Истинските човеци са толкова нужни сега, Нерко!
Вчера, 02. юни, ни напусна една от най-обичаните български журналистки - Нери Терзиева. Публикуваме персонално писмо от режисьора Иглика Трифонова за Нери Терзиева. Нери е сценарист на два кино лентата на Иглика - " Окраднати очи " и " Роднини ". Свързва ги обаче освен работата, а едно надълбоко и откровено другарство за цялостен живот.
Скъпа, Нерко, каква отвратително страшна новина.
Ти си потегли, когато имаме такава потребност от теб. През последните месеци светът сподели грозното си лице без предупреждение, без позор. Врагуване, непоносимост, озлобление, брутална експанзия, гадност. Истинските индивиди са толкоз нужни в този момент, Нерко. Без теб ще ни бъде доста по-трудно. От всички нас, които имахме житейския шанс да те познаваме, ти имаше най-яркия гений да бъдеш другар, да проявяваш благосклонност и съпричастност към страдащите, да обикваш, да даваш кураж, да прощаваш.
Правеше го по този начин естествено и доброволно.
Благодаря ти, скъпа моя, за светлите моменти до момента в който създавахме документалния ни филм „ Роднини “. Винаги ще помня пътуванията ни из Родопите. Твоите диалози с хората там. Как ти споделяха животите си. „ Кажи ми, какче, какво те мъчи, какво ти тежи по този начин? “ И те започваха… като че ли приказват със сестра си, с майка си. И нито за секунда в тези диалози не можеше да разпознаеш Нери Терзиева, звездата от телевизионния екран, журналистката, от която чухме най-важните и обещаващи вести в живота си, ПР-а на президента Петър Стоянов в най съдбоносните години от установяването на демокрацията в България, дамата, познаваща толкоз значими международни фигури и знаеща толкоз доста, дамата, основала цяла нова школа в публицистиката.
Тогава, в тези моменти, ти беше просто една от тях, хората от Родопите, Нерко, и те ти споделяха. Споделяха ти и им олекваше. Държаха те за ръце и не желаеха да се разделяте. Те ти имаха вяра, тъй като усещаха, че ти знаеш какво е страдалчество. Каква рядка човешка заложба притежаваше – да превърнеш страданието в нещо ярко! И по какъв начин в никакъв случай, в никакъв случай не се правеше на значима, на забележителна. Никога не захранваше егото си. Колко повсеместен би трябвало да бъде човек, с цел да го може. Възхищавах ти се. Ти си една от малцината, които са ме карали да имам вяра, че има същински положителни хора.
Благословия бяха моментите, в които те виждах с обичаните ти хора, с щерка ти, с внуците ти. Твоето семейство беше твоята наслада и огромният смисъл на живота ти. На твоето семейство ти беше правдиво отдадена.
Благодаря ти, Нерко, за куража, който ми даваше, до момента в който правех филмите си, когато се отчайвах или опасявах. Благодаря ти за обичта. Благодаря ти за забележителното ти възприятие за комизъм, за моментите, в които се смеехме, заразявайки се една друга. Колко хубаво беше.
В последния си sms ми написа, че искаш да гледаш през една дребна дупчица по какъв начин снимаме новия филм „ Калуня “. Не мога да си показва, че няма да дойдеш на фотосите в обичаните ни Родопи, че няма да видиш актьорите, за които по този начин се вълнуваше, облечени в костюми, каквито са носили нашите баби и прабаби, за които толкоз сме си говорили. Но ти ще бъдеш с нас на тези фотоси. Наистина. Ще се питаме какво би споделила за този епизод или за другия, дали готовият филм ще те допре, колкото бихме искали…
Когато хора като теб си потеглят, боли мощно. Ние, твоите другари, ще бъдем по-самотни. Ще ни липсваш до края. И същински се надявам, че ти, наша Нерко, знаеш, че доста те обичаме.
Скъпа, Нерко, каква отвратително страшна новина.
Ти си потегли, когато имаме такава потребност от теб. През последните месеци светът сподели грозното си лице без предупреждение, без позор. Врагуване, непоносимост, озлобление, брутална експанзия, гадност. Истинските индивиди са толкоз нужни в този момент, Нерко. Без теб ще ни бъде доста по-трудно. От всички нас, които имахме житейския шанс да те познаваме, ти имаше най-яркия гений да бъдеш другар, да проявяваш благосклонност и съпричастност към страдащите, да обикваш, да даваш кураж, да прощаваш.
Правеше го по този начин естествено и доброволно.
Благодаря ти, скъпа моя, за светлите моменти до момента в който създавахме документалния ни филм „ Роднини “. Винаги ще помня пътуванията ни из Родопите. Твоите диалози с хората там. Как ти споделяха животите си. „ Кажи ми, какче, какво те мъчи, какво ти тежи по този начин? “ И те започваха… като че ли приказват със сестра си, с майка си. И нито за секунда в тези диалози не можеше да разпознаеш Нери Терзиева, звездата от телевизионния екран, журналистката, от която чухме най-важните и обещаващи вести в живота си, ПР-а на президента Петър Стоянов в най съдбоносните години от установяването на демокрацията в България, дамата, познаваща толкоз значими международни фигури и знаеща толкоз доста, дамата, основала цяла нова школа в публицистиката.
Тогава, в тези моменти, ти беше просто една от тях, хората от Родопите, Нерко, и те ти споделяха. Споделяха ти и им олекваше. Държаха те за ръце и не желаеха да се разделяте. Те ти имаха вяра, тъй като усещаха, че ти знаеш какво е страдалчество. Каква рядка човешка заложба притежаваше – да превърнеш страданието в нещо ярко! И по какъв начин в никакъв случай, в никакъв случай не се правеше на значима, на забележителна. Никога не захранваше егото си. Колко повсеместен би трябвало да бъде човек, с цел да го може. Възхищавах ти се. Ти си една от малцината, които са ме карали да имам вяра, че има същински положителни хора.
Благословия бяха моментите, в които те виждах с обичаните ти хора, с щерка ти, с внуците ти. Твоето семейство беше твоята наслада и огромният смисъл на живота ти. На твоето семейство ти беше правдиво отдадена.
Благодаря ти, Нерко, за куража, който ми даваше, до момента в който правех филмите си, когато се отчайвах или опасявах. Благодаря ти за обичта. Благодаря ти за забележителното ти възприятие за комизъм, за моментите, в които се смеехме, заразявайки се една друга. Колко хубаво беше.
В последния си sms ми написа, че искаш да гледаш през една дребна дупчица по какъв начин снимаме новия филм „ Калуня “. Не мога да си показва, че няма да дойдеш на фотосите в обичаните ни Родопи, че няма да видиш актьорите, за които по този начин се вълнуваше, облечени в костюми, каквито са носили нашите баби и прабаби, за които толкоз сме си говорили. Но ти ще бъдеш с нас на тези фотоси. Наистина. Ще се питаме какво би споделила за този епизод или за другия, дали готовият филм ще те допре, колкото бихме искали…
Когато хора като теб си потеглят, боли мощно. Ние, твоите другари, ще бъдем по-самотни. Ще ни липсваш до края. И същински се надявам, че ти, наша Нерко, знаеш, че доста те обичаме.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ