Вчера писах, че гаврата на Чеченеца, Куката и Емили е

Вчера писах, че гаврата на Чеченеца, Куката и Емили е и по виновност на публиката, тъй като „ наличието “ на каналите на инфлуенсърите се цялостни с неща, които се гледат всеобщо и се търсят. 

Търсене < <> > предложение е формулата, която през днешния ден дефинира количеството дивотия и съотношението ѝ към „ естественото “ в живота ни. Защо се разгласяват жълти вести? Защото се търсят като топъл самун. А за какво в България няма литературни агенти…? Мхм. Поради същата причина, заради която в магазина не се продават видеокасети. 

На фона на ТАЗИ аудитория, политиците би трябвало да намират метод да оцеляват и да получават гласове, дотации и „ спонсорство “, тъй като иначе…

… ами другояче ще им се наложи да си намерят същинска работа, а те изключително доста не желаят.

Ако публиката се впечатляваше от изискана полемика и се радваше да я ръководят умни хора, политиците щяха да се преструват на умни. 

Някога хората са имали нещо като здрав разсъдък: НЕ са си казвали, че „ тоя политик доста ме кефи, щото е кат мене, и ще му дам да ме ръководи “, тъкмо както НЕ са си казвали: „ тоя хирург доста ме кефи, щото е кат мене, и ще му дам да ме оперира “.

Днес обаче здравият разсъдък си е взел отпуск. 

Ако излизат данни за злоупотреби, само че ти настойчиво си гласуваш за някой, тъй като ти е приветлив, някой споделят, че си СЪУЧАСТНИК.

Но на мен ми е мъчно да те нарека „ съизвършител “, тъй като – съгласно законите в България – хора с умствено закъснение не могат да носят отговорност за дейностите си и са предпазени от гонене. 

Но такива са действителностите. И политиците се нагласят съгласно тях. Разбира се, тези „ действителности “ не са се случили от единствено себе си, тъй като днешните политици и вчерашните им прародители (и съпътстващите ги кукловоди) се постараха да убият образованието, да убият културата, трансформирайки я в мотив за насмешки – който чете и се интересува от просвета, е слабак и антигерой, постараха се и да засилят аурата към простащината и да качат Бай Ганьо на фундамент. Отне им известно време, само че най-после съумяха. 

И през днешния ден се радват на плодовете на труда си – тълпата е извънредно елементарно предсказуема и още по-лесна за манипулиране. 

Но това манипулиране идва под формата на цирк, зрелища и развлечение – подигравките към съперниците са все под формата на зле скалъпени скечове, опит за своенравие, от другата страна са опитите на политиците да се вършат на екшън герои – заплашват публицисти, проповядват принуждение и плашат с линч. 

В тази среда няколко демократични партии, обединени в коалиция, се пробват да водят „ разговор “. Интересно, в действителност. 

Много любопитна формула… да водиш разговор. И несъмнено работи там, където аудиторията схваща, че политиците са нещо друго от комедиантите, актьорите и екшън звездите. Тоест: не в България. 

Тук не работи. И няколкото демократични партии се трансфораха в „ демократични субекти “ и са застрашени от бърза маргинализация. 

„ Успешните “ политици са тези, които забавляват тълпата – подиграват се с хората, които тълпата не харесва. Тук има огромен избор – на процедура: всеки малко по-различен от общоприетия облик на (съвременен) воин на Алеко Константинов (осъвременен с спортен екип и диагоналка).

Не единствено се подиграват, само че и заплашват. Публиката е екзалтирана и даже не ѝ би трябвало да чете/слуша/гледа предизборни стратегии и дълготрайни проекти (и без това са ѝ скучни). 

В желанието си да циментират властта си, метастазите на БКП/ДС измисли новата глава в сюжета (нова, нова… какъв брой да е нова), а точно: да откаже огромна част от хората изобщо да гласоподават – като ги отврати. 

Техните партии имат платен и подправен избор плюс сигурен електорат. Тяхното не се губи. Масовото гласоподаване обаче е евентуален риск техните да не поучат задоволително мандати. Затова с кални медии, с псевдо социолози, с платени жрици на осведомителната обич, те натъкмяват една подправена война сред личните си пионки. Започват да хвърлят тиня, сякаш да вадят компромати, да ги карат да се наскърбяват един различен до степен да станат противни на хората. И хората да решат, че „ всички са идентични “ – по този начин, появявайки се естествена коалиция, тя е обречена на попадне в графата „ всички “, които са идентични. И по този начин се поддържа концепцията, че „ няма смисъл “ да се гласоподава. 

Другата стъпка от сюжета е да врякат: „ с машините ви манипулират вота! “; другите: „ не, с хартията ги манипулират! “ и все страшни сюжети и ужасии. И отново се насажда едно трайно чувство, че „ няма смисъл “. 

И, в това време, с цел да си оправдаят съществуването, „ политиците “ не престават да забавляват тълпата със кавги, с цел да не не помни тълпата за съществуването им. Или с цел да не се сети да пита: „ вие каква работа вършите? “ Това ще е пагубно. И по тази причина измислят Гаргамели и Торбалани, с които да плашат тълпата и да се показват за рицари на бели коне, които единствени са способни да убият тоя изверг, дето плаши бащино ни огнище. Нищо, че те самите са омазани в корупция, тя тълпата е привикнала, че „ всички краднат, тия най-малко вършат нещо “. И така… керванът си върви. 

Затова не искам политиците да ме забавляват. Дори в противен случай, държа да са скучни и през множеството време денем да не съществуват в полезрението ми. Не желая да ми описват вицове и не искам да знам от кой тим са, къде вървят на отмора и дали имат любовници, изключително доста не ме интересува кого и за какво ненавиждат, дали са религиозни и какви коли карат. 

Но това е по-скоро моя фантазия в сравнение с предпочитание, тъй като съм реалист, а дневният ред тук е друг. Тук партиите даже нямат естествени имена, като в естествените страни: социалдемократи, християндемократи, консерватори, лейбъристи (работническа), тук май единствено Българска социалистическа партия от огромните партии има „ обикновено “ име (това не е реклама на Българска социалистическа партия, тъй като в случай че в миналото направя реклама на Българска социалистическа партия, ще повърна), всички други са натъкмени или да имат абревиатура, която звучи като позната и „ горда “ дума, или са цели изрази. 

Защото… какво?

Защото публиката тук е такава. Това се котира.