Вчера заседанието на КСНС бе провалено заради липса на ключови

Вчера съвещанието на КСНС бе провалено поради липса на основни държавници. Това се трансформира в следващия скандал, в който бяха забъркани ГЕРБ, президентът Румен Радев и Българска социалистическа партия. Управляващите бяха упрекнати, че са бойкотирали Съвета, само че самите те отхвърлиха изрично. И дадоха обещание, че на идващия съвет, който президентът насрочи за идващия вторник, 17 октомври, няма да има отсъстващи. Как обаче може да се пояснява създалата се обстановка в изявление за Ростислава Иванова пред вестник " Дума " описа социологът Юрий Асланов.

*Заглавията са на iNews

Г-н Асланов, вчерашният Консултативен съвет по национална сигурност при президента на тематика корупция се провали, което се случва за първи път. Много от основните представители на държавното управление и парламентарните партии не участваха или си потеглиха по-рано. Може ли да се дефинира това като протест на президента Румен Радев от страна на ръководещите?

По всичко проличава, че това е протест. Очевидно тази война сред институциите, стартирана от обособени представители на ГЕРБ против президента, е на път да се задълбочи и в някаква степен да се играе напук, на инат против него. Разбира се, президентът е с доста високо публично доверие и от протичащото се вреди може да понесат само ръководещите, към които публичното доверие е по-ниско.

Управляващите не си ли дават сметка за това, че губят от такова държание, което е ориентирано против ползите на нацията?

След като го вършат, явно не си дават сметка. Или пък разчитат на нещо, за което аз не мога да се сетя какво е. Но на каквото и да разчитат, няма да им излезе сметката.

Защо обаче е този протест?! Първото, за което човек се сеща, е, че ръководещите просто не желаят ефикасни ограничения за битка с корупцията, а единствено реплика на такава. Или има друга причина?

Има две съществени аргументи. Да не забравяме, че ГЕРБ и изключително неговият водач, са доста честолюбиви. Не забравяйте, че с Българска социалистическа партия и Румен Радев е обвързвана първата им изборна загуба като партия. Очевидно, че не могат да го не помнят и преглътнат и да дадат успокоение за работа на президент, който не е определен от тях. Втората причина е, че отношението на ГЕРБ към властта е доста характерно. Те се отнасят към властта като към нещо, което предстои на консумация. И то единствено от тях. Смятат, че имат право, откакто са на власт, да завладяват всичко. А президентът и до известна степен опозицията, е нещо, което ги нервира и смущава техния комфорт. В този смисъл осъществят към президента Радев типично враждебно отношение, като към непознато тяло. То не може да бъде изхвърлено, не може да бъде отстранено, както, да вземем за пример, в случай че ти се е забил бодил в петата. Трябва да го търпиш, само че непрестанно би трябвало да бъде притискан и притесняван и да му бъде показвано ясно да си го знае, че те ръководят и той много-много да не се обажда.

Да поговорим за двата съществени законопроекта за битка с корупцията - на ГЕРБ или в тази ситуация на държавното управление, и този на Българска социалистическа партия. Какво е мнението ви за разновидностите им за антикорупционен орган?

Не съм осведомен в елементи и не мога да ги разясня като специалист. Но това, което ми е направило усещане от мненията, законопроектът на ГЕРБ планува в някаква степен опазване на институционалната рамка за битка с корупцията. Сливане на съществуващите в този момент структури. Което значи, че те не плануват нещо коренно. Следователно то няма да докара и до смяна. В законопроекта на ГЕРБ се твърди, че тъкмо това е смяната, което не значи автоматизирано, че някаква институционална промяна ще докара до поврат в битката с корупцията, само че въпреки всичко е някаква стъпка към смяна. И всяка смяна и стъпка в битката с корупцията би трябвало да се приветства, доколкото това е главният проблем на нашето общество и страна и което е първоизточникът на всички други проблеми - от бедността и неравенството до неработещата правосъдна система, до некачественото ни обучение и опазване на здравето - всичко е с извършител корупцията. Това е и главната опасност за националната ни сигурност. Всяка стъпка към някаква смяна би трябвало да се приветства, тъй като това значи оттласкване от нулата.

Какво мислите за предлагането на Българска социалистическа партия антикорупционният орган да е и с проверяващи функционалности?

Има подобен опит в някои страни и той дава резултати при относително доста разнообразни условия и исторически дадености. Но отново споделям - самият факт, че се планува смяна, би трябвало да бъде насърчен. Което не значи, че автоматизирано ще настъпи някакъв поврат, тъй като корупцията е навлязла надълбоко във всички прослойки на обществото и на институцията, и на всички типове управляващи, и в медиите, и къде ли още не.

ГЕРБ не желаят президентът да има каквато и да било контролираща функционалност във връзка с битката с корупцията по високите етажи...

Те не желаят той въобще да се обажда.

Но вашето мнение какво е за ролята на президента в тази ситуация?

Всяка една институция би трябвало да има характерна роля в битката с корупцията, доколкото институциите имат правна опция да се управляват. Така че колкото повече държавни институции получат характерна роля да се намесват в битката против корупцията, толкоз по-добре. Впрочем най-богата процедура като страна в това отношение има Италия, изстрадана процедура, несъмнено. Там най-добре се вижда какъв брой доста институции са основани в течение на времето прецедентно, а след това и въз основата на опит.

Как възприемате възбраната на Бойко Борисов към депутатите му да приказват за президента?

За тази негова позиция може би някои му завиждат, тъй като си представям какъв брой по-добре щеше да се усеща Корнелия Нинова, в случай че можеше и тя да не разрешава на своите хора да приказват против Борисов, да вземем за пример. Но за разлика от ГЕРБ, Българска социалистическа партия е партия и там никой на никого не може да забрани да приказва.

А ГЕРБ какво е, щом не е партия? Все отново се показва и е записана като Политическа партия ГЕРБ.

ГЕРБ е клиентелистка група, съединена да ръководи. Тя се видя, че отвън властта, стартира да се разпада и не може да съществува. Пак се връщам на това, че за ГЕРБ властта е нещо, което се употребява. Като баница или пица. Правят го на правилото: ние сме седнали сега на трапезата и ние имаме право да ядем. Така е и в общините, и в тази ситуация в Хасково с роднинско-приятелския кръг на Делян Добрев го потвърди.

Да, спорът на ползи също е форма на корупция. И както излиза наяве, този циничен шуробаджанашки метод не е единствено в Хасково и надали е патент единствено на ГЕРБ. Защо обаче чак в този момент гръмна подобен огромен скандал?

Страхувам се, че локалната власт е надълбоко изумена от този проблем. И в която и община да влезем, ще забележим същото или съвсем същото. Дори и общините, ръководени от Българска социалистическа партия, не вършат някакво изключение в това отношение. Въобще обществото ни е надълбоко развратено от корупция. И както споделих, това е проникнало на всички места. Затова трябват доста радикални и всеобхватни ограничения. Защото за доста хора у нас корупцията към този момент съставлява уют, улеснение. И те даже не са съперници на корупцията, изключително посредством локалната власт, която на доста места е единствен шеф. И зависимостите, които се основават по тази линия, са толкоз тежки и толкоз дълбоки, че мъчно може да се вземе една община и да се реши казусът с корупцията на парче, без да се отстранят причинителите на цялостната система. Това е в действителност един октопод, който е превзел страната на всичките й равнища.

Но корупция има на всички места. Какво отличава нашият модел от този в западните демокрации да вземем за пример?

Разликата е там, че при обществата с демократична просвета самото общество е прекомерно сензитивно, невъзприемчиво и нетърпимо към деянията на корупция. Докато у нас доста необятни прослойки от обществото ни са заинтригувани корупцията да продължава. Те са част от корупцията, те са движещата мощ.

Това е мафия.

Това у нас към този момент е мафия, да. И тя ни отличава от обществата с демократична просвета.

Добре де, само че все отнякъде би трябвало да се стартира. От кого, от президента Радев? Смятате ли, че той ще е в положение, ще има сили и воля да направи пробив, изключително като се има поради какъв брой лимитирани са конституционните му пълномощия, в това число и на законодателно равнище?

Румен Радев би могъл да бъде основател и към него да се образува едно ядро, което непрестанно да тормози и притиска властта. Разбира се, това е главната роля на опозицията в демократичните общества. Но Българска социалистическа партия има непълен проблем с доверието на хората, тъй като не е партия от през днешния ден или през вчерашния ден. Българска социалистическа партия е остаряла партия, с дълга биография, а хората нямат и толкоз къса памет. Но Българска социалистическа партия, президентът Радев и други центрове в нашето общество, които са непримирими с това нещо, могат да координират напъните си да стартира някакъв развой на напън върху институциите. Да оказват помощ за основаване на непримиримо публично мнение, което да се трансформира във фактор, движещо смяната.

Така конструиран Народното събрание, може ли да се чака от него да е генератор на ограничения против корупцията и непримиримо отношение към нея?

Не. Общественото доверие в Народното събрание е извънредно ниско. Хората от дълго време и с съображение подозират, че това не е мястото, на което се въздава властта, а че значимите решения се вземат на друго място. Зад кулисите. И че Народното събрание е единствено фасада. Нужно е да настъпи първо една доста радикална смяна в политическата система като цяло. И тази смяна да стартира да превъзпитава главните играчи партиите. Да се сътвори различен публичен климат и тогава да стигнем до един нов парламент, на който да се има доверие, че ще работи почтено и ще приема закони, които в действителност не са лобистки. Защото виждаме, че сега в доста случаи се одобряват лобистки закони от една или друга група, най-вече в полза на мощните на деня, на огромните бизнес групировки, картели и монополи и даже в някои случаи - в полза на обособени персони. Всичко това хората го виждат и по тази причина доверието в Народното събрание е на дъното. Може и по-ниско е единствено доверието в правосъдната система.

Президентът изпраща КСНС за корупцията на " изправителен " след две седмици. Какво предвиждате да се случи тогава?

Предполагам, че този път Консултативният съвет ще се организира, тъй като ръководещите ще си извлекат поучения от отрицателните мнения, които ще последват след проваленото и бойкотирано съвещание. Ще схванат, че това е било в тяхна щета и няма още веднъж да бойкотират съвещанието при президента. Но в случай че не се потърсят консенсусни позиции по тематиката корупция и в този КСНС нещата още веднъж наподобяват на разправиите в Народното събрание, няма да има резултати.

От предходния Консултативен съвет на тематика национална сигурност, който беше първият за Румен Радев, нямаше особени резултати. Защо да чакаме нещо по-различно в този момент?

Президентът не е предназначен да сплотява враждуващи позиции. Това е невероятно, в случай че те са противоположни. Той е предназначен да събира спорещите страни и към този момент с неговото ходатайство да се търсят допирните линии - златното сечение на компромиса, който може да помири враждуващите позиции по обособени въпроси най-малко.