Манол Генов: Обвиненията срещу мен се стопиха
Вчера стана ясно, че депутатът от Българска социалистическа партия Манол Генов застава пред съда по обвиняване в пазаруване на гласове, откакто Софийската градска прокуратура внесе обвинителния акт против него. Делото ще се гледа в Софийския градски съд, а обвиняем дружно с народния представител е предприемачът Николай Христев, чиято брачна половинка държала ресторант " Амбелино " в постройката на общината в Асеновград. Марица.бг осведоми читателите си за дейностите на държавното обвиняване.
Днният представител Манол Генов популяризира своята позиция по случая.
Публикуваме писмото без редакторска интервенция:
Удовлетворен съм от обстоятелството, че най-накрая прокуратурата внесе претенциите си към мен в съда. Чувствам се като човек, излязъл на финалната права, откакто е бил принудително набутан в лабиринт. В средата на месец юни предходната година Главна прокуратурата си разреши да огласи поредност от неуместни условия и дейности, свързани с името ми. Направи го с внушението на безусловно неопровержими доказателства. Тогава заявих, че имам самообладание и имам вяра, че следствието ще си свърши работата и истината ще излезе нескрито.
И тогава, и в този момент, съм с ясното схващане, че до момента в който това се случи и казусът дефинитивно завърши, претърпявам тежки обществени и персонални негативи.
С внасянето на обвинителния акт в съда прокуратурата приема, че си е свършила работата. Съдебната зала е мястото, където обвиняването и отбраната ще се потвърждават. Вярвам, че изходът е единствено един и той е въпрос на време.
До момента не съм осведомен с окончателния тип на обвиняването против мен, евентуално е въпрос на дни. Но моментът е подобаващ правилно да разясня метаморфозите на така наречен обвинявания против мен.
Преди половин година, през месец юли, Главна прокуратурата изреди обществено не едно и две обвинявания по отношение на мен. По неуместен метод прокуратурата огласи по какъв начин съм раздавал пари за всеки гласа, надали не на опашка от чакащи. След това така наречен пазаруване на гласове звучеше като пет обособени действия за общо 69 гласа. Успоредно с това на ревера ми бе прикачено и обвиняване за извършен напън по отношение на основния проектант на Асеновград с ангажимент за ходатайстване/ още веднъж по разгласяване на Главна прокуратура/.
Какво се случи от оня миг до през днешния ден ли? Държавното обвиняване не счете за нужно по същия обществен ред да огласи за какво напълно отпадна обвиняването към мен за извършен напън върху служебно лице.
Няма пояснения и за това по какъв начин първичните пет действия, приписани ми обществено като пазаруване на гласове, изтекоха като вода през сито.
Сега в окончателното обвиняване има един-единствен случай. Неговата глупост ще разясня по-късно. Питам се: къде изчезна сюжетът по какъв начин надали не съм раздавал пари в ресторант, още веднъж съгласно обществено разгласяване на прокуратурата през лятото? Къде отиде телефонното ми ходатайстване? И кой носи отговорност за сглобяването и разгласяването на тези обвинявания?
Първоначалните пет действия против мен за общо 650 лв. в хода на следствието се редуцирани до две за 500, а на финала оцеля едно за 100 лв.. Не ми е занимателно, само че си мисля, че в случай че прокуратурата беше удължила това следствието и сумата, и действията продължаваха да се топят с такова движение, можеше да стане забавно. Като да вземем за пример рискът да се окаже, че не аз съм бил давал, а някой на мен има да ми дава пари. И евентуално отново аз щях да бъда упрекнат.
Що се отнася всъщност до оживялото импортирано обвиняване, то наподобява като физически парадокс. Аз съм бил предал имотна полза на разположение с загадка идентичност, само че през други две лица. Като задачата била парите да бъдат дадени на трети лица, за те да бъдат склонени да упражнят вота си по избран метод. Това бе записано в разпореждане на прокуратурата от началото на декември 2017 година при привличането ми като обвинен. Не единствено, че това не се е случвало, само че се желае много въображение, с цел да си го показва по принцип за доказуема действителност.
Въпреки всичко това, усещам се все по-близо до разплитането на този парадокс, в който съм замесен. Така че развръзката следва, имам безусловно рационален оптимизъм и религия в българския съд.
Днният представител Манол Генов популяризира своята позиция по случая.
Публикуваме писмото без редакторска интервенция:
Удовлетворен съм от обстоятелството, че най-накрая прокуратурата внесе претенциите си към мен в съда. Чувствам се като човек, излязъл на финалната права, откакто е бил принудително набутан в лабиринт. В средата на месец юни предходната година Главна прокуратурата си разреши да огласи поредност от неуместни условия и дейности, свързани с името ми. Направи го с внушението на безусловно неопровержими доказателства. Тогава заявих, че имам самообладание и имам вяра, че следствието ще си свърши работата и истината ще излезе нескрито.
И тогава, и в този момент, съм с ясното схващане, че до момента в който това се случи и казусът дефинитивно завърши, претърпявам тежки обществени и персонални негативи.
С внасянето на обвинителния акт в съда прокуратурата приема, че си е свършила работата. Съдебната зала е мястото, където обвиняването и отбраната ще се потвърждават. Вярвам, че изходът е единствено един и той е въпрос на време.
До момента не съм осведомен с окончателния тип на обвиняването против мен, евентуално е въпрос на дни. Но моментът е подобаващ правилно да разясня метаморфозите на така наречен обвинявания против мен.
Преди половин година, през месец юли, Главна прокуратурата изреди обществено не едно и две обвинявания по отношение на мен. По неуместен метод прокуратурата огласи по какъв начин съм раздавал пари за всеки гласа, надали не на опашка от чакащи. След това така наречен пазаруване на гласове звучеше като пет обособени действия за общо 69 гласа. Успоредно с това на ревера ми бе прикачено и обвиняване за извършен напън по отношение на основния проектант на Асеновград с ангажимент за ходатайстване/ още веднъж по разгласяване на Главна прокуратура/.
Какво се случи от оня миг до през днешния ден ли? Държавното обвиняване не счете за нужно по същия обществен ред да огласи за какво напълно отпадна обвиняването към мен за извършен напън върху служебно лице.
Няма пояснения и за това по какъв начин първичните пет действия, приписани ми обществено като пазаруване на гласове, изтекоха като вода през сито.
Сега в окончателното обвиняване има един-единствен случай. Неговата глупост ще разясня по-късно. Питам се: къде изчезна сюжетът по какъв начин надали не съм раздавал пари в ресторант, още веднъж съгласно обществено разгласяване на прокуратурата през лятото? Къде отиде телефонното ми ходатайстване? И кой носи отговорност за сглобяването и разгласяването на тези обвинявания?
Първоначалните пет действия против мен за общо 650 лв. в хода на следствието се редуцирани до две за 500, а на финала оцеля едно за 100 лв.. Не ми е занимателно, само че си мисля, че в случай че прокуратурата беше удължила това следствието и сумата, и действията продължаваха да се топят с такова движение, можеше да стане забавно. Като да вземем за пример рискът да се окаже, че не аз съм бил давал, а някой на мен има да ми дава пари. И евентуално отново аз щях да бъда упрекнат.
Що се отнася всъщност до оживялото импортирано обвиняване, то наподобява като физически парадокс. Аз съм бил предал имотна полза на разположение с загадка идентичност, само че през други две лица. Като задачата била парите да бъдат дадени на трети лица, за те да бъдат склонени да упражнят вота си по избран метод. Това бе записано в разпореждане на прокуратурата от началото на декември 2017 година при привличането ми като обвинен. Не единствено, че това не се е случвало, само че се желае много въображение, с цел да си го показва по принцип за доказуема действителност.
Въпреки всичко това, усещам се все по-близо до разплитането на този парадокс, в който съм замесен. Така че развръзката следва, имам безусловно рационален оптимизъм и религия в българския съд.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ