Станишев: България и Румъния в Шенген с всички граници
Вчера и през днешния ден в Екологичен потенциал още веднъж се приказва за незабавното приемане на България и Румъния в Шенген. Поводът – първият годишен отчет на Екологичен потенциал за действието на Шенгенското пространство, който визира въпроси като краткотрайното въвеждане на граничен надзор, новите осведомителни системи, въздействието на миграцията върху свободното придвижване и други Въпреки че по време на дебата през вчерашния ден редица депутати, както и комисарят Аврамопулос, категорично подчертаха, че е извънредно време България и Румъния да влязат в Шенген, съответните текстове в самия отчет се появиха с помощта на напъните на евродепутатите от двете страни, които сме членове на комисията по цивилен свободи, правораздаване и вътрешни работи.
Разбира се, за България е значимо този апел да се повтаря при всеки вероятен случай. Несъмнено през последните месеци набираме скорост. Въпросът зае централно място в инициирания от мен огромен спор в Екологичен потенциал през декември 2017 година, отдаден точно на приемането на България и Румъния, както и по време на чуването за бъдещето на Шенген през февруари. Днешната резолюция, призната с огромно болшинство, е следващият случай, в който Екологичен потенциал удостоверява позицията си в поддръжка на нашето участие.
Ако желаеме да реализираме действителен прогрес по тематиката обаче е време да излезем от риториката за „ голямата неправда “. Сега е моментът както да сложим на масата настояванията си, по този начин и ясно да посочим „ скептиците “ – и да се постараем да ги убедим с причини, че нужното е свършено, а от актуалната обстановка губят всички, в това число във връзка с сигурността.
Но дано първо разшифроваме какво тъкмо значи „ участие в Шенген “, с цел да насочим напъните си по-добре. Вероятно мнозина ще бъдат сюрпризирани, само че на процедура пълноправното участие на България и Румъния от дълго време не е на дневен ред в договарянията сред държавите-членки. Още през 2011 година беше стартирана концепцията за „ поетапно “ присъединение – първо с въздушни и морски граници и в миналото, вероятно, повдигане на граничния надзор по сухопътните. Дори този „ компромис “ тогава не беше допустим за някои страни-членки, само че сякаш тази концепция още веднъж набира скорост – последно я чухме от канцлера Меркел при визитата й в София през януари.
Естествено, в днешната обстановка подобен метод се посреща с отворени ръце от редица консервативни водачи. От една страна, те популистки изясняват, че приемането на България и Румъния по въздух и вода не носи проведена престъпност и незаконна миграция в техните страни. От друга, получават златна опция да изтъргуват този комфортен за тях „ компромис “ и да извиват ръцете на София за приемане на отстъпки по други основни тематики от европейския дневен ред с ясното схващане, че всяко държавно управление на власт би предпочело „ някакво “ участие пред никакво.
Но пазете се от Данайците, даже когато носят блага. Подобен ход ще бъде казус, който ще даде опция за отсрочване за неопределеното бъдеще на повдигането на контрола по сухопътните граници и слагане на безкрайни нови критерии и условности. А свободното придвижване по сухопътните граници с Шенгенското пространство е доста по-важно за нас от икономическа и обществена позиция, в сравнение с повдигането на въздушния и морския граничен надзор. Вместо да ни нарежда в интеграционното ядро на Европейски Съюз, такова решение би демонстрирало продължаващата липса на доверие и в последна сметка ще ни остави да чакаме на прага на Шенген за дълго време. Ето за какво считам, че България би трябвало изрично да се опълчи на сходна „ оферта “ при положение, че на някого му хрумне да я възобнови публично.
Именно в този подтекст са напъните ми по тематиката Шенген в Европарламента през последната година. Наистина, решението е напълно в ръцете на държавите-членки (Съвета), само че процедурата изисква Народното събрание да бъде съветван, което ни дава опция индиректно да влияем на процеса. Ето за какво съм удовлетворен, че макар мощната съпротива от страна на консерватори и крайнодесни, съумях да убедя сътрудниците от Комисията по вътрешни работи в нуждата от специфичен отчет, с който Народното събрание ясно да съобщи, че всяка друга форма на присъединение на България и Румъния, с изключение на с всички граници, е неприемлива. Вярвам, че един подобен отчет има капацитет да възобнови процеса и да излезе от обичайния рефрен на досегашните апели за дейности, които държавите-членки по този начин и не чуват към този момент години наред.
Но даже да съумея с неговото разработване и гласоподаване в пленарна зала, той въпреки всичко ще бъде единствено една част от огромната атака, която ни е нужна, в случай че желаеме да влезем в Шенген в обозримо бъдеще. За нея обаче са нужни предвидливост, неизменност и ангажираност на всички равнища. Убеден съм, че можем, а моментът е назрял. Българското председателство на Съвета на Европейски Съюз беше на първо място късмет да си върнем изгубеното доверие, което имахме при приемането ни в Европейски Съюз през 2007 година Дали това е реализирано ще си проличи още през юли – австрийското председателство ще бъде исторически прозорец въпросът още веднъж да бъде импортиран за гласоподаване в Съвета, а София към този момент няма да има опрощение да бездейства. Това ще бъде същинското мерило за триумфа на българското председателство.
Разбира се, за България е значимо този апел да се повтаря при всеки вероятен случай. Несъмнено през последните месеци набираме скорост. Въпросът зае централно място в инициирания от мен огромен спор в Екологичен потенциал през декември 2017 година, отдаден точно на приемането на България и Румъния, както и по време на чуването за бъдещето на Шенген през февруари. Днешната резолюция, призната с огромно болшинство, е следващият случай, в който Екологичен потенциал удостоверява позицията си в поддръжка на нашето участие.
Ако желаеме да реализираме действителен прогрес по тематиката обаче е време да излезем от риториката за „ голямата неправда “. Сега е моментът както да сложим на масата настояванията си, по този начин и ясно да посочим „ скептиците “ – и да се постараем да ги убедим с причини, че нужното е свършено, а от актуалната обстановка губят всички, в това число във връзка с сигурността.
Но дано първо разшифроваме какво тъкмо значи „ участие в Шенген “, с цел да насочим напъните си по-добре. Вероятно мнозина ще бъдат сюрпризирани, само че на процедура пълноправното участие на България и Румъния от дълго време не е на дневен ред в договарянията сред държавите-членки. Още през 2011 година беше стартирана концепцията за „ поетапно “ присъединение – първо с въздушни и морски граници и в миналото, вероятно, повдигане на граничния надзор по сухопътните. Дори този „ компромис “ тогава не беше допустим за някои страни-членки, само че сякаш тази концепция още веднъж набира скорост – последно я чухме от канцлера Меркел при визитата й в София през януари.
Естествено, в днешната обстановка подобен метод се посреща с отворени ръце от редица консервативни водачи. От една страна, те популистки изясняват, че приемането на България и Румъния по въздух и вода не носи проведена престъпност и незаконна миграция в техните страни. От друга, получават златна опция да изтъргуват този комфортен за тях „ компромис “ и да извиват ръцете на София за приемане на отстъпки по други основни тематики от европейския дневен ред с ясното схващане, че всяко държавно управление на власт би предпочело „ някакво “ участие пред никакво.
Но пазете се от Данайците, даже когато носят блага. Подобен ход ще бъде казус, който ще даде опция за отсрочване за неопределеното бъдеще на повдигането на контрола по сухопътните граници и слагане на безкрайни нови критерии и условности. А свободното придвижване по сухопътните граници с Шенгенското пространство е доста по-важно за нас от икономическа и обществена позиция, в сравнение с повдигането на въздушния и морския граничен надзор. Вместо да ни нарежда в интеграционното ядро на Европейски Съюз, такова решение би демонстрирало продължаващата липса на доверие и в последна сметка ще ни остави да чакаме на прага на Шенген за дълго време. Ето за какво считам, че България би трябвало изрично да се опълчи на сходна „ оферта “ при положение, че на някого му хрумне да я възобнови публично.
Именно в този подтекст са напъните ми по тематиката Шенген в Европарламента през последната година. Наистина, решението е напълно в ръцете на държавите-членки (Съвета), само че процедурата изисква Народното събрание да бъде съветван, което ни дава опция индиректно да влияем на процеса. Ето за какво съм удовлетворен, че макар мощната съпротива от страна на консерватори и крайнодесни, съумях да убедя сътрудниците от Комисията по вътрешни работи в нуждата от специфичен отчет, с който Народното събрание ясно да съобщи, че всяка друга форма на присъединение на България и Румъния, с изключение на с всички граници, е неприемлива. Вярвам, че един подобен отчет има капацитет да възобнови процеса и да излезе от обичайния рефрен на досегашните апели за дейности, които държавите-членки по този начин и не чуват към този момент години наред.
Но даже да съумея с неговото разработване и гласоподаване в пленарна зала, той въпреки всичко ще бъде единствено една част от огромната атака, която ни е нужна, в случай че желаеме да влезем в Шенген в обозримо бъдеще. За нея обаче са нужни предвидливост, неизменност и ангажираност на всички равнища. Убеден съм, че можем, а моментът е назрял. Българското председателство на Съвета на Европейски Съюз беше на първо място късмет да си върнем изгубеното доверие, което имахме при приемането ни в Европейски Съюз през 2007 година Дали това е реализирано ще си проличи още през юли – австрийското председателство ще бъде исторически прозорец въпросът още веднъж да бъде импортиран за гласоподаване в Съвета, а София към този момент няма да има опрощение да бездейства. Това ще бъде същинското мерило за триумфа на българското председателство.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ