Турбината от Канада за Северен поток 1 - тест за Путин
Вчера бе оповестено, че Канада ще върне ремонтираната турбина за " Северен поток 1 " на Русия. Така природният газ към Германия може още веднъж да тръгне без " Газпром " да има оправдания. Но при " Северен поток 1 " става въпрос и за огромната картина: дали съветският президент фактически желае да спре доставките на газ за Германия и по този метод да унищожи и последните останки от икономическа рационалност?
В коментар от тази заран за RND Матиас Кох напомня, че първият американски президент, който постанова ембарго върху енергийна инфраструктура от Русия за страна от НАТО е Джон Кенеди, а годината е 1962, след Кубинската рецесия. Четири години по-късно канцлерът Лудвиг Ерхард съумява да вдигне ембаргото и да подписа първите покупко-продажби за доставка на прероден газ.
Тази 60-годишна история предлага обаче три поучения, които оказват помощ да се разбере актуалната обстановка. Първо, алчното търсене на съветски газ в Германия не стартира при Герхард Шрьодер или Ангела Меркел. Второ, германско-руските газови покупко-продажби са израз на извънредно ясно съвпадане на ползите на две действително съперничещи си сили. На трето място, това съвпадане на ползи се поддържа на процедура в продължение на десетилетия - без значение от това какво се случва в международната политика в близост.
Последното беше и е мъчно за схващане от трети страни. Въпреки опълчването сред двете страни - Русия и Германия - те остават единни във връзка с енергийната политика. И до през днешния ден това провокира съмнение измежду съдружниците на Германия. Хелмут Шмит и Хелмут Кол да вземем за пример съумяват да призоват за нуклеарно превъоръжаване на НАТО и в това време да защитят германско-руските газови покупко-продажби от рецензиите.
Реал политиката обаче не е едноизмерна и от време на време би трябвало да бъде насочена и към извънредно неприятни условия.
Сега Роберт Хабек също се намира в накъсания свят на действителната политика и зеленият политик се оправя изненадващо добре. Федералният министър на стопанската система съумя да достави турбината от " Сименс " за " Северен поток 1 ", ремонтирана в Канада в нарушаване на санкционния режим на Европейския съюз.
Това може да се преглежда като най-ниската точка в политиката на западните държавни управления, все пак маневрата може да бъде оправдана. Берлин отхвърля аргумента на Москва, че " за жалост " към този момент не може да доставя газ, защото турбината липсва поради глобите.
По този метод Хабек предизвиква истината и яснотата в един исторически значим миг. Владимир Путин, който обича да оказва напън върху другите, в този момент е подложен на тестване на собствен ред. След привършване на ремонтните действия по газопровода " Северен поток 1 " съветският президент би трябвало да вземе решение: Наистина ли желае да прекъсне връзките с Германия, които са се развивали в продължение на 60 години?
Последствия заплашват освен германците
Разбира се, Путин има пълномощията да го направи. Но освен германците са застрашени от тежки и неподходящи условия на инфлация и блокиране на производството.
Прекратяването на германско-руския газов бизнес би означавало загуба на разцвет и за двете страни. В Германия загубата ще засегне общество, към този момент достигнало висок стандарт на живот. Но по какъв начин Русия, която като цяло е по-бедна, ще се оправи със загубата на богатство?
Фактът, че Путин /е политически признат повече от 20 години, е обвързван с това, че нещата в Русия вървяха нагоре. Сега обаче съветската стопанска система е в рецесия, даже и без прекъсването на " Северен поток 1 ". През януари 2022 година, последния месец на мира, съветската стопанска система към момента пораства с впечатляващите 5,7%. През май Брутният вътрешен продукт към този момент спадна с 4,3%, а през идващите месеци спадът евентуално ще стане още по-силен. Иска ли Путин да унищожи последните останки от икономическа рационалност в подобен сериозен за Русия миг?
В коментар от тази заран за RND Матиас Кох напомня, че първият американски президент, който постанова ембарго върху енергийна инфраструктура от Русия за страна от НАТО е Джон Кенеди, а годината е 1962, след Кубинската рецесия. Четири години по-късно канцлерът Лудвиг Ерхард съумява да вдигне ембаргото и да подписа първите покупко-продажби за доставка на прероден газ.
Тази 60-годишна история предлага обаче три поучения, които оказват помощ да се разбере актуалната обстановка. Първо, алчното търсене на съветски газ в Германия не стартира при Герхард Шрьодер или Ангела Меркел. Второ, германско-руските газови покупко-продажби са израз на извънредно ясно съвпадане на ползите на две действително съперничещи си сили. На трето място, това съвпадане на ползи се поддържа на процедура в продължение на десетилетия - без значение от това какво се случва в международната политика в близост.
Последното беше и е мъчно за схващане от трети страни. Въпреки опълчването сред двете страни - Русия и Германия - те остават единни във връзка с енергийната политика. И до през днешния ден това провокира съмнение измежду съдружниците на Германия. Хелмут Шмит и Хелмут Кол да вземем за пример съумяват да призоват за нуклеарно превъоръжаване на НАТО и в това време да защитят германско-руските газови покупко-продажби от рецензиите.
Реал политиката обаче не е едноизмерна и от време на време би трябвало да бъде насочена и към извънредно неприятни условия.
Сега Роберт Хабек също се намира в накъсания свят на действителната политика и зеленият политик се оправя изненадващо добре. Федералният министър на стопанската система съумя да достави турбината от " Сименс " за " Северен поток 1 ", ремонтирана в Канада в нарушаване на санкционния режим на Европейския съюз.
Това може да се преглежда като най-ниската точка в политиката на западните държавни управления, все пак маневрата може да бъде оправдана. Берлин отхвърля аргумента на Москва, че " за жалост " към този момент не може да доставя газ, защото турбината липсва поради глобите.
По този метод Хабек предизвиква истината и яснотата в един исторически значим миг. Владимир Путин, който обича да оказва напън върху другите, в този момент е подложен на тестване на собствен ред. След привършване на ремонтните действия по газопровода " Северен поток 1 " съветският президент би трябвало да вземе решение: Наистина ли желае да прекъсне връзките с Германия, които са се развивали в продължение на 60 години?
Последствия заплашват освен германците
Разбира се, Путин има пълномощията да го направи. Но освен германците са застрашени от тежки и неподходящи условия на инфлация и блокиране на производството.
Прекратяването на германско-руския газов бизнес би означавало загуба на разцвет и за двете страни. В Германия загубата ще засегне общество, към този момент достигнало висок стандарт на живот. Но по какъв начин Русия, която като цяло е по-бедна, ще се оправи със загубата на богатство?
Фактът, че Путин /е политически признат повече от 20 години, е обвързван с това, че нещата в Русия вървяха нагоре. Сега обаче съветската стопанска система е в рецесия, даже и без прекъсването на " Северен поток 1 ". През януари 2022 година, последния месец на мира, съветската стопанска система към момента пораства с впечатляващите 5,7%. През май Брутният вътрешен продукт към този момент спадна с 4,3%, а през идващите месеци спадът евентуално ще стане още по-силен. Иска ли Путин да унищожи последните останки от икономическа рационалност в подобен сериозен за Русия миг?
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ