Вчера ме включиха по БНР и логично част от разговора

Вчера ме включиха по БНР и разумно част от диалога беше обвързван с 10-годишнината от митингите и за какво в този момент никой не стачкува против Пеевски… Ще се опитам да го структурирам по-ясно и в детайли. Първо – през 2013 година назначението на Пеевски беше единствено искрата, която взриви обществото. Преди това имаше така наречен енергийни протести, хората безусловно вилнееха по улиците. Ако си спомняте имаше 4 или 5 души, които се самозапалиха. На този декор Борисов подаде оставка, което още повече увеличи напрежението в страната. След това на фона на извънредно изнервената конюнктура безусловно в деня за размисъл се развихри абсурдът „ Костинброд “ и в допълнение увеличи адреналина в обществото. А и всички знаеха, че ТВ 7, която осигуряваше медийно абсурда беше под контрола точно на Пеевски. Последваха невнятните назначения на Орешарски, който даже не знаеше имената на министрите си. Станишев и Доган персонално ги бяха подбирали. В Народното събрание напрежението се ускори и от обстоятелството, че макар Костинброд ГЕРБ още веднъж завоюва изборите, а Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи събраха тъкмо 120 депутати. И на този декор пристигна арогантното предложение за назначението на Пеевски за началник на ДАНС. Още си припомням, че когато оповестиха името му от трибуната, ахване и вълна от изненада мина през депутатите. Оставаше единствено хората да бъдат призовани на митинг от блогъри като Асен Генов и бомбата на натрупалото се напрежение и неодобрение избухна. 10 години по-късно просто няма кой и за какво да стачкува. Симпатизантите на ГЕРБ нямат навика да стачкуват. И разбираемо – при 12 години ръководство по какъв начин и защо да протестираш? Градските либерали, които имат опит в митингите също нямат претекст – точно техните водачи се съюзиха с кръвния си зложелател ГЕРБ и договарят за конституционно болшинство точно с Движение за права и свободи и Пеевски. Самото Движение за права и свободи пък напълно няма интерес и аргументи да си провежда електората да стачкува, а и въздействието им в София е под 1 %. Българска социалистическа партия не могат да съберат 3000 души на Първи май, камо ли да поведат недоволните маси. Остана само Възраждане. И парадоксално, само че единствения митинг против новото болшинство, за някои неуместно и с взаимно съмнение, провежда точно Възраждане. И то с мижав интерес. Ето по тази причина няма митинги и Пеевски ще взема ефективно присъединяване в конституционните промени. Но евентуално и апатията в обществото е достигнала заплашителни размери.