Ясен Тодоров: Конституцията на ВНС е много добра, последната й поправка беше безсмислена
Вчера не беше един добър ден за българската народна власт. Много неприятен казус. Юристите следват законите, които гласоподават политиците, само че самите политци не ги съблюдават. Конституцията, гласувана от Великото национално заседание цяла година, е доста добра и добре урежда работата на правосъдната власт. Това стнана ясно от думите на Ясен Тодоров, зам.-директор на Националната следствена работа, по тематиката за атентата против основния прокурор, законността и беззаконията в страната, както и за връзката им с политиката в предаването на " Фокус " " България, Европа и светът на фокус ".
" За страдание през вчерашния ден не беше един добър ден за българската народна власт. Много неприятен казус: посягане върху здравето и живота на, за благополучие въпреки всичко несполучливи, на общественик на такова равнище не се е случвало в историята на демократичния ни преход от 1990 година до момента. ", сподели Тодоров, като добави: " Тук приказваме за настоящ основен прокурор, човек, за който са твърди, че е с голяма власт, надали не е неограничена, което естествено не дава отговор на истината, демонстрира че престъпността се възражда – нещо, за което предизвестяваме от най-малко две години ".
Тодоров акцентира, че си разрешава да разяснява и политически тематики, защото те са неразривно свързани с работата на правосъдната власт, и в последна сметка политиците, тези от тях, които са станали национални избраници, пишат законите: " Законите, по които работим и с които ние се съобразяваме, и това което те напишат, ние това вършим. Ние сме адвокати, учени сме да съблюдаваме закона, няма никакво значение дали той ни харесва, или не ни харесва ".
Той сподели още, че за разлика от тях, като адвокати, политиците, не го вършат: " За тях това, какво написа в Конституцията, какво написа в законите, не е толкоз значимо, те си имат свои лични критерии за положително и зло може би, и това, което за тях е положително, това би трябвало да се случва, без значение, че то може да е в несъгласие с визиите на останалата част от обществото, а също по този начин и със законите на страната. Това докара до едно положение на страната, в което тя не се е намирала съгласно мен през последните 33 години, конституционна рецесия при всички случаи, тъй като като се изключи че аз към този момент в действителност не помня, не мога да преброя какъв брой Народното събрание се смениха от 2021 година до момента ".
" В последна сметка на законите служим, с цел да бъдем свободни – това е остаряла римска поговорка. И даже да е неприятен законът, той е закон и би трябвало да го съблюдаваме до момента в който не се напише по-добър. Аз персонално считам, че актуалната българска конституция, която беше от Великото Народно заседание гласувана през 1991 година след едногодишен труд на депутатите от Великото Народно заседание, е доста добра, модерна, за европейските стандарти Конституция, доста добре уреждаща работа на правосъдната власт ", счита юристът.
Тодоров разяснява и няколкото ремонти, направени в конституцията в частта й, засягаща правосъдната власт, като ги назова " сполучливи ", като се изключи една: " Мисля, че като се изключи последната корекция, която беше 2015 година, с която се раздели Висш съдебен съвет, останалите са сполучливи и верни ремонти. Последната беше безусловно безсмислена, аз това го приказвах и тогава, тъй като ми е доста забавно радетелите за правосъдна промяна тогава какво ще регистрират като резултат в този момент, след разделянето на Висш съдебен съвет. Ако някой ми каже, че по-добре работи Съдебният съвет при разделянето му на три обособения административни органа, не мисля, че има подобен човек и от актуалните членове на Съвета, и от администрацията на Съвета, и от редовите магистрати. Това разделяне беше последвано от промени в Закона за правосъдната власт, които усложниха ужасно нейното администриране ".
Петя Кузева
" За страдание през вчерашния ден не беше един добър ден за българската народна власт. Много неприятен казус: посягане върху здравето и живота на, за благополучие въпреки всичко несполучливи, на общественик на такова равнище не се е случвало в историята на демократичния ни преход от 1990 година до момента. ", сподели Тодоров, като добави: " Тук приказваме за настоящ основен прокурор, човек, за който са твърди, че е с голяма власт, надали не е неограничена, което естествено не дава отговор на истината, демонстрира че престъпността се възражда – нещо, за което предизвестяваме от най-малко две години ".
Тодоров акцентира, че си разрешава да разяснява и политически тематики, защото те са неразривно свързани с работата на правосъдната власт, и в последна сметка политиците, тези от тях, които са станали национални избраници, пишат законите: " Законите, по които работим и с които ние се съобразяваме, и това което те напишат, ние това вършим. Ние сме адвокати, учени сме да съблюдаваме закона, няма никакво значение дали той ни харесва, или не ни харесва ".
Той сподели още, че за разлика от тях, като адвокати, политиците, не го вършат: " За тях това, какво написа в Конституцията, какво написа в законите, не е толкоз значимо, те си имат свои лични критерии за положително и зло може би, и това, което за тях е положително, това би трябвало да се случва, без значение, че то може да е в несъгласие с визиите на останалата част от обществото, а също по този начин и със законите на страната. Това докара до едно положение на страната, в което тя не се е намирала съгласно мен през последните 33 години, конституционна рецесия при всички случаи, тъй като като се изключи че аз към този момент в действителност не помня, не мога да преброя какъв брой Народното събрание се смениха от 2021 година до момента ".
" В последна сметка на законите служим, с цел да бъдем свободни – това е остаряла римска поговорка. И даже да е неприятен законът, той е закон и би трябвало да го съблюдаваме до момента в който не се напише по-добър. Аз персонално считам, че актуалната българска конституция, която беше от Великото Народно заседание гласувана през 1991 година след едногодишен труд на депутатите от Великото Народно заседание, е доста добра, модерна, за европейските стандарти Конституция, доста добре уреждаща работа на правосъдната власт ", счита юристът.
Тодоров разяснява и няколкото ремонти, направени в конституцията в частта й, засягаща правосъдната власт, като ги назова " сполучливи ", като се изключи една: " Мисля, че като се изключи последната корекция, която беше 2015 година, с която се раздели Висш съдебен съвет, останалите са сполучливи и верни ремонти. Последната беше безусловно безсмислена, аз това го приказвах и тогава, тъй като ми е доста забавно радетелите за правосъдна промяна тогава какво ще регистрират като резултат в този момент, след разделянето на Висш съдебен съвет. Ако някой ми каже, че по-добре работи Съдебният съвет при разделянето му на три обособения административни органа, не мисля, че има подобен човек и от актуалните членове на Съвета, и от администрацията на Съвета, и от редовите магистрати. Това разделяне беше последвано от промени в Закона за правосъдната власт, които усложниха ужасно нейното администриране ".
Петя Кузева
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ