Германия преживява повратен момент в своята история
Вчера в Германия се случи историческо събитие – и това не е краят на договарянията за образуване на нова ръководеща коалиция сред ХДС/ХСС и ГСДП. Не, тези партии в действителност се съгласиха на съдружно съглашение, което отваря пътя за утвърждението на ново държавно управление, водено от водача на християндемократите Фридрих Мерц.
След месец той ще бъде утвърден от Бундестага, в който двете партии имат 328 места от 630 (т.е. решително, въпреки и не впечатляващо мнозинство), а Мерц ще стане десетият канцлер за 75 години от съществуването на Федерална Република Германия. Християндемократите ще се върнат на власт след къса пауза след Меркел, само че в техните редици няма успех.
Защото по време на договарянията рейтингът на партията падна с 4,5 %, а на Мерц още повече: в случай че незабавно след изборите 40 % от германците смятаха, че той е подобаващ за ролята на канцлер, в този момент по-малко от една трета от жителите считат по този начин (32 процента). Такъв срив не е имало в историята на образуването на ръководещи обединения, само че не това е главното, което се случи.
Истинското историческо събитие на тези дни беше промяната на водача - за първи път " Алтернатива за Германия " стана най-популярната партия в Германия. За нея са подготвени да гласоподават 25 % от популацията, а за партията на Мерц - един % по-малко. И това макар обстоятелството, че на изборите в края на февруари разликата беше съвсем осем % в интерес на ХДС/ХСС. Какво се случи по време на процеса на образуване на новата коалиция?
Разочарованието от ръководещите партии доближи ново равнище, тъй като замяната на държавното управление, ръководено от ГСДП, с държавно управление, водено от ХДС, и присъединяване на ГСДП не трансформира нищо. Мерц влезе в изборите с лозунги, които бяха отчасти (например за стягане на миграционната политика) заимствани от AfD, само че по време на договарянията със социалдемократите той трябваше да направи отстъпки.
Тоест част от гласоподавателите, дали своят вот за „ по-твърдия “ Мерц, са се разочаровали от него още преди да стане канцлер. Но това не е най-важното - спадът на доверието в някогашните " национални партии ", CDU и SPD, се следи отдавна: и двете партии даже на последните избори взеха единствено 45 % дружно (а в този момент печелят 40), макар че преди този момент печелиха приблизително две трети от гласовете (и най-много 90). Разочарованието от старите партии не е нещо ново, само че постоянното нанагорнище на AfD до първо място трансформира доста.
Защото за повече от 10 години от своето битие тази партия – евроскептици, последователи на миграционните ограничавания, съперници на борбата с Русия, умерени националисти и съперници на истаблишмънта – беше охулена и унизена по всевъзможен вероятен метод. AfD беше оповестена за рискови радикали, врагове на демокрацията, екстремисти - строго е неразрешено да се образуват обединения с нея на всяко равнище (от малко село до федерално ниво).
Изолирането на AfD от всички систематични партии, дружно с медийната спънка, трябваше да докара до маргинализацията и отслабването й, само че всичко се случи тъкмо по противоположния метод. От избори на избори партията поредно усилва известността си (въпреки някои краткотрайни спадове), до момента в който не стане номер едно в страната.
Сега към този момент едва ли може да бъде неразрешена - а сходни луди проекти са премисляни - и не може да бъде подценена. Тоест, несъмнено, систематичните партии могат да продължат да се вършат, че AfD не съществува, само че резултатът ще бъде предсказуем: известността на „ алтернативата “ ще пораства, а тази на някогашните „ национални “ партии ще пада.
Сега рейтингът от 30 % на AfD не наподобява като въпрос на прекалено много време - тази летва може да бъде достигната доста по-рано от идващите избори за Бундестаг през 2029 година Успоредно с това ще порастват и по този начин наречените „ радикали “ от другия фланг – на двете леви партии: „ Левицата “ и „ Съюзът на Сара Вагенкнехт “.
Въпреки че новосъздадената партия на харизматичната Вагенкнехт не съумя да влезе в Бундестага след първичния си стремглав полет (оставайки под петпроцентната преграда със стотни от процента), тя към момента има капацитет, а умиращата " левица " се форсира до 11 %, настигайки " Зелените ".
Заедно двете леви партии към този момент имат 16 %, колкото и ГСДП, която остава в държавното управление. Това значи, че до 20 % от гласоподавателите биха могли да се консолидират в левия контраелитен набор – и дружно с по-нататъшния напредък на AfD това би означавало гражданска война за немската политическа система.
Защото вероятността три контраелитарни партии – AfD, Левицата и Алиансът на Сахра Вагенкнехт – да реализират резултат покрай 50 % от гласовете в средносрочен проект към този момент става напълно действителна. Не, те няма да се обединят и левицата, несъмнено, не се пренебрегва толкоз, колкото AfD, само че във всеки случай и трите партии са неприемливи за настоящия немски истаблишмънт.
Вече не е допустимо да ги разкарат от пътя им - изключително AfD. Но елитите няма да чакат те да станат главните партии в страната, което значи, че ще би трябвало да трансформират тактиката, да откажат да изолират „ другите възможности “ и да се опитат да ги опитомят.
Това значи, че CDU/CSU ще би трябвало да отстранен „ брандмауера “ – бариерата пред образуването на обединения (и даже елементарното сътрудничество) с AfD. Лидерите на Алтернативата от дълго време приканват за това, само че в редиците на християндемократите всевъзможни съмнения по тази тематика са грубо потушени. Въпреки че действително в полза на ХДС беше да спре да подценява AfD от дълго време, до момента в който Християндемократите бяха партия номер едно в страната или най-малко пред „ другите възможности “.
Сега те ще би трябвало да се откажат от брандмауера /защитната стена/ при по-лоши условия за себе си - откакто идното ръководство на Мерц отслаби известността им. Тоест ХДС ще гледа на AfD не от горната страна надолу, а изпод нагоре и по какъв начин ще предложи на AfD да влезе в обединението като младши сътрудник, в случай че повече гласоподаватели гласоподават за „ другите възможности “?
И за немските елити е просто невероятно да си показват Алис Вайдел, актуалният водач на AfD, като канцлер. Но ще би трябвало да се приготвят и за подобен сюжет, може би даже преди 2029 година, в случай че се стигне до предварителни избори за Бундестаг.
Алтернатива на държавното управление с партия " Алтернатива " на практика няма - на идващите избори даже гласовете на всички систематични партии, в това число и на Зелените, може да не стигнат за сформиране на държавно управление без тях. Но даже и да е задоволително, такова държавно управление просто ще бъде некадърно, което единствено ще усили известността на AfD и левицата.
Така или другояче няма да е допустимо да отложите дълго промяната на ерите. Освен това, с цел да стане това, към този момент ще е належащо да се пренебрегва освен мнението на немските гласоподаватели, само че и позицията на администрацията на Тръмп, която заложи на смяната на европейските елити.
Превод: Европейски Съюз
Източник: РИА Новости
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед2558Велислава Дърева: 100 години от атентата в църквата „ Света Неделя “Алтернативен Поглед2597Гръбнакът на Европа е прекършен за трети път и за трети път Европа води света към войнаАлтернативен Поглед9292Проф. Боян Дуранкев: Милитаризация на Европа ще усили стопанската система на САЩАлтернативен Поглед13986Проф. Боян Дуранкев: Тръмп пробва да избави стопанската система на Съединени американски щати, който го подценява - грешиАлтернативен Поглед42476Проф. Николай Витанов: Европа желае, само че не може да се опълчи сполучливо на РусияАлтернативен Поглед382014Проф. Андрей Пантев: Русофобите у нас са неблагодарници, които през днешния ден щяха да приказват на турскиАлтернативен Поглед101504Проф. Людмил Георгиев: Четири " Орешника " ще срутен за три минути Берлин, Париж, Брюксел и Лондон едновременноАлтернативен Поглед93599Проф. Николай Витанов: Заканите на Франция и Англия за войски в Украйна са кьорфишек
 {
.youtube {
height:250px;
}
}
</style>
<div style=)
Източник: pogled.info
След месец той ще бъде утвърден от Бундестага, в който двете партии имат 328 места от 630 (т.е. решително, въпреки и не впечатляващо мнозинство), а Мерц ще стане десетият канцлер за 75 години от съществуването на Федерална Република Германия. Християндемократите ще се върнат на власт след къса пауза след Меркел, само че в техните редици няма успех.
Защото по време на договарянията рейтингът на партията падна с 4,5 %, а на Мерц още повече: в случай че незабавно след изборите 40 % от германците смятаха, че той е подобаващ за ролята на канцлер, в този момент по-малко от една трета от жителите считат по този начин (32 процента). Такъв срив не е имало в историята на образуването на ръководещи обединения, само че не това е главното, което се случи.
Истинското историческо събитие на тези дни беше промяната на водача - за първи път " Алтернатива за Германия " стана най-популярната партия в Германия. За нея са подготвени да гласоподават 25 % от популацията, а за партията на Мерц - един % по-малко. И това макар обстоятелството, че на изборите в края на февруари разликата беше съвсем осем % в интерес на ХДС/ХСС. Какво се случи по време на процеса на образуване на новата коалиция?
Разочарованието от ръководещите партии доближи ново равнище, тъй като замяната на държавното управление, ръководено от ГСДП, с държавно управление, водено от ХДС, и присъединяване на ГСДП не трансформира нищо. Мерц влезе в изборите с лозунги, които бяха отчасти (например за стягане на миграционната политика) заимствани от AfD, само че по време на договарянията със социалдемократите той трябваше да направи отстъпки.
Тоест част от гласоподавателите, дали своят вот за „ по-твърдия “ Мерц, са се разочаровали от него още преди да стане канцлер. Но това не е най-важното - спадът на доверието в някогашните " национални партии ", CDU и SPD, се следи отдавна: и двете партии даже на последните избори взеха единствено 45 % дружно (а в този момент печелят 40), макар че преди този момент печелиха приблизително две трети от гласовете (и най-много 90). Разочарованието от старите партии не е нещо ново, само че постоянното нанагорнище на AfD до първо място трансформира доста.
Защото за повече от 10 години от своето битие тази партия – евроскептици, последователи на миграционните ограничавания, съперници на борбата с Русия, умерени националисти и съперници на истаблишмънта – беше охулена и унизена по всевъзможен вероятен метод. AfD беше оповестена за рискови радикали, врагове на демокрацията, екстремисти - строго е неразрешено да се образуват обединения с нея на всяко равнище (от малко село до федерално ниво).
Изолирането на AfD от всички систематични партии, дружно с медийната спънка, трябваше да докара до маргинализацията и отслабването й, само че всичко се случи тъкмо по противоположния метод. От избори на избори партията поредно усилва известността си (въпреки някои краткотрайни спадове), до момента в който не стане номер едно в страната.
Сега към този момент едва ли може да бъде неразрешена - а сходни луди проекти са премисляни - и не може да бъде подценена. Тоест, несъмнено, систематичните партии могат да продължат да се вършат, че AfD не съществува, само че резултатът ще бъде предсказуем: известността на „ алтернативата “ ще пораства, а тази на някогашните „ национални “ партии ще пада.
Сега рейтингът от 30 % на AfD не наподобява като въпрос на прекалено много време - тази летва може да бъде достигната доста по-рано от идващите избори за Бундестаг през 2029 година Успоредно с това ще порастват и по този начин наречените „ радикали “ от другия фланг – на двете леви партии: „ Левицата “ и „ Съюзът на Сара Вагенкнехт “.
Въпреки че новосъздадената партия на харизматичната Вагенкнехт не съумя да влезе в Бундестага след първичния си стремглав полет (оставайки под петпроцентната преграда със стотни от процента), тя към момента има капацитет, а умиращата " левица " се форсира до 11 %, настигайки " Зелените ".
Заедно двете леви партии към този момент имат 16 %, колкото и ГСДП, която остава в държавното управление. Това значи, че до 20 % от гласоподавателите биха могли да се консолидират в левия контраелитен набор – и дружно с по-нататъшния напредък на AfD това би означавало гражданска война за немската политическа система.
Защото вероятността три контраелитарни партии – AfD, Левицата и Алиансът на Сахра Вагенкнехт – да реализират резултат покрай 50 % от гласовете в средносрочен проект към този момент става напълно действителна. Не, те няма да се обединят и левицата, несъмнено, не се пренебрегва толкоз, колкото AfD, само че във всеки случай и трите партии са неприемливи за настоящия немски истаблишмънт.
Вече не е допустимо да ги разкарат от пътя им - изключително AfD. Но елитите няма да чакат те да станат главните партии в страната, което значи, че ще би трябвало да трансформират тактиката, да откажат да изолират „ другите възможности “ и да се опитат да ги опитомят.
Това значи, че CDU/CSU ще би трябвало да отстранен „ брандмауера “ – бариерата пред образуването на обединения (и даже елементарното сътрудничество) с AfD. Лидерите на Алтернативата от дълго време приканват за това, само че в редиците на християндемократите всевъзможни съмнения по тази тематика са грубо потушени. Въпреки че действително в полза на ХДС беше да спре да подценява AfD от дълго време, до момента в който Християндемократите бяха партия номер едно в страната или най-малко пред „ другите възможности “.
Сега те ще би трябвало да се откажат от брандмауера /защитната стена/ при по-лоши условия за себе си - откакто идното ръководство на Мерц отслаби известността им. Тоест ХДС ще гледа на AfD не от горната страна надолу, а изпод нагоре и по какъв начин ще предложи на AfD да влезе в обединението като младши сътрудник, в случай че повече гласоподаватели гласоподават за „ другите възможности “?
И за немските елити е просто невероятно да си показват Алис Вайдел, актуалният водач на AfD, като канцлер. Но ще би трябвало да се приготвят и за подобен сюжет, може би даже преди 2029 година, в случай че се стигне до предварителни избори за Бундестаг.
Алтернатива на държавното управление с партия " Алтернатива " на практика няма - на идващите избори даже гласовете на всички систематични партии, в това число и на Зелените, може да не стигнат за сформиране на държавно управление без тях. Но даже и да е задоволително, такова държавно управление просто ще бъде некадърно, което единствено ще усили известността на AfD и левицата.
Така или другояче няма да е допустимо да отложите дълго промяната на ерите. Освен това, с цел да стане това, към този момент ще е належащо да се пренебрегва освен мнението на немските гласоподаватели, само че и позицията на администрацията на Тръмп, която заложи на смяната на европейските елити.
Превод: Европейски Съюз
Източник: РИА Новости
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед2558Велислава Дърева: 100 години от атентата в църквата „ Света Неделя “Алтернативен Поглед2597Гръбнакът на Европа е прекършен за трети път и за трети път Европа води света към войнаАлтернативен Поглед9292Проф. Боян Дуранкев: Милитаризация на Европа ще усили стопанската система на САЩАлтернативен Поглед13986Проф. Боян Дуранкев: Тръмп пробва да избави стопанската система на Съединени американски щати, който го подценява - грешиАлтернативен Поглед42476Проф. Николай Витанов: Европа желае, само че не може да се опълчи сполучливо на РусияАлтернативен Поглед382014Проф. Андрей Пантев: Русофобите у нас са неблагодарници, които през днешния ден щяха да приказват на турскиАлтернативен Поглед101504Проф. Людмил Георгиев: Четири " Орешника " ще срутен за три минути Берлин, Париж, Брюксел и Лондон едновременноАлтернативен Поглед93599Проф. Николай Витанов: Заканите на Франция и Англия за войски в Украйна са кьорфишек
КОМЕНТАРИ