Хавиер Качо: „Шакълтън–Несломимият“ е книга за смели изследователи, открих такива в българските полярници
Вдъхновен от историята на Шакълтън, откривателят, който постоянно съумява да измъкне своите хора живи даже и от най-екстремните рискове, испанският академик, полярник и публицист Хавиер Качо издава " Шакълтън - Несломимият " с подзаглавие „ Изследователят, който не доближи Южния полюс “. За написването на книгата и за околните си връзки с Българския Антарктически Институт и професор Христо Пимпирев, Хавиер Качо описа в изявление за БГНЕС.
На 5 март 2022 година в полярната история на света се случи знамение. Едно от най-известните корабокрушения в света – това на " Ендюрънс " на известният откривател Ърнест Шакълтън – разбули своята тайнственост, откакто корабът бе открит край крайбрежията на Антарктида тъкмо век след потъването му.
Вдъхновен от историята на Шакълтън, прочут в историята като откривателя, който постоянно съумява да измъкне своите хора живи даже и от най-екстремните рискове, испанският академик, полярник и публицист Хавиер Качо посвещава време и старания в изследване на живота на този необикновен откривател и приключенец. Така се ражда " Шакълтън - Несломимият " с подзаглавие „ Изследователят, който не доближи Южния полюс “.
На 13 декември в „ Огледална зала “ на Софийския университет „ Св. Климент Охридски “ се състоя представянето на книгата на български език, зад чието излизане стои издателство „ Вакон “ и неговият създател Елеонора Гаджева. Събитието се организира в партньорство с Българския Антарктически Институт.
Хавиер Качо взе участие в шест испански антарктически експедиции, а през 2020 година е част и от 28-ата българска експедиция до ледения континент. В резултат на многогодишните си проучвания и пътувания до Антарктида написа голям брой книги: „ Аз, Фрам “, „ Героите на Антарктида “, „ Нансен. Полярният откривател, който искаше да промени света “ и други. Автор е и на детската книга „ Приключенията на Пити на Антарктида “, в която обръща особено внимание на българската антарктическа експедиция. През 2020 година един от островите край Антарктида е кръстен на името на Качо като самопризнание за огромния му принос за популяризирането на ледения континент и за дългогодишната му поддръжка към българската антарктическа стратегия. В момента Хавиер живее със фамилията си в Мадрид. Пише книги, пътува и изнася лекции свързани с опазването на планетата, животът на Антарктида и триумфите на науката в битката с климатичните промени и отражението им върху живота ни.
Книгата „ Шакълтън – Несломимият “ разкрива живота на един неотклонен откривател и неотразим водач, чиято устойчивост, храброст и неустрашимост стават именити. Въпреки че в никакъв случай не доближава до Южния полюс, за който по този начин мощно мечтае, Шакълтън остава в историята като един от най-великите полярни откриватели, а обликът му продължава да бъде обгърнат в храбър ореол.
Сър Ърнест Хенри Шакълтън е ирландски странник, управлявал три експедиции до ледения континент. Кавалер е на Викторианския кралски медал. Той е в основата на интервал от историята, който по-късно става прочут като " Героичната ера на антарктическите проучвания ". По време на експедицията " Нимрод " през 1907-1909 година Шакълтън и неговите спътници основават нов връх за най-далечна южна широчина - 88 градуса южна широчина. Следващата му експедиция, Имперската трансантарктическа експедиция, 1914-1917 година, е придружена от злополука. Сър Ърнест и неговият екипаж си слагат за цел да осъществят първото пресичане на Антарктида по суша, само че „ Ендюрънс " не доближава до сушата и попада в клопката на гъст лед, което принуждава 28-те мъже на борда да изоставен кораба. Екипажът съумява да се избави, като пуска избавителни лодки и доближава околните острови, пътувайки през ледените полета в продължение на 1500 км.
" Ендюрънс " бе открит на дълбочина от 3008 метра в Морето Уедъл, на към 4 благи от мястото, в началото записано от капитана на кораба Франк Уорсли през 1915 година Дървеният транспортен съд не е бил виждан, откогато е потопен, а през февруари експедицията Endurance22 потегля от Кейптаун, Южна Африка, месец след 100-годишнината от гибелта на сър Ърнест, с задача да го открие. Д-р Джон Шиърс, началник на експедицията, съобщи, че това е било " най-трудното корабокрушенско търсене в света ".
" Шакълтън е емблематична фигура от историята на Антарктида с най-невероятното завещание от храброст и старания ", отбелязва Камила Никол, основен изпълнителен шеф на английския Тръст за антарктическо завещание. " Ние съхраняваме наследството на Шакълтън, с цел да вдъхновим идващото потомство учени и изследователи-пионери “.
И точно един от тях е Хавиер Качо, за който Шакълтън е оптимист и запалянко, човек с неизчерпаема сила, която му разрешава да преодолее и най-тежките трудности.
Испанският откривател и другар на България описа за написването на книгата и своя взор върху живота на откривателите, както и за околните си връзки с Българския Антарктически Институт и неговият ръководител професор Христо Пимпирев в особено изявление за организация БГНЕС.
„ Причината, заради която писах за Шакълтън е доста елементарна “, разкри Хавиер Качо. „ В ерата на героическите откриватели и на изследователските открития имало една забавна фраза: „ Ако искаш да направиш бързо пътешестване, тръгни с Амундсен (норвежки полярен изследовател), а в случай че искаш да направиш научно пътешестване - тръгни със Скот (английски откривател на Антарктида). Но в случай че искаш да отидеш на експедиция, в която нещата биха могли да тръгнат доста зле и да се развият по извънредно тежък метод, тогава застани на колене и помоли Господ да ти изпрати Шакълтън “. Може да разберете, че от момента, в който чух тази фраза, аз знаех, че просто би трябвало да пиша за Шакълтън “.
Любопитен за създателя е фактът, че потъналият транспортен съд е открит на 5 март 1922 година - денят, в който е бил заровен Шакълтън преди тъкмо 100 години.
„ Не знам дали има чудеса, само че наподобява като че ли корабът е желал да отдаде една последна респект на своя капитан “, счита създателят на книгата.
За него историята на спасяването на 28-те моряци може да служи като образец за същинско водачество, от което, по думите му, сега света има крещяща потребност.
„ В тези тежки и толкоз комплицирани времена, с такава липса на вяра, имаме потребност от водачи. Но водачи като Шакълтън за жалост има доста малко. Когато корабът потъва и те остават по средата на едно замръзнало поле, на 1500 км от най-близкото обитаемо място, без радиовръзка, тогава се явява водача. И той споделя на своите момчета: „ Ситуацията е такава. Но аз имам проект и в случай че ме следвате, ще успеем да се измъкнем “, описа Качо. „ Тогава той произнася една емблематична фраза, толкоз емблематична както онази, която бе произнесена при зародилия проблем с „ Аполо 13 “: „ Хюстън, имаме проблем! “ – фразата, която е произнесъл, е: „ Момчета, прибираме се у дома! “ Без никакво подозрение, имаме потребност тъкмо от такива водачи, които просто да ни вдъхват вяра, като в това време се борят за това, което желаеме и което би трябвало да реализираме “.
Освен това съгласно испанският създател, Шакълтън е и образец за оптимизъм. Шеговито Качо показа, че с цел да бъде една задача оптимистична, в нея наложително би трябвало да има музикант.
„ Някой, който да свири на китара, на флейта…, на каквото и да било, само че някой, който да ни развеселява и да ни повдига духа в сложното време “, сподели Качо.
С усмивка си спомня той и за първата си среща с българската експедиция на Антарктида и за удивлението си от нейните членове.
„ Още първия път, когато пристигнах във вашата база, видях хора, които са там поради идеалите си. Идеали, свързани с науката и идеали за това да отведат България на Антарктида, да слагат своята страна на място измежду огромните. И да го създадат с доста жертвоготовност. Защото когато се запознахме с професор Пимпирев, те съвсем нямаха пари, с цел да вършат своите експедиции. И аз се възхитих от смелостта на българите и им помагах във всичко, в което мога. Оттогава другарството процъфтя “, показа спомените си Хавиер Качо.
С професор Христо Пимпирев, с изключение на надълбоко другарство, ги свързва и съдбоносно съвпадане.
„ И двамата имаме дъщери. Неговата щерка е родена в деня на моят рожден ден, а моята щерка е родена в деня на неговият рожден ден “, описа приключенецът.
„ Приятелството ни с Хави – това е едно антарктическо другарство “, описа пред камерата на БГНЕС и самият професор Пимпирев. „ То продължава към този момент 15-20 години, когато ние българите бяхме така наречен „ бедните “ в съпоставяне със съседите ни испанци, които имаха една прелестна и добре поддържана база. Неслучайно в първата си книга, която е детска, за кученцето Пити на Антарктида той ни назовава „ los pobres “(бедните), само че с една топлина. Той е един отворен човек, с нрав доста непосредствен до нашия “.
„ С него играхме първия мач на Антарктида. Той несъмнено приключи наедно, по другарски “, продължи със своите мемоари българският професор. „ Но помощта му за нас се показва и в неговите книги, доста от които са преведени на български, с които освен среща младото потомство с този отдалечен континент, само че и в първата си книга за Пити той написа доста за българската база. Той разкрива живота на велики полярни откриватели като Скот и Амундсен, като Шакълтън – моят обичан полярен откривател. Той е един от дребното откриватели в героичната ера – края на 19-началото на 20 век – който във всичките си експедиции не е изгубил нито един човек “.
Посланието, което Хавиер Качо желае да насочи към читателите в своята книга, е простичко, само че доста значимо: „ Искам да кажа на читателите, че постоянно можем да създадем една стъпка по-напред. Колкото и да са сложни събитията. Полярните откриватели в действителност са живото проявяване на тази философия. Колкото и да е мъчно и невероятно - постоянно да се прави още една стъпка напред “. /БГНЕС
На 5 март 2022 година в полярната история на света се случи знамение. Едно от най-известните корабокрушения в света – това на " Ендюрънс " на известният откривател Ърнест Шакълтън – разбули своята тайнственост, откакто корабът бе открит край крайбрежията на Антарктида тъкмо век след потъването му.
Вдъхновен от историята на Шакълтън, прочут в историята като откривателя, който постоянно съумява да измъкне своите хора живи даже и от най-екстремните рискове, испанският академик, полярник и публицист Хавиер Качо посвещава време и старания в изследване на живота на този необикновен откривател и приключенец. Така се ражда " Шакълтън - Несломимият " с подзаглавие „ Изследователят, който не доближи Южния полюс “.
На 13 декември в „ Огледална зала “ на Софийския университет „ Св. Климент Охридски “ се състоя представянето на книгата на български език, зад чието излизане стои издателство „ Вакон “ и неговият създател Елеонора Гаджева. Събитието се организира в партньорство с Българския Антарктически Институт.
Хавиер Качо взе участие в шест испански антарктически експедиции, а през 2020 година е част и от 28-ата българска експедиция до ледения континент. В резултат на многогодишните си проучвания и пътувания до Антарктида написа голям брой книги: „ Аз, Фрам “, „ Героите на Антарктида “, „ Нансен. Полярният откривател, който искаше да промени света “ и други. Автор е и на детската книга „ Приключенията на Пити на Антарктида “, в която обръща особено внимание на българската антарктическа експедиция. През 2020 година един от островите край Антарктида е кръстен на името на Качо като самопризнание за огромния му принос за популяризирането на ледения континент и за дългогодишната му поддръжка към българската антарктическа стратегия. В момента Хавиер живее със фамилията си в Мадрид. Пише книги, пътува и изнася лекции свързани с опазването на планетата, животът на Антарктида и триумфите на науката в битката с климатичните промени и отражението им върху живота ни.
Книгата „ Шакълтън – Несломимият “ разкрива живота на един неотклонен откривател и неотразим водач, чиято устойчивост, храброст и неустрашимост стават именити. Въпреки че в никакъв случай не доближава до Южния полюс, за който по този начин мощно мечтае, Шакълтън остава в историята като един от най-великите полярни откриватели, а обликът му продължава да бъде обгърнат в храбър ореол.
Сър Ърнест Хенри Шакълтън е ирландски странник, управлявал три експедиции до ледения континент. Кавалер е на Викторианския кралски медал. Той е в основата на интервал от историята, който по-късно става прочут като " Героичната ера на антарктическите проучвания ". По време на експедицията " Нимрод " през 1907-1909 година Шакълтън и неговите спътници основават нов връх за най-далечна южна широчина - 88 градуса южна широчина. Следващата му експедиция, Имперската трансантарктическа експедиция, 1914-1917 година, е придружена от злополука. Сър Ърнест и неговият екипаж си слагат за цел да осъществят първото пресичане на Антарктида по суша, само че „ Ендюрънс " не доближава до сушата и попада в клопката на гъст лед, което принуждава 28-те мъже на борда да изоставен кораба. Екипажът съумява да се избави, като пуска избавителни лодки и доближава околните острови, пътувайки през ледените полета в продължение на 1500 км.
" Ендюрънс " бе открит на дълбочина от 3008 метра в Морето Уедъл, на към 4 благи от мястото, в началото записано от капитана на кораба Франк Уорсли през 1915 година Дървеният транспортен съд не е бил виждан, откогато е потопен, а през февруари експедицията Endurance22 потегля от Кейптаун, Южна Африка, месец след 100-годишнината от гибелта на сър Ърнест, с задача да го открие. Д-р Джон Шиърс, началник на експедицията, съобщи, че това е било " най-трудното корабокрушенско търсене в света ".
" Шакълтън е емблематична фигура от историята на Антарктида с най-невероятното завещание от храброст и старания ", отбелязва Камила Никол, основен изпълнителен шеф на английския Тръст за антарктическо завещание. " Ние съхраняваме наследството на Шакълтън, с цел да вдъхновим идващото потомство учени и изследователи-пионери “.
И точно един от тях е Хавиер Качо, за който Шакълтън е оптимист и запалянко, човек с неизчерпаема сила, която му разрешава да преодолее и най-тежките трудности.
Испанският откривател и другар на България описа за написването на книгата и своя взор върху живота на откривателите, както и за околните си връзки с Българския Антарктически Институт и неговият ръководител професор Христо Пимпирев в особено изявление за организация БГНЕС.
„ Причината, заради която писах за Шакълтън е доста елементарна “, разкри Хавиер Качо. „ В ерата на героическите откриватели и на изследователските открития имало една забавна фраза: „ Ако искаш да направиш бързо пътешестване, тръгни с Амундсен (норвежки полярен изследовател), а в случай че искаш да направиш научно пътешестване - тръгни със Скот (английски откривател на Антарктида). Но в случай че искаш да отидеш на експедиция, в която нещата биха могли да тръгнат доста зле и да се развият по извънредно тежък метод, тогава застани на колене и помоли Господ да ти изпрати Шакълтън “. Може да разберете, че от момента, в който чух тази фраза, аз знаех, че просто би трябвало да пиша за Шакълтън “.
Любопитен за създателя е фактът, че потъналият транспортен съд е открит на 5 март 1922 година - денят, в който е бил заровен Шакълтън преди тъкмо 100 години.
„ Не знам дали има чудеса, само че наподобява като че ли корабът е желал да отдаде една последна респект на своя капитан “, счита създателят на книгата.
За него историята на спасяването на 28-те моряци може да служи като образец за същинско водачество, от което, по думите му, сега света има крещяща потребност.
„ В тези тежки и толкоз комплицирани времена, с такава липса на вяра, имаме потребност от водачи. Но водачи като Шакълтън за жалост има доста малко. Когато корабът потъва и те остават по средата на едно замръзнало поле, на 1500 км от най-близкото обитаемо място, без радиовръзка, тогава се явява водача. И той споделя на своите момчета: „ Ситуацията е такава. Но аз имам проект и в случай че ме следвате, ще успеем да се измъкнем “, описа Качо. „ Тогава той произнася една емблематична фраза, толкоз емблематична както онази, която бе произнесена при зародилия проблем с „ Аполо 13 “: „ Хюстън, имаме проблем! “ – фразата, която е произнесъл, е: „ Момчета, прибираме се у дома! “ Без никакво подозрение, имаме потребност тъкмо от такива водачи, които просто да ни вдъхват вяра, като в това време се борят за това, което желаеме и което би трябвало да реализираме “.
Освен това съгласно испанският създател, Шакълтън е и образец за оптимизъм. Шеговито Качо показа, че с цел да бъде една задача оптимистична, в нея наложително би трябвало да има музикант.
„ Някой, който да свири на китара, на флейта…, на каквото и да било, само че някой, който да ни развеселява и да ни повдига духа в сложното време “, сподели Качо.
С усмивка си спомня той и за първата си среща с българската експедиция на Антарктида и за удивлението си от нейните членове.
„ Още първия път, когато пристигнах във вашата база, видях хора, които са там поради идеалите си. Идеали, свързани с науката и идеали за това да отведат България на Антарктида, да слагат своята страна на място измежду огромните. И да го създадат с доста жертвоготовност. Защото когато се запознахме с професор Пимпирев, те съвсем нямаха пари, с цел да вършат своите експедиции. И аз се възхитих от смелостта на българите и им помагах във всичко, в което мога. Оттогава другарството процъфтя “, показа спомените си Хавиер Качо.
С професор Христо Пимпирев, с изключение на надълбоко другарство, ги свързва и съдбоносно съвпадане.
„ И двамата имаме дъщери. Неговата щерка е родена в деня на моят рожден ден, а моята щерка е родена в деня на неговият рожден ден “, описа приключенецът.
„ Приятелството ни с Хави – това е едно антарктическо другарство “, описа пред камерата на БГНЕС и самият професор Пимпирев. „ То продължава към този момент 15-20 години, когато ние българите бяхме така наречен „ бедните “ в съпоставяне със съседите ни испанци, които имаха една прелестна и добре поддържана база. Неслучайно в първата си книга, която е детска, за кученцето Пити на Антарктида той ни назовава „ los pobres “(бедните), само че с една топлина. Той е един отворен човек, с нрав доста непосредствен до нашия “.
„ С него играхме първия мач на Антарктида. Той несъмнено приключи наедно, по другарски “, продължи със своите мемоари българският професор. „ Но помощта му за нас се показва и в неговите книги, доста от които са преведени на български, с които освен среща младото потомство с този отдалечен континент, само че и в първата си книга за Пити той написа доста за българската база. Той разкрива живота на велики полярни откриватели като Скот и Амундсен, като Шакълтън – моят обичан полярен откривател. Той е един от дребното откриватели в героичната ера – края на 19-началото на 20 век – който във всичките си експедиции не е изгубил нито един човек “.
Посланието, което Хавиер Качо желае да насочи към читателите в своята книга, е простичко, само че доста значимо: „ Искам да кажа на читателите, че постоянно можем да създадем една стъпка по-напред. Колкото и да са сложни събитията. Полярните откриватели в действителност са живото проявяване на тази философия. Колкото и да е мъчно и невероятно - постоянно да се прави още една стъпка напред “. /БГНЕС
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ