Вежливостта изисква да си силен
Вчера се прибирах след работа към у дома. На спирката стоеше здрав юначага с момченце (3-4 годишно) на ръце.
Великоплепно телосложение, същински спортист. Дойде маршрутката. Качих се аз, качи се и мъжа с детето. Шофьорът се оказа от породата „ Шумахер “ – караше все едно е на гонка, даже мина на жълт светофар. На идната спирка здравенякът с еднакъв, спокоен глас се обърна към лидера:
– Гражданино лидер, ще Ви помоля да не нарушавате разпоредбите за пътно придвижване, тъй като доста ме нервират нарушителите – могат да основат неприятности.
Шофьорът се обърна нервно, подготвен да го честити с пращащ „ на майната си “ отговор, само че, виждайки здравеняка, смени гнева си с благосклонност:
– Добре.
В останалата част от пътя караше доста деликатно. А мускулестият мъж се обърна към своето дете с думите;
– Ето виждаш ли, споделих ти, че хората схващат от вежливо послание и дават отговор също вежливо.
А след къса пауза добави:
– Само че за тази цел би трябвало да си доста мощен!
