Майка - шофьор понесе обиди като душевен инвалид и малоумница. След като разказа историята обаче накара хората да се замислят
Вчера ви съобщихме, че водач на лек автомобил е оставил возилото си на трамвайната линия, като по този метод спря придвижването на трамвая по линия 22. Сценката се разигра на ул. " Пиротска " в София.
Днес ви представяме историята от първо лице, която накара доста хора да се замислят над това, което споделят и преждевременно разясняват.
Публукуваме думите на майката, която е била водачът на въпросния автомобил. Ругатните и обидите по нейн адрес бързо се изсипаха, малко на брой обаче се попитаха и се стекоха на помощ, с цел да схванат за какво аджеба стои там тази кола.
Публикуваме поста на пострадалата без редакторска интервенция:
Добър вечер на всички, които успяхте няколко часа да си начешете езиците! Добър вечер и на хората, които качиха фотосите и на никое място не прецизираха, че колата не е зарязана, а в нея има майка с дете! От стотиците мнения, никой не се замисли, че колата може да се е развалила?!?!? Не че би трябвало да давам пояснение на някой, просто желая да изкажа голямото си отчаяние към по- огромната част от българския народ.
Днес стопирах пред учебното заведение на детето ми на ул. Пиротска, да уточня, че нормално там е невероятно да намериш място, а аз безусловно стопирах, с цел да се качи детето, което ме чакаше на тротоара, нормално това щеше да отнеме не повече от 5 секунди, всеки, на който детето му учи във въпросното учебно заведение е наясно. Да не прецизирам, че там е синя зона и от общината нямат самообладание да ти вдигнат колата за минутата, за която ще слезнеш да си вземеш детето! В този миг става нещо с електрониката и колата не засича ключа, надлежно тя не може да възпламени, а още по- неприятно - не може да се постави на неутрална скорост, с цел да се избута. В този миг единствено, като си показах какво ме чака, ми прилоша, само че се оказа, че за тези 30 мин., за които трябваше да ми донесат аварийният ключ, са ми били слаби визиите какво може да преживее човек.
Веднага излезнах на улицата, с цел да кажа на ватманката на приближаващия трамвай какво се случва, а тя даже не пожела да ми отвори вратата с думите: " Не желая нищо да ми казваш, МА, разкарай си незабавно колата от тук "! Аз разбирам изцяло какъв брой хора съм изнервила и какъв брой хора съм забавила, само че знаете ли кое е най- неприятното????? Че всички хора реагираха тъкмо, като вас!!!! Лошото е, че от близо 200-300 индивида, които се изредиха да ме наскърбяват и да ми споделят да си махна колата, НИКОЙ не пристигна да ме попита какъв е казуса, желаете ли да я избутаме( не че можеше да се избута).
Само един човек от всички 200-300 индивида, половината се смееха, половината ме обиждаха с толкоз гнусни думи пред детото ми, все едно съм спряла преднамерено, “мъже " ръкомаха от колите си да съм се разкарала по- бързо, без да слезнат да попитат имам ли потребност от помощ! Няма хора, за жалост, убедила съм се не един път. Само да подчертая, че няма път, в който да видя закъсал човек на пътя и да не спра да попитам с какво мога да оказа помощ, десетки пъти аз- дамата, съм слизала да оказа помощ да избутаме някоя кола, всичките пъти спирам аз - жената( в това число и предходната седмица на човек закъсал на Сливница), всички мъже подминават или доста рядко от позор, като ме видят да блъскам, някой слиза да помогне. За страдание сме подобен народ и се убедих за следващ път! Хора, най-лошото е не че на една “овца, нравствен неработоспособен, малоумница, олигофрен… " се е развалила колата, най-лошото е че, хората не са Хора!!!
Бъдете положителни, помагайте и не осъждайте, тъй като на следващия ден може да потрябва и на вас помощ, освен за развалена кола, за всичко…, тъй като майка ми беше припаднала на улицата и множеството я бяха подминавали, като куче, тъй като си мислели, че е алкохолик, а тя е с доста болести! Също като вас, тези, които не попитахте какво е станало и имам ли потребност от помощ! Бъдете положителни, бъдете Хора!
И последно, тъй като виждам, че множеството хора са се подразнили от марката на колата, само че по улиците сте същите хора, като тези които, когато се кача при татко ми да ме закара до някъде с неговата количка, не го признавате за човек на пътя! Защото за мен всички са равни, без значение от марката, дори в противен случай, всякога си споделям на пътя: " Това можеше да е татко ми ". Когато се научите да мислите по този метод:Това можеше да е татко ми, това можеше да е майка ми, детето ми, баба ми…, тогава отношението ще ви е друго към всички!
Днес ви представяме историята от първо лице, която накара доста хора да се замислят над това, което споделят и преждевременно разясняват.
Публукуваме думите на майката, която е била водачът на въпросния автомобил. Ругатните и обидите по нейн адрес бързо се изсипаха, малко на брой обаче се попитаха и се стекоха на помощ, с цел да схванат за какво аджеба стои там тази кола.
Публикуваме поста на пострадалата без редакторска интервенция:
Добър вечер на всички, които успяхте няколко часа да си начешете езиците! Добър вечер и на хората, които качиха фотосите и на никое място не прецизираха, че колата не е зарязана, а в нея има майка с дете! От стотиците мнения, никой не се замисли, че колата може да се е развалила?!?!? Не че би трябвало да давам пояснение на някой, просто желая да изкажа голямото си отчаяние към по- огромната част от българския народ.
Днес стопирах пред учебното заведение на детето ми на ул. Пиротска, да уточня, че нормално там е невероятно да намериш място, а аз безусловно стопирах, с цел да се качи детето, което ме чакаше на тротоара, нормално това щеше да отнеме не повече от 5 секунди, всеки, на който детето му учи във въпросното учебно заведение е наясно. Да не прецизирам, че там е синя зона и от общината нямат самообладание да ти вдигнат колата за минутата, за която ще слезнеш да си вземеш детето! В този миг става нещо с електрониката и колата не засича ключа, надлежно тя не може да възпламени, а още по- неприятно - не може да се постави на неутрална скорост, с цел да се избута. В този миг единствено, като си показах какво ме чака, ми прилоша, само че се оказа, че за тези 30 мин., за които трябваше да ми донесат аварийният ключ, са ми били слаби визиите какво може да преживее човек.
Веднага излезнах на улицата, с цел да кажа на ватманката на приближаващия трамвай какво се случва, а тя даже не пожела да ми отвори вратата с думите: " Не желая нищо да ми казваш, МА, разкарай си незабавно колата от тук "! Аз разбирам изцяло какъв брой хора съм изнервила и какъв брой хора съм забавила, само че знаете ли кое е най- неприятното????? Че всички хора реагираха тъкмо, като вас!!!! Лошото е, че от близо 200-300 индивида, които се изредиха да ме наскърбяват и да ми споделят да си махна колата, НИКОЙ не пристигна да ме попита какъв е казуса, желаете ли да я избутаме( не че можеше да се избута).
Само един човек от всички 200-300 индивида, половината се смееха, половината ме обиждаха с толкоз гнусни думи пред детото ми, все едно съм спряла преднамерено, “мъже " ръкомаха от колите си да съм се разкарала по- бързо, без да слезнат да попитат имам ли потребност от помощ! Няма хора, за жалост, убедила съм се не един път. Само да подчертая, че няма път, в който да видя закъсал човек на пътя и да не спра да попитам с какво мога да оказа помощ, десетки пъти аз- дамата, съм слизала да оказа помощ да избутаме някоя кола, всичките пъти спирам аз - жената( в това число и предходната седмица на човек закъсал на Сливница), всички мъже подминават или доста рядко от позор, като ме видят да блъскам, някой слиза да помогне. За страдание сме подобен народ и се убедих за следващ път! Хора, най-лошото е не че на една “овца, нравствен неработоспособен, малоумница, олигофрен… " се е развалила колата, най-лошото е че, хората не са Хора!!!
Бъдете положителни, помагайте и не осъждайте, тъй като на следващия ден може да потрябва и на вас помощ, освен за развалена кола, за всичко…, тъй като майка ми беше припаднала на улицата и множеството я бяха подминавали, като куче, тъй като си мислели, че е алкохолик, а тя е с доста болести! Също като вас, тези, които не попитахте какво е станало и имам ли потребност от помощ! Бъдете положителни, бъдете Хора!
И последно, тъй като виждам, че множеството хора са се подразнили от марката на колата, само че по улиците сте същите хора, като тези които, когато се кача при татко ми да ме закара до някъде с неговата количка, не го признавате за човек на пътя! Защото за мен всички са равни, без значение от марката, дори в противен случай, всякога си споделям на пътя: " Това можеше да е татко ми ". Когато се научите да мислите по този метод:Това можеше да е татко ми, това можеше да е майка ми, детето ми, баба ми…, тогава отношението ще ви е друго към всички!
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ