Възстановяването на екосистемите е на първо място в международния дневен

Възстановяването на екосистемите е преди всичко в интернационалния дневен ред като значима стъпка за намаляване на климатичните промени и загубата на биоразнообразие, а засаждането на дървета заема централно място. На ниво Европейски Съюз през вчерашния ден беше признат Закон за възобновяване, който има упоритост до 2030 година да бъдат възобновени най-малко 20% от сухоземните и морските територии на Европейски Съюз. Въпреки че възобновяване на екосистемите е значимо и незабавно, съсредоточаването главно върху широкомащабното засаждане на дървета може да бъде проблематично за водните запаси, биоразнообразието и локалните общности. Освен това разчитането на засаждането на дървета за компенсиране на въглеродните излъчвания е рисковано и ненадеждно от позиция на намаляване на климатичните промени, без съответни и амбициозни цели за понижаване на излъчванията. Изместването на фокуса върху развъждането на дървета и възобновяване на разнообразни екосистеми – от влажни зони до пасища и гори, ще бъде по-полезно за хората, климата и биоразнообразието. Програмата, която се създава в Родопите – Rewilding, съставлява подобен холистичен метод, който включва и регенеративното потребление на земята. В последна сметка улавянето на въглерод не би трябвало да се преглежда като съществена цел на възобновяване на екосистемите, а като прекрасен, потребен непряк резултат.

Вчера – 12 юли, по предложение на Европейската комисия Европейският съюз прие  Закон за възобновяване, който е основен детайл от Стратегията на Европейски Съюз за биологичното многообразие и Зелената договорка. Този закон е директно обвързван със незабавната нужда от възобновяване на повредените екосистеми и оповестяването от Организация на обединените нации на актуалното десетилетие (2021 – 2030 г.) за Десетилетие на възобновяване на екосистемите.

Новият законодателен акт е използван за всички държави-членки на Европейски Съюз и открива обвързващи цели и отговорности за възобновяване на разнообразни екосистеми, като влажни зони, гори и реки. Очаква се тези ограничения да обзет най-малко 20% от сухоземните и морските територии на Европейски Съюз до 2030 година, а до 2050 година – всички деградирали екосистеми.

Защо обаче съществува незабавна нужда от възобновяване на повредените екосистеми?

Десетилетието на Организация на обединените нации за възобновяване на екосистемите има за цел да форсира световните дейности за възобновяване на екосистемите посредством повишение на осведомеността, активизиране на запаси и основаването на удобна среда за напъните за възобновяване. „ Предизвикателството на Бон “ и Декларацията от Ню Йорк за горите са основни упоритости в границите на Десетилетието и целят да възстановят общо 350 милиона хектара гори в света до 2030 година

Възстановяването на екосистемите е обвързвано с възобновяване на преобразуваните земи в здрави екосистеми, както и с възобновяване на деградиралите екосистеми в по-добро положение. Но за какво това е толкоз значимо? 

Здравите екосистеми поддържат целия живот на Земята 

и са в основата на всички измерения на човешкото богатство (напр. посредством екосистемни услуги като филтриране и контролиране на водата). Въпреки това екосистемите по света са влошени от човешката активност – 75% от земната повърхнина е доста изменена, 66% от океанските региони са наранени отрицателно, а 85% от влажните зони в света са изгубени. 

В Европейски Съюз 81% от предпазените местообитания, 39% от предпазените птици и 63% от другите предпазени типове са във влошено или неприятно положение. Изчислено е, че площта на предпазените местообитания, които се нуждаят от възобновяване, е минимум 259 000 км ² – повърхност, равняваща се почти на половината от площта на Испания. 

Мащабното възобновяване на екосистемите е от главно значение за реализиране на задачите за стабилно развиване, ограничение на всеобщото изгубване на типове и ограничение на изменението на климата (например посредством усвояване и предпазване на въглерод от здрави екосистеми). Проучване от 2020 година за световните предпочитани области за възобновяване на екосистемите открива, че възобновяване на 15% от преобразуваните земи в предпочитани области може да предотврати 60% от предстоящите изгубвания, като в същото време ще погълне 299 гигатона CO ₂ (което се равнява на 14% от общите излъчвания от индустриалната гражданска война насам). Европейската комисия също по този начин е пресметнала, че всяко 1 евро, вложено във възобновяване на природата, носи от 8 до 38 евро изгоди.

В последна сметка възобновяване на екосистемите е от значително значение за битката с деградацията на земята, в това число опустиняването и ерозията на почвата. Деградацията на земята заплашва селскостопанската продуктивност, понижава съществуването на обработваема земя и способства за продоволствената неустановеност. Възстановяването на деградиралите земи посредством залесяване, устойчиви практики за ръководство на земите и техники за запазване на почвите може да помогне да се обърне деградацията на земите и да се възстановят продуктивните ландшафти.

Опасностите от засаждането на 1 трилион дървета

Съществуват няколко световни уговорката и начинания, ориентирани към катализиране на огромното възобновяване на екосистемите. Например самодейността 1t.org цели възобновяване и опазването на 1 трилион дървета в света до 2030 година Започнала от Световния стопански конгрес при започване на 2020 година, тя има за цел да активизира държавните управления, бизнеса, гражданското общество и обособените хора за справяне с изменението на климата, възобновяване на екосистемите и повишение на биоразнообразието посредством планове за засаждане на дървета и възобновяване на горите.

Макар че тези начинания са значими за активизиране на организации и финансиране, доста от тях значително се концентрират върху засаждането на дървета, без да преглеждат сериозно другите социално-екологични аспекти на възобновяване. Изключителният фокус върху засаждането на дървета може да бъде спорен по няколко аргументи:

- Биоразнообразие . Възстановяването на екосистемите не е обвързвано само със засаждането на дървета. То включва възобновяване на разнообразни екосистеми, в това число пасища, влажни зони и други местообитания. Основният акцент върху засаждането на дървета подценява смисъла на възобновяване и опазването на други екосистеми, които поддържат необятен набор от растителни и скотски типове. За ефикасното поощряване на опазването на биоразнообразието е нужен по-цялостен метод, при който се вземат поради разнообразни местообитания.

- Монокултури, фрагментация на местообитанията и инвазивни типове. Широкомащабното засаждане на дървета за усвояване на въглерод може да докара до основаването на монокултури, при които огромни площи са доминирани от един дървесен тип (напр. евкалиптови насаждения). Монокултурите могат да окажат негативно влияние върху биологичното многообразие и да нарушат екологичните взаимоотношения. Освен това неместните дървесни типове, които могат да бъдат въведени по време на всеобщите старания за засаждане на дървета, могат да изпреварят и да изместят локалната флора и фауна с негативни последствия за екологичното равновесие и локалното биоразнообразие. Освен това засаждането на стеснен брой дървесни типове може да докара до понижаване на генетичното многообразие, което прави екосистемите по-уязвими към заболявания, вредители и въздействия от изменението на климата.

- Водни запаси и екосистемни услуги. Прекомерното засаждане на дървета в региони с дефицит на вода или без да се регистрира локалната динамичност на водните запаси може да изостри проблемите с дефицита. Дърветата се нуждаят от вода, а огромните насаждения могат да натоварят водните запаси, което да окаже влияние върху локалните екосистеми и човешките общности. От решаващо значение е да се балансират самодейностите за засаждане на дървета с опазването и устойчивото ръководство на ресурсите.

- Разселване на общности и обществени спорове. Засаждането на дървета се прави върху земя и на всички места, където става въпрос за земя, могат да зародят спорове, свързани с правата върху земята и други. Това е изключително правилно за огромни планове за залесяване, при които интервенциите могат да имат доста влияние върху локалните социално-екологични системи. Ето за какво е значимо огромните планове да бъдат проектирани и изпълнявани със мощен акцент върху правата на индивида, обществената правдивост и ангажираността на общността. Това включва признание и ценене на правата върху земята и културното завещание на локалните общности, обезпечаване на свястно присъединяване и съвещания, даване на обективни обезщетения и шерване на изгодите, както и приоритизиране на благосъстоянието и устойчивия занаят на засегнатите общности.

- Ограничения при улавянето на въглерод. Макар че дърветата играят решаваща роля за поглъщането на въглерод, цялостната успеваемост на самодейностите за засаждане на дървета за намаляване на изменението на климата зависи от голям брой фактори. Засаждането на дървета в несъответствуващи местообитания или без отчитане на дълготрайното ръководство може да докара до невисок % на оцеляване и стеснен капацитет за усвояване на въглерод. Освен това потенциалът на младите дървета за предпазване на въглерод е доста по-нисък от този на зрелите гори, тъй че дълготрайното ръководство и отбрана на горите са от значително значение.

Лесовъдство с плантации – дългогодишна процедура отпреди въглеродния взрив

Бързорастящите, монокултурни и неместни плантации са от дълго време открита процедура в целия свят. В Руанда да вземем за пример бързорастящите неродствени плантации са основани след гражданската война. Тези ранни старания за възобновяване осигуриха краткосрочни изгоди за локалните общности, като да вземем за пример дърва за огрев, само че доведоха до появяването на разпокъсани гори с ниско биоразнообразие и подкислени почви.

Въпреки че бързорастящите плантационни типове могат да бъдат доста потребни за дърва за горене, дървен материал и други артикули (особено в страните от “Глобалния Юг ”, където търсенето на дървесина от дълго време изпреварва предлагането), би трябвало да се внимава при избора на верните типове за верните места и за предпочитаните цели.

Въглерод: в този момент, по-късно, може би?

В доста случаи финансирането на широкомащабни планове за засаждане на дървета и наново залесяване идва от въглеродните заеми – или от заявеното хващане на въглерод от дърветата във времето. Много от огромните планове за възобновяване, учредени на засаждане на дървета, се създават с главната цел за хващане и предпазване на въглерод. Организациите, които желаят да станат въглеродно неутрални или да компенсират част от своите излъчвания на въглероден диоксид, купуват въглеродни заеми от тези планове. 

Пазарите за въглеродни заеми, на които се правят такива покупко-продажби, се развиват с огромна скорост. Общата пазарна стойност на доброволните покупко-продажби на пазара на въглеродни излъчвания през 2021 година е съвсем 2 милиарда $ – четирикратно нарастване по отношение на цената на покупко-продажбите от 520 млн. $ през 2020 година Често обаче се слага под въпрос успеваемостта на покупко-продажбите с въглеродни заеми, учредени на планове за засаждане на дървета.

Една от главните аргументи е валидността на въглеродните заеми, защото отчитането на въглеродните излъчвания при плановете за залесяване е по своята същина комплицирано. Залесените сектори се нуждаят от време и поддръжка, с цел да осъществят своя капацитет за хващане на въглерод, а елементарното сумиране на капацитета за хващане на въглерод на едно засадено дърво не е същото като изчисляването му на равнище горска екосистема. Освен това по време на живота на гората могат да зародят екологични и антропогенни разстройства (напр. горски пожари, обезлесяване), които могат да окажат негативно влияние върху салдото на въглерода. Екстремни събития, като да вземем за пример горски пожари, могат да унищожат едновременно големи площи биомаса. Например горските пожари в Калифорния през 2021 година са изпепелили съвсем 1 млн. хектара. 

Няколко учени настояват, че фирмите би трябвало да регистрират в своите бюджети за парникови газове единствено числа за хващане на въглероден диоксид, които към този момент са били уловени (т.е. да не употребяват заеми, учредени на бъдещи прогнози). Друг въпрос е обвързван с трайността на тези заеми. Изпуснатият в атмосферата въглероден диоксид остава там в продължение на стотици години и затова е разумно да се чака, че всеки въглероден заем, продаден за компенсиране на излъчванията, подсигурява, че въглеродът, който регистрира, също е уловен за стотици години.

Проектите за залесяване за компенсиране на излъчвания би трябвало най-малко да подсигуряват оцеляването на дърветата. 

Данните от 176 обекта за възобновяване в Азия обаче сочат друго – единствено половината от дърветата са към момента живи 5 години след засаждането им (смъртността на фиданките е с 20% по-висока в откритите площи, в сравнение с в деградиралите гори).

Необходимо е да се прави разлика сред прогнозите за бъдещо усвояване на въглерод и доказаното усвояване на въглерод, изключително при отчитането на парниковите газове на компании и цели браншове. Трябва да бъде допустимо също по този начин да се изтеглят въглеродни заеми при положение на загуба на дървета или според от потреблението на добитите дървета в края на виталния им цикъл. В последна сметка компенсирането на въглеродни излъчвания следва да съставлява единствено дребна част от комбинацията от ограничения за намаляване на изменението на климата, като по-голямата част се състои от понижаване на излъчванията и други ограничения, като да вземем за пример данъчно облагане на въглеродните излъчвания. 

Отвъд засаждането на дървета 

Засаждането на дървета не води безусловно до основаването на гори. “Вместо да споделяме: “Засаждаме един трилион дървета ”, бих желала да видя хората да споделят: “Искаме този брой дървета да са живи след 10 години ” . Дори 5 години биха били усъвършенстване на това, което се прави сега ”, споделя Карен Хол, еколог по възобновяване в Калифорнийския университет в Санта Круз, в скорошна публикация във Financial Times.

Преместването на фокуса върху развъждането на дървета и възобновяване на разнообразни екосистеми – от влажни зони до пасища и гори – в последна сметка ще бъде по-полезно за хората, климата и биоразнообразието. Животните също са значими – както за действието на екосистемите, по този начин и за поглъщането на въглерод. 

Активното възобновяване на дивата природа посредством въвеждане на значими скотски типове е една от най-ефективните тактики за възобновяване в тази посока. Ключовите типове са животни, които играят решаваща роля за поддържане на салдото на дадена екосистема. Те оказват огромно въздействие върху другите растения и животни в тяхната среда и посредством повторното въвеждане на тези типове можем да помогнем за възобновяване на естествените екологични процеси, които са били нарушени. Това от своя страна прави екосистемите по-разнообразни, устойчиви и адаптивни към измененията. 

Когато в дадена екосистема участват основни типове, те подкрепят разнородни други типове. Тяхното наличие спомага за основаването на местообитания и източници на храна за разнообразни растения и животни. Те провокират трофични каскади – верижна реакция от резултати в цялата екосистема. Например наличието на върхов див звяр може да повлияе на държанието и разпространяването на типовете жертви. Това, от своя страна, въздейства на растителността, която влияе на други организми надолу по хранителната верига.

Някои образци: 

- Хищници като вълците оказват помощ за управление на популацията на тревопасните животни, което предотвратява несъразмерната паша и разрешава на растенията да порастват.

- Бобрите – основни типове, наричани още “инженери на екосистемите ” – построяват язовири, които основават влажни зони, от които се възползват голям брой други типове, като им обезпечават вода, заслон и източници на храна.

Животните играят основна роля за възобновяване на екосистемите и за въглеродния цикъл. Например антилопите трансформират Серенгети във въглероден поглътител, като пасат: техните екскременти, които съдържат въглерод от изядената растителност, се заравят в почвата от насекомите. Пашата им също по този начин понижава риска от горски пожари. Европейските бизони отварят коридори в горите и горските масиви, които пропущат светлина, насърчаваща растежа на нови растения. Те също по този начин потискат инвазивните растителни типове.

Дивата природа в Родопите – повсеместен образец за възобновяване и запазване от България

Част от мрежата Rewilding Europe, програмата Rewilding Rhodopes организира интервенции в българската част на Родопите. По отношение на основните типове програмата се концентрира върху грабливите птици (напр. орли и лешояди, в това число международно застрашените египетски и черен лешояд) и пасящите тревопасни животни като доблестен елен и зубър. 

Освен възобновяване на местообитанията и опазването на типовете, програмата има за цел да усъвършенства екологичната съгласуваност в границите на Родопите и отвън тях. Чрез основаването на коридори за диви животни и обезпечаването на съгласуваност на ландшафта програмата улеснява придвижването на типовете, като предизвиква генетичното многообразие и подкрепя екологични процеси като опрашване и разпространяване на семена. Това от своя страна усъвършенства и подкрепя екосистемните услуги, като контролиране и филтриране на водата.

Фигура 2: Бизони в Родопите. Снимка: Martin Prochazkacz / Shutterstock

Холистични подходи с въглерод като странична изгода

В последна сметка не можем да се измъкнем от рецесиите с биоразнообразието и климата посредством засаждане на растения. Засаждането на дървета не може да размени намаляването на излъчванията, което е най-спешното нещо, което би трябвало да създадем във връзка с смекчаването на климатичните промени. То също по този начин няма да се оправи дейно със загубата на биоразнообразие и деградацията на земите, в случай че не ограничим натиска върху екосистемите и не преминем към регенеративно земеползване. Всяко деяние по възобновяване, осъществено с съществена цел усвояване на въглерод, може да сътвори противоположни тласъци за продължение на излъчванията и може да докара до други негативни резултати. Цялостните подходи, които се концентрират върху възобновяване на разнородни екосистеми за реализиране на голям брой изгоди, ще бъдат по-ефективни за хората, климата и биоразнообразието.

Автор: Емилия Пръмова / Климатека

Емилия Пръмова е част от авторския кръг на “Климатека ”. Тя от години се движи сред науката и практиката. В продължение на повече от десетилетие изследва обществените въпроси, свързани с екосистемните услуги и климатичните промени, в Международния проучвателен център по горите (CIFOR). Сега тя създава и извършва информационната тактика на OpenForests – компания, отдадена на подпомагането на възобновяване и опазването на екосистемите посредством данни и осведомителни решения. Притежава магистърска степен по стабилно ръководство на ресурсите от Техническия университет в Мюнхен.

В обявата са употребявани материали от: 

1. Banin, L. F., Raine, E. H., Rowland, L. M., Chazdon, R. L., Smith, S. W., Rahman, N. E. B., Butler, A., Philipson, C., Applegate, G. G., Axelsson, E. P., Budiharta, S., Chua, S. C., Cutler, M. E. J., Elliott, S., Gemita, E., Godoong, E., Graham, L. L. B., Hayward, R. M., Hector, A., … Burslem, D. F. R. P. (2023). The road to recovery: A synthesis of outcomes from ecosystem restoration in tropical and sub-tropical Asian forests. Philosophical Transactions of the Royal Society B: Biological Sciences , 378 (1867), 20210090. https://doi.org/10.1098/rstb.2021.0090
2. Frietsch, M., Loos, J., Löhr, K., Sieber, S., & Fischer, J. (2023). Future-proofing ecosystem restoration through enhancing adaptive capacity. Communications Biology , 6 (1), 377. https://doi.org/10.1038/s42003-023-04736-y
3. IPBES. (2019). Summary for policymakers of the global assessment report on biodiversity and ecosystem services (summary for policy makers). Zenodo. https://doi.org/10.5281/ZENODO.3553579
4. Lefebvre, D., Williams, A. G., Kirk, G. J. D., Paul, Burgess, J., Meersmans, J., Silman, M. R., Román-Dañobeytia, F., Farfan, J., & Smith, P. (2021). Assessing the carbon capture potential of a reforestation project. Scientific Reports , 11 (1), 19907. https://doi.org/10.1038/s41598-021-99395-6
5. Strassburg, B. B. N., Iribarrem, A., Beyer, H. L., Cordeiro, C. L., Crouzeilles, R., Jakovac, C. C., Braga Junqueira, A., Lacerda, E., Latawiec, A. E., Balmford, A., Brooks, T. M., Butchart, S. H. M., Chazdon, R. L., Erb, K.-H., Brancalion, P., Buchanan, G., Cooper, D., Díaz, S., Donald, P. F., … Visconti, P. (2020). Global priority areas for ecosystem restoration. Nature , 586 (7831), 724–729. https://doi.org/10.1038/s41586-020-2784-9
6. Suding, K., Higgs, E., Palmer, M., Callicott, J. B., Anderson, C. B., Baker, M., Gutrich, J. J., Hondula, K. L., LaFevor, M. C., Larson, B. M. H., Randall, A., Ruhl, J. B., & Schwartz, K. Z. S. (2015). Committing to ecological restoration. Science , 348 (6235), 638–640. https://doi.org/10.1126/science.aaa4216
7. The illusion of saving the planet with a trillion trees. (n.d.). Financial Times . https://ig.ft.com/one-trillion-trees/