За депутатите дебили и синдромът на 20-те процента
Вчера се появи видео на депутата от Българска социалистическа партия Иво Христов, в което той решително декларира, че 80% от българите са дебили.
Пламенната му отбрани на тезата на Захарова, че съветската войска е избавила българските евреи, даже не си коства да се разяснява.
Човек, който се води " депутат ", който непринудено е избрал да служи като подобен и който получава заплата от същите тези " 80% дебили " , да каже сходно нещо е не просто неприемливо. То би трябвало да е съображение същият този човек да бъде изметен неотложно от Народното събрание . Ако партията му се разграничава от неговите думи - от нея също. Изобщо, сходен вид няма място в българския политически живот.
Именно тъй като политици, някои от които фактически заслужават определението " дебили ", имат сходно надменно, надменно и унизително отношение към българския народ, връзката маси - ръководещи е толкоз изкривена и счупена.
Няма по какъв начин човек, за който всички сме дебили, да " се управлява от ползите на народа ", както се е клел. Няма по какъв начин на него, който счита себе си за по-умен, по-знаещ, по-просветен и разбиращ, да му пука за простолюдието, което даже " не може да се подписва ". Хората като него ни гледат като овце - тъпи, малодушни, безхарактерни - стадо, което можеш да обиждаш, да псуваш, да стрижеш както си пожелаеш, то отново ще ти служи.
Хора като него гледат на нас като на изтривалки, като на слама, като на презряна парадайса, която има задължението да им слугува и устоя и правото да ги слуша по какъв начин я ругаят и наскърбяват.
За същите тези хора е значима единствено дребната част " недебили " , които гласоподават за тях на избори и които им обезпечават достъп до парите на останалите " 80% дебили ".
В страни на самоуважаващи се нации Иво Христов в никакъв случай нямаше да е " депутат ". А в обстановка като сегашната щеше да е изхвърлен от Народното събрание още през вчерашния ден.
Само че ние не сме самоуважаващ се народ. Нещо повече - нихилизмът ни е стигнат толкоз безумно надалеч, че плашещо доста мнения на думите на Христов да са в символ на единодушие. Безбройните реакции " Прав е " и " Това си е самата истина " основават един съвсем сюреалистичен свят, от който има единствено 2 извода.
Първо, толкоз сме се смачкали, толкоз отровата на страха и малодушието са проникнали в нас, че не намираме в себе си нищо, което да се бунтува , когато подобен човек ни назовава дебили. Това е доста заплашителен вид. Колкото повече неналичието на самоуважение и неналичието на достолепие се окопават в сърцата и мозъците си, толкоз повече няма да вършим нищо, с цел да оправим живота си, и толкоз повече ще трансформираме и децата си в мрънкащи, самосъжаляващи се и инертни мекотели, които също няма да вършат нищо, с цел да оправят живота си.
Втората алтернатива е " синдромът на 20-те % " . Възможно е толкоз доста хора да си мислят, че са от " недебилните " 20%, че те са умни, красиви и разбиращи нещата, обаче другите 80% " мърша " е отговорна за това България да е до на никое място. Възможно е индивидуализмът, арогантността, желанието постоянно да се разделяме, кухото самочувствие че ти си от по-добрите и би трябвало да имаш повече права, тъй като всичко знаеш и разбираш по-добре, да е превзело толкоз доста хора, че сходно разделяне да ни изяжда от вътрешната страна. Прекалено доста хора се поставят в 20-те % и сметките просто не излизат.
Най-страшното е, че е доста евентуално и първият, и вторият вид да са годни по едно и също време.
Обществото ни е доста болно. Умовете ни са заболели и тази болест ражда хора като Иво Христов. Пътят към оздравяването, за разлика от други неща, е релативно явен. Въпросът е дали имаме силите и желанието да го извървим.
Автор: Десислава Любомирова
Пламенната му отбрани на тезата на Захарова, че съветската войска е избавила българските евреи, даже не си коства да се разяснява.
Човек, който се води " депутат ", който непринудено е избрал да служи като подобен и който получава заплата от същите тези " 80% дебили " , да каже сходно нещо е не просто неприемливо. То би трябвало да е съображение същият този човек да бъде изметен неотложно от Народното събрание . Ако партията му се разграничава от неговите думи - от нея също. Изобщо, сходен вид няма място в българския политически живот.
Именно тъй като политици, някои от които фактически заслужават определението " дебили ", имат сходно надменно, надменно и унизително отношение към българския народ, връзката маси - ръководещи е толкоз изкривена и счупена.
Няма по какъв начин човек, за който всички сме дебили, да " се управлява от ползите на народа ", както се е клел. Няма по какъв начин на него, който счита себе си за по-умен, по-знаещ, по-просветен и разбиращ, да му пука за простолюдието, което даже " не може да се подписва ". Хората като него ни гледат като овце - тъпи, малодушни, безхарактерни - стадо, което можеш да обиждаш, да псуваш, да стрижеш както си пожелаеш, то отново ще ти служи.
Хора като него гледат на нас като на изтривалки, като на слама, като на презряна парадайса, която има задължението да им слугува и устоя и правото да ги слуша по какъв начин я ругаят и наскърбяват.
За същите тези хора е значима единствено дребната част " недебили " , които гласоподават за тях на избори и които им обезпечават достъп до парите на останалите " 80% дебили ".
В страни на самоуважаващи се нации Иво Христов в никакъв случай нямаше да е " депутат ". А в обстановка като сегашната щеше да е изхвърлен от Народното събрание още през вчерашния ден.
Само че ние не сме самоуважаващ се народ. Нещо повече - нихилизмът ни е стигнат толкоз безумно надалеч, че плашещо доста мнения на думите на Христов да са в символ на единодушие. Безбройните реакции " Прав е " и " Това си е самата истина " основават един съвсем сюреалистичен свят, от който има единствено 2 извода.
Първо, толкоз сме се смачкали, толкоз отровата на страха и малодушието са проникнали в нас, че не намираме в себе си нищо, което да се бунтува , когато подобен човек ни назовава дебили. Това е доста заплашителен вид. Колкото повече неналичието на самоуважение и неналичието на достолепие се окопават в сърцата и мозъците си, толкоз повече няма да вършим нищо, с цел да оправим живота си, и толкоз повече ще трансформираме и децата си в мрънкащи, самосъжаляващи се и инертни мекотели, които също няма да вършат нищо, с цел да оправят живота си.
Втората алтернатива е " синдромът на 20-те % " . Възможно е толкоз доста хора да си мислят, че са от " недебилните " 20%, че те са умни, красиви и разбиращи нещата, обаче другите 80% " мърша " е отговорна за това България да е до на никое място. Възможно е индивидуализмът, арогантността, желанието постоянно да се разделяме, кухото самочувствие че ти си от по-добрите и би трябвало да имаш повече права, тъй като всичко знаеш и разбираш по-добре, да е превзело толкоз доста хора, че сходно разделяне да ни изяжда от вътрешната страна. Прекалено доста хора се поставят в 20-те % и сметките просто не излизат.
Най-страшното е, че е доста евентуално и първият, и вторият вид да са годни по едно и също време.
Обществото ни е доста болно. Умовете ни са заболели и тази болест ражда хора като Иво Христов. Пътят към оздравяването, за разлика от други неща, е релативно явен. Въпросът е дали имаме силите и желанието да го извървим.
Автор: Десислава Любомирова
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ