Вчера щеше да е денят на церемонията по връчването на

СКАНДАЛЕН СТРАХ ОТ ПИСАЛКАТА: Властта срещу прогресивното мислене в културата, в частност… някои книжарници

Вчера щеше да е денят на церемонията по връчването на премията на Германската книжарница, в случай че министърът на културата на Германия Волфрам Ваймер не беше решил, че левите книжарници съставляват опасност за демократичната система на страната.

Преди две седмици министърът забрани на три книжарници да вземат участие в годишните награди за книжарници, базирайки се на съмнения за „ ляв екстремизъм “. Решението му изпрати шокиращи талази в културния пейзаж на страната, което докара до анулацията на тазгодишната гала по награждаването.

Снимката е предоставена от Constanze Sendler, „ Независима книжарница Zur schwankenden Weltkugel в Берлин “

Трите книжарници – ситуирани в Берлин, Гьотинген и Бремен – са обект на следствие от Verfassungsschutz, немската организация за вътрешно разузнаване, която следи тези, които заплашват политическото статукво. Обикновено това включва наблюдаване на евентуални терористи и атентатори самоубийци.

Насочването към книжарници допуска доста безусловно пояснение на „ писалката е по-могъща от меча “

След като посетих една от неразрешените книжарници тази седмица, мога да потвърдя, че в мазето не се поставят бомби, което кара човек да се запита какво е предиздвикало министъра да изиска сходно следствие. Дали е било стикер на Антифа на стената, антиокупационна лирика по рафтовете, ЛГБТКИ+ знамето в ъгъла?

Ваймер твърди, че не знае за какви екстремистки доказателства се проверяват книжарниците, нито пък самите книжарници. „ Това е мощно стигматизиращо “, сподели един от чиновниците на книжарницата пред „ Европейският сътрудник “. „ Ние не се представяме като лява книжарница. “

Берлинската книжарница предлага селекция от политика, психоанализа, художествена литература и сериозна философия; книгите на починалия Юрген Хабермас, който преди малко умря, са разпродадени.

Всеки, който в миналото е влизал напразно в книжарница и е излизал с куп книги, предложени от деликатен книжар, знае силата на добре подбрания магазин: той ви води до книги, които не сте знаели, че търсите, и, в случай че имате шанс, освен трансформира това, което четете по-късно, само че от време на време и метода ви на мислене.

Последното е тъкмо това, за което министърът – който не е партиен член, само че е написал книга, наречена „ Консервативният манифест “ – несъмнено се тревожи, когато проверява книжарниците.

Сагата с книжарницата е следващият случай в по-широки репресии против прогресивното мислене в културните пространства на Германия

Миналия месец Ваймер се застъпи за уволнението на директорката на Берлинския интернационален кино фестивал, откакто тя произнесе пропалестинска тирада. Преди няколко месеца той се намеси в немската кино промишленост, като изиска по-малко арт филми и редуцира проучванията върху колониализма.

Подобни провокации не са единствено немски феномен – сходни линии на напън и надзор се прокрадват и в България

Там намесата на властта в културните пространства постоянно е по-тиха, само че не по-малко осезаема – дотации за фестивали и институции могат да бъдат оттегляни, в случай че наличието се счита за „ неловко “, а начинания с политически или обществен акцент постоянно срещат безшумно, само че изрично публично неодобрение.

Пример за това е отдръпването на държавна поддръжка за самостоятелен фестивал в София след сериозен кино блок, който обсъждаше корупция и права на малцинствата – реакцията беше по-скоро незабележима в медиите, само че задоволителна, с цел да прекъсне подготовката на програмата.

Сравнявайки двата случая, се обрисува едно ясно обръщение: без значение от другите системи и мащаби, културата остава поле на хрумвания и мисъл, което властта постоянно се пробва да ограничи. Докато в Германия това се случва посредством публични забрани и следствия, в България „ мек напън “ посредством финансиране, обществени рецензии или цензура преследва същата цел.

Но в двата подтекста е явно едно – книгите, изложбите, филмите, театралните подиуми не са просто забавление: те са живи огледала на обществото, огънят на мисълта, който властта не съумява изцяло да угаси.