Вчера Хебър не просто победи Миньор за да вземе така

Вчера Хебър не просто победи Миньор с цел да вземе по този начин значимите му 3 точки в борбата за влизане в „ Б ” група.

Вчера Хебър отвори нова страница в историята си, тъй като за първи път от 32(!) години насам подпечати лидерската си позиция в крайното есенно класиране на Трета Югозападна футболна лига.

Така вчерашната сякаш поредна от шампионата в трета лига среща, за Хебър се оказа мач от тези граничния тествания, след които хората участващи в тях не остават същите....

Те просто стават част от историята.

Сегашният треньор на Хебър Николай Митов е бил единствено на 14-сет години, а огромна част от футболистите му дори не са били родени, когато за последно пазарджишкият отбор е бил на сегашната си позиция след първия дял от шампионата на това равнище на проведен футбол в България.

Може би не е за поверие, само че е реалност.

Да, детайлност е, че има още един финален за годината мач(б.р. в събота против Германея), само че резултатът от него по никакъв метод няма да промени статуковото, тъй като Хебър е с задатък от 4 пункта пред втория в подреждането отбор и най-малко до пролетта няма по какъв начин да бъде преместен от там теоретически.

Но да се върнем на историята и участниците в нея.

ПОСЛЕДНИЯТ ПЪТ

Сезон 1986-1987 година е последният, в който Хебър прави победния си марш по терените на Югозапада. Тогавашният отбор приключва полусезона преди всичко с 42 т., реализирани след 13 победи, 3 равни и 1 загуба, и голова разлика 29-4.

За по-малките ще напомня, че в действителност това е тимът на Ицо Музиканта(Христо Тошев), Малкия Тръбо(Красимир Узунов), Помака(Спас Помаков), Кантара(Крум Кантарев), Лазар – варварския орел(Лазар Димитров), Калинката(Калин Иванов), Куклата(Петър Ковачев), Чорлата(Иван Чорлев), Райко(Радко Димитров), Шейка(Спас Кузев) и останалите им сътрудници от този тим(Васил Василев, Георги Андонов-Патъра, А. Ваклинов, Г. Георгиев, Роман Ружинов-Рамбалди, А. Йончев, И. Старев, Пламен Власев, Ал. Николов, Г. Попчев, и Ангел Ангелов), които в следствие напролет на 1987 година за последно влизат през парадния вход(по спортно-технически индикатори – първо място в класирането) в „ Б ” група.

От там насетне Хебър има 3 участия в „ А ” група, 10 в „ Б ”, 13 във „ В ” и даже едно в „ А ” ОФГ(окръжната), само че НИКОГА през тези 32 години не съумява даже да зимува като водач в класирането на „ В ” ЮФГ(сегашната Трета лига).

След това последно и триумфално влизане в „ Б ” група през 1987 години пазарджишкият отбор има 10 следващи сезона в професионалния футбол на България(„ А ” и „ Б ” РФГ).

Драмата на Хебър в действителност започва през есента 1997 година, когато след 10 сезона по терените на професионалния футбол тимът стартира изгнанието си в сегашната Трета лига.

Последната се оказва същинско тресавище за хебърци генерации наред.

ПЪРВАТА АТАКА

Първият опит за оттласкване от там Хебър прави в сезона 1998-99 година, когато Атанас Тачев поема властта и де факто реалокира Тракия(Звъничево) в Пазарджик.

През есенния полусезон изгрява звездата на младокът по това време Владимир Манчев.

Той вкарва 15 попадения и е трансфериран в ЦСКА през зимата. Хебър обаче „ пука гумите ” във финансов проект малко преди края на полусезона и зимува втори след Искър(София).

През пролетта в „ Б ” група влизат столичани, които по подигравка на ориста година по-късно ще се обединят с Хебър с цел да играят в „ А ” група.

Новото управление на хебърци в лицето на Стоян Пешлов прави втори следващ опит за офанзива на „ Б ” група през сезона 1999-2000 година, само че и той като предния се оказва несполучлив.

Нашите затъват още в ранната есен в дебрите на Югозападните щати, изостават съдбовно още преди края на полусезона и през зимата на 1999-та-2000-та година се стига до сливането на Хебър с Искър.

Новият отбор играе 1 сезон в „ А ” група, след което продава лиценза си на Беласица.

Следва най-голямото проваляне – присъединяване на хебърци в пазарджишката „ А ” ОФГ(окръжна група) и в следствие влизане през бараж(6:0 над ФК Люлин) в Трета ЮФЛ.

След два сезона на безвремие през лятото на 2004-та Хебър прави третия си опит за продобиване на лигата и връщане на тима в „ Б ” група.

Този път на пътя на пазарджиклии се изправя Миньор(Перник).

Ключовият мач в борбата за 1-то място е през ноември месец в Пазарджик. Нашите са разрушени с разгромното 0:4 посред стадион „ Георги Бенковски ” и перничани стават есенен водач в групата със сериозен задатък пред хебърци.

През пролетта БФС прави промени в регламента си и Хебър въпреки и като втори в крайното класиране отбор влиза административно в състава на Западната „ Б ” група. Но влиза през задната врата….

Следват нови два сезона във втора лига и още веднъж изпадане в до болежка познатата „ В ” ЮФГ.

На идната 2008-2009-та година воденият от Боби Даскалов клуб прави 4-тия опит за последните 10 години да стане първи и да се върне в „ Б ” група. И той се оказва несполучлив.

Хебър зимува втори, а на пролет четата на Генчо Симеонов, братя Зафирови, Владо Йонков и сие, водена от Христо Марашлиев финишира на 4-то място.

Това е в действителност и последния формален напор на клуб с името ФК Хебър да завоюва шампионата на Трета лига.

През предходната година хебърци още веднъж пробваха въпреки и не непременно да оспорват лидерската позиция на българския футболен Франкещайн ЦСКА 1948, само че в последна сметка и след двата полусезона останаха втори.

Е, пристигна сезон 2018-2019 година И слънцето изгря и на улицата на Хебър, който е разумният, подобаващ и неоспорим отличник на есента Трета ЮФЛ.

След 32 години историята е на път да се повтори. Нека имаме вяра в това!