Един неандерталец до 55 от над 100-е интелектуалци: Защо кокошка загина от любов и какво е общото с Борисов?
Вчера се изкуших да насочва няколко питания към хората, подписали въпросния Апел. Беше много самоуверено от моя страна да предположа, че някои х ора ще се откажат от подписа си, откакто усетят, че концепцията може би не е спонтанна и не е на интелектуалец.
Захванах се с тези редове, тъй като видях и чух Евгени Михайлов тази заран при Георги Любенов в Българска национална телевизия. Такъв панегирик за Бойко Борисов и ГЕРБ не бе звучал от дълго време. И толкоз неприязън към „ Продължаваме промяната – Демократична България “ също. Участващият дружно с него представител на „ листата “ проф. Тодор Тагарев едвам съумя да промълви, че не става дума за реабилитация на Борисов.
Само че тъкмо това се случва, уважаеми към 55 индивида от подписалите „ към този момент над 100 “.
По БНП тъкмо, когато немалка част от популацията минава в режим на салата с аперитив, избълва кален поток от против „ Политическа партия и Демократична България “ и похвални слова за ГЕРБ и неговия водач.
Има такава алегория:
Веднъж апаш нахлул в един курник и откраднал една кокошка.Докато бягал, се спънал и преобърнал фенер до вратата и кокошарникът горящ.Кокошката погледнала обратно и като видяла пламъците, си споделила: Крадецът ми избави живота.
Когато крадецът хранел кокошката с просо и самун, с цел да натрупа месо, тя още веднъж била удовлетворена, тъй като вярвала, че той се грижи за нея. Когато крадецът скитал от град на град, криейки ярката в пазвата си, с цел да не я познае притежателят, кокошката била сигурна, че го прави от любов към нея.
Когато един ден кокошката видяла, че крадецът се насочва към нея с наточен нож, тя си помислила, че той желае да се самоубие. Скочила против острието и покрила гърдите на крадеца с тялото си.
Така умряла щастлива.
А на печката водата към този момент била завряла…
„ Политическа партия и Демократична България “ заслужават рецензии и получават такива в великодушни количества. Но да се хвърлят някои пред ножа на най-големия апаш в новата ни история, с цел да го избавят ми се коства малко объркващо.
Което пък ме подсеща за Летящия цирк на Монти Пайтън, където бяха изречени, чути и забелязани мъдри неща. Едно доста подхожда на нашия случай: „ Днес в страната има доста хора, които по своя виновност не са здрави. “
Това от своя страна насочва към Гео Милев, който много по-рано бе схванал повода за неудовлетворяващото никого положение на нещата: „ Нещастието ми беше там точно, че изпаднах без моя воля в ръцете на хора елементарни, неуки и сурови ”.
Защо тези неща не се преподават в учебно заведение – нямам разбиране. Но отсъствието им от програмата води до кокошки, влюбени в крадеца. Или канарчета – все тая…
Огнян Стефанов
Захванах се с тези редове, тъй като видях и чух Евгени Михайлов тази заран при Георги Любенов в Българска национална телевизия. Такъв панегирик за Бойко Борисов и ГЕРБ не бе звучал от дълго време. И толкоз неприязън към „ Продължаваме промяната – Демократична България “ също. Участващият дружно с него представител на „ листата “ проф. Тодор Тагарев едвам съумя да промълви, че не става дума за реабилитация на Борисов.
Само че тъкмо това се случва, уважаеми към 55 индивида от подписалите „ към този момент над 100 “.
По БНП тъкмо, когато немалка част от популацията минава в режим на салата с аперитив, избълва кален поток от против „ Политическа партия и Демократична България “ и похвални слова за ГЕРБ и неговия водач.
Има такава алегория:
Веднъж апаш нахлул в един курник и откраднал една кокошка.Докато бягал, се спънал и преобърнал фенер до вратата и кокошарникът горящ.Кокошката погледнала обратно и като видяла пламъците, си споделила: Крадецът ми избави живота.
Когато крадецът хранел кокошката с просо и самун, с цел да натрупа месо, тя още веднъж била удовлетворена, тъй като вярвала, че той се грижи за нея. Когато крадецът скитал от град на град, криейки ярката в пазвата си, с цел да не я познае притежателят, кокошката била сигурна, че го прави от любов към нея.
Когато един ден кокошката видяла, че крадецът се насочва към нея с наточен нож, тя си помислила, че той желае да се самоубие. Скочила против острието и покрила гърдите на крадеца с тялото си.
Така умряла щастлива.
А на печката водата към този момент била завряла…
„ Политическа партия и Демократична България “ заслужават рецензии и получават такива в великодушни количества. Но да се хвърлят някои пред ножа на най-големия апаш в новата ни история, с цел да го избавят ми се коства малко объркващо.
Което пък ме подсеща за Летящия цирк на Монти Пайтън, където бяха изречени, чути и забелязани мъдри неща. Едно доста подхожда на нашия случай: „ Днес в страната има доста хора, които по своя виновност не са здрави. “
Това от своя страна насочва към Гео Милев, който много по-рано бе схванал повода за неудовлетворяващото никого положение на нещата: „ Нещастието ми беше там точно, че изпаднах без моя воля в ръцете на хора елементарни, неуки и сурови ”.
Защо тези неща не се преподават в учебно заведение – нямам разбиране. Но отсъствието им от програмата води до кокошки, влюбени в крадеца. Или канарчета – все тая…
Огнян Стефанов
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ