Вчера лидерката на крайнодясната италианска партия Италиански братя, спечелила най-много

Вчера лидерката на крайнодясната италианска партия „ Италиански братя ”, спечелила най-вече гласове на предварителните избори в страната предишния месец, получи от президента Серджо Матарела мандат за сформиране на ново държавно управление.

Още при срещата с президента Джорджа Мелони сподели, че е подготвена да е министър председател, и непосредствено му показа листата с членовете на държавното управление си. До съставянето на този кабинет, в който влизат представители на „ Италиански братя ”, на десноцентристката „ Форца Италия ” и на крайнодясната партия „ Лига ”, както и технократи, се стигна след интензивни едномесечни договаряния, последвали успеха на десноцентристката коалиция на изборите на 25 септември.

Тези договаряния бяха белязани от много обрати. На няколко пъти Мелони организира срещи на четири очи с водачите на съдружните си сътрудници – Силвио Берлускони и Матео Салвини. Когато ходът на договарянията изглеждаше изключително под напрежение, се състоя и среща на тримата водачи. На нея те демонстрираха единение.

 

И броени дни по-късно сред Мелони и Берлускони нещата се утежниха до степен, че замязяха на разпад на обединението. Берлускони по този начин и не получи бленуваното от него председателско място на Сената. Това бе предстоящо от анализатори, поради правосъдните проблеми на Кавалера, само че и поради предишните му близки връзки с съветския президент Владимир Путин, с който си разменяха любезности и дарове. В навечерието на изборите дори Берлускони се опита да търси пояснение на дейностите на Путин в Украйна, а още напролет той предложи като решение на украинската рецесия да бъде уверен украинския президент Володимир Зеленски да направи отстъпки пред Путин. След това се наложи съратници на Берлускони да твърдят, че той си остава проатлантически надъхан и че не утвърждава войната в Украйна.

Заради това „ обременено минало ” Берлускони по този начин и не беше препоръчан за ръководител на Сената. На всичкото от горната страна „ негов човек ” не оглави освен горната, само че и долната камара на италианския парламент. За ръководител на Камарата на депутатите бе определен представител на " Лига " – Лоренцо Фонтана, а на Сената - Иняцио Ла Руса, съосновател на „ Италиански братя ” и дълготраен сподвижник на Мелони.

Лидерът на „ Форца Италия ” не скри раздразнението си от това развиване на нещата и по време на пленарното съвещание в Сената, на което за ръководител бе определен Ла Руса, камерите доловиха пропита напрегнато замяна на думи сред двамата, ядосан жест на Берлускони и даже първи проблясък на негова засегнатост по адрес на Ла Руса. Журналистическите камери „ надзърнаха ” и в записките, които ядосаният Берлускони си водеше в Народното събрание по адрес на Мелони. В тях той я разказа като претенциозна и инатлива, властна и арогантна, с обидно държание към другите. В записките си Берлускони бе написал и, че Мелони е смешна, само че след това го беше задраскал и вместо това бе обобщил, че с „ тази жена човек не може да се разбере ”. Когато Мелони научи за това мнение на Берлускони за нея, тя съобщи пред медиите, че в листата си той е пропуснал да напише, че тя не се оставя да бъде шантажирана и изнудвана.

На прага на този раздор съратниците на двамата политици проведоха нова среща сред двамата по-рано през седмицата и на нея те като че ли изгладиха нещата. И тъкмо тогава в медиите изтече информация за изявление на Берлускони пред съпартийци за стопляне на връзките му с Путин, за замяна на дарове и писъмца сред двамата. Приближени на Берлускони се пробваха да замажат нещата, че той е визирал минали събития. Ден по-късно в медиите се появи различен откъс от същото изявление на Берлускони, в което той обвиняваше Зеленски, че е виновен за войната в Украйна. Това съвсем изложи на риск наличието на „ Форца Италия ” в бъдещото държавно управление на Мелони.

 

Самата Мелони с изострен звук напомни на чия страна е Италия в спора в Украйна и прикани тези, които не са на това мнение, да не са и част от нейната коалиция. А хората на Берлускони умножиха изявленията, че той е проатлантически надъхан. Явно още веднъж недоразумението беше изгладено, тъй като броени дни след изтеклите в медиите информации към този момент има държавно управление с присъединяване на представители на „ Форца Италия ”.

Днес кабинетът на Мелони постави клетва пред президента на Италия. Кои са основните фигури в него и какъв ще бъде следваният от Мелони политически курс в разнообразни области? На тези въпроси отговорите идват от самия асортимент на министрите.

За основните постове в кабинета си Мелони, която е първата жена министър председател на Италия и въобще първата жена на върховен държавнически пост в страната, гласоподава доверие на мъже. Това като че ли потвърди изказванието на анализатори от времето на предизборната акция, че Мелони може и да е жена, само че се държи и приказва като мъж.

Външен министър е Антонио Таяни от „ Форца Италия ”. За назначението му на поста се говореше от много време. Заради проруските отклонения на Берлускони се заприказва, че Таяни може и да се размине с позицията на посланик номер едно. Именно Таяни бе претрупан със задачата на няколко пъти да внася изясненост в изявленията на Берлускони, касаещи Путин и Украйна. През тази седмица точно той трябваше да успокоява и твърди съидейниците на „ Форца Италия ” от Европейската национална партия, че Италия няма да се отклони от проевропейската и проатлантическата ориентировка, няма да спре да поддържа Украйна пред Русия и няма да се сближи с Москва. Освен външен министър, Таяни ще е и вицепремиер в държавното управление на Мелони. Той е заместник-председател и народен координатор на „ Форца Италия ”. Таяни е роден през 1953 година, приключил е правния факултет на римския университет „ Сапиенца ”. Работил е и като публицист. Следвал е и курс на образование и във военновъздушните сили на Италия. Името му е познато обаче най-много поради позициите, които той е заемал в Европейски Съюз. Бил е еврокомисар по превоза и индустрията и предприемачеството, бил е заместник-председател на Европейска комисия, заместник-председател на Европейския парламент. А от от 2017 година до 2019 година е бил и ръководител на Екологичен потенциал. Бил е и заместник-председател на ЕНП. Тоест Таяни е добре позната фигура в Европа. Защитава проевропейски и проатлантически позиции. Изказва поддръжка за Киев. Очаква се, че с избирането му на поста на външен министър Италия ще резервира евроатлантическия курс и ще разсее опасенията, че ще се трансформира в проводник на проруски хрумвания и в слабото звено в Европейски Съюз и в НАТО. Също като Мелони, Таяни приказва свободно три непознати езика – британски, испански и френски.

Мелони не рискува да пожертва умел политик като Таяни, с цел да „ накаже ” Берлускони за проруските му „ издънки ”, само че тя въпреки всичко му нанесе удар при съставянето на държавното управление. Берлускони очакваше, че авторитетният пост на министър на правораздаването ще бъде за Мария Елизабета Казелати, представителка на „ Форца Италия ”. Родената през 1946 година, Казелати е правист по обучение, приключила университета във Ферара. Била е бракоразводен юрист, имала е и научна кариера. Дългогодишен член е на партията на Берлускони. През годините не спираше да засвидетелства поддръжката си за него даже по време на правосъдните процеси против него. Казелати беше ръководител на Сената в предходния парламент на Италия. Тя беше първата жена на този пост. През януари тя беше един от претендентите на десноцентристите за президент. С името й обаче се свързват и полемики. Като ръководител на Сената тя бе упреквана, че прекомерно постоянно употребила предоставения й държавен аероплан за пътувания от Рим, където работи, до дома си в област Венето, поради което даже се заприказва иронично за самолетна компания " Еър Казелати ". Безусловната й поддръжка за Берлускони пък й навлече обвинявания в помрачение и отказване на обстоятелствата. Съчетано, всичко това докара до назначението на Казелати за министър на промените (визират се институционалните реформи) в държавното управление на Мелони вместо за министър на правораздаването. А при започване на седмицата Берлускони уверяваше, че този основен пост е към този момент съдбоносен за Казелати.

Сега за правосъден министър бе определен някогашният магистрат и прокурор Карло Нордио, роден през 1947 година В предишното той е взел участие в емблематични следствия по отношение на „ Червените бригади ”, в интервенцията " Чисти ръце " и в следствията на злоупотребите при построяването на защитните насипи по плана " Мойсей " във Венеция. На изборите за президент през януари в даден миг се говореше, че Нордио е един от вероятните консенсусни претенденти. Сега той е един от технократите, на които Мелони реши да гласоподава доверие в кабинета си.

Заради изявените си проруски позиции, а и поради полемиките, които провокира по миграционните въпроси по времето, когато беше министър на вътрешните работи в първото държавно управление на Джузепе Конте, водачът на „ Лига ” Матео Салвини предстоящо този път не бе назначен на поста на вътрешен министър. Той е вицепремиер в държавното управление на Мелони и ще бъде и министър на инфраструктурата. Самият Салвини не беше сюрпризиран от това развиване на нещата. Неговата партия не се показа добре на изборите и спадът на доверие в нея попречи на десноцентристката коалиция да реализира още по-категоричен триумф. По време на предизборната акция Салвини разкритикува западните наказания против Русия, които съгласно него вредят повече на тези, които ги постановат. Той ги дефинира като недобре премислени. А до момента в който партията му беше част от държавното управление на Марио Драги, Салвини бе „ уловен ” в контакти с съветски дипломати, което пък напомни, че в предишното той намерено хвалеше съветския президент и даже беше заплетен в скандал с хипотетично (недоказано) съветско финансиране на неговата партия. През месеца на договаряния за сформиране на държавното управление на Мелони Салвини съвсем не направи изказвания. За да не си навлича рецензии, той не разяснява и изтеклите в медиите думи на Берлускони за Путин и Зеленски. Единствените мнения, които той направи, бяха, че новото държавно управление би трябвало да работи за понижаване на енергийните сметки и за обезпечаване на работа на италианците. Салвини изненадващо се разгласи и против предложение на представители на десницата за промени в закона за абортите и акцентира, че макар че пази живота, дамите са тези, които би трябвало да имат последната дума по въпроса дали да станат майки или да създадат аборт. Сега, като министър на инфраструктурата, Салвини дава обещание осъществяване на огромни инфраструктурни планове, като да вземем за пример дълго бленувания мост над Месинския пролив, и създаване на високоскоростни железопътни връзки в Сицилия и Калабрия. Той напомни, че в страната има замразени 102 огромни инфраструктурни плана, по които би трябвало да се възобнови работата. Въпреки че като министър на инфраструктурата няма да дава отговор за енергетиката, Салвини заприказва и за „ чиста и сигурна нуклеарна сила от последно потомство ”. Италия се отхвърли от нуклеарната енергетика още в края на предишния век, само че в предизборната стратегия на десницата се приказва за вероятно връщане към нея.

Въпреки че Салвини се размина с поста на вътрешен министър, ресорът в държавното управление на Мелони бе поверен на негов доближен – Матео Пиантедози. Роденият в Неапол през 1963 година Пиантедози е приключил право в университета в Болоня и е почнал кариерата си в префектурата на града, където години наред е бил шеф на канцеларията на префекта. Следват няколко години на управителни постове във вътрешното министерство. През 2011 година става префект на град Лоди, а през 2017 година - на Болоня. През 2018 година е определен от Салвини, по това време вътрешен министър, да управлява канцеларията му. Де факто Пиантедози е във властта по времето, когато Салвини като вътрешен министър ползва корав метод към корабите и лодките с мигранти в Средиземно море, като им отхвърля достъп до италиански пристанища. Пиантедози резервира позицията си на шеф на канцеларията на вътрешния министър и по времето на приемничката на Салвини – Лучана Ламорджезе. През август 2020 година е назначен за префект на Рим. От Пиантедози в този момент ще се чака да извърши предизборното обещания на десницата за битка с противозаконната миграция от Северна Африка през Средиземно море към Италия. Това обаче е една много сложна задача, налагаща реализиране на консенсус с сътрудници от други страни на първа линия на миграционната вълна, както и от страни, които са срещу всякакво преразпределяне на мигрантите от първа линия към тила в Европейски Съюз, като Унгария, Чехия или Полша.

Министърът на защитата в кабинета на Мелони е неин доближен от „ Италиански братя ”. Петдесет и девет годишният Гуидо Крозето е един от съоснователите на партията й. Завършва стопанска система и търговия. Впечатлява с внушителната си фигура – висок е близо 2 метра. Известен е с гения си на медиатор. Наричат го „ положителния колос ”, който не поражда боязън, защото в политиката произлиза не от партия, правоприемник на постфашизма, а от християндемократическите среди. За Крозето също е известно, че приказва непосредствено, и когато счита, че някой се държи като простак, му го споделя напряко, само че със спокоен звук. Освен политик, той има сполучлива кариера и като предприемач. В бизнеса стартира първо от компанията за селскостопанска техника на фамилията си. После тази компания уголемява активността си в туризма и недвижимите парцели. От 2014 година Крозето е президент на Федерацията на италианските компании от авиационния и отбранителния бранш и от региона на сигурността. От 2020 година е президент на компанията „ Оризонте системи навали ”, следена от корабостроителната компания „ Финкантиери ”, и компанията за нововъведения, технологии и развойна активност в авиокосмическия бранш, защитата и сигурността „ Леонардо ”. Всичко роба приказва за сполучлива предприемаческа кариера в бранша на защитата, сигурността и авиокосмическия бранш, само че докара и до съмнения против Крозето за спор на ползи. Заради това той се отдръпна и от Народното събрание преди няколко години. Крозето беше един от възможните претенденти на десницата за президентския пост на изборите през януари. Очаква се той да бъде добре признат от сътрудниците си от Европейски Съюз и от страните от НАТО. Изборът му на поста демонстрира, че Мелони желае да увери западните сътрудници в пронатовските позиции на Италия. Но също така Крозето ще е и най-близкият й човек в държавното управление. Той е възприеман като закрилническа фигура за Мелони. Преди няколко години на социална демонстрация колосът Крозето взе на ръце Мелони и споменът за тази сцена към момента поражда разнородни мнения.

По икономическите въпроси Мелони се осланя на няколко души. За министър на стопанската система и на финансите е определен Джанкарло Джорджети. Министър на икономическото развиване ще бъде Адолфо Урсо. Министър по европейските въпроси и за проекта за постпандемично възобновяване на стопанската система ще бъде Рафаеле Фито. На този триумвират Мелони ще разчита да извърши икономическите и финансовите цели от предизборната стратегия на десницата, като успее да подкрепи семействата и фирмите в енергийната рецесия, без да се постанова трупане на още дълг и като предоговори с Брюксел някои от задачите в проекта за постпандемично възобновяване, по който Италия е планувано да получи близо 200 милиарда евро. На триумвирата Мелони залага и да върне славата на италианската стопанска система и на концепцията за „ Произведено в Италия ”, както и да способства за увеличение на вложенията в страната.

Роденият през 1966 година Джорджети е приключил стопанска система в влиятелния университет „ Бокони ” в Милано. На 29 години влиза в ръководството и политиката като кмет на родното си градче Кацаго Брабия във Варезе. В Народното събрание влиза през 1996 г. и остава там в седем законодателни събрания. За Джорджети се твърди, че е човек на посредничеството, че е безмълвен и сръчен политик. Бил е и заместник-министър на инфраструктурата и превоза в даден миг, а през 2013 година тогавашният президент на Италия Джорджо Наполитано го включва в групата на „ Десетте мъдреци ”, които да изготвят стратегия за стопански и институционални промени в страната. Джорджети бе и министър на икономическото развиване в държавното управление на Марио Драги. Той е представител на „ Лига ” и е заместител партиен водач. Въпреки това бе възприеман като доста непосредствен до Драги. С него отпред на стопанската система и финансите се чака страната да резервира и курса, следван в тази тенденция от кабинета на Драги, което пък би успокоило пазарите и финансовите институции по света.

Роденият през 1957 година Урсо е един от водещите фрагменти на „ Италиански братя ”. Той е бил член на пет италиански Народното събрание, а в последният беше и ръководител на комисията по разузнаването към Камарата на депутатите. На този пост той изигра водеща роля при взимането на решения по отношение на изпращането на военна помощ за Украйна. През лятото Урсо пътува до Киев, където се срещна с украинския външен министър Дмитро Кулеба и с началника на канцеларията на президента Зеленски – Андрий Ермак. Визитата целеше да подчертае, че Италия ще резервира поддръжката си за Украйна и при държавното управление на десноцентристите. А украинските представители благодариха по време на това посещаване за оказаната до момента италианска поддръжка. После Урсо отиде и във Вашингтон, с цел да увери американските сътрудници на Италия, че тя няма да се отклони от евроатлантическия курс при държавно управление на десницата.

Роденият през 1969 година Рафаеле Фито пък е бил в предишното регионален шеф на Пулия и министър по районните въпроси в четвъртото държавно управление на Берлускони. Първоначално е от „ Форца Италия ”, само че след това я напуща и основава свои политически планове, а най-после се съюзява с Мелони. Това му завоюва виновното място на министър, който точно ще дава отговор за европейските въпроси или по-точно ще брани ползите на Италия, когато се разискват въпроси на европейско равнище. На него се пада задачата и да убеди Брюксел, че някои цели от утвърждения проект за постпандемично възобновяване на страната би трябвало да се преформулират или актуализират, поради променената обстановка, рецесията, високата инфлация и скока на цените на силата.

Отрасълът на околната среда и енергийната сигурност е поверен на родения през 1954 година Джилберто Пикето Фратин. Завършил стопанска система и търговия в университета в Торино, той е от „ Форца Италия ” и има опит в бизнеса и в преподаването на стопански дисциплини в техническите институти на страната. В даден миг е бил и заместител регионален шеф на Пиемонте, а в държавното управление на Драги е бил заместник-министър на икономическото развиване. На него се пада в този момент сложната задача да подсигурява енергийната самостоятелност, енергийната диверсификация и енергийната сигурност на Италия, както и зеления преход и спазването на уговорките, поети в региона на битката с световното стопляне.

Министерството на земеделието и на хранителния суверенитет е поверено на „ родственик ” на Мелони. Това е Франческо Лолобриджида. Той е правист по обучение и брачен партньор на сестрата на Мелони – Ариана. В предходния парламент беше ръководител на парламентарната група на „ Италиански братя ”. Доверено лице е на Мелони. Както демонстрира името му, той е родственик и на кинодивата Джина Лолобриджида, която се кандидатира на изборите за място в Сената, само че без триумф. Дядото по бащина линия на Франческо е един от братята на Джина Лолобриджида. Сега на него се пада задачата да даде подтик на италианското селско стопанство, да се бори с противозаконния труд в бранша и да разпространява по света италианските селскостопански обичаи.

На различен „ родственик ” е поверен постът на министър на обществената администрация и това е Паоло Дзангрило. Той е по-малък брат на Алберто Дзангрило, доктор и бизнесмен. Но което е по-важно, Алберто Дзангрило е персонален доктор от дълги години на Берлускони. Паоло Дзангрило пък е квалифициран правист от Миланския университет. През годините е работил в разнообразни компании, измежду които „ Фиат Пауъртрейн текнолъджис ”, като завеждащ отделите за човешки запаси.

В предизборната си стратегия десницата залага доста и на младежите, които да имат опция да получават положително обучение в Италия и да търсят реализация в страната, а не зад граница. Десницата желае да спре и приключването на млади учени и привличането назад в страната на млади откриватели, приключили в чужбина. Постигането на тази цел в този момент е поверено на Джузепе Валдитара и на Анна Мария Бернини. Валдитара, който е от „ Лига ”, е правист, пренасочил се към преподаване на право и заемал и постове в министерството на висшето обучение. Бернини пък е типична представителка на „ Форца Италия ”, също правист по обучение. Зад гърба си има научна кариера, само че е била и на управителни постове в партията. В четвъртото държавно управление на Берлускони е заемала позицията на министър за европейските политики.

В предизборната си стратегия десницата залага и на популяризирането на италианската просвета и туризъм, най-много на „ Произведено в Италия ”. Ето за какво постовете са поверени на хора, които са свързани с рекламата и връзките. За министър на културата е назначен Дженаро Санджулиано, а на туризма – Даниела Сантанке.

Роденият през 1962 година Санджулиано е приключил право в университета в Неапол „ Федерико Втори ”. След това обаче той се посвещава на публицистиката. Следва и специализира медии и връзки в редица образователни заведения. Бил е основен редактор на изданието „ Рома ”, заместник-главен редактор на изданието „ Либеро ”, заемал е позиции и в телевизия „ РАИ ”, където е бил заместник-главен редактор на централната новинарска емисия по „ РАИ Уно, ” както и основен редактор на централната новинарска емисия по „ РАИ Дуе ”. Автор е на редица изявления и журналистически проучвания, да вземем за пример за муджахидините и задграничните бойци.

Родената през 1961 година Сантанке, която е приключила политически науки в Университета в Торино, първо е представител на „ Форца Италия ”, само че след това минава в редиците на Мелони. През 1983 година основава първата си компания за маркетинг, а по-късно има и компании за връзки с обществеността, образуване на събития, реклама. Имала е акции в областта на развлекателната промишленост и медиите. А в политиката стартира като помощник на Иняцио Ла Руса.

Деликатният бранш на опазването на здравето е поверен на Орацио Скилачи, който е на 56 години и е експерт по нуклеарна медицина и декан на римския университет „ Тор Вергата ”. От него ще се чака да позволява въпроси, свързани с дефицита на фрагменти в опазването на здравето и с ниското възнаграждение в бранша. Той ще дава отговор и за преодоляването на възможни следващи талази на коронавирусната пандемия, само че без налагане на ограничавания от вида на локдауни и зелени документи, а посредством поощряване на отговорно държание и адаптиране на инфраструктурата и публичните обекти.

На технократката Марина Калдероне, родена през 1965 година, е предоставена задачата да реформира пазара на труда и да промени в този момент съществуващия цивилен приход, който се изплаща на категории от безработни при избрани условия, само че по отношение на който бяха открити злоупотреби и нарушавания. Калдероне е известна като добър ценител на пазара на труда, а от 2005 година тя е отпред на Дружеството на консултантите в областта на трудовия пазар.

Родената през 1976 година Алесандра Локатели, която е представителка на „ Лига ”, ще дава отговор за консолидираното на инвалидите в обществото, като министър по въпросите на инвалидите. Тя е приключила социология и е учител и експерт в лекуването на хората с душевен и интелектуални проблеми.

За фамилните въпроси ще дава отговор Еуджения Рочела. Тя е родена през 1953 година в фамилията на един от създателите на Радикалната партия – Франко Рочела и на художничката и феминистка Ванда Рахели. Завършила е литература и е откривател в университета „ Сапиенца ”. В младежките си години е представител на феминисткото придвижване в Италия. След този интервал, в който води борби за легализирането на аборта, против насилието над дамите и за равни благоприятни условия за дамите, обаче Рочела минава към отбраната на обичайните полезности. Днес е последовател на фамилията в обичайния му тип, съперник на прибягването до евтаназията, без да има публичен спор по въпроса, съперник е на хапчетата, предизвикващи аборт, съперник е и на превръщането на изкуственото оплождане в бизнес и употреба, както и на сурогатното майчинство. Тя е съперник също по този начин и на дискриминирането и приказва за създаване на общество, в което всички да са признати и всеки е почитан подобен какъвто е.

По време на предизборната акция Мелони съобщи, че желае да се бори с отклоненията при младите и като средство за това тя възприема спорта. С тази задача ще е претрупан министърът на спорта Андреа Абоди, който е експерт по състезателен мениджмънт.

Начело на министерството за Юга и по морските въпроси е назначен някогашният представител на „ Форца Италия ” и сегашен член на „ Италиански братя ” Нело Музумечи. Той е бил ръководител на провинциалния съвет на провинция Катания в Сицилия и ръководител регионалния съвет на Сицилия, тъй че проблемите на италианския Юг са му добре познати.

Изненадваща в държавното управление е появяването на полемичния почитан член на „ Лига ” Роберто Калдероли. Роденият през 1956 година Калдероли приключва хирургия в Милано, само че е прочут повече като политик. Бил е министър на институционалните промени във второто държавно управление на Берлускони и министър по опростяване на нормативната база в четвъртото държавно управление на Берлускони. Известен е с антиромски, анти-ЛГБТ и антимюсюмански изявления. В предишното твърдеше, че представители на някои етноси, по-специално ромите, са по-склонни към престъпност. Възхищаваше се на акцията за възбрана на минаретата в прилежаща Швейцария. Твърдеше, че мюсюлманите имигранти идват в Италия, с цел да накарат италианците да се откажат от християнската символика и от празнуването на Коледа. Той предлагаше на мюсюлманите да се върнат в пустинята, с цел да си приказват там с камилите или в джунглата, с цел да си поддържат връзка с маймуните. Обявяваше се против повече права и свободи за ЛГБТ-общността, като използваше допустимо най-вулгарните изрази, когато говореше за хомосексуалистите.

С този състав на държавното управление си Мелони ще се яви в двете камари на Народното събрание на 25 октомври за избор на доверие. Ако процедурата в този ден се проточи, гласуването в Сената ще е на 26 октомври. После държавното управление ще би трябвало да се посвети на правене на бюджета и на приемане на законодателни ограничения в помощ на италианците против инфлацията и шока на енергийните цени.

 

Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в !