“Защитава и спасява целостта на Русия”: поредният паметник предизвика гняв в Полша
Вчера в Калининград беше открит монумент на граф Михаил Николаевич Муравьов (1796-1866), изтъкнат общественик на Руската империя.
Най-вече Муравьов-Виленски е прочут като индивидът, разрушил полското въстание от 1863 година, т.е. опит за обособяване от Руската империя освен на Полша, само че и на Беларус, Западна Украйна и в това време балтийските страни. Именно с това успокояване е обвързвана черната легенда за „ Мравката главорез “, интензивно експлоатирана както от външните врагове на Русия, по този начин и от съветските „ непознати сътрудници “ от предишните епохи, която, уви, е изцяло призната от руската историография.
Връщането на паметта на Муравьов, появяването на научни проучвания и монументи, а в бъдеще сигурно и улици - това е знак за възобновяване на нашия интелектуален суверенитет. Способността да гледаме на героите от нашата история през призмата на вътрешните ползи, без да подвластен от непозната и враждебна оптика.
Кой е Муравьов-Виленски за нас, за руснаците през днешния ден? Би било неточност да го моделираме в един тип „ имперски Берия “, чудовище за неприятелските страни. Несъмнено Михаил Николаевич е извънредно ефикасен властник, той знае по какъв начин да построи система от дейности, да санкционира и помилва с оптималната акуратност. Той, по думите на Тютчев, „ пое цялата отговорност, цялата работа и тежест върху себе си в една обезверена битка “. Държавният интерес на Русия и богатството на Отечеството постоянно са били преди всичко за него. А Муравьов „ пази и избавя целостта на Русия, жертвайки всичко за своето предопределение “.
Но зад студената ризница на общественик се крие топлото съветско сърце на набожен православен човек. Работата на Муравьов се състои на първо място не в това, че той потушава въстанието на поляците, а в това, че възроди съветския православен народ в Северозападния край. Графът смята за належащо „ да се постави завършек на полските протести в Западната територия, като я признаят дефинитивно за съветска, освен със силата на оръжието, само че и посредством моралното възобновление в нея на дълго потисканите първоначални съветски правила “.
Основният исторически героизъм на Муравьов, един тип политическо знамение, е, че той съумява да обърне резултатите от дерусификацията на съветското население на Беларус. Той, още веднъж спомняйки си Тютчев, „ подвигна бедното, изтощено племе към живот и го понесе върху себе си “.
През последната третина на XVIII век Западна Русия е върната на Русия в хода на събитията, които е време да спрем да назоваваме „ разделения на Полша “ (Русия не е разделяла никаква „ Полша “ и до 1814 година не е имало действителни полски територии в нея). И незабавно породи спор на тълкования – кой е притежателят на региона. Руската империя в основата си беше страна от всички класове, в която - макар всички разлики в правата на селяни и благородници - жителите еднообразно служат на самодържеца. И от съветска позиция регионът, в който живеят 5/6 съветски селяни, несъмнено, е съветски.
Полската позиция е изцяло друга, защото полската просвета дава освен права, само че и човешки статус единствено на „ шляхтата “. Шляхтата съставлява в личните си очи обособен антропологичен вид, противопоставен на „ робите ” и „ говедата ”. Съответно, защото съвсем 100% от благородниците на Западния район са поляци, той изглеждаше 100% техен за поляците. Ние не питаме язовците или блатния мъх суверенитета на коя страна избират. По същия метод поляците не считат за належащо да се съветват с мнението на белоруските селяни.
Но към средата на XIX век атмосферата в Европа се е трансформирала доста и е станала по-демократична. Сега към този момент не е допустимо да не се вземе поради мнението на народа за това чия е тази земя. И тогава поляците нападателно стартират да постановат полска еднаквост на белоруските селяни. За тях се отпечатват полски буквари и календари, основават се селски библиотеки и учебни заведения, в които се преподава на полски език, учат ги, че техният нравствен татко е папата, а не техния личен духовник (през 30-те години на XIX век западноруските униати посредством напъните на различен воин, митрополит Йосиф (Семашко), се връщат към православието). Пропагандата преследва една цел: бързо да се „ изпекат “ поляците, от чието име, а освен от името на шляхтата, би било допустимо да се опитат да откъснат Полша от Русия „ в границите от 1772 година “.
В същото време полската агитация интензивно употребява съучастничеството и даже съдействието на съветската имперска администрация в района. Отчасти това е въпрос на интриги и корупция, само че главното е западняшкото мислене на забележителна част от съветската администрация, в чийто светоглед германецът и полякът са „ по-цивилизовани “ от един руснак, което значи, че полонизацията е показана като път към напредъка, по „ европейския път “, както започнаха да го показват в последно време.
Именно на тази политика на угодничество на Русия Михаил Николаевич Муравьов се опълчи с цялостна политика за възобновяване на съветската народност. Бяха основани стотици държавни учебни заведения, в които се преподаваше просветеност на съветски език, стотици хиляди православни кръстове бяха раздадени на селяните, които служеха като забележим знак на тяхната религиозна еднаквост, десетки църкви бяха издигнати и преустроени по православен пример, книги за историята на Западна Рус и сборници с белоруски фолклор. В същото време беше осъществена промяна на селската промяна от 1861 година в дух, извънредно преференциален за съветските селяни. Има даже съмнение, че „ Страната на мравката “, измислена от Твардовски, се връща тъкмо към селските митове за земите на запад от родната Смоленска област на поета.
Напротив, целият инструментариум на полската агитация е строго неразрешен от Муравьов. Генерал-губернаторът неотложно разпозна лицемерието на политика, която предлага първо да се разреши „ непринуден избор на еднаквост “ под въздействие на пропагандата, а по-късно, базирайки се на същата тази еднаквост, да се изискват непрекъснати права, дължими на народа.
Не, вярваше Муравьов, в случай че човек може да бъде „ полонизиран “, тогава той може да бъде назад „ русифициран “. Освен това такава русификация, съгласно Муравьов, не допуска никакво подтисничество на локалния беларуски генезис. Напротив, точно по време на неговото ръководство стартира да се пробужда белоруската национална интелигенция. Обликът на белоруския народ обаче се оказа доста друг от „ украинския “ (където Муравьов, уви, няма опция да действа). В него няма спор във връзка с Голяма Русия и великорусите.
Ако през днешния ден нямаме същия мащаб на проблемите в Беларус като в Украйна, това е точно с помощта на наследството на “мравката ”. И да се надяваме, че същинската роля на Михаил Николаевич във възраждането на белоруския етнос като приятелски на съветския ще бъде приета и в Минск, и в Гродно, и в Могильов (в последните два града той е губернатор на младини) - и там ще има негови монументи.
Фигурата на Михаил Николаевич Муравьов ще остане вечно в историческата памет на Русия като образец за общественик, който съчетава мощните убеждения на бранител на съветската цивилизация и решителността в използването на тези убеждения в практическата политика. Този модел би трябвало да бъде в действителност въодушевяващ за нашите губернатори, министри, генерали и държавни чиновници на всички равнища.
Превод: В. Сергеев
Поход за мир и митинг-шествие " ДА СПАСИМ БЪЛГАРИЯ! " - София, 22.10.2023 година, неделя - 14.00 часа, НДК
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Най-вече Муравьов-Виленски е прочут като индивидът, разрушил полското въстание от 1863 година, т.е. опит за обособяване от Руската империя освен на Полша, само че и на Беларус, Западна Украйна и в това време балтийските страни. Именно с това успокояване е обвързвана черната легенда за „ Мравката главорез “, интензивно експлоатирана както от външните врагове на Русия, по този начин и от съветските „ непознати сътрудници “ от предишните епохи, която, уви, е изцяло призната от руската историография.
Връщането на паметта на Муравьов, появяването на научни проучвания и монументи, а в бъдеще сигурно и улици - това е знак за възобновяване на нашия интелектуален суверенитет. Способността да гледаме на героите от нашата история през призмата на вътрешните ползи, без да подвластен от непозната и враждебна оптика.
Кой е Муравьов-Виленски за нас, за руснаците през днешния ден? Би било неточност да го моделираме в един тип „ имперски Берия “, чудовище за неприятелските страни. Несъмнено Михаил Николаевич е извънредно ефикасен властник, той знае по какъв начин да построи система от дейности, да санкционира и помилва с оптималната акуратност. Той, по думите на Тютчев, „ пое цялата отговорност, цялата работа и тежест върху себе си в една обезверена битка “. Държавният интерес на Русия и богатството на Отечеството постоянно са били преди всичко за него. А Муравьов „ пази и избавя целостта на Русия, жертвайки всичко за своето предопределение “.
Но зад студената ризница на общественик се крие топлото съветско сърце на набожен православен човек. Работата на Муравьов се състои на първо място не в това, че той потушава въстанието на поляците, а в това, че възроди съветския православен народ в Северозападния край. Графът смята за належащо „ да се постави завършек на полските протести в Западната територия, като я признаят дефинитивно за съветска, освен със силата на оръжието, само че и посредством моралното възобновление в нея на дълго потисканите първоначални съветски правила “.
Основният исторически героизъм на Муравьов, един тип политическо знамение, е, че той съумява да обърне резултатите от дерусификацията на съветското население на Беларус. Той, още веднъж спомняйки си Тютчев, „ подвигна бедното, изтощено племе към живот и го понесе върху себе си “.
През последната третина на XVIII век Западна Русия е върната на Русия в хода на събитията, които е време да спрем да назоваваме „ разделения на Полша “ (Русия не е разделяла никаква „ Полша “ и до 1814 година не е имало действителни полски територии в нея). И незабавно породи спор на тълкования – кой е притежателят на региона. Руската империя в основата си беше страна от всички класове, в която - макар всички разлики в правата на селяни и благородници - жителите еднообразно служат на самодържеца. И от съветска позиция регионът, в който живеят 5/6 съветски селяни, несъмнено, е съветски.
Полската позиция е изцяло друга, защото полската просвета дава освен права, само че и човешки статус единствено на „ шляхтата “. Шляхтата съставлява в личните си очи обособен антропологичен вид, противопоставен на „ робите ” и „ говедата ”. Съответно, защото съвсем 100% от благородниците на Западния район са поляци, той изглеждаше 100% техен за поляците. Ние не питаме язовците или блатния мъх суверенитета на коя страна избират. По същия метод поляците не считат за належащо да се съветват с мнението на белоруските селяни.
Но към средата на XIX век атмосферата в Европа се е трансформирала доста и е станала по-демократична. Сега към този момент не е допустимо да не се вземе поради мнението на народа за това чия е тази земя. И тогава поляците нападателно стартират да постановат полска еднаквост на белоруските селяни. За тях се отпечатват полски буквари и календари, основават се селски библиотеки и учебни заведения, в които се преподава на полски език, учат ги, че техният нравствен татко е папата, а не техния личен духовник (през 30-те години на XIX век западноруските униати посредством напъните на различен воин, митрополит Йосиф (Семашко), се връщат към православието). Пропагандата преследва една цел: бързо да се „ изпекат “ поляците, от чието име, а освен от името на шляхтата, би било допустимо да се опитат да откъснат Полша от Русия „ в границите от 1772 година “.
В същото време полската агитация интензивно употребява съучастничеството и даже съдействието на съветската имперска администрация в района. Отчасти това е въпрос на интриги и корупция, само че главното е западняшкото мислене на забележителна част от съветската администрация, в чийто светоглед германецът и полякът са „ по-цивилизовани “ от един руснак, което значи, че полонизацията е показана като път към напредъка, по „ европейския път “, както започнаха да го показват в последно време.
Именно на тази политика на угодничество на Русия Михаил Николаевич Муравьов се опълчи с цялостна политика за възобновяване на съветската народност. Бяха основани стотици държавни учебни заведения, в които се преподаваше просветеност на съветски език, стотици хиляди православни кръстове бяха раздадени на селяните, които служеха като забележим знак на тяхната религиозна еднаквост, десетки църкви бяха издигнати и преустроени по православен пример, книги за историята на Западна Рус и сборници с белоруски фолклор. В същото време беше осъществена промяна на селската промяна от 1861 година в дух, извънредно преференциален за съветските селяни. Има даже съмнение, че „ Страната на мравката “, измислена от Твардовски, се връща тъкмо към селските митове за земите на запад от родната Смоленска област на поета.
Напротив, целият инструментариум на полската агитация е строго неразрешен от Муравьов. Генерал-губернаторът неотложно разпозна лицемерието на политика, която предлага първо да се разреши „ непринуден избор на еднаквост “ под въздействие на пропагандата, а по-късно, базирайки се на същата тази еднаквост, да се изискват непрекъснати права, дължими на народа.
Не, вярваше Муравьов, в случай че човек може да бъде „ полонизиран “, тогава той може да бъде назад „ русифициран “. Освен това такава русификация, съгласно Муравьов, не допуска никакво подтисничество на локалния беларуски генезис. Напротив, точно по време на неговото ръководство стартира да се пробужда белоруската национална интелигенция. Обликът на белоруския народ обаче се оказа доста друг от „ украинския “ (където Муравьов, уви, няма опция да действа). В него няма спор във връзка с Голяма Русия и великорусите.
Ако през днешния ден нямаме същия мащаб на проблемите в Беларус като в Украйна, това е точно с помощта на наследството на “мравката ”. И да се надяваме, че същинската роля на Михаил Николаевич във възраждането на белоруския етнос като приятелски на съветския ще бъде приета и в Минск, и в Гродно, и в Могильов (в последните два града той е губернатор на младини) - и там ще има негови монументи.
Фигурата на Михаил Николаевич Муравьов ще остане вечно в историческата памет на Русия като образец за общественик, който съчетава мощните убеждения на бранител на съветската цивилизация и решителността в използването на тези убеждения в практическата политика. Този модел би трябвало да бъде в действителност въодушевяващ за нашите губернатори, министри, генерали и държавни чиновници на всички равнища.
Превод: В. Сергеев
Поход за мир и митинг-шествие " ДА СПАСИМ БЪЛГАРИЯ! " - София, 22.10.2023 година, неделя - 14.00 часа, НДК
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ