Красива история за влюбено момче и един часовник
Вчера си седнал съм в градинката и по някоето време едно момче (около 14-15 годишно) идва на колело и почва да търси нещо под пейката.
Питам го какво, а той отвръща супер нещастно: „ Преди два часа си изпуснах часовника и се разглоби. Една част му липсва. Тая, която държи каишката. Търсих я сума време и не я открих. Сега отново ще диря. “
Веднага впрягам и Девин, и едно негово приятелче да търсят дружно с баткото. Търсят и тримата доста старателно, само че нищо не намират.
Момчето внезапно се обръща към мен и ми споделя: „ Всичко е поради едно момиче. Много готино! Днес най-сетне се престраших да я поканя на среща. И с цел да не наподобявам комичен с моя часовник, че е по-детски, скрито взех часовника на татко ми. А то к’во стана! “
Стана ми толкоз смешно… и мъчително в същото време.
Погледнах момчето и му споделих „ Ако това момиче е толкоз готино, ще те хареса и без часовник. В противоположен случай въобще не си заслужава. А изгубената част можеш да намериш при всеки часовникар и да върнеш часовника на татко ти незасегнат. “
Момчето се изправи отдолу под пейката, погледна ме и рече „ Много сте права. Благодаря Ви! “ Качи се на колелото и си потегли.
Понякога би трябвало да загубиш нещо напълно малко, с цел да „ откриеш “ нещо по-съществено.
Bubolinkata Cakes
