Отдавна се нуждаехме от ВЪЗВИШЕНИЕто на Виктор Божинов
" Възвишение " несъмнено е измежду най-чаканите филми на година. Това се дължи освен на обстоятелството, че е сниман близо година, а и поради епохата, която обгръща – а точно интервала на Османско господство. Всеизвестна е чувствителността на българина към тази ера и това се потвърждава от поголовните рецензии към съвсем всеки в българското кино, който се е захванал с нея в последните години ( " Дякон Левски ", " Воевода " и пр.)
Когато попитах режисьора на кино лентата Виктор Божинов дали не се е поколебал да се захване с тази част от българската история, тъкмо заради гореизброените аргументи, той стартира репликата си с въпрос: " Не би трябвало ли първо да си зададем въпроса за какво я има тази сензитивност и дали тя не е въз основата на една изкуствена истина за този интервал, на идеологически правила, на правилото черно и бяло, другар и зложелател ".
Във " Възвишение " Божинов изтрива всевъзможни подозрения за неестественост. Разбива на пух и прахуляк всички стандарти. Той не търси политически правилното. Представя ни революционерите такива, каквито са – борбени, горди, смели, възвишени, само че и разбойници, крадци, бегълци, от време на време и предатели. Режисьорът внезапно смъква ореола от главата на революционера, който постоянно е будил единствено и само удивление в съзнанието на българина.
Това не е исторически филм, а подобен, който стъпва на исторически облици и случки. През 1872 година Димитър Общи (в ролята е Филип Аврамов) и сподвижниците му реализират Арабаконашкия грабеж. Главните герои – Гичо (Александър Алексиев) и Асенчо (Стоян Дойчев) са полу-революционери, полу-разбойници, които получават задачата да предадат парите от обраната турска хазна на революционната организация. Те би трябвало и да издирят Левски и да му предадат персонално писмо от Димитър Общи. Търсенето на Апостола, обаче, се трансформира в трагикомедия. Така последователно революционният жар и борбеност на Гичо и Асенчо секват и отстъпват място на разочарованието, болката и огорчението, неподготвеността и уязвимостта им.
Именно по тази причина " Възвишение " не е филм за величието на комитите. Той е филм за така наречен дребен човек – бил той воевода или елементарен бръснар. Той ни демонстрира проблематичния път в разбирането на другия, ежедневната битка за живот и закононарушенията в името не на " великото дело ", а на това просто да останеш жив. " Голяма неистина е май свободата, брате ", споделя Гичо горе, на възвишението. Той по този начин и не дочаква тази независимост. В очите на „ дребния човек” тя е надалеч, недостижима е, тя е една " огромна неистина " …
Пред гибелта всички са равни – било то турци или българи. Това обръщение можем да забележим ясно и в една от най-въздействащите подиуми във кино лентата – убийството на бирника Юсуф ага (Герасим Георгиев – Геро). Той застава почтено пред участта си и гордо се изправя, чакайки гибелта си. Тази сцена е значима освен поради Юсуф ага, а и поради мястото й в подтекста на цялата история. Тя съставлява поврат за основния воин, който в този миг като че ли загърбва своята човещина. " Какво ме гледаш, бе! До в този момент беше жив, а в този момент си мертев ", изкрещява Гичо към бирника.
Образът на Левски във кино лентата е също толкоз митичен, колкото и в разказите, които сме чували за него. Той е показан в сянка, едвам осезаем и обозрим. Тази фрагмент също е измежду знаковите – Левски се появява за няколко минути и макар, че съвсем не се вижда, като че ли залива с наличието си цялата сцена. Когато Гичо и Асенчо му предават писмото, те нямат никаква визия кой спри пред тях. Да се срещнеш очи с очи с величието и да не знаеш, че то стои тъкмо пред теб… В последна сметка остава въпросът това Левски ли е или не. Преценката е оставена само и единствено на самия фен – без словесни внушения, без конкретика.
Финалът на кино лентата е неговото същинско " нагорнище ". Върхът. Черешката на тортата. Шедьовърът. Това е и най-сложната и прочувствена сцена във кино лентата. Жаждата за живот се сблъсква с лицето на гибелта. Предателството е на разположение и за смут на Гичо идва от най-близкия му приятел – Асен. Вижда се ясно и парадоксът на това, братската любов от време на време да значи патрон в сърцето…
Не мога да не загатна и страхотната игра на актьорите. Филип Аврамов е впечатляващ Димитър Общи, а Александър Алексиев потвърждава, че не е просто синът на Стоян Алексиев, а надарен, млад артист, справедливо получил основна роля в най-чаканата продукция на годината. Истинското изобретение в лентата е кукленият артист Стоян Дойчев, който е дебютант пред камерата.
" Възвишение " е най-мащабната и персонално за мен най-успешната продукцията в актуалното българско кино. Режисьорът Виктор Божинов като същински виртуоз подрежда всеки инструмент от " оркестъра ", тъй че той да зазвучи по най-хубавия вероятен метод. Той си слага комплицираната задача да направи филм по едноименния разказ на надарения Милен Русков, който се подрежда измежду най-продаваните книги в новата ни литература история. Божинов прави и нещо, което не се бе случвало в България още от времето на " Козият рог " и " Време разделно " – екранизирането на една към този момент разказана и прочетена история. Това, несъмнено, крие своите опасности, само че той се оправя повече от ослепително. Толкова, че филмът умерено да заживее собствен личен живот.
Остава единствено въпросът дали свалянето на ореола на революционера няма да се окаже мъчително за българския фен и до какъв брой е квалифициран той да види историята на " дребния човек ", а не на бореца за независимост. Но едно е несъмнено – от дълго време имахме потребност от " ВЪЗВИШЕНИЕто " на Виктор Божинов!
Автор: Милена Славкова
Когато попитах режисьора на кино лентата Виктор Божинов дали не се е поколебал да се захване с тази част от българската история, тъкмо заради гореизброените аргументи, той стартира репликата си с въпрос: " Не би трябвало ли първо да си зададем въпроса за какво я има тази сензитивност и дали тя не е въз основата на една изкуствена истина за този интервал, на идеологически правила, на правилото черно и бяло, другар и зложелател ".
Във " Възвишение " Божинов изтрива всевъзможни подозрения за неестественост. Разбива на пух и прахуляк всички стандарти. Той не търси политически правилното. Представя ни революционерите такива, каквито са – борбени, горди, смели, възвишени, само че и разбойници, крадци, бегълци, от време на време и предатели. Режисьорът внезапно смъква ореола от главата на революционера, който постоянно е будил единствено и само удивление в съзнанието на българина.
Това не е исторически филм, а подобен, който стъпва на исторически облици и случки. През 1872 година Димитър Общи (в ролята е Филип Аврамов) и сподвижниците му реализират Арабаконашкия грабеж. Главните герои – Гичо (Александър Алексиев) и Асенчо (Стоян Дойчев) са полу-революционери, полу-разбойници, които получават задачата да предадат парите от обраната турска хазна на революционната организация. Те би трябвало и да издирят Левски и да му предадат персонално писмо от Димитър Общи. Търсенето на Апостола, обаче, се трансформира в трагикомедия. Така последователно революционният жар и борбеност на Гичо и Асенчо секват и отстъпват място на разочарованието, болката и огорчението, неподготвеността и уязвимостта им.
Именно по тази причина " Възвишение " не е филм за величието на комитите. Той е филм за така наречен дребен човек – бил той воевода или елементарен бръснар. Той ни демонстрира проблематичния път в разбирането на другия, ежедневната битка за живот и закононарушенията в името не на " великото дело ", а на това просто да останеш жив. " Голяма неистина е май свободата, брате ", споделя Гичо горе, на възвишението. Той по този начин и не дочаква тази независимост. В очите на „ дребния човек” тя е надалеч, недостижима е, тя е една " огромна неистина " …
Пред гибелта всички са равни – било то турци или българи. Това обръщение можем да забележим ясно и в една от най-въздействащите подиуми във кино лентата – убийството на бирника Юсуф ага (Герасим Георгиев – Геро). Той застава почтено пред участта си и гордо се изправя, чакайки гибелта си. Тази сцена е значима освен поради Юсуф ага, а и поради мястото й в подтекста на цялата история. Тя съставлява поврат за основния воин, който в този миг като че ли загърбва своята човещина. " Какво ме гледаш, бе! До в този момент беше жив, а в този момент си мертев ", изкрещява Гичо към бирника.
Образът на Левски във кино лентата е също толкоз митичен, колкото и в разказите, които сме чували за него. Той е показан в сянка, едвам осезаем и обозрим. Тази фрагмент също е измежду знаковите – Левски се появява за няколко минути и макар, че съвсем не се вижда, като че ли залива с наличието си цялата сцена. Когато Гичо и Асенчо му предават писмото, те нямат никаква визия кой спри пред тях. Да се срещнеш очи с очи с величието и да не знаеш, че то стои тъкмо пред теб… В последна сметка остава въпросът това Левски ли е или не. Преценката е оставена само и единствено на самия фен – без словесни внушения, без конкретика.
Финалът на кино лентата е неговото същинско " нагорнище ". Върхът. Черешката на тортата. Шедьовърът. Това е и най-сложната и прочувствена сцена във кино лентата. Жаждата за живот се сблъсква с лицето на гибелта. Предателството е на разположение и за смут на Гичо идва от най-близкия му приятел – Асен. Вижда се ясно и парадоксът на това, братската любов от време на време да значи патрон в сърцето…
Не мога да не загатна и страхотната игра на актьорите. Филип Аврамов е впечатляващ Димитър Общи, а Александър Алексиев потвърждава, че не е просто синът на Стоян Алексиев, а надарен, млад артист, справедливо получил основна роля в най-чаканата продукция на годината. Истинското изобретение в лентата е кукленият артист Стоян Дойчев, който е дебютант пред камерата.
" Възвишение " е най-мащабната и персонално за мен най-успешната продукцията в актуалното българско кино. Режисьорът Виктор Божинов като същински виртуоз подрежда всеки инструмент от " оркестъра ", тъй че той да зазвучи по най-хубавия вероятен метод. Той си слага комплицираната задача да направи филм по едноименния разказ на надарения Милен Русков, който се подрежда измежду най-продаваните книги в новата ни литература история. Божинов прави и нещо, което не се бе случвало в България още от времето на " Козият рог " и " Време разделно " – екранизирането на една към този момент разказана и прочетена история. Това, несъмнено, крие своите опасности, само че той се оправя повече от ослепително. Толкова, че филмът умерено да заживее собствен личен живот.
Остава единствено въпросът дали свалянето на ореола на революционера няма да се окаже мъчително за българския фен и до какъв брой е квалифициран той да види историята на " дребния човек ", а не на бореца за независимост. Но едно е несъмнено – от дълго време имахме потребност от " ВЪЗВИШЕНИЕто " на Виктор Божинов!
Автор: Милена Славкова
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ