Николай Слатински: Евроазиатщината и олигархията превземат България
Вчерашният ден, когато станах на цели 66, бе много плевел.
Впрочем, в миналото, когато бях в президентството, щом на някакви събития (например КСНС, държавен Съвет по сигурността) се засичахме с Царя, ние водихме един и същи диалог:
- Слатински, здравейте, ние с Вас имаме нещо доста общо!
- Да, родени сме на 16 юни. С известна разлика в годините единствено.
- Ех, не - аз съм с цели 19 години по-възрастен от Вас, а 19 години са цяла бездна от време!
Каквото и да приказваме за неговото време като министър председател (а аз мога да напиша тук цялостен ферман от съществени критики), в персонален проект не ми се подвига ръката да напиша нещо неприятно за Царя. Друга класа като образование.
Само два образеца, че тематиката ми е за друго.
Докато бях президентски секретар написах книга „ Националната сигурност – аспекти, разбори, други възможности “. Изпратих по едно копие на всички в президентската администрация (президент, вицепрезидент, президентски секретари), на всички основни фактори в системата за национална сигурност (като постове). Близо 50 книги. И безусловно никой, като се изключи Царя, не сподели най-малко едно Благодаря! Или да беше ме наругал някой президентски секретар – Ние тук до момента в който работим за страната, ти книжки си пишеш! Само Царят ми прати писъмце със собственоръчен автограф: Благодаря за книгата, коства ми се доста потребна, но тъй като съм мощно ангажиран, можах към този момент единствено да я разлистя. Попаднах на следната мисъл, която ме впечатли изключително! И привежда откъс то книгата.
Да, някой от екипа му е приключил работата, Царят единствено е подписал писъмцето. Но единствен той даде знак, че е получил тази книга, която в този момент на редица места е в листата с литература за студентите в сигурността.
Второ, станах на 50 години отново до момента в който бях в президентската администрация. През целия ден безусловно никой от тази администрация, даже секретарката на празидента, не се обади, не сподели една дума! Нито един!
А ранната заран, звъни телефонът ми, изписва се „ Симеон “.
- Слатински, цветущ празник, сърдечни поздрави, ние с Вас имаме нещо доста общо!
...
Да се върна към вчерашния ден, когато станах на цели 66. Той беше доста плевел.
В момента няма да приказвам обстойно и щедро за почналия пуч в Народното събрание, тъй като още на 8 юни написах, че това е начало на прелом. Не толкоз и освен против съответното държавно управление. Това е прелом, който цели в относително непосредствен времеви проект начало на радикална смяна във външнополитическите цели и цели на България, изваждане на страната от НАТО и Европейски Съюз, превръщане на стратегическия ни поглед в кремълска в частност и евразийска като цяло посока. Стремежът е да се постави точка не на Прехода към народна власт, а на Демокрацията. Тази, както споделя Адолф Втори Путин, либерастка идиотия, тази соросиодна патология, тази еврогейска идиотия, тази джендърна проказа.
Иначе е ясно, че се върви към междинната стъпка – Берово държавно управление (дали определено от Народното събрание, дали от путинист номер 1 – президентът), с цел да се провеждат „ верните избори “ и се разгроми мъничкият продемократичен запас сега – Политическа партия и Демократична България.
Нещата са взаимно свързани и взаимно обусловени – освен Беровото държавно управление ще трансформира в проолигархична посока политиката, стопанската система, финансите и всичко останало, само че и смяната в политиката, стопанската система, финансите и всичко останало, което води до хиперинфлация и ултрастагнация, т.е. до мега стагфлация, си желае сходен вид – Беровото държавно управление.
Освен почналия през вчерашния ден парламентарен пуч, денят, в който станах на цели 66, се приближава, по мои калкулации, до самобитна сериозна точка, точка на бифуркация, повратна или съдържаща разнообразни разновидности точка и във връзка с коронавирус. В близко време ще стане по кой сюжет ще продължи развиването – дали ще продължи спадът на инфектирани, или ще се материалиризат някои подводни към момента сили, тъй че да стартира растеж на инфектираните и нова вълна на ковид-агресия. Засега най-малко аз не мога да кажа сигурно каква е вероятността за надигане на Шеста вълна, само че за разлика отпреди 10 дни, към този момент не мога с безспорна убеденост да изключвам подобен вероятен сюжет.
И последно, вчерашният ден, през който станах на 66, не бе някакъв специфичен във връзка с войната в Украйна.Преди няколко дни написах разбор, в който тезата ми бе, че на украинския фронт има нещо ново и че Русия стартира сякаш сходно на боа, на питон, да гълтам постепенно и последователно Украйна. Рашистите се обоновават на едно място, стартират да обкръжават и да завладяват някой град и методично го унищожават, унищожават и най-после забиват знамето си там. За първи път от най-малко два месеца в настроението на украинците и на тяхното управление се промъкват песимистични нотки, загубите на територии и хора смущават и разколебават. Западът би трябвало да удесетори своята военна помощ, тъй като нещата носят тревожни сигнали на катурване. Русия държи своето, граби всичко, което може да се заграби - първични материали, запаси, зърно, метали, медикаменти, хранителни ресурси, инвентар от спортни уреди и домове на културата, заводско съоръжение. Тя редовно унищожава всичко по пътя си – инфраструктура, игрища, зали, учебни заведения, лечебни заведения. Тя източва кръвта на Украйна... А тази кръв не е безкрайна.
Като си писахме с мои украински другари, поздравяващи ме за рождения ден, те споделяха детайлности от настоящия си живот.
Един от най-близките ми другари, прочее, който поради болна майка не можа да напусне Харков, повече от месец към този момент по никакъв метод не се появява в интернетото пространство, не написа, не се обажда. Силно се тормозя, че нещо се е случило с него.
Друг от най-близките ми другари, останал в Харков, написа:
„ Ние по насила по този начин „ свикнахме “ с бомбардировките, че някак не виждаме към този момент дали те са по-слаби или по-интензивни. Още повече, че това, което на са изстреляли по нас от оръдия, те си го наваксват, като ни пращат еженощно мощни ракети от Белгород, отвъд границата.
Какво да се прави, не може да се живее като плъхове и мишки в скривалищата. Нас ни засипват с изстрели и ракети, а от ден на ден хора са по улиците, все по-често можеш да видиш по парковете и детските площадки деца.
Както бе споделил Арестович, Украйна дълго ще живее като Израел – с ежечасно очакване на бомбардировка и обстрелване, в всекидневно очакване на ново навлизане на Русия. Тогава всеобщо бяхме шокирани, а в този момент ни се постанова да го одобряваме като действителност. От 1 септември децата ще тръгнат на учебно заведение и ще се спускат в бомбоубежището при всеки сигнал на въздушна паника. Така, евентуално ще бъде и с футболното състезание. Русия желае да ни отучи вечно от естествен живот. Ние ще ѝ потвърдим, че макар Русия, можем да продължим да си връщаме нормалността и да се опитваме макар цената, да живеем обикновено. “
Трети непосредствен другар, който е по-далеч от Харков, в релативно спокоен украински град, ми написа, че при тях има непрекъснато въздушни паники, които непрестанно прекъсват всяка ежедневна активност, само че съветските ракети още не са стигнали до тях, въпреки че неизбежно и това ще стане. Те го чакат и се готвят за това.
И най-после, четвърти непосредствен другар, намиращ се към този момент отвън Украйна, в Европа, се замисля за връщане в Харков. Пише ми:
„ Много другари се върнаха, само че наслада от завръщането няма. Иначе градът се пробва да се върне към своя довоенен живот – засаждат цветя, децата играят на площадките баскетбол и футбол, дори публичната баня проработи. Малки стъпчици към естествения живот, значими не толкоз като наличие, а като посока, в която се поема в нашия измъчен и потопен в опустошения град “.
...
В умозаключение, България влиза в дълга вълна на дезорганизиране, дедемократизиране, деморализиране и деевропеизиране.
Инфлацията ще пораства (защото с изключение на икономическите и финансовите измерения на инфлацията, за които дано пишат икономиските и финансистите, при висока инфлация власта на олигархията и олигархията на властта крадат най-вече и най-безнаказано).
Нестабилността ще пораства.
Конфронтацията ще пораства.
Насилието ще пораства.
Този прелом, който стартира на 8 юни, е в действителност реакционна контрареволюция на злокобни, злобни, зловреди и злокачествени прослойки в обществото, които стартират уверено и нападателно нахлуване против това, колокто и незадоволително да е, което ни донесе Преходът, с което можехме да се похвалим за тези 33 години.
Хората, на които демокрацията им е скъпа, би трябвало да се активизират за отговор на тези тъмни сили. При тоталната сънливост на големи елементи от обществото ни, това евентуално ще бъде неравна битка. Но тази битка никога не е обречена на крах. Все отново България е част от Европейски Съюз и НАТО.
Някой ще каже – е,и, какво като сме част от тях, да не би те да се намесят и да свършат вместо България българската работа?
Какво може да се отговори?
Не, няма да се намесят. Но тяхната поддръжка няма да е по никакъв начин дребна. Залогът е освен България. Ако България бъде пробита и завладяна от евроазиатщината и олигархията, от корупцията и мракобесието, то евроатлантическото и европейското пространство може да се окажат кула от карти, която да рухне с издърпването от нейната геостратегическа и геополитическа колода на първата, българската карта.
Отстояването на България през днешния ден значи и отстояване на Европа.
Ето за какво наш значим запас е европейската взаимност.
Отстояването на Европа през днешния ден значи и отстояване на България.
От персоналния фейсбук профил на проф. Николай Слатински. Заглавието е на редакцията на Lupa.bg, която му честити персоналния празник на патерица.
Впрочем, в миналото, когато бях в президентството, щом на някакви събития (например КСНС, държавен Съвет по сигурността) се засичахме с Царя, ние водихме един и същи диалог:
- Слатински, здравейте, ние с Вас имаме нещо доста общо!
- Да, родени сме на 16 юни. С известна разлика в годините единствено.
- Ех, не - аз съм с цели 19 години по-възрастен от Вас, а 19 години са цяла бездна от време!
Каквото и да приказваме за неговото време като министър председател (а аз мога да напиша тук цялостен ферман от съществени критики), в персонален проект не ми се подвига ръката да напиша нещо неприятно за Царя. Друга класа като образование.
Само два образеца, че тематиката ми е за друго.
Докато бях президентски секретар написах книга „ Националната сигурност – аспекти, разбори, други възможности “. Изпратих по едно копие на всички в президентската администрация (президент, вицепрезидент, президентски секретари), на всички основни фактори в системата за национална сигурност (като постове). Близо 50 книги. И безусловно никой, като се изключи Царя, не сподели най-малко едно Благодаря! Или да беше ме наругал някой президентски секретар – Ние тук до момента в който работим за страната, ти книжки си пишеш! Само Царят ми прати писъмце със собственоръчен автограф: Благодаря за книгата, коства ми се доста потребна, но тъй като съм мощно ангажиран, можах към този момент единствено да я разлистя. Попаднах на следната мисъл, която ме впечатли изключително! И привежда откъс то книгата.
Да, някой от екипа му е приключил работата, Царят единствено е подписал писъмцето. Но единствен той даде знак, че е получил тази книга, която в този момент на редица места е в листата с литература за студентите в сигурността.
Второ, станах на 50 години отново до момента в който бях в президентската администрация. През целия ден безусловно никой от тази администрация, даже секретарката на празидента, не се обади, не сподели една дума! Нито един!
А ранната заран, звъни телефонът ми, изписва се „ Симеон “.
- Слатински, цветущ празник, сърдечни поздрави, ние с Вас имаме нещо доста общо!
...
Да се върна към вчерашния ден, когато станах на цели 66. Той беше доста плевел.
В момента няма да приказвам обстойно и щедро за почналия пуч в Народното събрание, тъй като още на 8 юни написах, че това е начало на прелом. Не толкоз и освен против съответното държавно управление. Това е прелом, който цели в относително непосредствен времеви проект начало на радикална смяна във външнополитическите цели и цели на България, изваждане на страната от НАТО и Европейски Съюз, превръщане на стратегическия ни поглед в кремълска в частност и евразийска като цяло посока. Стремежът е да се постави точка не на Прехода към народна власт, а на Демокрацията. Тази, както споделя Адолф Втори Путин, либерастка идиотия, тази соросиодна патология, тази еврогейска идиотия, тази джендърна проказа.
Иначе е ясно, че се върви към междинната стъпка – Берово държавно управление (дали определено от Народното събрание, дали от путинист номер 1 – президентът), с цел да се провеждат „ верните избори “ и се разгроми мъничкият продемократичен запас сега – Политическа партия и Демократична България.
Нещата са взаимно свързани и взаимно обусловени – освен Беровото държавно управление ще трансформира в проолигархична посока политиката, стопанската система, финансите и всичко останало, само че и смяната в политиката, стопанската система, финансите и всичко останало, което води до хиперинфлация и ултрастагнация, т.е. до мега стагфлация, си желае сходен вид – Беровото държавно управление.
Освен почналия през вчерашния ден парламентарен пуч, денят, в който станах на цели 66, се приближава, по мои калкулации, до самобитна сериозна точка, точка на бифуркация, повратна или съдържаща разнообразни разновидности точка и във връзка с коронавирус. В близко време ще стане по кой сюжет ще продължи развиването – дали ще продължи спадът на инфектирани, или ще се материалиризат някои подводни към момента сили, тъй че да стартира растеж на инфектираните и нова вълна на ковид-агресия. Засега най-малко аз не мога да кажа сигурно каква е вероятността за надигане на Шеста вълна, само че за разлика отпреди 10 дни, към този момент не мога с безспорна убеденост да изключвам подобен вероятен сюжет.
И последно, вчерашният ден, през който станах на 66, не бе някакъв специфичен във връзка с войната в Украйна.Преди няколко дни написах разбор, в който тезата ми бе, че на украинския фронт има нещо ново и че Русия стартира сякаш сходно на боа, на питон, да гълтам постепенно и последователно Украйна. Рашистите се обоновават на едно място, стартират да обкръжават и да завладяват някой град и методично го унищожават, унищожават и най-после забиват знамето си там. За първи път от най-малко два месеца в настроението на украинците и на тяхното управление се промъкват песимистични нотки, загубите на територии и хора смущават и разколебават. Западът би трябвало да удесетори своята военна помощ, тъй като нещата носят тревожни сигнали на катурване. Русия държи своето, граби всичко, което може да се заграби - първични материали, запаси, зърно, метали, медикаменти, хранителни ресурси, инвентар от спортни уреди и домове на културата, заводско съоръжение. Тя редовно унищожава всичко по пътя си – инфраструктура, игрища, зали, учебни заведения, лечебни заведения. Тя източва кръвта на Украйна... А тази кръв не е безкрайна.
Като си писахме с мои украински другари, поздравяващи ме за рождения ден, те споделяха детайлности от настоящия си живот.
Един от най-близките ми другари, прочее, който поради болна майка не можа да напусне Харков, повече от месец към този момент по никакъв метод не се появява в интернетото пространство, не написа, не се обажда. Силно се тормозя, че нещо се е случило с него.
Друг от най-близките ми другари, останал в Харков, написа:
„ Ние по насила по този начин „ свикнахме “ с бомбардировките, че някак не виждаме към този момент дали те са по-слаби или по-интензивни. Още повече, че това, което на са изстреляли по нас от оръдия, те си го наваксват, като ни пращат еженощно мощни ракети от Белгород, отвъд границата.
Какво да се прави, не може да се живее като плъхове и мишки в скривалищата. Нас ни засипват с изстрели и ракети, а от ден на ден хора са по улиците, все по-често можеш да видиш по парковете и детските площадки деца.
Както бе споделил Арестович, Украйна дълго ще живее като Израел – с ежечасно очакване на бомбардировка и обстрелване, в всекидневно очакване на ново навлизане на Русия. Тогава всеобщо бяхме шокирани, а в този момент ни се постанова да го одобряваме като действителност. От 1 септември децата ще тръгнат на учебно заведение и ще се спускат в бомбоубежището при всеки сигнал на въздушна паника. Така, евентуално ще бъде и с футболното състезание. Русия желае да ни отучи вечно от естествен живот. Ние ще ѝ потвърдим, че макар Русия, можем да продължим да си връщаме нормалността и да се опитваме макар цената, да живеем обикновено. “
Трети непосредствен другар, който е по-далеч от Харков, в релативно спокоен украински град, ми написа, че при тях има непрекъснато въздушни паники, които непрестанно прекъсват всяка ежедневна активност, само че съветските ракети още не са стигнали до тях, въпреки че неизбежно и това ще стане. Те го чакат и се готвят за това.
И най-после, четвърти непосредствен другар, намиращ се към този момент отвън Украйна, в Европа, се замисля за връщане в Харков. Пише ми:
„ Много другари се върнаха, само че наслада от завръщането няма. Иначе градът се пробва да се върне към своя довоенен живот – засаждат цветя, децата играят на площадките баскетбол и футбол, дори публичната баня проработи. Малки стъпчици към естествения живот, значими не толкоз като наличие, а като посока, в която се поема в нашия измъчен и потопен в опустошения град “.
...
В умозаключение, България влиза в дълга вълна на дезорганизиране, дедемократизиране, деморализиране и деевропеизиране.
Инфлацията ще пораства (защото с изключение на икономическите и финансовите измерения на инфлацията, за които дано пишат икономиските и финансистите, при висока инфлация власта на олигархията и олигархията на властта крадат най-вече и най-безнаказано).
Нестабилността ще пораства.
Конфронтацията ще пораства.
Насилието ще пораства.
Този прелом, който стартира на 8 юни, е в действителност реакционна контрареволюция на злокобни, злобни, зловреди и злокачествени прослойки в обществото, които стартират уверено и нападателно нахлуване против това, колокто и незадоволително да е, което ни донесе Преходът, с което можехме да се похвалим за тези 33 години.
Хората, на които демокрацията им е скъпа, би трябвало да се активизират за отговор на тези тъмни сили. При тоталната сънливост на големи елементи от обществото ни, това евентуално ще бъде неравна битка. Но тази битка никога не е обречена на крах. Все отново България е част от Европейски Съюз и НАТО.
Някой ще каже – е,и, какво като сме част от тях, да не би те да се намесят и да свършат вместо България българската работа?
Какво може да се отговори?
Не, няма да се намесят. Но тяхната поддръжка няма да е по никакъв начин дребна. Залогът е освен България. Ако България бъде пробита и завладяна от евроазиатщината и олигархията, от корупцията и мракобесието, то евроатлантическото и европейското пространство може да се окажат кула от карти, която да рухне с издърпването от нейната геостратегическа и геополитическа колода на първата, българската карта.
Отстояването на България през днешния ден значи и отстояване на Европа.
Ето за какво наш значим запас е европейската взаимност.
Отстояването на Европа през днешния ден значи и отстояване на България.
От персоналния фейсбук профил на проф. Николай Слатински. Заглавието е на редакцията на Lupa.bg, която му честити персоналния празник на патерица.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ