Отиде си Академик Антон Дончев
Вчера изпратихме към Светлината учен Антон Дончев.
Лично се срещнах с него едвам преди 6 години, само че имах привилегията да прекарам няколко часа в неговата компания по време на форумите, проведени от Българския център за Просветление. Освен безграничната мъдрост и достолепие, лъхащи от всяка постепенно изречена дума от тази остаряла богомилска душа, изключително ми се запомниха и впечатлиха следните мисли на учения по време на една негова лекция във Велико Търново:
«Представете си, че както се беше събрал елитьт на Европейския Съюз в зала № 1 на НДК по време на българското председателство, в залата влезе един голям двуметров българин с войните си и избие всички до крайник. Шок и смут, Европа обезглавена.
Нещо сходно се е случило през 1205 г, когато цар Калоян избива елита на Западно-европейското рицарство, решило да си спести напъните по освобождението на Божи гроб, а вместо това разорило Константинопол и дръзнало да стори същото с Българското царство.»
Само че, добави Антон Дончев, в наши времена такава вест ще се разнесе по целия свят за 5 минути, а тогава са били нужни 3-6 месеца, с цел да стигнат оживелите до родните си места и оповестят, че предводителите на най-славните рицарски родове на Латинската империя са изгубили живота си или са пленени за безконечни времена от българите. Една цяла генерация намира края си в нашите земи.
И това, сподели ученият, в никакъв случай няма да ни бъде простено. Защото родовата памет и желанието за възмездие на Западния свят е живо.
Някой от вас, да допълня аз, сеща ли се, когато каца на летище Бове - Тиле край Париж, че става дума за родовите поместия на граф де Бов, заточен от Калоян край река Искър, в землището на днешното село Бов?!
Неслучайно подписването на Ньойския контракт на 27 ноември 1919 г, оставил 2 млн българи отвън териорията на Родината, се състои в една от залите на кметството, под картина на която е изобразена гибелта на граф дьо Ньойи в борбата с войската на цар Калоян при Одрин на 14 април 1205 година Забележете, цели 700 години по-късно, след 28 генерации, наследниците на тези рицврски родове ни отмъщават брутално.
Това са обстоятелствата. А през днешния ден, в 21 век, дали към този момент всичко е забравено и на Запад царува братска обич към тези «диви българи», които на всичкото от горната страна стоят в основата на «еретичните» учения, против които Католическата Инквизиция хвърля всичките си сили, само че които въпреки всичко побеждават и водят до Реформацията на феодална Европа?!
Като направя един бърз разбор какво ни се случи като народ и страна през последните 30 години, откакто се отправихме с наивна обич в обятията на «западните демокрации», си припомням още веднъж думите на Антон Дончев.
Тъй че помнете го със светли усеща и пазете България!
Тодор Костов
25 октомври 2022 г.
Лично се срещнах с него едвам преди 6 години, само че имах привилегията да прекарам няколко часа в неговата компания по време на форумите, проведени от Българския център за Просветление. Освен безграничната мъдрост и достолепие, лъхащи от всяка постепенно изречена дума от тази остаряла богомилска душа, изключително ми се запомниха и впечатлиха следните мисли на учения по време на една негова лекция във Велико Търново:
«Представете си, че както се беше събрал елитьт на Европейския Съюз в зала № 1 на НДК по време на българското председателство, в залата влезе един голям двуметров българин с войните си и избие всички до крайник. Шок и смут, Европа обезглавена.
Нещо сходно се е случило през 1205 г, когато цар Калоян избива елита на Западно-европейското рицарство, решило да си спести напъните по освобождението на Божи гроб, а вместо това разорило Константинопол и дръзнало да стори същото с Българското царство.»
Само че, добави Антон Дончев, в наши времена такава вест ще се разнесе по целия свят за 5 минути, а тогава са били нужни 3-6 месеца, с цел да стигнат оживелите до родните си места и оповестят, че предводителите на най-славните рицарски родове на Латинската империя са изгубили живота си или са пленени за безконечни времена от българите. Една цяла генерация намира края си в нашите земи.
И това, сподели ученият, в никакъв случай няма да ни бъде простено. Защото родовата памет и желанието за възмездие на Западния свят е живо.
Някой от вас, да допълня аз, сеща ли се, когато каца на летище Бове - Тиле край Париж, че става дума за родовите поместия на граф де Бов, заточен от Калоян край река Искър, в землището на днешното село Бов?!
Неслучайно подписването на Ньойския контракт на 27 ноември 1919 г, оставил 2 млн българи отвън териорията на Родината, се състои в една от залите на кметството, под картина на която е изобразена гибелта на граф дьо Ньойи в борбата с войската на цар Калоян при Одрин на 14 април 1205 година Забележете, цели 700 години по-късно, след 28 генерации, наследниците на тези рицврски родове ни отмъщават брутално.
Това са обстоятелствата. А през днешния ден, в 21 век, дали към този момент всичко е забравено и на Запад царува братска обич към тези «диви българи», които на всичкото от горната страна стоят в основата на «еретичните» учения, против които Католическата Инквизиция хвърля всичките си сили, само че които въпреки всичко побеждават и водят до Реформацията на феодална Европа?!
Като направя един бърз разбор какво ни се случи като народ и страна през последните 30 години, откакто се отправихме с наивна обич в обятията на «западните демокрации», си припомням още веднъж думите на Антон Дончев.
Тъй че помнете го със светли усеща и пазете България!
Тодор Костов
25 октомври 2022 г.
Източник: kliuki.bg
КОМЕНТАРИ