузнавач ".

Чуждестранното финансиране несъмнено се трансформира в проблем по време на боен спор. Не инцидентно през днешния ден, когато Русия разгласи война на демократичния свят, започнахме да се питаме дали пък, появиха се числа, хипотетични имена. В положение на война приема Съединени американски щати и своя закон, който прочее постоянно е оспорван там. Какво тогава вършат крайнодесните, когато желаят да стигматизират като задгранични сътрудници тези, които получават грантове от чужбина? Елементарно, Уотсън! Искат да ни внушат, че сме във война с финансиращите, да ги трансфорат във врагове, а техните бенефициенти - в предатели. 

проф. Ивайло Дичев

Удобен съдружник на популистите тук е естествената човешка злоба. Тя беше изключително мощна през 90-те, когато скромните суми, идващи от запад в левове, изглеждаха големи и " грантаджиите "  се трансфораха в омразна емблема на неолиберализма наред с приватизаторите и мутрите. Защо дават на него, а не на мен? Ами има някаква скица в цялата работа, купуват го, с цел да им служи.

Защо " Възраждане " не обърне внимание на онези, които се финансират подмолно?

Патриотичната сякаш борба против непознатите пари рядко се насочва към еврофондовете, офанзивата е против планове, свързани с полезности. Основният мотив против спонсори и фондации е, че някой подменя хубавите ни обичайни полезности. Толкова години живеем с марксисткото схващане, че базата дефинира надстройката, по какъв начин желаете да е другояче: дават ти едни пари и почваш да мислиш другояче. Ако публиката имаше време да вникне в едни или други цели на финансираните стратегии, офанзивите биха изгубили доста от убедителността си. Кой може да не е склонен, че би трябвало да подобрим правосъдната система, да се погрижим за гетата, да се борим против домашното принуждение?

Но крайнодесните не се задълбочават в това да проучват задачите, които си слагат едни или други спонсори - щом са непознати, значи са ни врагове и не може да не ни вредят. Закриваме НПО-та, запушваме устата на публицисти, забраняваме партии, които имат нещо общо с чужбина. Както сякаш вършат в Америка.

Разбира се, отлично би било, в случай че си имахме задоволително български спонсори, които да се грижат за демократичното развиване на обществото ни, а още по-добре - ако някои от тях стартират да оказват помощ в други, по-нуждаещи се от нас страни. Има ги, само че към този момент не са доста. Само че има и едни други, по-напористи, които поддържат " плановете "  си подмолно, без публичен надзор - и български, и съветски. Защо " Възраждане "  не се заема с този тип спонсорство, а са се хванали с " Америка за България ", при която всичко е обществено и качено в интернет? Ще си отговорите сами.