За един час валеж в Благоевград! Изляла се е половината от месечната норма
Вчера за един час паднаха 25 л./кв.м. Месечната норма е 48 л./кв.м. Тоест половината месечна норма се изля в един час. Това написа в профила си във Фейсбук кметът на Благоевград Методи Байкушев.
Ето още какво изясни той:
Вече имахме и съществено навлажняване на почвите от предходните превалявания през последните два месеца.
В това видео виждате по какъв начин се държа тъкмо в разгара на пороя нова улица, направена в този мандат – ул. " Св. Иван Рилски “. В доста други видеа и фотоси от през вчерашния ден обаче видяхме реки и езера по улиците. Аз също излязох на обиколка из града в пороя и знам какъв брой неприятно бе ситуацията.
Навсякъде езерата се оттекоха до час след понижаване на дъжда, само че е реалност, че съществуващото отводняване на града не може да побере водата при мощен дъжд.
Ето аргументите и какво вършим по въпроса.
Основният проблем:
Благоевград се намира в долина, оградена от хълмове и дерета от всички източни посоки - североизток, изток и югоизток. От там при проливен дъжд идват съществени количества вода и инертни материали. За остарялата част на града водата идва главно от две посоки:
1. От с. Дъбрава – през Баларбаши, Сапунджи дере и над служебния вход на Стадиона, от където смъква доста вода и тиня в цялата северна част на града и прави големи езера в дъното на ул. " Иван Михайлов “ и ул. " Марица “ и северната част на " Димитър Солунски “.
2. Две посоки от югоизток – по ул. " Пирин “ и водосбора на деретата над " Предел махала “, които смъкват доста вода, тиня и камъни на ул. " Стамболийски “, бул. " Джеймс Баучер “, ул. " Гео Милев “, бул. " Васил Левски “ и южната част на бул. " Димитър Солунски “. Има и голям брой други по-малки водосбори, които спомагателните усложняват обстановката при порои.
Проучихме техническите архиви и разпитахме остарели ВиК инженери. Някога е имало абстрактен проект да се изградят така наречен охранителни канали напречно на всички хълмове, които да съберат водосбора и да го отведат в реката. От Дъбрава, около стадиона, над Плажа и по-късно от другата страна на реката – над парк " Бачиново “, под с. Делвино и към парк " Ловен дом “. Затова пари по този начин и не са се намерили.
Такъв план през днешния ден би коствал десетки, а може би и стотици милиони и би се сблъскал с доста правни спънки.
Проучваме опцията да задвижим огромен отводнителен план. Ще е много скъпо и дълготрайно единствено да се проектира и позволи. Намирането на бюджет за изграждане пък ще е извънредно сложна задача. Но все отнякъде би трябвало да се почне.
Отводняване на улиците:
С дребни изключения, в Благоевград не е построено отводняване на улиците към коритото на р. Бистрица и Сапунджи дере. Тоест – съвсем цялата вода при проливен дъжд би трябвало да се побере в канализацията.
Тук-там има преливници към реката, само че не на всички места и с непълен потенциал. Това изисква на всички места улиците да са с съвършени наклони, да има построени водоприемници и те да са проводими във всеки вероятен миг.
Основните ни улици обаче са проектирани и строени преди 40-50+ години и от дълго време са изгубили плановите си равнища и характерности.
Някъде въобще не са проектирани вярно водоприемниците, а на други места са прекратени от пропадания или от корените на липите и чинарите по тротоарите, които не простят на инфраструктурата.
Това не е нещо, което може да се оправи просто " ей по този начин “. Налага се цялостна реорганизация на всички съществени улици в града. Скъпо е, неприятно е, неловко е, лишава време, газим в тиня и дишаме прахуляк, само че би трябвало да се случи. Затова и го вършим.
Почистване на водоприемните шахти:
От началото на мандата започнахме да чистим сериозните шахти машинно – с така наречен " воми “. Много от тях бяха с изцяло запушени тръби към канализацията, без значение че самите решетки от горната страна бяха почистени ръчно. Затова и нормалните езера на основни места се оттичат бързо, въпреки и към момента да се образуват.
По отношение на ръчното разчистване - в града има хиляди шахти, а листопадът е всекидневен развой, който продължава сред 70 и 120 дни, според от това каква е есента.
Поради изчезнала или неприятна инфраструктура, по време на дъжд от хълмовете над града слизат тонове неподвижен материал, който запушва и почистени отводнителни шахти.
Шахтите се чистят ръчно постоянно по график, само че в действителност няма по какъв начин във всеки момент всяка шахта в града да е отпушена. Не разполагаме с чак подобен човешки и механически потенциал. При 25 л/кв.м/час, съчетани с доста тиня и листа, е изцяло обикновено да се образуват реки и езера за към час. Голям проблем щеше да има, в случай че и след този час оставаха езера, а те не останаха.
Разбира се, посредством и на страхотната работа на пожарникарите, доброволците и чиновниците на общинско дружество " Чистота “.
Надявам се горната информация да е потребна. Поднасям моите извинения за породените неудобства. Приемам отправените рецензии и се наемам да предприемем спомагателни ограничения за възстановяване отводняването на града.
Ето още какво изясни той:
Вече имахме и съществено навлажняване на почвите от предходните превалявания през последните два месеца.
В това видео виждате по какъв начин се държа тъкмо в разгара на пороя нова улица, направена в този мандат – ул. " Св. Иван Рилски “. В доста други видеа и фотоси от през вчерашния ден обаче видяхме реки и езера по улиците. Аз също излязох на обиколка из града в пороя и знам какъв брой неприятно бе ситуацията.
Навсякъде езерата се оттекоха до час след понижаване на дъжда, само че е реалност, че съществуващото отводняване на града не може да побере водата при мощен дъжд.
Ето аргументите и какво вършим по въпроса.
Основният проблем:
Благоевград се намира в долина, оградена от хълмове и дерета от всички източни посоки - североизток, изток и югоизток. От там при проливен дъжд идват съществени количества вода и инертни материали. За остарялата част на града водата идва главно от две посоки:
1. От с. Дъбрава – през Баларбаши, Сапунджи дере и над служебния вход на Стадиона, от където смъква доста вода и тиня в цялата северна част на града и прави големи езера в дъното на ул. " Иван Михайлов “ и ул. " Марица “ и северната част на " Димитър Солунски “.
2. Две посоки от югоизток – по ул. " Пирин “ и водосбора на деретата над " Предел махала “, които смъкват доста вода, тиня и камъни на ул. " Стамболийски “, бул. " Джеймс Баучер “, ул. " Гео Милев “, бул. " Васил Левски “ и южната част на бул. " Димитър Солунски “. Има и голям брой други по-малки водосбори, които спомагателните усложняват обстановката при порои.
Проучихме техническите архиви и разпитахме остарели ВиК инженери. Някога е имало абстрактен проект да се изградят така наречен охранителни канали напречно на всички хълмове, които да съберат водосбора и да го отведат в реката. От Дъбрава, около стадиона, над Плажа и по-късно от другата страна на реката – над парк " Бачиново “, под с. Делвино и към парк " Ловен дом “. Затова пари по този начин и не са се намерили.
Такъв план през днешния ден би коствал десетки, а може би и стотици милиони и би се сблъскал с доста правни спънки.
Проучваме опцията да задвижим огромен отводнителен план. Ще е много скъпо и дълготрайно единствено да се проектира и позволи. Намирането на бюджет за изграждане пък ще е извънредно сложна задача. Но все отнякъде би трябвало да се почне.
Отводняване на улиците:
С дребни изключения, в Благоевград не е построено отводняване на улиците към коритото на р. Бистрица и Сапунджи дере. Тоест – съвсем цялата вода при проливен дъжд би трябвало да се побере в канализацията.
Тук-там има преливници към реката, само че не на всички места и с непълен потенциал. Това изисква на всички места улиците да са с съвършени наклони, да има построени водоприемници и те да са проводими във всеки вероятен миг.
Основните ни улици обаче са проектирани и строени преди 40-50+ години и от дълго време са изгубили плановите си равнища и характерности.
Някъде въобще не са проектирани вярно водоприемниците, а на други места са прекратени от пропадания или от корените на липите и чинарите по тротоарите, които не простят на инфраструктурата.
Това не е нещо, което може да се оправи просто " ей по този начин “. Налага се цялостна реорганизация на всички съществени улици в града. Скъпо е, неприятно е, неловко е, лишава време, газим в тиня и дишаме прахуляк, само че би трябвало да се случи. Затова и го вършим.
Почистване на водоприемните шахти:
От началото на мандата започнахме да чистим сериозните шахти машинно – с така наречен " воми “. Много от тях бяха с изцяло запушени тръби към канализацията, без значение че самите решетки от горната страна бяха почистени ръчно. Затова и нормалните езера на основни места се оттичат бързо, въпреки и към момента да се образуват.
По отношение на ръчното разчистване - в града има хиляди шахти, а листопадът е всекидневен развой, който продължава сред 70 и 120 дни, според от това каква е есента.
Поради изчезнала или неприятна инфраструктура, по време на дъжд от хълмовете над града слизат тонове неподвижен материал, който запушва и почистени отводнителни шахти.
Шахтите се чистят ръчно постоянно по график, само че в действителност няма по какъв начин във всеки момент всяка шахта в града да е отпушена. Не разполагаме с чак подобен човешки и механически потенциал. При 25 л/кв.м/час, съчетани с доста тиня и листа, е изцяло обикновено да се образуват реки и езера за към час. Голям проблем щеше да има, в случай че и след този час оставаха езера, а те не останаха.
Разбира се, посредством и на страхотната работа на пожарникарите, доброволците и чиновниците на общинско дружество " Чистота “.
Надявам се горната информация да е потребна. Поднасям моите извинения за породените неудобства. Приемам отправените рецензии и се наемам да предприемем спомагателни ограничения за възстановяване отводняването на града.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ




