Колко лесно е да отвлечеш дете от площадката
Експериментът се организира в градската градина на Саратов. Тук има детски площадки, езерце с патици, люлки и въртележки – като във всеки един градски парк. Винаги е цялостно с деца. Целта на опита е да разберем каква подготвеност имат децата да кажат „ НЕ “ на чужд човек, който предлага на малчугана да си тръгне от площадката без майка си. Готовността е нулева! Това сподели опитът, написа Якубова.
Аз съумях да отведа девет от девет деца. Представяте ли си? Всички деца потеглиха с мен. Най-дългият контакт установявах в продължение на три минути. Това бе най-дългият ми диалог. А в множеството от случаите беше задоволително единствено да предложа да тръгнем. Децата сами хващаха ръката ми и тръгвахме.
Да гледаме гълъбчетата, катеричката, дребните патенца. Две сестрички, съвсем тийнейджърки, потеглиха с мен единствено тъй като споделих, че ме праща татко им. Никакъв въпрос не ми зададоха. Татко е изпратил човек, значи незабавно тръгваме…Дори името на бащата не знаех, в случай че ме бяха попитали. До тях стоеше чиновник на детската площадка. В негово наличие таткото ги качи на въртележката и им сподели без него да не вървят на никое място. След като въртележката спря, аз се приближих към сестричките. Поговорих си със служителя. После водих децата. Той даже не трепна, не се замисли. На въртележката нямаше други деца. И хората в близост бяха малко. Но ме порази друго. Вече три години и половина съм в избавителния отряд от доброволци и съм привикнала с равнодушието на близките. Бих се учудила в случай че някой от присъстващите е обърнал внимание, че децата пристигнаха с един човек, а си потеглиха с различен.
Чуйте и за дребното момиченце. Косите ще ви се изправят. Поговорих с нея малко, полюлях я на люлката. После тръгнахме да гледаме катеричката. Напускайки площадката минахме около майка му! Детето стартира да схваща, че става нещо необичайно. Каза ми, че на пейката е майка му. Дори не се огледах. И момиченцето безропотно потегли до мен. Не се развика, не се отскубна, не повика майка си! Шепнешком ми сподели, че не желае да тръгне с мен…Но вървеше! Докато не ни догони майка му. На майчиния въпрос: „ Защо потегли с непознатата леличка? ” – момиченцето отговори: „ Леличката сподели да потегли с нея ”.
Ето по какъв начин си потеглят децата ни. Доброволно. Без да се съпротивляват, осъзнавайки, че не би трябвало да го вършат, само че подчинявайки се на някаква лелка, която нещо им е споделила. Представяте ли си? А след това търсям изчезналите си деца. И в нечий дом идва страшната тъга.
Имам зад тила си 15 години работа в началните класове. На професионално равнище съм изучила логиката на психиката на децата и мога да намеря метод към тях. Да, допустимо е просто инцидентно да не попаднах на дете, което може да каже „ НЕ “ на възрастен.
Но аз съумях „ да отвлека “ девет деца за три часа!
Ако на моето място беше нарушител, даже е ужасно да си помисля, по какъв начин можеше да приключи всичко това… А това са дечица. Малки дечица. Нашите деца.
Поговорите с децата си.
Покажете този текст и на други родители.
Такива опити организират обществените институции в доста страни:
