Наследството на Берлускони
Вчера тленните остатъци на Силвио Берлускони бяха кремирани, ден след траурната гала, проведена с държавни почести в Миланската катедрала и трансформирала се в същинско светско събитие с наличието на италиански водачи, политици, спортисти, шоузвезди, сегашни и някогашни партньорки на милиардера, на неговите пет деца, както и на задгранични държавни и държавни глави. Според някои италианци това събитие даже е засенчило церемонията по коронясването на английския крал Чарлз Трети или погребението на кралица Елизабет Втора.
С това обаче тематиката за Берлускони не завършва и занапред ще се приказва за неговото завещание в политиката и бизнеса, което би трябвало да бъде поверено в най-подходящите ръце. А богатият откъм събития живот на Берлускони вероятно ще изкуши режисьори да основат сериал, който даже може да е в няколко сезона, сходно на английската сага „ Кралицата ”.
Когато се приказва за Берлускони, нормално се загатва политика, бизнес, медии, спорт и правосъдни каузи. Но Берлускони остави съществено завещание и в изкуството, било то като муза за разнородни създатели, като колекционер, или като новаторски създател.
Берлускони като литературна муза
За Берлускони са изписани безброй книги. В България са преведени няколко от тях. „ В сянката на Берлускони ” на журналиста от сп. „ Икономист ” Дейвид Лейн (издателство „ Ера ”) се основава на години на изчерпателен разбор на голям брой материали, свързани с милиардера. Книгата се базира и на изявленията с магистрати, юристи и политици, говорещи за Берлускони. Творбата се стопира и върху контактите на Берлускони с крайнодесни партии, върху носталгията по фашизма, връзките със сенчестата стопанска система и с хора от мафията, върху имущество, добито по подозрителен метод. Книгата „ Стратегията Б.: Берлускони разяснен за бъдните генерации ” на Бепе Севернини (издателство „ Колибри ”), е опит за пояснение на политическото и медийното дългоденствие на Берлускони, само че също и отговор на въпроса за какво това дългоденствие се случва точно в Италия. Биографията „ Берлускони. Епичната история на милиардера, който завладя Италия ” на фамозния американски публицист и биограф Алън Фрийдман (издателство „ Сиела ”), основаваща се на 100 часа изявленията с милиардера, проучва многото трансформации на Берлускони – от шоумен през строителен бизнесмен, медиен магнат, футболен необут и плейбой до авторитетен политик на италианската и международната сцена. Това е и единствената позволена от Берлускони негова биография.
В България е преведена и книгата на конвой гърлата Патриция Д’Адарио „ В легло с премиера ” (издателство „ Сиела ”), в която тя споделя за своята скандална връзка с Берлускони, поради което си завоюва много злоба и закани, както и обвинявания в неистина.
С това надалеч не се изчерпват книгите за четирикратния министър председател на Италия. В дългия лист от литературни произведения, въодушевени от него, попадат и: „ Илюзорният балон: Опасният завършек на берлусконовия сън ” на Курцио Малтезе (дава отговор на въпроса за какво Италия, задвижвана в началото от предприемаческия и новаторски талант на Берлускони, в даден миг стопира в развиването си и като че ли е неспособна повече да възнамерява бъдещето си), „ Ad personam ” на Марко Травальо (спираща се върху законите по размер, създадени и признати по времето на Берлускони, тъй че да му бъдат спестени някои правосъдни неволи), „ Чисти ръце. Истинската история. От Марио Киеза до Силвио Берлускони ” на Джани Барбачето, Питър Гомес и Марко Травальо (съдържа разкрития за 10 години от историята на сякаш обновената след интервенцията „ Чисти ръце ” политическа Италия), „ Силвио Берлускони: Телевизия, власт и завещание ” на Пол Гинсборг (показва за какво на Берлускони би трябвало да се гледа като на сериозен състезател в политиката и преглежда спецификата на италианския преход на един човек, който е основал себе си от нищото), „ Богопомазаният ” на Феручо Пиноти и Удо Гумпел (разкрива връзките на Берлускони с католическия свят), „ Черният джентълмен. Истинската история на Силвио Берлускони ” на Паоло Биондани и Карло Порчеда (разказва за тъмната страна на Берлускони, за хипотетичните му връзки с Коза ностра и за това по какъв начин парите могат да обяснят всичко в живота му, от триумфа в бизнеса му и зараждането на малкия екран до влизането в политиката и до правосъдните неволи), „ Една италианска история ” на Джани Барбачето (която е опус за предприемаческия гений на Берлускони, написан преди парламентарните избори през 2001 година като че ли по поръчка за него), „ Истинският Берлускони. Мъжът, предприемачът, политикът ” през погледа на Дарио Риволта, който е бил непосредствен помощник на Берлускони и който за задачите на книгата е интервюиран от Ерик Йозеф ( творба, даваща отговор на въпроса по какъв начин Берлускони съумя да съблазни милиони италианци и за какво толкоз доста хора до последно имаха вяра в него), „ Речи за свободата ” (сборник с най-важните речи на Берлускони), „ Б като баста ” на Марко Травальо (книга за истините и подправените вести за Берлускони, написана все още, в който той е бил на 81 години), „ Казах ви го. Берлускони, забелязан през погледа на оня, който го познаваше добре ” на известния публицист Индро Монтанели (съдържаща публикации на Монтанели, отдадени на опасенията му, че Берлускони в последна сметка сковава Италия), „ Силвио Берлускони. Мъжът, водачът, боецът ” на Чарлз Хигинс (разказва за иноватора и визионера Берлускони), „ Биография на Силвио Берлускони: Изследване на живота на един някогашен италиански министър председател, реномирана медийна фигура и предприемач милиардер ” на Джеси Уудс (която е опит за безпристрастна биография на Берлускони), „ Двадесет години по-късно. Параболата на берлусконизма ” на Пиеро Иняци (представя началото на берлусконизма и по какъв начин се развива той две десетилетия след 1994 година, когато се заражда), „ Защо Силвио Берлускони заслужава доверие, почитание и удивление ” от Джон Райт (в Амазон този артикул е разказан като книга цялостна с бели страници, тъй като след години на проучване и изследване създателят не е успял да открие нищо в поддръжка на по този начин дефинираното си заглавие. Ето за какво той приканва хората, които си купят този артикул, да употребяват 200-те му празни страници, с цел да означават сами какво мислят за Берлускони или за каквото и да е друго нещо, което ги вълнува), „ Силвио Берлускони: Биографията на един италиански медиен милиардер и възходът и падението на един полемиченн министър председател ” на колектив от издателство Юнайтед Лайбръри (книга, която не икономисва нищо от живота на Берлускони, както за възходите му, по този начин и за паденията му), „ Мирисът на парите ” на Елио Велтри и Марко Травальо (за произхода и тайните на благосъстоянието на Берлускони), „ Когато Берлускони беше Берлускони ” на Джиджи Монкалво (обрисува един постоянно побеждаващ Берлускони, очароващ и не искащ да спре пред каквото и да е препятствие), „ Плячкосването на Рим: Как една хубава европейска страна с именита история и историческа просвета беше завладяна от мъж на име Силвио Берлускони ” на Александър Стиле (обрисува възхода на Берлускони до върховете на властта на фона на портрет на модерна Италия и всичко това съпоставено с проблемите на САЩ), „ Родени под знака на змията. Изкуството по времето на Силвио Берлускони ” на Лука Беатриче (анализ на ролята на Берлускони като иноватор на изрече и въздействието му върху един креативен интервал в Италия, в който смесването на жанровете и търсенето на себеизява са се трансформирали в основи на нов метод на съществуване).
Към този лист от книги, който няма претенциите да е обстоен, на 22 юни ще се причисли и новото издание на класическата биография на Берлускони „ Силвио, същинският живот на Берлускони ” на Паоло Гуцанти (книгата е допълнена със събитията от 2023 година и оказва помощ на читателите да схванат какво е представлявал Берлускони за Италия, кой е бил той в действителност, дали е индивидът, който се е основал от нищото, т.е. по този начин нареченото италианско знамение, или е бил персонифицираното зло). А на 27 юни премиера ще има и книгата „ Да бъде благословен. Панегирик на свръхиталианеца Силвио Берлускони ” на Пиетранджело Бутафуоко (обрисуваща героичен, смешен и драматичен облик на един Берлускони, какъвто хората не са виждали).
Говорейки за книгите за Берлускони, не би трябвало да се пропуща и „ Карима ” на мароканката Руби или Карима ел Махруг, писана взаимно с журналистката Рафаела Козентино, и разказваща историята на момичето, поради познанството си с което Берлускони бе замесен от серия правосъдни каузи, а репутацията му опетнена.
Берлускони като подстрекател за киноиндустрията
Освен книги, Берлускони беше муза и за киното. През 2018 година се появиха двете елементи на пълнометражната продукция „ Те ” на Паоло Сорентино, разказващи живота на Берлускони в интервала 2006 година и 2010 година, когато свадите не престават да го преследват. В ролята на Берлусони е Тони Сервило. Берлускони е обрисуван по един осмян метод, като тук-там карикатурата е несъразмерна.
През 2006 година филмът „ Каймана ” на Нани Морети се фокусираше върху продуцентска компания на ръба на банкрута, до момента в който не попада на сюжет за Берлускони, интерпретиран в продукцията от Елио Де Капитани и показан като грубианин, който прави всичко, с цел да не изпусне юздите на властта.
Документалната продукция „ Моят път: Берлускони съгласно неговите лични думи ”, появила се през 2015 година, беше основана на биографичната книга на Алън Фрийдман. Филмът е режисиран от Антонджулио Паници, като в него Берлускони дава отговор на въпросите на Фрийдман.
„ Силвио вечно ”, появил се през 2011 година на Роберто Фаенца и Филипо Мачелони, също е документална лента, в която полемичният живот на Берлускони е разказан с гласа на артиста Нери Маркоре.
„ Видеокрация – Просто се появи ” от 2009 година на Ерик Гандини се концентрира върху способността на Берлускони да монополизира облика на властта и да внася революционни промени в него.
Сериалът от три сезона „ 1992 ", " 1993 ", " 1994 ” на телевизия Скай, режисиран от Стефано Акорси, споделя за началото на политическата кариера на Берлускони, която е обаче като декор на паралелната история на чиновник в една от фирмите на милиардера, чиято орис е изменена от измененията в живота на Берлускони. В продукцията ролята на Берлускони е поверена на Паоло Пиеробон.
„ Гражданинът Берлускони ” от 2003 година на публицистите Андреа Кайрола и Сюзан Грей е документална продукция, разказваща за връзките на Берлускони с медиите.
„ Да живее Сапатеро ” от 2005 година на журналистката Сабина Гуцанти споделя по какъв начин Берлускони е отстранил някои персони от малкия екран, тъй като били непопулярни измежду политическата класа, която подлагали на критика или иронизирали. Филмът е кръстен на испанския министър председател Сапатеро, който незабавно щом пристигна на власт, реши шефът на държавната медийна компания да не се назначава на политически принцип, обратно на протичащото се в Италия.
„ Дракила – Италия, която се тресе ” от 2010 година още веднъж е дело на Сабина Гуцанти и се стопира с подигравка върху това по какъв начин държавното управление на Берлускони се е справило с нещастието, подбудена от земетресението в Акуила през 2009 г.
„ Белусконе. Една сицилианска история ” от 2014 година на Франко Мареско, получил специфична премия на кинофестивала във Венеция през 2014 година, е документална лента, чието заглавие е композиция от прилагателното bello за прекрасен и името на Берлускони. Продукцията проучва отношението на сицилианците към Берлускони, връзките на Берлускони с разнообразни представители на Сицилия, някои от които странни, а други, които е по-добре да не познаваш.
Берлускони като колекционер на картини
Милиардерът с изключение на в парцели, медии, футбол, влага и в изкуство. Той имаше пинакотека във вилата си в Аркоре, в която се съхранява през днешния ден картината „ Портрет на Иполито де Медичи ” на Тициан, оценена на съвсем 5 милиона евро и датираща от 1533 година Там има и чудесно копие на „ Антеа ” на Пармиджано и гола „ Мона Лиза ” от незнаен създател, само че наподобяваща доста на Джокондата на Леонардо да Винчи в Лувъра. В галерията се съхранява и откъс от „ Тиренската наслада ”, портрет на Айседора Дънкан от Плинио Номелини, който през 30-те години на предишния век взема решение да раздели творбата на две елементи.
Скандалите към Берлускони като извор на ентусиазъм за карикатури, скулптори, съоръжения и стрийт арт творби
Бурният любовен живот на Берлускони е в центъра на ироничните и пъстри произведения на Джузепе Венециано, в които милиардерът е заобиколен от красиви девойки в не изключително прилични пози. Едната от творбите от цикъла е озаглавена „ Не съм светец ” и е портрет на Берлускони с ореол, в който има рисунки на подиуми от Камасутра. Друга картина от цикъла е наречена „ Двадесети век ” и в нея Берлускони е в компанията на Сталин, Мусолини и Хитлер в центъра на епична оргия.
През 2011 година скулпторът Стефано Пиероти извайва серия от произведения, отдадени на Берлускони, като във всяка една от тях главата на милиардера е все по-напукана и като че ли все по-опетнена с кръв. Чрез тях той се пробва да развенчае мита за политика Берлускони и за властта като цяло. Но поради тях той получава закани.
През 2018 година стрийт арт създателят Сиранте осъществя стенна живопис, имитираща творбата „ Картоиграчи ” на Караваджо, в която лицата на основните герои са сменени с тези на Берлускони, Луиджи Ди Майо, по това време водач на антисистемното „ Движение 5 звезди ”, и Матео Салвини, водача на крайнодясната партия „ Лига ”. През тази година тримата точно договарят за ново държавно управление след успеха на антисистемните и на десните на изборите.
По същия мотив през 2018 година стрийт арт актьорът Ти Ви Бой основава карикатура, появила се на първата страница на в. „ Фолио ”, на която Берлускони и президентът на Италия Серджо Матаела се целуват.
През 2009 година стрийт арт създателят Обей пък основава за списанието „ Ролинг стоун ” творба, на която Берлускони е нарисуван да раздира, захилен до ушите, италианското знаме, на което написа „ Рок звезда на годината ”. Карикатурата се появява на корицата на брой на изданието, отдаден точно на Берлускони.
През 2003 година перуанският актьор Йота Кастро основава восъчна творба на Берлускони, наречена „ Мусолини в никакъв случай не е убивал никого ”, въодушевена от сходно изявление на милиардера. На нея восъчната фигура на Берлускони е обесена с главата надолу над знамето на Европейски Съюз. После Кастро основава и три скулптори, наречени „ Петролен позор ”, които са восъчни фигури на Берлускони, Тони Блеър Джордж Буш-младши, подаващи се от барели с нефт.
През 2010 година косовският албанец Сислей Джафа създава голяма пясъчна фигура на Берлускони, наподобяващ Буда, която е изложена в центъра за модерно изкуство „ Рьода Стен ” в Гьотеборг в Швеция. Друга негова творба, наречена „ 2705 целувки ”, е въодушевена от дните на власт на Берлускони, като всяка целувка дава отговор иронично на един ден от ръководството на милиардера.
През 1993 година скулпторът Пиетро Кашела осъществя пантеон за семейство Берлускони в имението на магната в Аркоре. Това е бяла внушителна структура, въодушевена от небесния свод, в която към този миг не е положен никой от семейство Берлускони, тъй като в Италия е неразрешено полагането на ковчези с тленни остатъци отвън гробищните паркове.
Берлускони като архитектурен иноватор
Берлускони бележи с новаторската и истинската си мисъл и архитектурата. Това се случва с построяването от неговата компания през 70-те години на предишния век на комплекса „ Милано 2 ”, възприеман като „ интелигентен град ”, издигнат 50 години преди появите на „ умните градове ” на други места по света, отбелязва Франс прес. В него има обилие от зеленина, жилищни кооперации, магазини, банки, детски градини, учебни заведения, улици с по три платна - за колите, пешеходците и велосипедистите. Комплексът е на повърхност от 700 000 квадратни метра.
Телевизионният шоумен Берлускони
В малкия екран Берлускони наложи модела на развлекателните стратегии с красиви и поразголени девойки, на предаванията, в които тематиките от таблоидите се появиха на дребния екран, и на телевизионните игри.
С това обаче тематиката за Берлускони не завършва и занапред ще се приказва за неговото завещание в политиката и бизнеса, което би трябвало да бъде поверено в най-подходящите ръце. А богатият откъм събития живот на Берлускони вероятно ще изкуши режисьори да основат сериал, който даже може да е в няколко сезона, сходно на английската сага „ Кралицата ”.
Когато се приказва за Берлускони, нормално се загатва политика, бизнес, медии, спорт и правосъдни каузи. Но Берлускони остави съществено завещание и в изкуството, било то като муза за разнородни създатели, като колекционер, или като новаторски създател.
Берлускони като литературна муза
За Берлускони са изписани безброй книги. В България са преведени няколко от тях. „ В сянката на Берлускони ” на журналиста от сп. „ Икономист ” Дейвид Лейн (издателство „ Ера ”) се основава на години на изчерпателен разбор на голям брой материали, свързани с милиардера. Книгата се базира и на изявленията с магистрати, юристи и политици, говорещи за Берлускони. Творбата се стопира и върху контактите на Берлускони с крайнодесни партии, върху носталгията по фашизма, връзките със сенчестата стопанска система и с хора от мафията, върху имущество, добито по подозрителен метод. Книгата „ Стратегията Б.: Берлускони разяснен за бъдните генерации ” на Бепе Севернини (издателство „ Колибри ”), е опит за пояснение на политическото и медийното дългоденствие на Берлускони, само че също и отговор на въпроса за какво това дългоденствие се случва точно в Италия. Биографията „ Берлускони. Епичната история на милиардера, който завладя Италия ” на фамозния американски публицист и биограф Алън Фрийдман (издателство „ Сиела ”), основаваща се на 100 часа изявленията с милиардера, проучва многото трансформации на Берлускони – от шоумен през строителен бизнесмен, медиен магнат, футболен необут и плейбой до авторитетен политик на италианската и международната сцена. Това е и единствената позволена от Берлускони негова биография.
В България е преведена и книгата на конвой гърлата Патриция Д’Адарио „ В легло с премиера ” (издателство „ Сиела ”), в която тя споделя за своята скандална връзка с Берлускони, поради което си завоюва много злоба и закани, както и обвинявания в неистина.
С това надалеч не се изчерпват книгите за четирикратния министър председател на Италия. В дългия лист от литературни произведения, въодушевени от него, попадат и: „ Илюзорният балон: Опасният завършек на берлусконовия сън ” на Курцио Малтезе (дава отговор на въпроса за какво Италия, задвижвана в началото от предприемаческия и новаторски талант на Берлускони, в даден миг стопира в развиването си и като че ли е неспособна повече да възнамерява бъдещето си), „ Ad personam ” на Марко Травальо (спираща се върху законите по размер, създадени и признати по времето на Берлускони, тъй че да му бъдат спестени някои правосъдни неволи), „ Чисти ръце. Истинската история. От Марио Киеза до Силвио Берлускони ” на Джани Барбачето, Питър Гомес и Марко Травальо (съдържа разкрития за 10 години от историята на сякаш обновената след интервенцията „ Чисти ръце ” политическа Италия), „ Силвио Берлускони: Телевизия, власт и завещание ” на Пол Гинсборг (показва за какво на Берлускони би трябвало да се гледа като на сериозен състезател в политиката и преглежда спецификата на италианския преход на един човек, който е основал себе си от нищото), „ Богопомазаният ” на Феручо Пиноти и Удо Гумпел (разкрива връзките на Берлускони с католическия свят), „ Черният джентълмен. Истинската история на Силвио Берлускони ” на Паоло Биондани и Карло Порчеда (разказва за тъмната страна на Берлускони, за хипотетичните му връзки с Коза ностра и за това по какъв начин парите могат да обяснят всичко в живота му, от триумфа в бизнеса му и зараждането на малкия екран до влизането в политиката и до правосъдните неволи), „ Една италианска история ” на Джани Барбачето (която е опус за предприемаческия гений на Берлускони, написан преди парламентарните избори през 2001 година като че ли по поръчка за него), „ Истинският Берлускони. Мъжът, предприемачът, политикът ” през погледа на Дарио Риволта, който е бил непосредствен помощник на Берлускони и който за задачите на книгата е интервюиран от Ерик Йозеф ( творба, даваща отговор на въпроса по какъв начин Берлускони съумя да съблазни милиони италианци и за какво толкоз доста хора до последно имаха вяра в него), „ Речи за свободата ” (сборник с най-важните речи на Берлускони), „ Б като баста ” на Марко Травальо (книга за истините и подправените вести за Берлускони, написана все още, в който той е бил на 81 години), „ Казах ви го. Берлускони, забелязан през погледа на оня, който го познаваше добре ” на известния публицист Индро Монтанели (съдържаща публикации на Монтанели, отдадени на опасенията му, че Берлускони в последна сметка сковава Италия), „ Силвио Берлускони. Мъжът, водачът, боецът ” на Чарлз Хигинс (разказва за иноватора и визионера Берлускони), „ Биография на Силвио Берлускони: Изследване на живота на един някогашен италиански министър председател, реномирана медийна фигура и предприемач милиардер ” на Джеси Уудс (която е опит за безпристрастна биография на Берлускони), „ Двадесет години по-късно. Параболата на берлусконизма ” на Пиеро Иняци (представя началото на берлусконизма и по какъв начин се развива той две десетилетия след 1994 година, когато се заражда), „ Защо Силвио Берлускони заслужава доверие, почитание и удивление ” от Джон Райт (в Амазон този артикул е разказан като книга цялостна с бели страници, тъй като след години на проучване и изследване създателят не е успял да открие нищо в поддръжка на по този начин дефинираното си заглавие. Ето за какво той приканва хората, които си купят този артикул, да употребяват 200-те му празни страници, с цел да означават сами какво мислят за Берлускони или за каквото и да е друго нещо, което ги вълнува), „ Силвио Берлускони: Биографията на един италиански медиен милиардер и възходът и падението на един полемиченн министър председател ” на колектив от издателство Юнайтед Лайбръри (книга, която не икономисва нищо от живота на Берлускони, както за възходите му, по този начин и за паденията му), „ Мирисът на парите ” на Елио Велтри и Марко Травальо (за произхода и тайните на благосъстоянието на Берлускони), „ Когато Берлускони беше Берлускони ” на Джиджи Монкалво (обрисува един постоянно побеждаващ Берлускони, очароващ и не искащ да спре пред каквото и да е препятствие), „ Плячкосването на Рим: Как една хубава европейска страна с именита история и историческа просвета беше завладяна от мъж на име Силвио Берлускони ” на Александър Стиле (обрисува възхода на Берлускони до върховете на властта на фона на портрет на модерна Италия и всичко това съпоставено с проблемите на САЩ), „ Родени под знака на змията. Изкуството по времето на Силвио Берлускони ” на Лука Беатриче (анализ на ролята на Берлускони като иноватор на изрече и въздействието му върху един креативен интервал в Италия, в който смесването на жанровете и търсенето на себеизява са се трансформирали в основи на нов метод на съществуване).
Към този лист от книги, който няма претенциите да е обстоен, на 22 юни ще се причисли и новото издание на класическата биография на Берлускони „ Силвио, същинският живот на Берлускони ” на Паоло Гуцанти (книгата е допълнена със събитията от 2023 година и оказва помощ на читателите да схванат какво е представлявал Берлускони за Италия, кой е бил той в действителност, дали е индивидът, който се е основал от нищото, т.е. по този начин нареченото италианско знамение, или е бил персонифицираното зло). А на 27 юни премиера ще има и книгата „ Да бъде благословен. Панегирик на свръхиталианеца Силвио Берлускони ” на Пиетранджело Бутафуоко (обрисуваща героичен, смешен и драматичен облик на един Берлускони, какъвто хората не са виждали).
Говорейки за книгите за Берлускони, не би трябвало да се пропуща и „ Карима ” на мароканката Руби или Карима ел Махруг, писана взаимно с журналистката Рафаела Козентино, и разказваща историята на момичето, поради познанството си с което Берлускони бе замесен от серия правосъдни каузи, а репутацията му опетнена.
Берлускони като подстрекател за киноиндустрията
Освен книги, Берлускони беше муза и за киното. През 2018 година се появиха двете елементи на пълнометражната продукция „ Те ” на Паоло Сорентино, разказващи живота на Берлускони в интервала 2006 година и 2010 година, когато свадите не престават да го преследват. В ролята на Берлусони е Тони Сервило. Берлускони е обрисуван по един осмян метод, като тук-там карикатурата е несъразмерна.
През 2006 година филмът „ Каймана ” на Нани Морети се фокусираше върху продуцентска компания на ръба на банкрута, до момента в който не попада на сюжет за Берлускони, интерпретиран в продукцията от Елио Де Капитани и показан като грубианин, който прави всичко, с цел да не изпусне юздите на властта.
Документалната продукция „ Моят път: Берлускони съгласно неговите лични думи ”, появила се през 2015 година, беше основана на биографичната книга на Алън Фрийдман. Филмът е режисиран от Антонджулио Паници, като в него Берлускони дава отговор на въпросите на Фрийдман.
„ Силвио вечно ”, появил се през 2011 година на Роберто Фаенца и Филипо Мачелони, също е документална лента, в която полемичният живот на Берлускони е разказан с гласа на артиста Нери Маркоре.
„ Видеокрация – Просто се появи ” от 2009 година на Ерик Гандини се концентрира върху способността на Берлускони да монополизира облика на властта и да внася революционни промени в него.
Сериалът от три сезона „ 1992 ", " 1993 ", " 1994 ” на телевизия Скай, режисиран от Стефано Акорси, споделя за началото на политическата кариера на Берлускони, която е обаче като декор на паралелната история на чиновник в една от фирмите на милиардера, чиято орис е изменена от измененията в живота на Берлускони. В продукцията ролята на Берлускони е поверена на Паоло Пиеробон.
„ Гражданинът Берлускони ” от 2003 година на публицистите Андреа Кайрола и Сюзан Грей е документална продукция, разказваща за връзките на Берлускони с медиите.
„ Да живее Сапатеро ” от 2005 година на журналистката Сабина Гуцанти споделя по какъв начин Берлускони е отстранил някои персони от малкия екран, тъй като били непопулярни измежду политическата класа, която подлагали на критика или иронизирали. Филмът е кръстен на испанския министър председател Сапатеро, който незабавно щом пристигна на власт, реши шефът на държавната медийна компания да не се назначава на политически принцип, обратно на протичащото се в Италия.
„ Дракила – Италия, която се тресе ” от 2010 година още веднъж е дело на Сабина Гуцанти и се стопира с подигравка върху това по какъв начин държавното управление на Берлускони се е справило с нещастието, подбудена от земетресението в Акуила през 2009 г.
„ Белусконе. Една сицилианска история ” от 2014 година на Франко Мареско, получил специфична премия на кинофестивала във Венеция през 2014 година, е документална лента, чието заглавие е композиция от прилагателното bello за прекрасен и името на Берлускони. Продукцията проучва отношението на сицилианците към Берлускони, връзките на Берлускони с разнообразни представители на Сицилия, някои от които странни, а други, които е по-добре да не познаваш.
Берлускони като колекционер на картини
Милиардерът с изключение на в парцели, медии, футбол, влага и в изкуство. Той имаше пинакотека във вилата си в Аркоре, в която се съхранява през днешния ден картината „ Портрет на Иполито де Медичи ” на Тициан, оценена на съвсем 5 милиона евро и датираща от 1533 година Там има и чудесно копие на „ Антеа ” на Пармиджано и гола „ Мона Лиза ” от незнаен създател, само че наподобяваща доста на Джокондата на Леонардо да Винчи в Лувъра. В галерията се съхранява и откъс от „ Тиренската наслада ”, портрет на Айседора Дънкан от Плинио Номелини, който през 30-те години на предишния век взема решение да раздели творбата на две елементи.
Скандалите към Берлускони като извор на ентусиазъм за карикатури, скулптори, съоръжения и стрийт арт творби
Бурният любовен живот на Берлускони е в центъра на ироничните и пъстри произведения на Джузепе Венециано, в които милиардерът е заобиколен от красиви девойки в не изключително прилични пози. Едната от творбите от цикъла е озаглавена „ Не съм светец ” и е портрет на Берлускони с ореол, в който има рисунки на подиуми от Камасутра. Друга картина от цикъла е наречена „ Двадесети век ” и в нея Берлускони е в компанията на Сталин, Мусолини и Хитлер в центъра на епична оргия.
През 2011 година скулпторът Стефано Пиероти извайва серия от произведения, отдадени на Берлускони, като във всяка една от тях главата на милиардера е все по-напукана и като че ли все по-опетнена с кръв. Чрез тях той се пробва да развенчае мита за политика Берлускони и за властта като цяло. Но поради тях той получава закани.
През 2018 година стрийт арт създателят Сиранте осъществя стенна живопис, имитираща творбата „ Картоиграчи ” на Караваджо, в която лицата на основните герои са сменени с тези на Берлускони, Луиджи Ди Майо, по това време водач на антисистемното „ Движение 5 звезди ”, и Матео Салвини, водача на крайнодясната партия „ Лига ”. През тази година тримата точно договарят за ново държавно управление след успеха на антисистемните и на десните на изборите.
По същия мотив през 2018 година стрийт арт актьорът Ти Ви Бой основава карикатура, появила се на първата страница на в. „ Фолио ”, на която Берлускони и президентът на Италия Серджо Матаела се целуват.
През 2009 година стрийт арт създателят Обей пък основава за списанието „ Ролинг стоун ” творба, на която Берлускони е нарисуван да раздира, захилен до ушите, италианското знаме, на което написа „ Рок звезда на годината ”. Карикатурата се появява на корицата на брой на изданието, отдаден точно на Берлускони.
През 2003 година перуанският актьор Йота Кастро основава восъчна творба на Берлускони, наречена „ Мусолини в никакъв случай не е убивал никого ”, въодушевена от сходно изявление на милиардера. На нея восъчната фигура на Берлускони е обесена с главата надолу над знамето на Европейски Съюз. После Кастро основава и три скулптори, наречени „ Петролен позор ”, които са восъчни фигури на Берлускони, Тони Блеър Джордж Буш-младши, подаващи се от барели с нефт.
През 2010 година косовският албанец Сислей Джафа създава голяма пясъчна фигура на Берлускони, наподобяващ Буда, която е изложена в центъра за модерно изкуство „ Рьода Стен ” в Гьотеборг в Швеция. Друга негова творба, наречена „ 2705 целувки ”, е въодушевена от дните на власт на Берлускони, като всяка целувка дава отговор иронично на един ден от ръководството на милиардера.
През 1993 година скулпторът Пиетро Кашела осъществя пантеон за семейство Берлускони в имението на магната в Аркоре. Това е бяла внушителна структура, въодушевена от небесния свод, в която към този миг не е положен никой от семейство Берлускони, тъй като в Италия е неразрешено полагането на ковчези с тленни остатъци отвън гробищните паркове.
Берлускони като архитектурен иноватор
Берлускони бележи с новаторската и истинската си мисъл и архитектурата. Това се случва с построяването от неговата компания през 70-те години на предишния век на комплекса „ Милано 2 ”, възприеман като „ интелигентен град ”, издигнат 50 години преди появите на „ умните градове ” на други места по света, отбелязва Франс прес. В него има обилие от зеленина, жилищни кооперации, магазини, банки, детски градини, учебни заведения, улици с по три платна - за колите, пешеходците и велосипедистите. Комплексът е на повърхност от 700 000 квадратни метра.
Телевизионният шоумен Берлускони
В малкия екран Берлускони наложи модела на развлекателните стратегии с красиви и поразголени девойки, на предаванията, в които тематиките от таблоидите се появиха на дребния екран, и на телевизионните игри.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ