Община Бургас и „велоалеята“ до Сарафово – да пречиш на инат
Вчера общински съветници от ГЕРБ-Бургас гордо оповестиха, че са дали своят вот Общината да изиска от страната терена, върху който се намира пропадналата част от така наречен „ велоалея “ , свързваща кв. „ Сарафово “ с централната част на Бургас. Но дали това е мотив за горделивост или по-скоро самопризнание, че за Община Бургас и партия ГЕРБ е по-голям имиджът, в сравнение с изгодата за жителите и гостите на града? Това питат през днешния ден в своя позиция от. Те показват още:
Когато през 2021 година пропадна част от въпросната „ велоалея “ сред Бургас и Сарафово, никой не очакваше какво ще последва – нито жителите, нито Общината, нито Политическа партия ГЕРБ. Изненадата пристигна от обстоятелството, че за първи път от години на поста Областен шеф в Бургас не стоеше кукла на конци, подготвена покорно да поеме виновността. Вместо нормалната дрънканица от обвинявания към страната, този път започнаха да излизат неуместни истини .
Първо се оказа, че макар всички фанфари през годините – там въобще няма велоалея . Никой не съумя да открие или показа планове, позволение от притежателя на парцела, и не се знае дали изобщо е издадено позволение за градеж. Ако такова има, законността му е повече от съмнителна. На процедура става дума за механически път, който е бил асфалтиран и неразбираемо по какъв начин – осветлен с пари от общинския бюджет, т.е. от джоба на жителите.
Съвсем предстоящо, когато строиш нещо на метри от морето без план и подсилване, ерозията взима своето – както и стана . Когато тези обстоятелства излязоха нескрито, на Общината ѝ стана неловко – за пръв път от години насам трябваше да дава отговор съответно. И тогава стартира огромното инатене.
Сменяха се регионални шефове, пишеха се писма от министри с едно и също предложение: единственият метод да има същинска велоалея е Община Бургас да изиска терена и да я построи. Отговорът – всякога еднакъв: „ Не и не. Там има свлачище, страната да го оправя. “
Така минаха три години. Три години на отказване на очевадното и безучастие , единствено и единствено с цел да не бъде оскърбен имиджът на хората в бялата постройка с колоните. Нямаше значение, че секторът продължава да се разрушава от морските талази и ерозията, не от „ несъществуващо свлачище “. Нямаше значение, че жителите и туристите не могат да употребяват маршрута. Важно беше едно – да не се отстъпва и крачка.
И през днешния ден – четири години по-късно – същите тези хора се хвалят, че когато на всички основни постове още веднъж има „ техни хора “ , най-сетне вършат това, което им беше казвано през цялото време: желаят терена от страната. И с 4 милиона лв. (дали са доста или малко – времето ще покаже), стартират „ работа “.
За страдание, този модел на деяние – освен в Бургас, само че и в цялата страна – е повода България да прави дребни крачки напред , до момента в който съседите ни галопират. Защото и „ велоалеята “ в Сарафово, и транспортната стачка в София против кмета Терзиев, и всички блокажи и протести, проведени през последните години от една партия, демонстрират едно: не хората и развиването са значими за тях. Важни са властта и имиджът.
Присъединете се към нашия
Иван Иванов: Нов стадион за Бургас, а старите по кое време ще спасим?
