Калина Андролова: Олигархична и патронна анархия на грабежите
Вчера си направих труда да прочета закона, който президентът на Украйна Зеленски внесе като незабавен във Върховната Рада през юни 2021 година Това е Закон за попречване на закани за националната сигурност, свързани с несъразмерното въздействие на лица, които имат значителнa икономическа или политическа тежест в публичния живот (олигарси). Под въздействието на Съединени американски щати и Европа Украйна беше принудена да преприеме ограничения против олигарсите и техните кланове.
Като рискови за националната сигурност в закона са избрани хора, които имат икономическа и политическа тежест по едно и също време. Изброени са три критерия: господстващо състояние в естествените монополи или на националния стоков пазар, надзор върху медии и присъединяване в политиката.
Участието в политиката се смята за проблематично, в случай че е непосредствено присъединяване на избрана позиция, в случай че е присъединяване през свързани лица и в случай че е присъединяване през финансиране на политическа партия. Войната обаче стартира и тя ще деолигархизира Украйна, без значение по какъв метод ще се преобразува тази страна след края на войната. Законът на Зеленски незабавно получи рецензии даже от Венецианската комисия, че може да се употребява изборно против неуместните.
В закона господства персонализираният метод, а когато администрацията и правосъдната власт са „ пленени " от ползите, против които законът има за цел да се бори, ограниченията стават неефективни и още по-лошо, могат да се ползват безотговорно, което основава обстановка, рискова за правата на индивида.
Казано по-просто, нашето спецправосъдие беше въведено под напън извън като инструмент за спряване с корупцията, само че беше усвоено като бухалка от тези, против които трябваше да бъде ориентирано. И се наложи да бъде закрито.
Защо ви описвам за украинския закон?! За да създадем паралел с България. Тук си имаме мини олигарси, само че те също владеят браншове от стопанската система, управляват правосъдната система, източват здравната каса, създават политически планове, купуват медии, слагат свои хора в изпълнителната власт, някои от тях години наред развиват директна политическа активност.
Разбира се нашите хитреци смятат, че като разрояват с подставени лица икономическата си активност, това скрива концентрацията на запаси от един център и позамазва срастването им с властта. Нищо несъмнено не се е скрило и всичко е известно! В лоното на една слаба страна се шири безвластие и боязън!
Защитата на имуществените и човешките права, която би трябвало да е монопол на страната и правосъдната система, се усвоява от частни групи, олигархични, мафиотски, кланови, партийни. Държавните силови и административни структури се употребяват за напън върху съперници за изземване на бизнеси. Така наподобява България от близко.
Както и Украйна преди войната, по този начин и България е патронална народна власт. Тя няма общо с демократичната. Западният фактор късно предприе опит за въздържане на посткомунистическата олигархия у нас. Може би тъй като тази олигархия е двузначен феномен. Забогатялата върхушка се конкурираше, употребявайки партиите за още плячкосване и по този начин поддържаше някаква, въпреки и деформирана, демократична обстановка. Проблемът е, че от един миг нататък стартира синергия сред няколко конкуриращи се преди този момент политически машини, последователно върхушката стана още по-мощна и закупи надзор върху правосъдната система в такава степен, че лиши поданството от заслужено правораздаване. Включително олигархата.
Повечето страни от Източна Европа претърпяха развой на деолигархизация вследствие на избрани правила, наложени от Европейски Съюз. В България обстановката се декорира изборно през патроналната власт. Трябва да се прави разлика сред деолигархизация и антипатронална промяна. Олигархът е лице с официална икономическа власт и неофициално политическо въздействие.
Патронът може и да е политически състезател, който е построил неофициална икономическа мощност. Такъв патрон се пробва да ограничи олигархията, като я сложи под надзор в личната си патронална верига, употребявайки инструментите на страната. Затова автономията на олигарсите внезапно понижава при обстановка на патронална автокрация, когато един партиен план дълго господства.
По създание терминът патронална политика съставлява отвесна интеграция в неофициални мрежи на правилото на персоналните познанства и зависимости посредством взаимна полза. Така една партия може да се окаже пирамидална хранителна верига, която би могла да пази с политически чадър необятна мъчно проследима икономическа империя. Партийната конкуренция в реалност не е идеологическа конкуренция, а е конкуренция на неофициалните патронални мрежи. В сходно общество партиите не се стремят към политическа активност, а към струпване на благосъстояние посредством централизация на власт.
Патроналната народна власт не е социална форма, която може да създаде стопански прогрес, защото не се основава на меритокрация. Тя се основава на връзкарство и зависимости, и избуява в страни, в които бизнесът се случва най-вече при разпределяне на благоприятни условия от властта. Вероятно раздържавяването на ресурсите на комунистическата страна, по този начин нар. приватизация, сътвори основите за здрава патронална народна власт в България.
Приватизацията разреши бързо, безпричинно съгласно качествата на индивидите повишаване на благосъстоянието на стеснен кръг от хора, някои от които развиха качества за патронаж през източване на държавен запас и погрешно биват наричани „ предприемачи ". Тези хора не създават, не ръководят бизнеси, те просто получават нещо, с цел да извлекат неговата моментна стойност, рекетират същинския бизнес „ за взятка спойствие " през напън от държавните институции, а също по този начин са и медиатори на държавни поръчки, които препродават против 40% от цената, което изяснява неприятното качество на безусловно всичко, което се случва с финансиране от страната. Именно тези „ предприемачи " съществуват от политическо слепване, защото те третират властта като стопански благоприятни условия. Затова би трябвало и да защитят своя „ бизнес " посредством наложителен надзор върху правосъдната система.
В България царства олигархична и патронна безредица на грабежите, която е притискана от атлантическия фактор да се дисциплинира, в това число чрез „ Магнитски " и лишаване на средства и благоприятни условия. Време е нашите илюзии, че посткомунстическата реалност у нас е преходна спирка към демократична народна власт от западен вид да приключат. Това, което живеем през днешния ден, не е преход. То е крайната точка на реализирана реалност след повече от 30 години икономическо развиване и пазарни промени.
Като рискови за националната сигурност в закона са избрани хора, които имат икономическа и политическа тежест по едно и също време. Изброени са три критерия: господстващо състояние в естествените монополи или на националния стоков пазар, надзор върху медии и присъединяване в политиката.
Участието в политиката се смята за проблематично, в случай че е непосредствено присъединяване на избрана позиция, в случай че е присъединяване през свързани лица и в случай че е присъединяване през финансиране на политическа партия. Войната обаче стартира и тя ще деолигархизира Украйна, без значение по какъв метод ще се преобразува тази страна след края на войната. Законът на Зеленски незабавно получи рецензии даже от Венецианската комисия, че може да се употребява изборно против неуместните.
В закона господства персонализираният метод, а когато администрацията и правосъдната власт са „ пленени " от ползите, против които законът има за цел да се бори, ограниченията стават неефективни и още по-лошо, могат да се ползват безотговорно, което основава обстановка, рискова за правата на индивида.
Казано по-просто, нашето спецправосъдие беше въведено под напън извън като инструмент за спряване с корупцията, само че беше усвоено като бухалка от тези, против които трябваше да бъде ориентирано. И се наложи да бъде закрито.
Защо ви описвам за украинския закон?! За да създадем паралел с България. Тук си имаме мини олигарси, само че те също владеят браншове от стопанската система, управляват правосъдната система, източват здравната каса, създават политически планове, купуват медии, слагат свои хора в изпълнителната власт, някои от тях години наред развиват директна политическа активност.
Разбира се нашите хитреци смятат, че като разрояват с подставени лица икономическата си активност, това скрива концентрацията на запаси от един център и позамазва срастването им с властта. Нищо несъмнено не се е скрило и всичко е известно! В лоното на една слаба страна се шири безвластие и боязън!
Защитата на имуществените и човешките права, която би трябвало да е монопол на страната и правосъдната система, се усвоява от частни групи, олигархични, мафиотски, кланови, партийни. Държавните силови и административни структури се употребяват за напън върху съперници за изземване на бизнеси. Така наподобява България от близко.
Както и Украйна преди войната, по този начин и България е патронална народна власт. Тя няма общо с демократичната. Западният фактор късно предприе опит за въздържане на посткомунистическата олигархия у нас. Може би тъй като тази олигархия е двузначен феномен. Забогатялата върхушка се конкурираше, употребявайки партиите за още плячкосване и по този начин поддържаше някаква, въпреки и деформирана, демократична обстановка. Проблемът е, че от един миг нататък стартира синергия сред няколко конкуриращи се преди този момент политически машини, последователно върхушката стана още по-мощна и закупи надзор върху правосъдната система в такава степен, че лиши поданството от заслужено правораздаване. Включително олигархата.
Повечето страни от Източна Европа претърпяха развой на деолигархизация вследствие на избрани правила, наложени от Европейски Съюз. В България обстановката се декорира изборно през патроналната власт. Трябва да се прави разлика сред деолигархизация и антипатронална промяна. Олигархът е лице с официална икономическа власт и неофициално политическо въздействие.
Патронът може и да е политически състезател, който е построил неофициална икономическа мощност. Такъв патрон се пробва да ограничи олигархията, като я сложи под надзор в личната си патронална верига, употребявайки инструментите на страната. Затова автономията на олигарсите внезапно понижава при обстановка на патронална автокрация, когато един партиен план дълго господства.
По създание терминът патронална политика съставлява отвесна интеграция в неофициални мрежи на правилото на персоналните познанства и зависимости посредством взаимна полза. Така една партия може да се окаже пирамидална хранителна верига, която би могла да пази с политически чадър необятна мъчно проследима икономическа империя. Партийната конкуренция в реалност не е идеологическа конкуренция, а е конкуренция на неофициалните патронални мрежи. В сходно общество партиите не се стремят към политическа активност, а към струпване на благосъстояние посредством централизация на власт.
Патроналната народна власт не е социална форма, която може да създаде стопански прогрес, защото не се основава на меритокрация. Тя се основава на връзкарство и зависимости, и избуява в страни, в които бизнесът се случва най-вече при разпределяне на благоприятни условия от властта. Вероятно раздържавяването на ресурсите на комунистическата страна, по този начин нар. приватизация, сътвори основите за здрава патронална народна власт в България.
Приватизацията разреши бързо, безпричинно съгласно качествата на индивидите повишаване на благосъстоянието на стеснен кръг от хора, някои от които развиха качества за патронаж през източване на държавен запас и погрешно биват наричани „ предприемачи ". Тези хора не създават, не ръководят бизнеси, те просто получават нещо, с цел да извлекат неговата моментна стойност, рекетират същинския бизнес „ за взятка спойствие " през напън от държавните институции, а също по този начин са и медиатори на държавни поръчки, които препродават против 40% от цената, което изяснява неприятното качество на безусловно всичко, което се случва с финансиране от страната. Именно тези „ предприемачи " съществуват от политическо слепване, защото те третират властта като стопански благоприятни условия. Затова би трябвало и да защитят своя „ бизнес " посредством наложителен надзор върху правосъдната система.
В България царства олигархична и патронна безредица на грабежите, която е притискана от атлантическия фактор да се дисциплинира, в това число чрез „ Магнитски " и лишаване на средства и благоприятни условия. Време е нашите илюзии, че посткомунстическата реалност у нас е преходна спирка към демократична народна власт от западен вид да приключат. Това, което живеем през днешния ден, не е преход. То е крайната точка на реализирана реалност след повече от 30 години икономическо развиване и пазарни промени.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ