Запалването на „изкуственото слънце“ официално се отлага – първите операции на реактора за термоядрен синтез ITER се отлагат за 2035 година
Вчера беше последният ден от съвещанието на Съвета на ITER, по време на което бяха избрани нови периоди за основните стадии от плана за създаване на широкомащабен термоядрен реактор. Забавянето може да доближи до 10 години.
Това ще оскъпи плана, само че като цяло няма да повлияе на постигането на поставените преди 10 години цели – да се възпламени „ изкуствено слънце “ на Земята и да се обезпечи съвсем безконечен източник на чиста сила.
Според първичния проект първата плазма в реактора на ITER, който се построява във Франция с присъединяване на 33 страни, в това число Русия трябваше да бъде създадена през 2025 година. Сега това е публично прието за невероятно. Оказа се, че секторите на вакуумната камера, в които би трябвало да циркулира плазмата са създадени с противоречие с размерите, което в този момент би трябвало да се поправя, като са налични и недостатъци в заваряването на охлаждащите тръби на корпуса на вакуумната камера, което наложи подмяната на десетки километри от тях.
Новият началник на ITER, Пиетро Барабаски акцентира, че даже и без дефектите, предходните периоди не са могли да бъдат спазени, защото строителството се е забавило. На брифинг през юли генералният шеф на плана ще показа по-подробен отчет и нови периоди за стадиите на въвеждане в употреба на реактора. Засега той споделя, че началната фаза на употреба, която се състои в пускане на реакциите деутерий-деутерий за синтезиране на тритий е отсрочена за 2035 година. Преди това първите пълномащабни реакции на термоядрен синтез в оборудване, захранвано с деутерий-тритий бяха планувани за тази година.
Новият график не значи, че всички научни интервенции по плана са отсрочени с 10 години. Експериментите с дребни плазмени потоци ще стартират по-рано, защото реакторът е съединен. Също по този начин е евентуално първата плазма да стартира да се генерира по-рано от 2035 година. В последна сметка задачата на ITER е да се отстранят допустимо най-вече неравности по пътя, тъй че построяването на всички последващи търговски реактори да бъде допустимо най-лесно. Всички участващи страни, показани в Съвета на ITER са се съгласили недвусмислено с това.
Реакторът ITER не е предопределен за произвеждане на електрическа енергия.
Тази задача ще бъде поверена на различен интернационален план – DEMO, който включва построяването на електроцентрала благодарение на реактор за термоядрен синтез от вида токамак. Задачата на ITER е да потвърди концепцията – действието на огромен реактор за термоядрен синтез, основан на схемата на токамака. В идеалния случай реакторът би трябвало да обезпечава 500 MW мощ в продължение на най-малко 400 секунди без спиране, като в същото време употребява 50 MW непосредствено за нагряване на плазмата. Спомагателните структури на реактора могат да употребяват спомагателни 300 MW, само че за пилотна апаратура това е нищожно. Производството на сила въпреки всичко ще бъде позитивно. Жалкото е единствено, че планът се отсрочва още веднъж.
